МОТИВИ
ПО НОХД № 644/2012 год. на ОС – ХАСКОВО:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура–
Хасково е повдигнала обвинение против Д.М. *** затова, че към 21.06.2012 год. в
дома си в гр.Димитровград държал повече от три археологически обекта по смисъла
на чл.53 т.1 от Закона за културното наследство: монета, сребро, антониниан,
Римска империя, Херения Етрусцила /249- 251 г./, Рим; монета, сребро, денар,
Римска империя, Юлия Соемия /220- 222 г./, Рим; монета, билон, антониниан,
Римска империя, Северина /274- 275 г./, Сисция; монета, бронз, антониниан,
Римска империя, Клавдий ІІ Готски /270- 275 г./; монета, бронз, Гордиан ІІІ
/238- 244 г./, Витиния, Никея; монета, бронз, /Юлиево- Клавдиева династия,
провинциален бронз/; ножче, желязно, с ланцетовидна форма на острието,
Средновековие; връх на стрела, желязна, Средновековие; част от желязна фибула,
Късна античност, всички на обща стойност 327 лв., които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред съгласно §5 ал.1 от Закона за културното
наследство– престъпление по чл. 278 ал. 6 предл.ІІІ от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен
и заявява, че желае да се възползува от правото си да не дава обяснения.
Защитникът му поддържа, че по делото следва да се приеме за установено, че
инкриминираните вещи са му били подарени преди повече от 15 години от братовчед
на съпругата му, поради което той е станал техен собственик, което законът
допускал. Освен това деянието било несъставомерно- съгл. разпоредбата на чл.146
ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ археологическите обекти се
намират в земните пластове, на тяхната повърхност или под вода и се откривали и
добивали вследствие на теренни проучвания, но за инкриминираните предмети не
било установено да са били добити по този начин. Ако същите не съставлявали
археологически предмети, за тях не се отнасяло задължението да бъдет
идентифицирани и класифицирани. По делото не бил установен началния момент на
владение. Пледира за оправдателна присъда, алтернативно- за приложение на чл.55
от НК при определяне на наказанието.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият
Д.М.Д. от гр.Димитръвград е на 37 год., българин, български гражданин, женен с
едно дете, грамотен, със средно образование, неосъждан, по професия шофьор, безработен,
без предходни противообществени прояви и с много добри, положителни лични
характеристични данни.
На 21.06.2012 год. в дома на
подсъдимия в гр.Димитровград на бул.”Трети март” №7 вход А- апартамент №7 по
съвсем друг повод и по друго досъдебно производство било извършено процесуално
действие по разследването – претърсване, при което били открити 8 броя монети
/пет от тях сиво- кафяви на цвят, а останалите три- бели/ и 3 броя метални
предмети, корозирали и с различна големина и форма. Същите били предадени от
него с протокол за доброволно предаване /л.8 от ДП/, в който той собственоръчно
посочил, че предметите са му оставени преди 15 години от приятел на име А.М.. Всички
предмети са заснети и номерирани в нарочно изготвен от органа на ДП аблум.
Осемте броя монети са били подложени
на нумизматична експертиза, а трите метални предмета- на археологическа такава.
От заключението на нумизматичната
експертиза, което съдът приема безрезервно като компетентно и обективно се
установява, че две от монетите- №1 и №5 от албума, представляват съвременна имитация
и нямат статут на движими културни ценности, респ. на археологически обекти по
смисъла на ЗКН, респ. на чл.278 ал.6 от НК. Останалите шест монети обаче са
идентифицирани както следва:
1/ Монета, сребро, антониниан, Римска империя, Херения Етрусцила /249-
251 г./, Рим- цена 45лв.;
2/ Монета, сребро, денар, Римска империя, Юлия Соемия /220- 222 г./,
Рим- цена 80 лв.;
3/ Монета, билон, антониниан, Римска империя, Северина /274- 275 г./,
Сисция- цена 25 лв.;
4/ Монета, бронз, антониниан, Римска империя, Клавдий ІІ Готски /270-
275 г./- лоша запазеност, цена 2 лв.;
5/ Монета, бронз, Гордиан ІІІ /238- 244 г./, Витиния, Никея- цена 15
лв.;
6/ Монета, бронз, /Юлиево- Клавдиева династия, провинциален бронз/-
цена 120 лв.
Според вещото лице същите съответствуват на критериите за движима
културна ценност по смисъла на чл.7 ал.4 т.1 от ЗКН и съставляват
археологическа ценност, тъй като са доказателство за човешко присъствие и
носители на определена информация с историческа стойност- напр. за циркулацията
в региона.
Въз основа на археологическата експертиза, чието заключение съдът на
свой ред също кредитира като компетентно и безпристрастно, трите метални
предмета представляват:
1/ Ножче, желязно, с ланцетовидна форма на острието, силно корозирало,
дарита от Средновековието- цена 30 лв.;
2/ Връх на стрела, желязна, пирамидални острие и шип за закрепване към
дървена част, силно корозирало, датировка- Средновековие- цена 5 лв.;
3/ Част от желязна фибула /безопасна игла, закопчалка за тога/, силно
проядена от корозия, в много лошо състояние, датировка- Късна античност- цена 5
лв.;
И според това заключение тези предмети представляват културни ценности
по смисъла на чл.7 от ЗКН и са археологически обекти по смисъла на чл.146 и
чл.53 т.1 от ЗНК, тъй като допринасят за установяване на човешко присъствие и
дейност в определен период от време.
Свид.А.М. е братовчед на свид.Д.Д., съпруга на подсъдимия. Отрича да е
подарявал или давал по друг повод инкриминираните вещи на подсъдимия, както и
да е колекционирал подобни предмети, макар да се интересувал от история.
Твърди, че ги е видял за пръв път на досъдебното производство, както и че от
няколко години е влошил отношенията си със семейството на подсъдимия и не
поддържа никакви контакти с тях.
Свид.Д., тъкмо обратното, поддържа, че процесните предмети са
принадлежали на свид.М., който им ги подарил преди повече от 15 години и те ги
пазели като подарък. Тя и съпругът й нямали никакви познания в тази област,
нито представа за евентуалната им стойност и значение.
Макар начинът на придобиване на археологическите обекти да е без
значение за съставомерноста на деянието, а само за размера на отговорността,
съдът намира за нужно да отбележи, че кредитира показанията на свид.Д., а не
тези на свид.М.. И двамата са заинтересовани свидетели, но цялостната
характеристика на подсъдимия и останалите данни по делото не сочат на друг
възможен начин на придобиване, освен да са били получени като подарък.
По правната квалификация на
деянието:
Със стореното
подсъдимият е осъществил състава на чл. 278 ал.6 предл.ІІІ от НК, като към 21.06.2012
год. в дома си в гр.Димитровград държал повече от три археологически обекта по
смсъла на чл.53 т.1 от ЗКН- гореописаните 6 броя монети от различни периоди на
Римската империя, метално ножче и връх на стрела от периода на Средновековието
и част от желязна фибула от Късна античност, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред съгласно §5 ал.1 от Закона за културното
наследство.
За съставомерността
на деянието следва да се обсъдят две групи обстоятелства.
Първо,
изпълнителното деяние на престъплението по чл.278 ал.6 от НК е „държи”, т.е.
отнася се за типично продължено престъпление, което в доктрината се нарича още
„трайно” престъпление, престъпление, което трае непрекъснато. Осъществява се
чрез едно деяние, изразяващо се или само в бездействие /задължително/, или в
съвкупност от действие и бездействие, като съставът на престъплението се
осъществява непрекъснато през определен период от време- от възникване на
задължението да се извърши определено действие, от което деецът се въздържа
/бездейства/ до прекратяването му, независимо дали в резултат от разкриването
на деянието, или по други причини.
В случая
подсъдимият най- напред е установил държане /фактическа власт/ върху
инкриминираните предмети /без всякакво значение за правната квалификация на
деянието му е по какъв точно начин е станало това, в частност- дали е получил
същите като подарък от свид.М./, след което е бездействувал, като не е изпълнил
законоустановеното задължение „в едногодишен срок от влизането в сила на
закона...да поиска тяхната идентификация и регистрация като движими културни
ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по
реда на чл. 97, ал. 5”, както предписва
нормата на §5 ал.1 от ПЗР на ЗКН.
Ето защо със
самото установяване държането на инкриминираните вещи в дома на подсъдимия,
вече по категоричен начин е доказано авторството на деянието.
Обстоятелството
дали той е техен собственик не се отразява на правната му квалификация, тъй
като задължението по §5 ал.1 от ПЗР на ЗКН е установено вкл. за собствениците
на движими културни ценности.
Именно поради
горепосочения характер на продълженото престъпление като такова, което трае
непрекъснато, не е нужно в обвинителния акт да е посочен, респ. по делото да е бил
установен целият период, през който то е продължило, а е напълно достатъчно, че
към определена дата- 21.06.т.г. бездействието е било налице.
Второто, което
е съществено като обективен признак на деянието е статутът на държаните
предмети. Разпоредбата на чл.278 ал.6 изисква да се отнася за археологически
обект, а предложение трето, по което е повдигнато обвинението- за повече от три
такива.
Легална
дефиниция за „археологически обект дава разпоредбата на чл.146 от ЗКН, съгласно
ал.1 на която”археологически обекти са всички движими и недвижими материални
следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните
пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания”. Разпоредбата на ал.3 на
същата норма пък предвижда, че „недвижимите и движимите археологически обекти
имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или
национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.”
Заключенията
на назначените по делото експертизи- нумизматична и археологическа по
категоричен начин установяват, че шестте монети, които са оригинални, а не
имитации, както и трите метални предмета- ножче, връх на стрела и част от
фибула са именно материални следи от човешка дейност от съответните епохи,
които са доказателство за човешко присъствие, за осъществявана определена
човешка дейност и носат информация с историческа стойност.
С това съдът
намери всички обективни признаци на престъплението безспорно доказани.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл. В случая да се поддържа, че подсъдимят нямал
представа за установеното от закона задължение, чийто адресат е всеки
притежател на археологически обекти, би означавало да се игнорира принципът
„незнанието на закона не извинява незнаещия го”.
Ето защо съдът няма никакви колебания
относно съставомерността на деянието на подс.Д. и то тъкмо съобразно повдигната
по обвинителния акт правна квалификация, поради което го призна за виновен в
извършването на престъпление по чл.278 ал.6 предл.ІІІ от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъпленето по чл.278 ал.6 предл.ІІІ от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до шест години и „глоба” от 3 000 до 15 000 лв.
При определяне вида и размера на наказанието, което да бъде адекватно на
конкретното деяние и на целите на индивидуалната и генерална превенции, съдът
на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и останалите отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства.
Съдът приема, че по настоящото дело се констатират изключително ниска
степен на обществена опасност както на деянето, така и на дееца.
По отношение на деянието- отегчаващо обстятелство донякъде е единствено
броят на предметите- археологически обекти- общо девет, който е относително
голям. Стойността им обаче е твърде ниска- общо 327 лв. за деветте, като един
обект е на стойност 120 лв., докато има такива с цена по 5 лв. и дори 2 лв.
Състоянието на повечето е лошо- силно корозирали, разядени. Освен това няма
данни подсъдимият да се е сдобил с тях в резултат напр. на иманярска дейност,
нелегална търговия и пр. Придобил ги е преди много години като подарък.
Що се отнася до дееца- подсъдимият е с определено силно положителна
характеристика като личност, семеен, неосъждан, ползува се с добро име и
авторитет по местоживеене, неконфликтен, без други противообществени прояви.
Не се доказват някакви особено укорими подбуди за извършване на
деянието, освен разбира се недопустимото игнориране на установения правен ред
за идентификация и регистрация на движими културни ценности, като напр.
извличане на материална изгода или облагодетелстване.
Ето защо съдът достигна до преценката, че са установени многобройни
смекчаващи обстоятелства, а ниската стойност на предметите- предмет на
престъплението съставлява и изключително такова, при които и най- малкото,
предвидено от закона наказание би се явило несъразмерно тежко. В тази насока са
от значение и конкретните предвидени наказания, съпоставени с конкретното
престъпно деяние. В случая по чл.278 ал.6 от НК би следвало да се наложат две,
при това кумулативно предвидени наказания- „лишаване от свобода” до шест години
и „глоба” от 3 000 до 15 000 лв. И двете са явно неадекватни на
конкретната обществена опасност на деянието и дееца.
Предвид изложеното, съдът прецени приложение на чл.55 от НК, в случая в
хипотезата по ал.1 т.2 б.”б” от същия и тъй като за наказанието „лишаване от
свобода” не е предвиден минимум, премина към налагане на наказание „пробация”. По
отношение на наказанието „глоба” съдът прецени приложение на разпоредбата на
ал.3 на чл.55 от НК, тъй като това наказание, дори наложено в размер на
½ под предвидената долна граница от 3 000 лв., т.е.- в размер на 1
500 лв. не е съответно на престъпното деяние.
Наказанието „пробация” от своя страна съдът наложи само под формата на
двете задължителни пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ
адрес” при минималната първоначална периодичност от 2 пъти седмично и
„задължителни срещи с пробационен служител” и то за минималния, предвиден от закона
срок от по шест месеца, тъй като счете, че в случая за постигане целите на
индивидуалната и генерална превенция, и най- вече за да се поправи и превъзпита
осъдения към спазване на закона е напълно достатъчно наказание, което да е
просто обеца на ухото, без да е нужна някаква по- сериозна наказателна
репресия.
По веществените доказателства и разноските:
Предметът на престъплението- монета, сребро, антониниан, Римска империя,
Херения Етрусцила /249- 251 г./, Рим; монета, сребро, денар, Римска империя, Юлия
Соемия /220- 222 г./, Рим; монета, билон, антониниан, Римска империя, Северина
/274- 275 г./, Сисция; монета, бронз, антониниан, Римска империя, Клавдий ІІ
Готски /270- 275 г./; монета, бронз, Гордиан ІІІ /238- 244 г./, Витиния, Никея;
монета, бронз, /Юлиево- Клавдиева династия, провинциален бронз/; ножче,
желязно, с ланцетовидна форма на острието, Средновековие; връх на стрела,
желязна, Средновековие; част от желязна фибула, Късна античност, всички на обща
стойност 327 лв. се отне в полза на държавата по силата на изричните
императивни разпоредби на чл.278 ал.7 от НК.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски в
размер на 170лв. общо за досъдебното и съдебно производство бяха поставени в
тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: