Р Е Ш
Е Н И Е № 36
Сливен, 10.06.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на седми юни през две хиляди деветнадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………Радост Гърдева…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като
разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 783 по описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищцата
твърди в исковата си молба, че е дъщеря на В.М.Х.. На 09.01.2020г., около 19:50
часа, на ЖП прелез, находящ се на път за с. Желю войвода, К.М.Т., в качеството
си на водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата като при светещ червен забранителен сигнал на
светофара тръгнал да го пресича и в резултат реализирал ПТП с преминаващата по
това време влакова композиция, управлявана от Ц.М.Д.. В резултат на инцидента
загинал возещия се в лекия автомобил пътник В.М.Х.. Било образувано ДП № 43/20
г. по описа на РУ Сливен, прокурорска преписка № 73/20 г. по описа на ОП
Сливен, което към настоящия момент не било приключило. Твърди се, че причината
за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на
правилата за движение по пътищата, в резултат на което е настъпила смъртта на
нейния баща. Твърди, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е
била застрахована при ответника и че предявила претенция към ответника с искане
за обезщетение, като по случая била заведена щета № **********. Твърди, че към
момента не й е било заплатено обезщетение. Твърди, че преживяла изключително
тежко смъртта на баща си, която за нея била неочаквана и съкрушителна. Връзката
между тях била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и
привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Твърди, че двамата
живеели заедно, като баща й я отглеждал с много любов и се стараел да й осигури
всичко необходимо. Дори след навършване на пълнолетие от нейна страна, двамата
продължили да бъдат много близки и тя загубила своята морална подкрепа и
физическите грижи от баща си. Счита, че ответника дължи обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, болки и страдания от загубата на баща
й, поради което моли съда да го осъди да й заплати сумата в размер на
80 000лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинени неимуществени
вреди ведно със законната лихва за забава, считано от 16.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който
заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
процесния автомобил „Фолскваген” с рег. № ******, както и не оспорва, че на
09.01.2020г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил. Оспорва
обстоятелството, че е осъществен деликтен състав по отношение на всеки от
неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в поведението на водача на
МПС. Оспорва твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди така, както
са описани в исковата молба. Оспорва предявеният иск по размер, като го счита
за силно завишен. Оспорва размера на иска като несъобразен с размера на
определените обезщетения, справедливостта и практиката на съдилищата. Моли съда
да отхвърли предявения иск или евентуално да го уважи в намален размер.
Претендира и направените разноски.
В с.з. ищцата, чрез процесуалния
си представител поддържа иска. С молба е поискала и съдът е допуснал изменение
на иска по размер, като същия се счита заведен като частичен за сумата
180 000лв. от общо 200 000лв. Претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В депозирана молба в последното
съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплетено от ответника.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан или уважен в намален размер. Претендира разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Представя списък на разноските.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата
Я. В.Х. е дъщеря на В.М.Х., починал на 13.01.2020 г.
На
09.01.2020г. около 19,50 часа, влакова
композиция се е движила по направление в междугарието гара Желю войвода - гара
Сливен със скорост на движение около 79 км/ч. Движението се е осъществявало в
тъмната част на денонощието.
В същото време към ЖП прелеза в посока от север на
юг към центъра на с. Желю войвода, се е движил лек автомобил Фолксваген, с рег.
№ ******, управляван от К.Т. със скорост на движение около 20 км/ч. Автомобилът
е достигнал до нивото на сигнализирания с пътни знаци, електрическа бариера,
звуков и светлинен сигнал жп прелез, като той не е спрял преди тях. Водачът е
продължил движението си, навлизайки в зоната на ЖП прелеза. Водачът на
автомобила е навлязъл пред влаковата композиция, като е последвал удар между
челната лява част на влаковата композиция и страничната лява задна част на
автомобила. По този начин автомобилът е навлязъл в опасната зона за спиране на
влаковата композиция.
Машинистът е възприел опасността от удар на около 44
м от мястото на удара, като е предприел спиране. Той не е имал техническата
възможност да стори това по-рано.
Техническата
причина, довела до настъпването на ПТП е била навлизането на лекия автомобил в
опасната зона за спиране на влаковата композиция. Технически правилно било водачът
на автомобила да предприеме намаляване на скоростта на движение още при
възприемане на забраняващия сигнал на светофар и спусната електрическа бариера
и спре преди зоната на тяхното разположение.
В резултат на удара, В.М.Х. е получил следните
телесни увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма, довела до изпадането
на пострадалия в комоционна кома, с множество охлузии и разкъсно-контузни
наранявания в областта на главата и лицето, предимно и по-изразени в лявата й
половина, счупване на носните кости, масивни кръвонасядания на меките черепни
обвивки, субарахноидален кръвоизлив в челните и теменните области на двете
голямомозъчни хемисфери, контузионни огнища по конвекситета на двете
голямомозъчни хемисфери, точковидни кръвоизливи всред мозъчния паренхим, оток
на мозъка с малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор на черепната основа;
Гръдна травма, изразяваща се в масивни
кръвонасядания на меките тъкани на гръдния кош, предимно по задните
повърхности, многофрагментни счупвания на всички ребра от дясната половина на
гръдния кош с проникване в гръдната кухина и нараняване на белодробния
паренхим, единични фрактури на ребра от лявата половина на гръдния кош,
контузия на белите дробове, по-силно изразена на десния бял дроб, контузия и
кръвонасядане на рехавите тъкани в средостението, хемоторакс вдясно;
Коремна травма, изразяваща се в кръвонасядане на
мастната капсула на левия бъбрек, травматично разкъсване на паренхима на левия
бъбрек, масивни кръвонасядания в областта на опорака на тънките и дебело черва;
Гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в счупвания
на IV, V и VI -и шийни прешлени, счупване на V III -и гръден прешлен и
многофрагментно счупване на I-и поясен прешлен със стеснения на
гръбначно-мозъчния канал, контузия и компресия на гръбначния мозък;
Множествени охлузвания на кожата по четирите
крайника.
В конкретния случай характеристиките на уврежданията
свидетелстват за това, че посоката на основната травмираща сила, която ги е
причинила е била предимно отстрани отляво на пострадалия. Уврежданията се
дължат на удари и притискане деформирани части на автомобилното купе, като част
от тях е възможно да са се получили и при изпадането на пострадалия от
автомобилния салон.
Причината за смъртта на пострадалия В.М.Х. е тежката
съчетана травма, засягаща главата, гърдите корема и гръбначния стълб, довела до
изпадането на пострадалия в тежко състояние на травматичен и хеморагичен шок,
който е преминал в необратима фаза и е довел до смъртта на пострадалия с
картината на полиорганна недостатъчност.
Анализирайки данните от материалите по делото,
характеристиките на получените телесни увреждания и хронологията, отразена в
медицинските документи вещото лице д-р С. е направил заключение, че между
пътно-транспортното произшествие, настъпило на 09.01.2020 г., около 19,50 часа
и смъртта на пострадалият В.М.Х., настъпила на 13.01.2020 г. в 15,03 часа в
ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен съществува пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка.
Според заключението на комплексната експертиза, в
нейната техническа част - ЖП прелеза е бил сигнализиран с пътни знаци, електрическа бариера,
светлинна и звукова сигнализация. Сигнализациите на ЖП прелеза към момента на
настъпване на ПТП са били изправни. Водачът лекия автомобил не е спрял преди
пресичане на ЖП прелеза. С действията си водачът на автомобила е допуснал
навлизане на автомобила в опасната зона за спиране на влаковата композиция. В
момента на навлизане на автомобила с пресичане на релсовия път електрическите
бариери са били спуснати и при забрана за преминаване на превозни средства.
Водачът
на автомобила е имал техническата възможност да намали скоростта на достатъчно
голямо разстояние и предотврати ПТП чрез спиране преди да премине покрай
спуснатите бариери.
Машинистът
е възприел опасността от удар на разстояние около 44 м. от мястото на удара,
като е нямал техническата възможност да предотврати ПТП.
Техническата
причина, довела до настъпването на ПТП е навлизането на лекия автомобил в
опасната зона за спиране на влаковата композиция. Технически правилно е било водачът
на автомобила да предприеме намаляване на скоростта на движение и предприеме
спиране преди спуснатите бариери, както и да пропусне влаковата композиция, а
след това да предприеме пресичането на прелеза.
За
случая е образувано ДП № 43/20 по описа на РУ на МВР – Сливен, пр. пр. 73/20 по
описа на ОП-Сливен, да което към момента на приключване на устните състезания
няма доказателства да е в съдебна фаза.
Гражданската отговорност на водача на лек автомобил Фолксваген
Шаран, с рег. № ******, е била застрахована по валидна застрахователна
полица при ответното ЗД „Бул Инс“ АД за периода от 30.05.2019г. до 29.065.2020г.,
видно от представената справка от ГФ.
С молба от 28.04.2020г., било
поискано от ищцата, чрез пълномощник да й бъде изплатено обезщетение за
неимуществените вреди, причинени от смъртта на нейния баща. Ответникът е отказал
да изплати обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, установяващ
виновността на водача на Фолксваген, с рег.
№ ******.
От
събраните гласни доказателства се установява че ищцата живеела в едно
домакинство с баща си и тримата си братя е сестри. Лятото преди инцидента
всички от семейството работили в Италия и там починала майката на ищцата. Към
момента на смъртта на баща си тя била ученичка. Семейството било много
сплотено, помагали си един на друг, поддържали се. Имали заведение, в което
работили семейно и работили сезонна работа в Италия.
След
като починала съпругата на В., той поел грижите за ищцата и другите си деца.
След неговата смърт, за тях се грижили близки роднини, които оставали да спят в
дома им и им помагали.
Ищцата
преживяла много тежко загубата на баща си. За кратко време тя загубила майка си
и баща си и брат си – загинал в същата катастрофа. Когато узнала новината за
смъртта му, ищцата плакала много и продължава да тъгува и плаче за него. Трудно
се успокоявала. Ходила често на гробищата.
През нощта не можела да спи, събуждала се от преживения стрес.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло
заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, което
установява с категоричност механизма и причините за настъпилото ПТП, както и
причинно-следствената връзка между нараняванията получени при катастрофата и
настъпилата смърт на В.Х..
На базата на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и
доказан, но е предявен в завишен размер.
Установи се от събраните
доказателства, че водачът на Фолксваген,
с рег. № ****** е нарушил правилата на чл. 52 от ЗдВП, като е преминал през ЖП
прелеза при спуснати бариери и подаден светлинен и звуков сигнал. Не са
посочени и събрани доказателства, които да оборват презумпцията за виновност на дееца.
С противоправното си деяние, което е извършено виновно, застрахованият е причинил на ищцата
неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от нея психически болки и
страдания от причинената смъртта на нейния баща. Налице е причинна връзка
между противоправното деяние и вредата. Търпените
болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.
Налице е валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между
ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени
уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката
отговорност на застрахователя спрямо увредения.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за загуба много близък роднина - баща.
В конкретния случай това е бил и единствения жив родител на ищцата. Тя е
живеела в едно домакинство с него, под неговата грижа, тъй като е била ученичка
към момента на катастрофата. Неговата смърт я е лишила от грижи и опора. Въпреки
това, следва да се вземе предвид, че ищцата не е в детска възраст, навършила е
пълнолетие и в бъдеще може да се издържа сама.
Ищцата е била първоначално силно травмирана и стресирана от новината за
смъртта му, а в последствие е тъжила продължително време за него. Тези
негативни емоции са се отразили негативно и на психическо й състояние, като тя
е започнала да се буди нощем и да се страхува. Тя продължава д аги изпитва и в
момента.
При така изложените конкретни
обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че следва
да бъде определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
размер на общо 140 000лв.
Искът до пълния му размер следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претенцията за присъждане на
обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането
(посочена в исковата молба, като 16.01.2020г., а всъщност – 13.01.2020г.) е
неоснователна. Сумата следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.07.2020г. на
основание чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ, тъй като застрахователят не се е произнесъл
по претенцията в тримесечния срок.
На ищцата не се дължат разноски, тъй
като не е представила доказателства за направени такива. На адвоката,
осъществил безплатна адвокатска защита на ищцата на основание чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА се дължи възнаграждение в размер на 5 196 лв. с ДДС.
На ответната страна се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 493 лв. с ДДС. Ищцовата страна е направила възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на ответната
страна. Възражението е неоснователно – дължимия минимален размер на
възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
5 130лв., съобразно цената на предявения иск – 180 000лв., а с ДДС
възнаграждението е 6 156лв. в минимален размер. Уговореното и платено
такова е в размер близък до минималния – 6 720 лв. с ДДС.
Ответникът дължи и държавна такса
по сметка на СлОС, върху присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в
размер на 5 600 лв., както и сумата 500лв. разноски за вещи лица.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Д* Б*” № **, с адрес за призоваване и съобщения гр. Ямбол, ул. „Б.“ № **, ет.*, офис **, чрез адв. Г.Д. да заплати на М.В.Х. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, офис 10, сумата 140
000 (сто и четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена
смърт на В.М.Х. на 13.01.2020г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 09.01.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.07.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница - до пълния му размер над 140 000лв. до
180 000лв., частичен от общо 200 000лв. и за заплащане на мораторна
лихва за периода от 16.01.2020г. до 27.07.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „ Д. Б.” № **, с адрес за призоваване и съобщения гр. Ямбол, ул. „Б.“ № **, ет.*, офис **, чрез адв. Г.Д. да заплати по сметка на Окръжен съд
Сливен сумата 5 600лв. (пет хиляди и шестстотин лева) държавна такса и
сумата 500 лв.(петстотин лева) разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „ Д. Б.” № **, с адрес за призоваване и съобщения гр. Ямбол, ул. „Б.“ № **, ет.*, офис **, чрез адв. Г.Д. да заплати на адвокат П.К. на основание
чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита сумата 5 196 лв.
с ДДС.
ОСЪЖДА М.В.Х.
ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „ Д. Б.” № **, с адрес за призоваване и
съобщения гр. Ямбол, ул. „Б.“ № **, ет.*, офис **, чрез адв. Г.Д. направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 1 493 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :