Решение по дело №1382/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 162                                                  25.06.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    шестнадесети юни                                           две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1382 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Ти Би Ай Банк ЕАД против Е.К.И., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1477,72лв. главница по договор №********** от 05.05.18г., сумата 330,59лв. лихва за периода от 05.08.2018г. до 06.10.2018г., сумата 56,76лв. обезщетение за забава за периода 05.08.2019г. – 05.11.2019г. Както и за признаване на установено, че ответникът по ДПК №********** от  11.06.18г., дължи сума в общ размер на 6265,52лв., от които: 4166,22лв. главница, 1964,01лв. договорна лихва за периода от 15.07.18г. до 19.09.18г., 135,19лв. обезщетение за забава за периода от 15.07.18г. до 14.11.18г., законната лихва върху главницата. В условията на евентуалност да заплати сумата 3029,25лв. главница за периода от 15.08.19г. до 15.06.2021г. ведно със законната лихва. Иска и разноски. Сочи, че с ответника е сключен договор за потребителски кредит №********** на 05.05.2018г., като банката предоставила на същия кредит в размер на 1624,95лв. Кредиторът е превел средствата по кредита на Продавача на стоката на фактура № **********/05.05.2018 г. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 1624,95 лв., която сума е разсрочена,  съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 18 погасителни месечни вноски - 17 вноски всяка по 113,02 лв., ведно с последна, изравнителна в размер на 113,01 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя следвало да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните   възнаграждение - договорна лихва в размер на 29,77 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.08.2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.08.18г., 05.09.18г. 05.10.18г. В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, въпреки това сме изпратили и на постоянния и на настоящ адрес на длъжника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид.  В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 05.08.2018г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 05.08.2018 г., 05.09.2018 г. и 05.10.2018 г. След тази конкретна дата длъжникът загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 1808,31 лв. (1477,72 лв. главница и 330,59 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК - 28.11.2018 г., задължението на Е.К.И. по Договора, е било в размер на 1808,31 лв. (1477,72 лв. главница и 330,59 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 ответникът дължи и обезщетение за забава, което към 14.11.2018 г. е било в размер на 56,76 лв. По образувано по чл.417 ГПК гр.д.№2505/18г. на РРС срещу ответника.

На 11.06.2018 г. сключен Договор за потребителски кредит № ********** с ответника. Като е предоставил сума в размер на 3000 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит, като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 446,39 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 446,39 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. Като в настоящия случай ответникът е пожелал да сключи застраховка „Живот” в размер на 356,40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 363,53 лв.. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 6130,33 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни-35 вноски всяка в размер на 170,28 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 170,53 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27,09%. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.07.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.07.2018г. 15.08.18г., 15.09.2018г. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.07.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора. В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски  чл. 16, ал.2. Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Уведомлението за предсрочна изискуемост, изпратено до посочените в договора за кредит адреси, но не е получено от адресата.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Сочи, че фактическите твърдения на ищеца не кореспондират с представените писмени доказателства, като представения договор  от 05.05.2018г. е неотносим, молбата по отношение на тази претенция да се остави без движение. По втория договор сочи, за вероятно основателност за дължимост на сумата 3000лв., прави възражение на неравноправни клаузи за определяне на еднократна такса за оценка на риска,сключената за застраховка „Живот такса по застраховка „Безработица“ както и прекомерно заложения годишен лихвен процент от 27,09% .

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните е сключен договор за потребителски кредит №********** от 05.05.18г. като ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 1624,95лв. Кредиторът е превел средствата по кредита на Продавача на стоката на фактура № **********/05.05.2018 г. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 1624,95 лв., която сума е разсрочена,  съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 18 погасителни месечни вноски 17 вноски всяка по 113,02 лв., ведно с последна, изравнителна в размер на 113,01 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя следвало да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните   възнаграждение - договорна лихва в размер на 29,77 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.08.2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.08.18г., 05.09.18г. 05.10.18г. На 5.11.2019г. е настъпил падежа по договора.

            От заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза се установява, че усвояването на сумата е станало с превод от 05.05.18г. към Технополис България-1624,95лв. От страна на ответника са направени две погасителни вноски в размер на 226,04лв., с която са погасени първите две падежни вноски Преустановил плащания на 05.08.2018г. Размерът на неплатена главница към 28.11.18г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е 1447,72лв., неплатена договорна лихва-330,59лв., обезщетение за забава-56,76лв.

            На 11.06.18г. между страните сключен договор за потребителски кредит №**********, като на ответника е предоставена сума  в размер на 3000лв., като усвояването на сумата е станало  по открита разплащателна сметка, на която е титуляр ответника. Застраховка живот и безработица в общ размер на 1166,32лв. Уговорена такса за разглеждане на кредита в размер на 446,39лв., ГЛП-27,09% , ГПР-42,02%,  брой вноски 36  в размер на 170,28лв. всяка със срок на договора до 15.06.2021г.,  падеж на първата погасителна вноска - 15.07.2018г.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, усвояването на сумата е станало по разплащателна сметка на ответника, който преустановил плащанията на 15.07.18г., не е направил нито една погасителна вноска, кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем. Към 28.11.2018г. датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК размерът на неплатена главница 4166,32лв., договорна лихва-1964,01лв., обезщетение за забава-135,19лв. Сумите във връзка със сключените застраховки са преведени на застрахователя ЗК Уника АД на 18.07.2018г.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск по двата договора е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В настоящия случай по двете приложени ч.гр. дела са били издадени такива заповеди. От сключения с ответника първи договор от 05.05.18г. за кредит,  се установява, че срокът на същия е изтекъл на 05.11.2019г. А от заключението на вещото лице - размерът на неплатена главница към 28.11.18г. датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е 1447,72лв., неплатена договорна лихва-330,59лв. за периода 05.08.18г. до 06.10.18г., обезщетение за забава-56,76лв. за период от 05.08.18г. до 05.11.19г. Поради което намира установителните претенции за доказани.

По договор за потребителски кредит № №********** от 11.06.18г., с който на ответника е предоставена сума в размер на 3000лв., не е било извършвано плащане. Същият е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.16 ал.2 от договора на  19.09.2018г., поради неплащане на три поредни погасителни вноски, като на ответника е изпратено уведомление за това, което не е получено. Съобщението изпратено до ответника за обявената предсрочна изискуемост на кредита не е връчено, тъй като същият не е намерен на адреса посочен за кореспонденция в договора съгл. чл.25 т.8, а предвид чл.25 т.11 следва да се счита за получено, тъй като явно не е налице уведомяване за промяна на адрес за кореспонденция и контакт. Според заключението на вещото лице към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК размерът на неплатена главница 4166,32лв., договорна лихва - 1964,01лв., обезщетение за забава-135,19лв. Поради което намира, че в случая е налице недобросъвестно поведение от страна ответника, като следва да се приеме, че обявлението за предсрочна изискуемост  е получено/В т.см. и Р-е №148/02.12.16г. т.д. 2072/15г. Iт.о. ВКС/. Претендираните суми по този договор са усатоновени от заключението на вещото, поради което са основателни.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от направените по делото разноски в общ размер на 981,70лв./291,70лв. държавна такса, 370лв. за особен представител, 200лв. за експертиза и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/. Както и разноски в заповедното производство - по ч.гр.д. №2502/2018г. на РРС  87,30лв. и 175,31лв.  по ч.гр.д. №2505/2018г. на РРС

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Е.К.И., ЕГН**********, адрес ***  че дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК131134023 седалище гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54, сумата 1477,72лв./хиляда четиристотин седемдесет и седем лева  и седемдесет и две стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 27.11.2018г. до окончателното и плащане, сумата 330,59лв./триста и тридесет лева и петдесет и девет стотинки/ договорна лихва от 05.08.2018г. до 06.10.2018г., сумата 56,76лв./петдесет и шест лева седемдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода от 05.08.2018г. до 14.11.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2502/2018г. на РРС

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Е.К.И., ЕГН**********, адрес ***  че дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК131134023 седалище гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54, сумата 4166,22лв./четири хиляди сто шестдесет и шест лева/ главница, ведно със законната лихва от 27.11.2018г.  до окончателното и изплащане, сумата 1964,01лв./хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и една стотинки/ договорна лихва от 15.07.2018г. до 19.09.2018г., сумата 135,19лв./сто тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ обезщетение за забава от 15.07.2018г. до 14.11.2018г.

            ОСЪЖДА  Е.К.И., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК131134023 седалище гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54 сумата 981,70лв. /деветстотин осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/ за направените по делото разноски, сумата 87,30/осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/ разноски по ч.гр.д. 2502/2018г. по описа на РРС и сумата 175,31лв./сто седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ по ч.гр.д.№2505/2018г. на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: