№ 4
гр. Плевен, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430202080 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 6443980, издаден от ОД на
МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.4 от Закона за
движението по пътищата, на К. Д. К. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), К. К. е подал жалба до
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че неправилно е отчетено наличието на
„повторност“ в случая. Наред с това изтъква, че обжалвания ЕФ му е връчен
без приложена снимка и Декларация дали е управлявал автомобила.
Отбелязва, че е налице законодателен пропуск в разпоредбата на чл.189 ал.4
ЗДвП, тъй като не е предвидено ЕФ да съдържа указание за срока и начина на
обжалване; в тази връзка счита, че образеца на Министъра на вътрешните
работи, въз основа на който е издаден и процесния ЕФ, е в противоречие с
разпоредбата на чл.189 ал.8 ЗДвП, регламентираща обжалването на
издадените електронни фишове. На тази основа, моли за отмяна на ЕФ, като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се
явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната
1
неоснователност.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 04.07.2022
г. в 14:08 часа в гр.ПЛЕВЕН ул. „***“ до № *** с посока на движение към
кръгова връзка на бензиностанция „***“, с МПС – л.а.„***“ с регистрационен
№ ***, при въведено ограничение с пътен знак В-26 /50км/ч/, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 120ccfc, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч.: при разрешена скорост - 50 км/ч, установена е скорост - 62
км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 12 км/ч.
Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП, както и че
е налице „повторност“, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на ЕФ К №5010191, поради което и на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл.
182 ал.4 от Закона за движението по пътищата, на собственика на посоченото
МПС – К. Д. К. ЕГН: **********, е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 /сто/ лева, като е указан срока и начина на заплащане на
глобата. Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за оспорване на
авторството или обстоятелствата на нарушението, съобразно чл.189 ал.5 или
ал.6 ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Административното наказване по особения ред,
регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени
правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани
в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, съдържаща
се в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на
правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава
специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са
Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.
Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от
настоящата инстанция не разкрива допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на Електронния фиш. В тази връзка следва да бъде
2
отбелязано, че разпоредбите на чл.189 ЗДвП не предвиждат при връчване на
Електронен фиш, същият да бъде придружен от снимката, послужила за
неговото издаване или от Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП, поради което,
невръчването на такива, не може да се разглежда като нарушение, а още по-
малко – като съществено такова, на процесуалните правила. Що се отнася до
разсъжденията на жалбоподателя по наличието на предполагаем
законодателен пропуск в разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП /тъй като не е
предвидено ЕФ да съдържа указание за срока и начина на обжалване/, както и
по законосъобразността на издадения от Министъра на вътрешните работи
Образец на ЕФ /който според жалбоподателя е в противоречие с разпоредбата
на чл.189 ал.8 ЗДвП, регламентираща обжалването на издадените електронни
фишове/, същите разсъждения не могат да се разглеждат другояче, освен като
своеобразни предложения de lege ferenda, т.е. без практическо значение за
правоприлагането, в контекста на текущатата законодателна уредба – поради
което и няма да бъдат обсъждани повече.
Ето защо Съдът приема, че от формална страна, обжалваният ЕФ,
се явява законосъобразен. По неговата правилност бяха събрани веществени
доказателствени средства – снимка, изготвена с техническо средство /л.11 от
делото/, както и писмени доказателства във връзка с техническата одобреност
на средството за измерване, преминат съответен технически преглед на
същото средство, времето и мястото на използване на АТСС, собствеността и
регистрацията върху процесното превозно средство /л.12 – 23, л.27 делото/.
От съвкупния анализ на тези доказателствени материали е видно, че
отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ време и място на извършване на
нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на
нарушението (изразило се в управление на МПС от категория “В”, в населено
място, при превишение с 12 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч
/въведена с пътен знак В-26/, а именно – с 62 км/ч, при отчитане на толеранс
от минус 3 км/ч, са правилно установени.
В съответствие с изложеното дотук Съдът приема, че
нарушението по смисъла на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К. Д. К., се явява доказано по
несъмнен начин. Следва да бъде изрично подчертано, че за
административнонаказателната отговорност по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП е
ирелевантно авторството на деянието, освен в хипотезата на чл.189 ал.5 ЗДвП,
която очевидно не е налице в процесния случай; ирелевантно е и кое лице е
обичаен фактически ползвател на превозното средство.
При съобразяване на установеното по-горе превишение на
разрешената скорост в настоящия случай, а именно – 12 км/ч, е видно, че е
приложима административнонаказателната разпоредба на чл.182 ал.1 т.2
ЗДвП, която предвижда налагане на глоба в размер на 50 лева. В случая обаче
е приложена административнонаказателната разпоредба на чл.182 ал.4 ЗДвП,
съобразно която, „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5
е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
3
двоен размер…“, поради което е наложена глоба в размер на 100 лева. Тук е
мястото да бъде отбелязано, че направеното от жалбоподателя възражение
относно квалифициращия признак „повторност“, се явява основателно.
Съобразно легалната дефиниция на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „" Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач.“. Видно от справка от „АИС АНД“, представена от страна на
административнонаказващия орган /л.26 от делото/, ЕФ К №5010191, издаден
от ОДМВР-ВРАЦА, е със статус „Обжалва се“, т.е. няма как същият ЕФ да е
бил влязъл в сила към 04.07.2022г. и да обуслови наличието на „повторност“
в процесния случай. Следователно, неправилно административнонаказващият
орган е приел като приложима разпоредбата на чл.182 ал.4 ЗДвП и е наложил
глоба в двоен размер, спрямо установения в чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП, размер от
50 лева.
Ето защо и при отчитане на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС,
І и ІІ колегия, Електронният фиш следва да бъде изменен, като Съдът
приложи Закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение
на обстоятелствената част на нарушението, а именно – чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП,
като на К. Д. К. бъде наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършеното от него нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП. Не на последно
място, нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на К. К., не може да бъде преценено като „маловажен случай“ по
смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, съобразно която легална дефиниция,
„"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.“. От една страна, касае се за нарушение от
вида на формалните, т.е. обсъждането на липса или незначителност на вредни
последици е юридически несъстоятелно, тъй като самото естество на
нарушението не предполага подобни последици, но това на свой ред, не се
отразява на обществената му опасност. От друга страна, не са налице
доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Вярно е, че деецът е неосъждан, но от
приетата по делото справка за нарушител е видно, че К. многократно е
санкциониран за различни нарушения по ЗДвП в миналото, т.е. разгледан в
този контекст, процесният случай разкрива недостатъчно отговорно
отношение към правилата за движение по пътищата, несъвместимо с тезата за
4
„маловажност“.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.1 вр. ал.2 т.4 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6443980,
издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл.
182 ал.4 от Закона за движението по пътищата, на К. Д. К. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за
извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, КАТО
ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ , без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а именно:
НАЛАГА на К. Д. К. ЕГН: ********** административно наказание на
основание чл. 189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5