Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
…..11.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина
Светославова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 12988 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба
на Р.Б.С., чрез адв. А. /надлежно упълномощен/ срещу решение №114422/14.05.2019 г., постановено по
гр. д. № 41693/2017 г., по описа на СРС, 145 състав, с което е допусната
делба между Л.Х.Б. с ЕГН ********** с
адрес *** , Н.Л.Б. , ЕГН ********** ***,
и Р.Б.С. с ЕГН ********** от гр.
София , р-н "Красна поляна", ж.к. "Разсадника Коньовица",
ул. ********на следния съсобствен между тях недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.802.1 в град София, община Столична, област София, по кадастрална карта и кадастрални регистри ,
одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.11Г. на изпълнителния директор на АГКК,
без заповед за изменение в КККР , с адрес гр. София, р-н "Красна
поляна", бул. ********, като самостоятелният обект се намира в сграда №2
, с предназначение жилище, апартамент,
брой нива на обекта 1 , с площ 32,40кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж-68134.1106.80.2.2, под обекта и над обекта- няма, без данни за
прилежащи части, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор
68134.1106.80, с площ 227 кв.м. , с трайно предназначение на територията-
урбанизирана и начин на трайно ползване
- ниско застрояване/ до 10м./, без стар идентификатор с номер по предходен план
217, кв. 70, при съседи: поземлени имоти
с идентификатори- 68134.1106.85, 68134.1106.88, 68134.1106.82,
68134.1106.27,68134.1106.79, заедно с подобренията в двора, представляващи
барака в лицевата част на дворното място , при квоти : 1/2 ид. ч. общо за ищците Л.Х.Б. с ЕГН **********
и Н.Л.Б. , ЕГН **********,***, в режим на съпружеска имуществена общност , и 1/2 ид.ч.
за ответника Р.Б.С. с ЕГН ********** от гр. София.
Решението, в
частта, с която искането на Л.Х.Б. и Н.Л.Б. по реда на чл.344,ал.2 ГПК против Р.Б.С., за заплащане на месечно
обезщетение, за ползване на тяхната част от имота, и за разпределяне на
ползването на делбените имоти, считано от
датата на влизане на съдебното решение по допускане на делбата в сила до
окончателното извършване на делбата е оставено без уважение, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Във въззивната жалба се
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на
метериалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в
решението липсва произнасяне по предявените инцидентни установителни искове за
установяване на недействителност на делбата на същия имот от 1989 г. и на
по-късно извършената такава, поради неучастие на всички съделители в тях, както
и на придобивните основания на които ищците твърдят, че са станали собственици
на части от имотите. Поддържа се, че при извършената публична продан, с
постановление от 17.06.2015 г., както и при замяната от 27.10.2016 не е била
установена и не е била налице търпимост на постройките, поради което
прехвърлителните сделки са нищожни /липсва годен предмет/. Твърди се
неправилност на решението, тъй като с него е допусната делба на имот, за който
са събрани доказателства, че е негоден за обитаване. Поддържа се, че неправилно
е установен факта на съсобствеността, както и квотите в нея, като се поддържа, че обекта с
търговски предназначение- сграда с идентификатор 68134.1106.80.1 е индивидуална
собственост на ответника /придобита по давност/ и не е идентична с описаните в
подобрения в легитимиращия ищците нотариален акт. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск за делба.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор на въззивната жалба от ищците Л.Х.Б. и Н.Л.Б.. В отговора се поддържа, че
постановеното от районният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сочи
се, че районният съд правилно е
установил наличието на съсобственост между страните и техните квоти. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество, първоинстанционното решение е и правилно, поради следните
съображения.
От фактическа страна:
От
представения по делото нотариален акт № 44, том 5, рег. № 844, дело №
789/25.12.1944 г. за собственост върху общинско място, дадено за жилище ведно със записката за впиването на същия се
установява, че С.А.С.и непълнолетните ѝ синове Б.А.С., А.А.С. и А.А.С. са
признати за собственици ан дворно място, находящо се гр. София, местност
„Разсадника“, образуващо парцел 13 от кв. 71 по плана на София с пространство
от 225 кв.м. ведно с построената в него постройка.
По делото е
представено удостоверение за наследници, видно от което С.А.С.е починала на
07.01.1954 г. и е била наследена от от тримата си сина- А.А.С., А.А.С. и Б.А.С.
/л.95-97 от делото/.
А.А.С. е
починал през 1981г., като е оставил за свои наследници деца Й.А., Г.А. и Ч. А..
По силата на
договор за дарение, обективиран в НА №178, т.6, д. 1019/1982г. /л. 61/ Й.А. и Ч.
А. са дарили на брат си Г.А. собствените
си 2/9 ид.ч. от недвижимия имот -дворно място и сграда на бул. "**********С
договор за дарение, обективиран в НА №118, т.33, д. 5830/1985г./л.62/ Г.А. е дарил собствената си 1/3 ид.ч. от имота
на дъщеря си В.Г.С..
А.А.С. е
оставил за свои наследници съпруга С.А.и деца И.А., З.А., , И.А.и В.А.. С.А., И.А.,
З.А.и И.А.са направили отказ от наследството на наследодателя си А.А.- видно от
Удостоверение на СРС с изх. №
320/75-III/30.10.75г./л.63/. Отказ от наследство не е направила само В. А..
По силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в НА №180, т.1, д. №
110/1980г. /л. 57-58/ Б.А.С. прехвърлил собствеността на 1/3 ид.ч. от имота на бул. "**********на сина си Е.Б.С.. С договор за замяна, обективиран в НА №116,
т.9, д. 1430/1982г. на нот. А. И.при СРС
, Е.С. прехвърлил придобитата 1/3 ид.ч. от имота на бул. "Ал. *********на
майка си Б.К.С..
С Определение от 22.12.1989г. по гр.д. №
6630/1989г. на Трети районен съд , гр. София/л.20-21/, е одобрена постигната между страните по
делото спогодба , по силата на която в
дял първи В.Г.С. и В.А.П. получават
едноетажна жилищна сграда , застроена на около 47,80кв.м. , състояща се от една
стая , хол, кухня и антре , заедно с една барака в източната част на дворното
място и заедно с 2/3 ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 225кв.м., съставляващо
имот пл. №8, кв. 71, по плана на гр. София, местност
"Разсадника", бул. "Ал. *********; а в дял втори - Б.К.С. получава в своя
собственост жилище, заемащо югозападната
част на едноетажна жилищна сграда с вход
от западната част, застроено на 32,40кв.м. и състоящо се от стая, кухня и антре
, заедно с една барака в лицевата част на мястото , цялото от 225 кв.м.,
съставляващо имот пл. №8, кв. 71 по плана на гр. София, местност
"Разсадника", бул. "Ал. *********, който представлява процесния
имот.
С Постановление за възлагане на недвижим имот
от 17.06.15г. на ЧСИ И. Ч., вписан под №
783 на камарата на ЧСИ /л.18/ е възложен
върху купувача на публичната продан - Л.Х.Б. имот, съставляващ жилище, находящо се в гр.
София, бул. "Ал. *********, заемащо североизточната част на едноетажна
жилищна сграда с вход откъм улицата, застроено на площ от 47,80кв.м., състоящо
се от една стая, хол, кухня и антре, заедно с 2/3 ид.ч. от дворното място,
представляващо ПИ№217 от УПИ 9-217,218, и 220, кв. 70, по плана на гр. София,
кв. "Разсадника" с площ по скица 223кв.м., а съгласно схема ПИ с
идентификатор 68134.1106.80 по кадастрална карта и кадастрални регистри ,
одобрени със Заповед РД 1850 от 02.11.2011г. на изп. директор на АГКК с площ от 227 кв.м. трайно предназначение на
територията - урбанизирана , ниско застрояване, при съседи:
68134.1106.85,68134.1106.88; 68134.1106.82,68134.1106.27; 68134.1106.79, и
построената сграда с идентификатор 68134.1106.80.2 със застроена площ от
81кв.м. /този имот не е предмет на делбата в настоящото производство/
След смъртта
на Б.С., последната е починала през 2004г., същата е наследена от синовете си Е.Б.С.
и Р.Б.С., които са наследили по 1/2 ид.ч. от придобития като дял втори от Б.С.
недвижим имот съгласно определение по гр. д. 6630/1989г. на Трети районен съд, с което е одобрена
съдебна спогодба за делба на процесния имот.
С Нотариален
акт за замяна на недвижим имот №48, т.3, рег. № 8704, д. 388/27.10.16г. и НА
за поправка №33, т.1 ,рег. № 1215, д.28/09.02.17г. / л.7-12/ Е.Б.С. е прехвърлил
собствената си 1/2 ид.ч. върху делбения
за настоящото производство имот,
придобита по наследство от майка си, на ищците по делото. Ответникът Р.С.
се легитимира като собственик по
наследство от майка си на останалата 1/2 ид.ч. от придобития от Б.С. недвижим
имот в процеса по делба от 1989 г.
От приетото
заключение на съдебно-техническа
експертиза / СТЕ/ се установява, че дворните места, описани в представените по
делото документи / Нотариалния акт от 1944 г., Протокола за делба от 1989 г. по
гр.д. 6630/1989 г. по описа на СРС и в Постановлението за възлагане от
17.06.2015 г. на ЧСИ Иван Ч./, са идентични и се отнасят за поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.80. Вещото лице е направило оглед на имота / дворното
място и къщата/. Сочи, че делбеният имот - самостоятелният обект в сграда с
идентификатор 68134.1106.80.2.1 представлява едноетажна тухлена постройка с
площ от 32,40кв.м. към едноетажна жилищна сграда с идентификатор
68134.1106.80.2, която е необитаема и в
лошо състояние, като сградата има нужда от спешен и неотложен ремонт. Излага, че
бараките, изградени в дворното място са три броя и един навес, като от тях в
кадастралната карта е нанесена само барака под №1 в скицата на вещото лице, която е идентична с
бараката, разположена на лицевата страна на
дворното място с идентификатор 68134.1106.80.1 с площ от 14кв.м. Сочи,
че барака, означена с №4 в скицата към
заключението е в много лошо състояние и е разположена на източната страна на
дворното място, бараката означена с №3 и навесът означен с № 6 са в добро
състояние.
Пред
първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели, по двама на всяка от
страните – Е.Б.С. и С.А.Т./ по искане на ищците/ и Д.А.Р.и Е.Д.П./ по искане на
ответниците/.
От показанията
на Е.С. - брат на ответника се установява, че е продал притежавания от него
наследствен дял от имота през 2015 г., когато за последно е ходил в имота.
Излага, че с брат му не са имало спорове за ползването на бараката в лицевата
част на имота, като са имали уговорка Р.С. да я ползва. Сочи, че брат му
използва бараката за поправка на ауспуси.
От показанията
на свидетеля С.Т., приятел на ищеца, се
установява, че Л.Б. закупил имота през 2015г., като след покупваката Б. често
ходел в имота. През 2018г. Б. споделил на свидетеля, че има проблем с влизането
в имота,тъй като ключът е сменен. Сочи, че от негови впечатления къщата е в
лошо състояние и никой не живее в нея.
От показанията
на свидетеля Д.Р.- приятел на ответника се установява, че в процесния имот не
живее никой, като по мнение на сивдетеля, къщата е опасна за обитаване. Сочи,
че в двора има две бараки, една тоалетна и една работилница. Сочи, че едната
барака са я ползвали Р. и Е., а другата-чичо им.По отношение на разположението
на бараките, обяснява, че с положение с лице към двора и гръб към улицата, в
лявата част на двора се намират бараките, а в дясната част работилницата.
Излага, че работилницата се е ползвала с различно предназначение - за продажба
на безалкохолни напитки, вулканизатор, а понастоящем за поправка на ауспуси
От показанията
на свидетеля Е.П. се установява, че имотът е в лошо състояние и никой не живее
в него от около 2004 г., когато е починала майката на Р. и Е.С.. Сочи, че в
дясната страна на двора има работилница, в която ответникът прави гуми. Знае,
че Р. има брат, като сочи, че не знае ответника да е гонил брат си от имота.
При така установената фактическа обстановка и с оглед наведените с
въззивната жалба възражения,
съдът направи следните изводи от правна страна:
На първо място
съдът следва да се произнесе, по наведения от ответника във въззивната жалба
довод за липса на произнасяне по предявените от него искове за установяване
недействителността на делбата от 1989 г., поради неучастие на всички
съделители, както и на придобиванията, въз основа на които ищците се
легитимират като собственици – придобиване чрез публична продан през 2015 г. и
договора за замяна от 2016 г., поради неспазване на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ- липса на удостоверения за
търпимост на постройките, поради което е налице липса на годен предмет на
сделките.
Съдът намира,
че ответникът не е предявявал инцидентни установителни искове /ИУИ/ за
нищожност на делбата от 1989 г. на основание чл.75, ал.2 ЗН и за прогласяване
нищожността на договора за замяна от 2016 г., на основание чл.26, ал.2, предл.1
от ЗЗД. Неотносимо към спора е твърдението за нищожност на постановлението за
възлагане на недвижим имот от 17.06.15г.
на ЧСИ И. Ч., вписан под № 783 на камарата на ЧСИ, доколкото същото не
касае делбения имота.
За да достигне
до този извод, съдът взема предвид, че действително в отговора на исковата
молба е заявено оспорване на същите сделки на посочените основания, които
изявления обаче представляват възражения срещу основателността на иска за делба,
поради липса на съсобственост, а не инцидентни установителни искове, по отношение
на които съдът дължи изрично произнасяне в диспозитива на решението си.
В първата фаза
на делбата е допустимо да се предявяват инцидентни установителни искове за
установяване на нищожност на сделка или на нотариален акт, когато тяхната
действителност е обуславяща преценката за наличие на имуществена общност между
съделителите /така Решение № 6 от
14.II.1985 г. по гр. д. № 970/84 г., I г. о., в което се разглежда спор за
нищожност на нотариален акт/, но същите следва да бъдат предявени в срока и
съобразно изискванията за редовност на иска предвидени процесуалния закон. Съгласно
чл. 342 ГПК в първото по делото
заседание всеки от сънаследниците може да възрази срещу правото на някой от
останалите вкл. чрез предявяване на
инцидентен установителен иск/ той губи възможността да направи това по-късно,
т.е. правото му се преклудира. В конкретния случай, в отговора на исковата
молба, ответникът не е формулирал конкретно искане /петитум/ за предявяване на
ИУИ и не е заплатил дължимата държавна такса за разглеждането на такива,
каквито са част от условията за редовност на такъв иск. В първото по делото заседание на 05.04.2018
г., процесуалния представител на ответника е излагайки твърденията си по
отношение на правата на ищците в съсобствеността, е поискал произнасяне на съда в решението по
тези въпроси, което искане е посочил „може да го наречем инцидентен
установителен иск“. Съдът намира, че така направеното изявление на адвоката на
ответника в първото открито съдебно заседание също не отговаря на изискванията
за предявяване на ИУИ, доколкото не е ясно формулирано искането на страна и не
е заплатена съответна държавна такса. Съдът квалифицира исковете и възраженията
на страните съобразно техните фактически твърдения, а не дадената от тях правна
квалификация, като в случая се касае за възражение на страната, а не предявен
ИУИ.
По наведените
твърдения на ответника, съдът дължи произнасяне в мотивите си, тъй като същите
представляват своевременно заявени в първата инстанция възражения срещу
основателността на иска и се поддържат във въззивната жалба.
Съдът намира,
че възражението за нищожност на делбата извършена през 1989 г., поради
неучастие на всички съсобственици е неоснователно, до който правилен извод е
достигнал и СРС, анализирайки подробно и изчерпателно приетите по делото
писмени доказателства, касаещи прехвърлянето на собствеността върху имота до 1989 г.- нотариален акт № 44, том 5, рег. №
844, дело № 789/25.12.1944 г., договор за дарение, обективиран в НА №178, т.6,
д. 1019/1982г., договор за дарение, обективиран в НА №118, т.33, д. 5830/1985г.,
договор за замяна, обективиран в НА №116, т.9, д. 1430/1982г. и Удостоверение
на СРС с изх. № 320/75-III/30.10.75г. за
направения отказ от наследството А.А..
При анализ на настъпилите универсални и частни правоприемства, доказвани от
представени писмени доказателства се достига до извод, че към 1989 г.
единствени собственици на имота - дворно
място и сграда на бул. "Ал. Стамболийски "223 са били участвалите в
делбата Б.К.С. /наследник на Б.А.С./, В.Г.С. /наследник на А.А.С./ и В.А.П. /наследник на А.А.С./, като същата е
действителна.
Доколкото Р. и
Е.С. са били единствени наследници на майка си Б.С., те са придобили равен дял
от имота, поставен в нейн дял при делбата от 1989 г. / по ½ ид.ч./. С
разпоредителна сделка – замяна, Е.С. е прехвърлил собствеността върху своята
идеална част върху щците, поради което те и ответника Р.С. са съсобственици на
имота при равни части, както правилно е заключил и районният съд.
Съдът не
намира за основателно и възражението за нищожност, поради липсата на годен
предмет на договора за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№48, т.3, рег. № 8704, д. 388/27.10.16г. и НА за поправка №33, т.1 ,рег. № 1215,
както и за недопуситмостта на делбата на имота в настоящия делбен процес,
поради липсата на удостоверение за търпимост на процесните постройки съобразно
изискаването на §16 от ДР на ЗУТ.
Съгласно формираната
трайна съдебна практика / така решение № 195/23.02.2009 г. по гр. д. №
4951/2007 г. на ВКС, І г. о., решение № 401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008
г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 233/27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 74/9.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г. на ВКС, ІІ г.
о., решение № 129/22.07.2014 г. по гр. д. № 4880/2013 г. на ВКС, І г. о.,
решение № 280/6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г. на ВКС, ІV г. о./,
разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/обн. ДВ, бр. 82/2012 г./ уреждат правното положение на незаконните строежи от
гледна точка на благоустройствените закони и са неотносими към вещноправните
последици от незаконното строителство. Удостоверенията за търпимост, визирани в
посочените разпоредби, установяват само благоустройствената допустимост на
строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Посочените в
закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не подлежи на
премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията
на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с
разпоредбите на ЗУТ. Търпимостта на един незаконен строеж е относима към
въпроса дали той подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост на
незаконната сграда. Докато не се премахне, незаконно построената сграда
представлява обект на собственост, който може да се дели, наследява, придобива
по давност и с него да се извършват разпоредителни сделки. В закона липсва
изрична забрана за разпореждане с незаконен строеж, поради което незаконно
построената сграда не е изключена от гражданския оборот. Т.е. дори да се
приеме, че процесната постойка е незаконна, няма пречка за нейното прехвърляне
и подялба, като в случай че същата не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тя може да бъде
предмет на сделки като подобрение в дворното място / както е в конкретения
случай по отношение бараката в двора/.
По отношение
на изложените от ответника твърдения, че имот с идентификатор 68134.1106.80.1 е
индивидуална негова собственост и не е идентичен с бараката в лицевата част на
дворното място, описана като подобрение към
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.80.2.1, съдът
намира, че същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства-
експертно заключение и свидетелски показания.
От приетото по
делото заключение на СТЕ се установява, че описаното в нотариалния акт за
дарение подобрение – барака в лицевата част е идентично с нанесения в
кадастралната карта обект с идентификатор 68134.1106.80.2.1. Самият ответник в
отговора на исковата молба е посочил, че имотът, който претендира да не е
съсобствен е с площ от 14 кв.м., каквато в СТЕ се посочва,че площта на бараката
в лицевата част на имота, в дясно от входа на двора, която е нанесена в
кадастъра с посочения идентификатор.
Доколкото
видно от изготвената от вещото лице схема, в лицевата част на двора е
разположена само една барака, като останалите две бараки са в източната част а
разпитаните свидетели разказват, че помещението ползвано за ремонт на ауспуси
се намира в лицевата част, до улица, съдът намира, че по делото се установява
идентичност между ползваната от ответника за извършване на търговска дейност
барака и бараката, представляваща подобрение към жилищната сграда, ½
ид.ч. от която е прехвърлена от Е.С. през 2016 г. на ищците.
Че именно
бараката отбелязана с №1 на схемата към СТЕ е ползвана за поправка на ауспуси
от ответника се установява и от събраните в хода на производството гласни
доказателства – показанията на свид. Рангелов и П., които обясняват точно
разположение на бараките в двора и че ползвана от Р.С. се пада от дясната
страна на двора, което се застане с лице към двора и гръб към улицата. На тези
показания съдът намира, че следва да даде вяра, доколкото се отличават с
достоверност и последователност, както и съответстват на другите събрани по
делото доказателства.
Доколкото
съдът приема, че е налице съсобственост между страните по отношение на бараката
намираща се се в лицевата част на двора с идентификатор 68134.1106.80.2.1 и
площ от 14 кв.м., съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за
придобиване на същата по давност.
От събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че ответникът е използвал бараката в лицевата
част на имота за извършване на търговска
дейност / продажба на безалкохолни напитки, поправка на ауспуси, вулканизатор/
вкл. до подаване на исковата молба, като с оглед изложеното на свидетелите и
събраните писмени доказателства, съдът намира, че ползването датира от 1997 г.,
когато е издадено удостоверението за регистрация на търговски обект / л.43/,
който извод се потвърждава и от сведенията от свидетелите, че ответника е
ползвал помещението, докато майка му Б.С. още е била жива / преди 2004 г.
Съдът приема
за доказано, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху бараката, но
намира, че от събраните по делото доказателства не се установява неговото намерение
за своене, поради което не е доказано владението на имота в продължение на 10
години. За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:
След смъртта
на Б.С. през 2004 г. къщата ведно с подобренията към нея, за които бе посочено,
че представлява именно бараката, в която ответника е извършвал търговска
дейност, са станали съсобствени между последния и неговия брат – Е.С., при
равни квоти.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа
за 2012 г. на ОСГК, ВКС При спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от един от съсобствениците следва
да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия
имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение чрез извършване на действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и
е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Данни за манифестиране от
страна на ответника на неговите владелчески намерения спрямо брат му в периода
от 2004 г. до 2016 г. /докато е траела собствеността/ по делото не са събрани. Напротив,
от показанията на Е.С., на които съдът дава вяра отчитайки факта, че е брат на
ответника и е прехвърлил част от процесния имот в полза на ищците, се
установява, че между двамата братя е било налице разпредяне на ползването на
постройки / бараки в двора/, т.е. от ответника не е било налице демонтиране на
своене, изключващо правата на съсобственика му.
Не са събрани
и доказателства ответника да е манифестирал намерението за свое на имота и пред
ищците след като идеална част от него е придобита от тях. Свид. Тошев излага,
че знаел за проблеми на ищеца Б. с достъп до имота през 2018 г., поради сменен
ключ, но от показанията не са установя дали, кога и поради каква причина ключът
е сменен от ответника. Дори това действие да е извършено от ответника с цел
демонстриране на неговото владелческо намерение, то е извършено в хода на
съдебното производство и преди да изтече законоустановения срок за придобиване
на имота по давност.
При изложените
мотиви и доколкото възраженията на ответника-въззивник за неправилност на
решението са неоснователни, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат ищците-въззиваеми, които са направили искане
за присъждане на такива. Доказателства за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение са постъпили само от ответника Л.Б., като същият е представил
договор за правна защита и съдействие /л.27/, от който е видно, че уговореното
възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено изцяло и в брой, в който случай
договорът служи за разписка съобразно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно
решение №6/2012 по тълкувателно дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца Б. посочената сума. В полза на ищцата Н.Б.
не следва да се присъждат разноски, тъй като тя не е представила доказателства
реално да е заплатила такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№114422/14.05.2019 г., постановено по
гр. д. № 41693/2017 г., по описа на СРС, 145 състав
ОСЪЖДА Р.Б.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на
Л.Х.Б., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 500,00 лв./петстотин лева/ -
разноски във въззивното производство.
ВРЪЩА делото на
СРС, 145 състав за извършване на
процедура по по чл.250 ГПК във връзка формулираното във въззивната жалба искане
за допълване на първоинстанционното решение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписи на
страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.