Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 2346 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240 от ГПК.
Депозирана е молба от "Л.П."
ЕООД с правно основание чл.240, ал. 1,
т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение № 244861 от 15.10.2019 г. по гр.
д. № 71833/2018 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.
Молителят твърди, че е бил лишен от
участие в съдебното производство, по което е постановено процесното решение,
тъй като не бил връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както
и че не бил редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС
на 14.10.2019 г., след което е постановено оспорваното съдебно решение. Навежда,
че в процесния случай призовките и съобщенията по делото не са надлежно и
законосъобразно оформени, поради което и същите не представляват официален
свидетелстващ документ, въз основа на който да са били налице и предпоставките
за приложението на чл.50, ал.2 ГПК.
Отделно от изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.240, ал.1, т.2 и
т.3 ГПК – невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства и невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, в
подкрепа на което излага, че собственикът и управител на "Л.П." ЕООД
– А.Х.не е сменила адреса на управление на дружеството в Търговския регистър
поради лични причини – проблемна бременност, след което единствена е полагала
грижи за детето си, с оглед обстоятелството, че не е в брак, както и
необходимостта да полага грижи за онкоболния си родител до смъртта му. С оглед
изложените обстоятелства е направено искане за отмяна на постановеното
неприсъствено решение и връщане на делото за ново разглеждане пред първата
инстанция. Претендира се и обезсилване на издадения срещу дружеството – молител
изпълнителен лист.
Ответникът по молбата – "Д."
ООД изразява становище за недопустимост на искането, като релевира доводи, че
молбата е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 240,
ал. 1 от ГПК. По същество се поддържа неоснователност на молбата за отмяна по
подробно изложени съображения.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Молбата е депозирана в преклузивния
едномесечен срок по чл. 240, ал. 1
от ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1
от ГПК,
в едномесечен срок от връчването на неприсъствено решение, страната, срещу
която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е
била лишена от възможност да участва в делото поради: 1). ненадлежно връчване
на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2).
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства, 3). невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В настоящия случай, като основание да
поиска от въззивния съд отмяна на постановено неприсъствено решение, молителят,
чрез своя процесуален представител, сочи разпоредбата на чл. 240, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1,
т. 1 от ГПК,
ако страната срещу която е постановено неприсъствено решение е била лишена от
възможност да участва в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна. В случая, с оглед наведените доводи в молбата за
отмяна, молителят се позовава и на двете основания.
Видно от данните по делото, съдът е
връчил на ответника "Л.П." ЕООД, препис от исковата молба на
установения по делото търговски адрес, като предвид извършеното от длъжностното
лице отбелязване, че търговецът е напуснал адреса и на негово място е школа за
езикови курсове, първостепенният съд е приложил на 24.01.2019 г. по отношение
на ответника разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. В приложеното по делото
съобщение изрично е отбелязано от длъжностното лице, че при посещение на място
е установено, че адресатът е напуснал адреса, че на негово място е установил
школа за езикови курсове, като е отбелязан и телефонен номер на школата.
Посочено е също така, че по данни на лица, пребиваващи на адреса, същите не
знаят къде е търсената фирма. Отделно от това, установява се от приложената по
делото призовка за участие в открито съдебно заседание, адресирана до "Л.П."
ЕООД, чрез законният му представител А.А.Х.– управител, че длъжностното лице е
направило изрично отбелязване, че тази фирма не е на адреса от три години, като
в момента е школа за чужди езици. В първото по делото съдебно заседание,
насрочено за 14.10.2019 г., районният съд е приложил по отношение на ответника
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК и е дал ход на производството, като е
постановил и неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.
Молбата за отмяна на постановеното
неприсъствено решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва по
последния посочен в търговския регистър адрес – чл. 50, ал. 1 ГПК.
Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на търговци и
юридически лица. Начинът на връчване на съобщенията по чл. 50, ал. 3 и 4 от ГПК е в
канцеларията на търговеца, на съответен служител, чиито имена и длъжност се
упоменават от връчителя, а в случай, че не се намери такова лице или няма
достъп до канцеларията на дружеството, длъжностното лице – залепва уведомление
при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК
– еднократно. В процесния случай, съобщението и съдебните книжа са били
изпратени на адреса на управление на търговеца "Л.П." ЕООД,
респективно по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК
би следвало да се приеме, че именно на този адрес се намира канцеларията му.
Съобщението е върнато с отбелязване, че търговецът е напуснал адреса, поради
което съдът е приложил по отношение на ответника разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Т.е. в процесния случай е спазен законовият процесуален ред за връчване на
съобщенията и призовките на молителя - ответник, съгласно чл. 50 ГПК. Правилно съдът
е приел, че ответникът е редовно призован и за открито съдебно заседание на
21.11.2017 г., отново при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК,
предвид извършеното официално удостоверяване от длъжностното лице за
неоткриване на фирмата или неин представител на адреса. Молителят не представя
доказателства, с които да оборва констатацията, свързана с ненамирането му на
адреса на управление. Касае се за официални документи, чиято неистинност не е
установена и поради това съдът е длъжен да счете удостовереното от длъжностното
лице за вярно. В допълнение и в подкрепа на изложеното следва да се има предвид,
че и в депозираната молба за отмяна на неприсъственото решение липсват наведени
доводи, че молителят като ответник в първоинстанционното производство, е
изпълнил задължението си да осигури на адреса си на управление канцелария по
смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК и служител, който да приема адресираните до
него съдебни призовки и книжа. Напротив, в молбата изрично се сочи, че собственикът
и управител на "Л.П." ЕООД – А.Х.не е сменила адреса на управление на
дружеството в Търговския регистър, въпреки че през 2016г. е осъществено
преместване и изграждане на ново студио на адрес в гр.София, ж.к.“**********. По
делото към молбата, не са представени писмени доказателства, които да водят до
изводи различни от гореизложените. Ето защо, в действията на първоинстанционния
съд не е налице нарушение на правилата на призоваване, което нарушение да е
ограничило правата на ответника в производството да депозира отговор в срок и
да участва в процеса.
От друга страна, съдът приема, че само
когато връчителят е събрал сведения, че лицето се намира на посочения адрес, но
не може да го намери, респективно няма достъп до канцеларията на юридическото
лице или лице, съгласно да получи съобщението /вкл. и когато служителите на
дружеството отказват да получат съобщението/, следва да се извърши връчване по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК-
чрез залепване на уведомление. Когато обаче призоваваното юридическо лице
изобщо няма канцелария или служители на адреса по търговския регистър, които
обстоятелства не се оспорват от молителя, достатъчно е това да бъде еднократно
установено от съответното длъжностно лице, за да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Ето защо, ако на регистрирания адрес няма офис /канцелария/ или той не е
действащ и не може да се открие представител на търговеца, то и в този случай
се прилага фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК
за връчване на съобщения с оглед обезпечаване движението на производството, тъй
като задължението за вписване на адрес в ТР е свързано и с възможността за
контакти с търговеца, в това число и за връчване на книжа. В случая, както в
съобщението по чл. 131 ГПК, така и в
призовката за първото съдебно заседание, непребиваването на ответника на
адреса, е удостоверено съгласно правилото на чл. 44, ал. 1 от ГПК.
Връчителят е описал действията си във връзка с връчването, включително е
посочил как е събрал сведенията, че фирмата не се намира на адреса, а именно от
лица, пребиваващи на адреса и сочещи, че на същия се намира езикова школа за
чужди езици, като е удостоверил тези изявления с подписа си. Касае се за
официални документи, чиято неистинност не е установена и поради това съдът е
длъжен да счете удостовереното от длъжностното лице за вярно.
От изложеното по-горе се извежда извод, че
ответното дружество фактически е напуснало адреса на
управление, посочен в Търговския регистър,
без да изпълни задължението си да впише това обстоятелство в последния,
поради което по силата на фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК необоримо се презюмира,
че съобщенията до него са редовно връчени. От граматическото тълкуване на тази норма е видно, че за да се счита съобщението до търговеца
или юридическото лице за редовно връчено,
трябва връчителят да установи, че лицето е "напуснало" адреса. За удостоверяване на това обстоятелство за съда
е достатъчно направеното от длъжностното лице отбелязване в съобщението и призовката, без да е
необходимо събиране на някакви други
доказателства в посочения смисъл или посочване на
лицата, от които са получени данните.
Съгласно чл. 58, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от Търговския закон в търговския
регистър подлежат на вписване седалището и
адресът на управление на дейността на
дружеството, а съгласно чл. 6, ал. 2 Закон за търговския
регистър всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския
регистър, трябва да
извърши това в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството, съответно приемането на акта, освен ако със закон е определен друг
срок. При служебна справка в Търговския регистър
съдът установи, че адресът на дружеството
в Търговския
регистър е сменен
на 22.11.2019 г., тоест след постановяване на първоинстанционното съдебно
решение.
На следващо място вторият въпрос, около
който се концентрира молбата за отмяна, е наличието на хипотезите на невъзможност
страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства,
както и наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е
могла да преодолее, поради което не е могла да се яви лично или чрез повереник
в откритото съдебно заседание. Законът не дефинира понятието "особени
непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и съдебната практика
еднопосочно посочват, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират
само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които
обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално
действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене
на процеса. Сред особените непредвидени обстоятелства, според практиката на
ВКС, се подреждат такива като природни бедствия, прекъсване на пътищата,
внезапно тежко заболяване и прочие причини, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени по волята на страната. Доказването на конкретните
обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на
страната, която се позовава на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Молителят сочи, че не е могъл да смени
адреса на управление на търговското дружество в Търговския регистър. Като
причина за тази невъзможност излага съображения свързани с тежка бременност и
последващи грижи за дете, както и полагането на грижи за болен родител.
Установеното
с приетите доказателства здравословно състояние на родител (резултат от образно
изследване, удостоверение за наследници), както и раждане на дете (удостоверение за раждане и справка
за изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО чрез НОИ) обаче, не съставляват
непредвидени обстоятелства по смисъла на
чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, още повече предвид обстоятелството, че последните
не се сочат като причина за невъзможност страната да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба и призовките за съдебното заседание,
или невъзможност да се яви лично или
чрез повереник в откритото съдебно заседание. Напротив, същите молителят
свързва с неизпълнение на задължението си да смени адреса на управление на търговското
дружество, каквото предпоставки законът не предвижда, поради което и доводите в
този аспект са неотносими.
В допълнение следва да бъде посочено, че
нормата на чл. 50 от ГПК не създава задължение за съда да установява отделен или
друг адрес на законния представител на търговското дружество, доколкото
релевантен относно редовността на връчването на съдебните книжа на юридическото
лице е адресът на управлението му, последно вписан в Търговския регистър.
Фактическата промяна на този адрес, без надлежното й отразяване в търговския
регистър води до прилагане на фикцията, установена с ал. 2 на чл. 50 от ГПК и
правните последици, свързани с нея.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че по делото не се установява наличието на соченото от
молителя основание по чл. 240 от ГПК.
Ето защо, молбата за отмяна на постановения съдебен акт следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от „ЛБП." ЕООД, с ЕИК*******, за
отмяна на неприсъствено решение № 244861 от 15.10.2019 г. по гр. д. №
71833/2018 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.