Р Е Ш E Н И Е
№ 182
гр. ***, 05.07.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд ***, в публично съдебно заседание
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Силвия Д.
при
съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело №
562/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. *** № ***, регистрирано в ТР с ЕИК ***,
представлявано от управителя В. А.В., против
Заповед № ***/26.09.2018 г. на кмета на Община ***, с която на основание
чл.195, ал.5 и чл.***, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахната постройка –
„Автогара Брезник“, изградена в УПИ ІІІ – за училище, кв.*** по ПУП на гр. Б.,
с размери в план 14,25/9,15 м.л.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е постановена при съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалния закон, че е необоснована и не съответства на целта на закона и с
оглед на това се моли за нейната отмяна.
В съдебните заседания, жалбоподателят
се представлява от адв. А.А., която поддържа жалбата, доразвива доводите
относно незаконосъобразността на процесната заповед и моли за отмяната на
последната. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски и
представя списък на същите.
Ответникът: кмета на община Брезник,
чрез процесуалния си представител адв. Е.Д., изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Също
претендира на доверителя й да бъдат присъдени направените съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Административен
съд ***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
С оспорваната Заповед № ***/26.09.2018
г., издадена от кмета на Община ***, на основание чл.195, ал.5 и чл.***, ал.1
от ЗУТ е наредено да бъде премахната постройка – „Автогара Брезник“, изградена
в УПИ ІІІ – за училище, кв.*** по ПУП на гр. Брезник, с размери в план
14,25/9,15 м.л.
Постройката е бивша държавна собственост, за
което е бил съставен Акт № ***г. за частна държавна собственост /л.10/. В графа
11 на същия акт е отбелязано, че имотът е включен в капитала на търговско
дружество „“ ЕООД – гр. *** с Решение № ***/10.04.1992 г. на ПОС по т.д. № ***/1992
г.
След извършени продажби по
приватизационен договор от 05.08.1999 г. и приватизационен договор от
16.09.1999 г., всички дялове от капитала на „***“ ЕООД – гр. *** станали
собственост на „***“ АД – гр. ***, вписано в Търговския регистър с Решение № ***
от 22.06.1999 г. на Пернишкия окръжен съд по фирмено дело № *** по описа за
1999 г. Това се установява от Удостоверение изх. № ***/11.04.2001 г. /л.13/,
Удостоверение изх. № ***/19.05.2000 г. /л.14/ - и двете, издадени от
Министерство на транспорта и съобщенията, както и от Писмо изх. № ***/24.09.2003
г. на Агенция за следприватизационен контрол /л.15/.
С Нотариален акт за признаване правото
на собственост /констативен/ № ***, том І, рег. № ***, дело № ***г., изготвен
от М. С. – съдия по вписвания с район на действие – Брезнишки районен съд
/л.17/, „“ ЕООД е признато за собственик на горепосочения недвижим имот, а
именно: на сграда – автогара, със застроена площ 130 кв.м – сглобяема
конструкция, на един етаж, построена в част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №
539 /петстотин тридесет и девети/, за който според регулационния план на гр.
Брезник е отреден парцел ІІІ, в кв.***. Същата сграда е вписана в Регистъра на
обектите с обществено предназначение по чл.36, ал.3 от Закона за здравето
/видно от Удостоверение за вписване в регистъра № ***/16.09.2005 т. на РИОКОЗ –
*** /л.16/.
За процесната сграда, в АЧОС № ***
/л.10/ е посочена година на построяване: 1984. Същата година на построяване е
записана и в Нотариален акт за признаване правото на собственост № ***, том І,
рег. № ***, дело № ***г. /л.17/ и в издадените въз основа на него скици.
По запитване относно налични строителни
книжа за сградата, направено от кмета на община Брезник с Писмо изх. № ***/19.04.2018
г., областният управител на област *** изпратил отговор с изх. № 08-02-9-/1/ от
04.05.2018 г. /л.21/, че такива не фигурират в архива на Областна администрация
– ***. Такива липсвали и в архива на община Брезник. По тази причина, с Писмо
изх. № 7000-242/31.05.2018 г. /л.45/ кметът на общината уведомил управителя на
„“ ЕООД – гр. ***, че на 06.06.2018 г., от 11:00 ч., ще бъде извършен оглед на
място на сграда с идентификатор ***/Автогара/ по КККР на гр. Брезник, от
комисия по чл.196, ал.2 от ЗУТ. На посочената дата, комисията, назначена със
заповеди на кмета на община Брезник /Заповед № ***/18.11.2011 г. и Заповед № ***/06.01.2012
г./ извършила оглед на място и установила, че постройката е с размери
14,25/9,15 м, павилионен тип „Берковица“ със сглобяема метална конструкция от
готови елементи, монтирани върху бетонова настилка. Покривната конструкция била
от сглобяеми метални елементи, покрита с ламарина. Състоянието на сградата било
добро и позволявало демонтиране и повторно сглобяване на друго място. По време
на проверката собственикът на сградата не присъствал и не представил строителни
книжа и документи, доказващи реда и годината на изграждане на обекта. Не били
представени и документи за учредено право на строеж или ползване на терена.
Констатациите на комисията били обективирани в протокол /л.46 и 47/ и въз
основа на тях било прието, че постройката е изградена по реда на чл.197 от ЗТСУ
и чл.120 от ППЗТСУ като временен обект, както и че следва да бъде премахната от
собственика, тъй като вече не се ползва за автогара.
Други проверки от същата комисия били
извършени на 08.08.2018 г., за което били съставени Констативен акт № 3 /л.27/
и Констативен акт № 4 /л.30/. Срещу тях, собственикът на сградата, подал
Възражение вх. № ***от 05.09.2018 г. /л.27/, като сочел, че КА № 3/08.08.2018
г. е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон. Били
изложени твърдения, че сградата представлява търпим строеж и поради това по отношение
на него не може да се образува административно производство за премахване по
чл.*** от ЗУТ.
По делото са изслушани съдебнотехническа експертиза и
допълнителни съдебнотехнически експертизи на вещото лице инж. М.Д., които ведно
с направените в съдебно заседание уточнения и конкретизации, съдът възприема
изцяло като компетентно изготвени и професионално обосновани.
Експертът потвърждава констатациите на комисията,
назначена от кмета на община Брезник и отразеното в оспорваната заповед относно
собствеността, конструкцията и размера на сградата. Същият посочва, че теренът,
върху който е изграден процесния строеж е включен в регулационния план на гр.
Брезник, одобрен със Заповед № ***/20.11.1984 г., като за него е отреден УПИ
ІІІ, кв.*** за „АПК и ПУЦ“, а със Заповед №***/09.01.1997 г. е прието изменение
на улична и дворищна регулация на УПИ ІІ – за озеленяване и УПИ ІІІ – за АПК и
ПУЦ, като парцел ІІІ се отрежда „за училище“.
Сградата е нанесена в кадастралната карта на гр.
Брезник, одобрена със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК с идентификатор 06286.501.***.5, с предназначение – сграда на
транспорта. Контурът й съвпада със сграда с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр. Брезник, одобрена със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. Според
измерванията и извършения оглед на място, сградата не надвишава допустимата
височина /до 10,00 м за ниско застрояване/, същата е със застроена площ 130
кв.м – сглобяема конструкция, на един етаж, построена в част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен № 539 /петстотин тридесет и девети/, за който според
регулационния план на гр. Брезник е отреден парцел ІІІ, в кв.***, но за същата
не е изпълнено допустимото отстояние от вътрешната граница на УПИ ІІ кв.*** –
за озеленяване. За нея няма строителни книжа.
Относно местоположението и отразяването й в плановете
на гр. Брезник излага следното:
Първият кадастрален план на гр. Брезник е приет през
1910 г., а следващият – през 1955 г. Всички последващи регулационни планове са
изготвени на база кадастрален план от 1955 г.
Първият застроителен план за гр. Брезник е приет през
1972 г., а следващият – през 1984 г. Съгласно тях не е отредено петно за
строителство на процесния строеж – автогара.
По плана за регулация на гр. Брезник от 1984 г., имот
539 /в който се намира процесната сграда/ попада изцяло в УПИ ІІІ, който е
отреден за АПК и ПУЦ, а УПИ ІІ е отреден за озеленяване. И двата имота: УПИ ІІ
и УПИ ІІІ, са общинска собственост.
Неодобрената кадастрална основа, в която процесният
строеж е нанесен като съществуващ, е изготвяна до 10.12.1980 г. В неодобрения
кадастрален план е нанесена сградата „Автогара – Брезник“ с размери 14,55/9,07
м, на един етаж, свободно разположена в имот пл. № ***. Тя е изградена от
метална конструкция от готови елементи, монтирана върху бетонова настилка, а
покривната конструкция същи е от сглобяеми елементи и е покрита с ламарина.
Статутът на имота, в който е построена сградата е поземлен имот пл. № *** с
незатворени граници. Имотната граница на запад, представляваща масивна ограда,
посока юг не е затворена и сградата е на отстояние 3 м. на север имотната
граница представлява масивна ограда, незатворена, прекъсната с дължина 4,65 м.
Преди изменение на уличната и дворищната регулация на
УПИ ІІ – за озеленяване и УПИ ІІІ – за АПК и ПУЦ със Заповед № ***/09.01.1997
г., разстоянията на процесния строеж до вътрешните регулационни линии с УПИ ІІ
по регулационния план от 1984 г. са показани на комбинираната скица /приложена
по делото на л.122/, а именно: от регулационната линия на запад, съответно от
двата края на сградата: на 3,14 м и 2,63 м; от регулационната линия на север,
източният край на сградата е на разстояние 0,76 м, а западният съвпада с
регулационната линия. В одобрения регулационен и застроителен план на гр.
Брезник от 1984 г. сградата на автогарата не е запазена с режим на застрояване.
В разписния лист от 1955 г., за имот 539 като
собственик е записано училище „Васил Левски“, а в разписен лист от 1972 г. за
собственик на имот 539 е записано „държавна собственост с АДС № ***/21.03.1961
г.
В експертизата е посочено още, че по данни на община
Брезник, с влизането в сила на ЗУТ от 31.03.2001 г. не е имало сметки за
уреждане, а целият терен е бил държавна собственост, съгласно АДС.
Вещото лице прави и собствена правна интерпретация на
описаните от него констатации и заключава, че процесната сграда, построена в
имот пл. № *** по неодобрения кадастрален план на гр. Брезник от 1980 г.
отговаря на условията на § 16, ал.1 от ЗУТ, представлява търпим строеж и не
подлежи на премахване и забрана за ползване. Заключението в тази част не се
кредитира и възприема от съда, тъй като представлява правно съждение, което
може да бъде изведено от правнозначимите и установени
по категоричен начин факти. Такава логическа и оценъчна дейност обаче може да
извършва само съда, а не и вещото лице, което дава становището си по технически
въпроси, за които са необходими специални познания или умения.
При така очертаната фактическа обстановка, според
събраните в производството доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от
лице с активна процесуална легитимация - адресат на заповедта за премахване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните правни съображения:
Кметът на общината осъществява административен контрол
по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и
шеста категория. Атакуваната в
настоящето производство заповед е издадена от кмета на община Брезник във
връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият,
съгласно чл.***, ал.2, т.2 от ЗУТ има
право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения
строеж е V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Въз основа на
изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с оглед на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, уредени в чл.***а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с
чл.59, ал.2 от АПК. Той е
обективиран в писмена форма с посочване на издателя и адресата, с излагане на
фактическите основания, послужили за постановяването му. Актът съдържа
разпоредителна част с индивидуализиране на задължението за страните, отразен е
редът за обжалването му, датиран е и е подписан. Ето защо, съдът намира, че
същият отговаря на изискванията за компетентност и форма и не са налице
основанията за отмяна по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
По правило производството по чл.*** от ЗУТ е служебно
и не е необходимо органът да бъде сезиран, за да дължи произнасяне, както и
същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за
провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване.
В случая, в проведеното административно производство
по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
общите процесуални правила и е спазена процедурата, регламентирана в чл.***а, ал.2 от ЗУТ. За
образуваната административна преписка за установяване законността на процесния
строеж, собственикът му – жалбоподателя „***“ ЕООД – гр. *** е бил надлежно
уведомен с Писмо с изх. № 70-00-242/31.05.2018 г. /л.45/, което е надлежно
връчено на 08.06.2012018 г. с известие за доставяне /л.44/. С него
жалбоподателят е уведомен, че ще бъде извършен оглед на място от комисията по
чл.196, ал.2 от ЗУТ. Проверката е извършена от компетентни за това лица –
служители за контрол на строителството в администрацията на община Брезник,
съобразно разпоредбата на чл.***а, ал.2, изр.1-во, във
вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. За установеното на
място и съгласно чл.***а, ал.2, изр.1-во и изр.2-ро от ЗУТ те съставили
констативен протокол от 06.06.2018 г. /л.46/ и връчили същия на
заинтересованото лице на 25.06.2018 г. /видно от известие за доставяне – л.48/.
Друга проверка на място била извършена на 08.08.2018 г. от компетентни,
съгласно чл.223, ал.2 от ЗУТ, служители
от администрацията на община Брезник. Резултатите от проверката били
обективирани в Констативен акт № 3 и Констативен акт № 4 - и двата с дата
08.08.2018 г., и връчени на жалбоподателя по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ – чрез
залепване на съобщение на адреса им и на табло в община Брезник. Залепването е
извършено при наличие на предпоставките за това, съгласно § 4, ал. 2, изр. 2-во от ДР на ЗУТ
– неоткриване на лицата на адреса им и е удостоверено съгласно изискванията на
изр. 3-то на същата разпоредба – с подписа на две длъжностни лица. Разяснена е възможността
за подаване на възражения в 7-мо дневен срок.
Вследствие на така проведеното административно
производство е издадена процесната заповед. Разпоредбата на чл.***, ал.3 от ЗУТ
не изисква актът, с който се установява незаконно строителство да се съставя в
присъствие на нарушителя. В конкретния случай това е направено в отсъствието на
управителя на дружеството – собственик на сградата. Последният обаче се е
запознал със съдържанието му и го е оспорил, депозирайки Възражение вх. № ***
от 05.09.2018 г.
Описанието в
обстоятелствената част на заповедта съответства на отразеното в КА №
3/08.08.2018 г. и КА № 4/08.08.2018 г. В този смисъл констативните актове имат
доказателствена сила за съществуването и вида на строежа.
Горните две
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се отрича
съществуването на сградата, конструкцията и размерите й, както и не се отрича,
че за нея липсват строителни книжа. С оглед на това и след цялостен преглед на
административната преписка, настоящият състав не констатира съществени
процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на
чл.146, т.3 от АПК.
Относно съответствието на
административния акт с материалноправните разпоредби съдът отбелязва следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл.***, ал.2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по
смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал.2 на същата разпоредба, който
строеж да не е със статут на търпим строеж.
Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Настоящият
състав приема, че констатираният от проверяващите строеж попада в легалната
дефиниция за строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и поради това че е
построен върху бетонова настилка, представлява надземна постройка, трайно
прикрепена в земята, като по този начин е променено и предназначението на
земята.
За процесния строеж не са представени строителни книжа /разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти/, каквото условие е поставено с
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и с оглед категоризацията на строежа - V-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Следователно, същият е
извършен без изискваните от закона такива – без издадено разрешение за строеж,
в нарушение на чл.148, ал.1, вр. с чл.147, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ и не попада в
изключителната хипотеза на чл. 151 , ал. 1 от ЗУТ. Независимо от годината на
построяване, съгласно чл.55 от ЗТСУ, респ. чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи се
извършват само ако са разрешени, респ. липсата на надлежно издадено разрешение
за строеж на процесната сграда, прави същата незаконна.
В хода на административното производство са установявани факти и
събирани доказателства за извършване на строителство в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ, т.е. без строителни книжа. Липсата на строителни книжа е вписана
като основание и в констативния акт от проверяващите длъжностни лица.
Позоваване на тази разпоредба има и в атакуваната заповед. След като са налице
непротиворечиви фактически основания, характеризиращи строежа като незаконен в
условията на чл.***, ал.2, т.2 от ЗУТ, правилно административния орган в
съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната
заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Автогара Брезник“, изградена в УПИ ІІІ – за училище,
кв.*** по ПУП на гр. Брезник, с размери в план 14,25/9,15 м.л.
Законосъобразното
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен
незаконен строеж по чл.***, ал.2, т.2 от ЗУТ обаче
е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а
именно строежът да не е търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./. Липсата на строителни книжа
и твърденията за момента на изграждане на постройката, обуславят и проверката
по пар. 127 от ПР на ЗУТ, доколкото търпимите
строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, т.е. „търпимостта“ на
строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на
административното правомощие по чл.***а, ал.1 от ЗУТ за
издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Твърдението на
жалбоподателя, че строежът е търпим, е неоснователно.
За да бъде един строеж търпим той
трябва да отговаря на следните условия, които трябва да са налице едновременно:
1. да е изграден преди 07.04.1987 г. или до 31.03.2001 г.;
2. да е незаконен – без строителни книжа;
3. да е допустим по действащите подробни устройствени планове и по
правилата и нормите, действали както по времето на изграждане на строежа, така
и по сега действащите.
От събраните по делото доказателства е видно, че сградата отговаря на
първото и второто изискване, тъй като е изградена преди 07.04.1987 г., което се
установява въз основа на факта, че е заснета като съществуваща в имот с пл. № ***
в неодобрен кадастрален план на гр. Брезник, изготвен до 10.12.1980 г., а освен това е и незаконна – без
строителни книжа, съображения за което са изложени по-горе.
Не е изпълнено
обаче третото условие за търпимост на строежа, което включва кумулативното
наличие на три предпоставки а именно:
1. строежът да
е допустим по
действащите подробни устройствени планове;
2. строежът да е допустим по правилата и
нормите, действали по времето на изграждане на строежа и
3. строежът да е допустим по сега действащите
правила и норми.
Съображенията са следните:
От приложенията към съдебнотехническата експертиза и заключението на
вещото лице е видно, че процесната сграда не е нанесена в одобрените
кадастрални и регулационни планове на гр. Брезник. Тя не е отразена и в
предходен регулационен и кадастрален план на гр. Брезник, който да е бил в
действащ преди приемане на КККР на гр. Брезник.
В първия застроителен план за гр. Брезник, приет през 1972 г. не е било
отредено петно за строителство на процесната постройка – автогара. Такова не е
отредено и в следващия застроителен план, приет през 1984 г.
Сградата не отговаря на горепосочените изисквания и поради факта, че
същата се намира в кв.***, който с регулационния план на гр. Брезник от 1910 г.
е отреден „за училищен“, а впоследствие теренът, върху който е изграден е
включен в регулационния план на Брезник, одобрен със Заповед № ***/20.11.1984
г. и за него е отреден УПИ ІІІ, кв. *** за „АПК и ПУЦ“. Със Заповед №
10/09.01.1997 г. е прието изменение на улична и дворищна регулация на съседния
УПИ ІІ – за озеленяване, и УПИ ІІІ – за АПК и ПУЦ, като парцел ІІІ се отрежда
„за училище“. В този аспект се установява и хипотезата на чл.***, ал.2, т.1,
тъй като постройката „Автогара“ е разположена в терен за училище /т.е. в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план/.
Действащият план не предвижда запазването на съществуващия строеж и
поради това не може да се приеме, че той е в съответствие с него, въпреки че
отговаря като градоустрйствени показатели и параметри на същия.
С оглед на
всичко гореизложено, съдебният състав приема, че от една страна: процесният
строеж е незаконен, а от друга: че не са налице предпоставките за търпимост по
смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. По тази
причина се налага извода, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна,
а жалбата срещу нея – неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
По
разноските:
В хода на
производството и двете страни са претендирали направените по делото разноски,
но с оглед извода относно изхода на спора, съдът намира, че те трябва да бъдат
присъдени на ответника. Последният е направил искането си своевременно.
Представил е списък на разноските по чл.80 от ГПК. Другата страна не е
направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед на изложеното и на
основание чл.143, ал.4 от АПК подателят на жалбата следва да заплати всички направени разноски, които в случая
възлизат на 960,00 лева – внесено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор №
***/05.11.2018 г., сключен между община Брезник и Адвокатско дружество „Андрей
Делчев и партньори“ – гр. София.
Така мотивиран
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд ***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. *** № ***, регистрирано в ТР с ЕИК ***, представлявано
от управителя В. А. В., против Заповед № ***/26.09.2018 г. на кмета на Община ***,
с която на основание чл.195, ал.5 и чл.***, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахната постройка – „Автогара Брезник“, изградена в УПИ ІІІ – за училище,
кв.*** по ПУП на гр. Брезник, с размери в план 14,25/9,15 м.л.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. *** № ***, регистрирано
в ТР с ЕИК ***, представлявано от управителя В. А. В., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на община Брезник сумата от 960,00 лв.
/деветстотин и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: