№ 3505
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110103235 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „АПС
Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к.1404, бул. „Б.” № 81В, ап.3 срещу Р. Г. Г. с ЕГН ********** и с адрес: гр.
Варна, п.к.9000, ул. „П.“ 19 за приемане за установено, че ответникът дължи
сумата от 504,00 лева (петстотин и четири лева), представляваща главница
по договор за потребителски кредит №552355, сключен на 04.11.2015г. между
длъжника и „К.“ АД с ЕИК *********, вземането по който договор е
прехвърлено в полза на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г., с
падеж на задължението – 10.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК; сумата
в размер на 119.52 лева (сто и деветнадесет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща договорна (възнаградителна) лихва върху главницата за
периода от 10.12.2015г. до 10.11.2016г.; сумата от 295.74 лева (двеста
деветдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 10.12.2015 г. до 23.02.2021 г., в който период
не се включва периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020г., за които суми е издадена
1
заповед за изпълнение по чл. 410 №6347/09.11.2021г., постановена по ч. гр.
дело № 16022/2021г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл.240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника е отпуснат от
кредитора „К. “паричен заем в размер на 504 лева, което облигационно
правоотношение е оформено в договор за потребителски кредит №552355,
сключен на 04.11.2015г. По силата на уговорки в договора задължението е
поето, като заетата сума е следвало да бъде заплатена разсрочено на 12 бр.
погасителни вноски, всяка от която по 51,55 лева. Крайният срок за
изпълнение на задължение е уговорен на 10.11.2016г. съобразно погасителния
план. Уговорен е фиксиран лихвен процент размер на 41,24 %, както и ГПР в
размер на 50 %.Съобразно ОУ за предоставяне на кредити е предвидено, че
върху всяка една закъсняла вноска се начислява законна лихва в размер на
законната лихва.
С договор за цесия от 02.03.2021г. кредиторът „К.“ е прехвърлил
задължението в полза на ищеца, за която цесия ответникът е уведомен на
02.04.2021г. по посочена от него в договора за паричен заем електронна поща.
С изтичане крайния срок за погасяване на задължението ответникът не е
заплатил задължението си, поради което същото се претендира съдебно ведно
с договорната лихва и дължимата лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
назначения му от съда особен представител. В писмения отговор се излагат
възражения, като се посочва, че ответникът в качеството му на
заемополучател не е получил сумата предмет на договора за паричен заем. В
условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на
задължението по давност. Излага съображения, че първата погасителна
вноска е следвало да бъде заплатена на 10.12.2015г., а съобразно клаузи от
общите условия, задължението става предсрочно изискуемо при неплащане
на 6 последователни погасителни вноски, при което и цялото задължение по
договора за кредит става изискуемо на 10.05.2016г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 04.11.2021г., т.е.
след 5-годишния давностен срок.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
2
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит №
552355/04.11.2015г., по силата на който „К.“ ЕАД се задължава да предостави
на ответника потребителски кредит. Неразделна част от договора е
Приложение №1, от което се установява, че общия размер на главницата
възлиза на 500 лева, уговорения между страните срок за погасяване на
задължението е 12 месеца, уговорения лихвен процент в размер на 41,24 %,
ГПР в размер на 50 %, като общия размер, който кредитополучателя следва
заплати на кредитора е уговорен в размер на 618,60 лева. Посочен в
погасителния план е падежа на всяка една отделна вноска, като последната
такава е с падеж 10.11.2016г., съответно се сочи и начинът на формиране на
погасителната вноска от 51,55 лева, включваща отделните компоненти
главница и договорна лихва.
Представени по делото се Общи условия за предоставяне на кредити на
„К.“ ЕАД.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия) от
02.03.2021г., който е сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ в качеството им на
цеденти и ищцовото дружество, като цесионер, като с приложение №1 към
договора е индивидуализирано вземането срещу ответника, произтичащо от
договора за потребителски кредит.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.03.2021г., рег. №
2101 на нотариус Ц.Д. с район на действие СРС, „К.“ ЕАД упълномощава
ищцовото дружество да уведоми длъжниците за осъществената цесия от
02.03.2021г., на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Представено по делото е уведомление за цесия от ищцовото дружество
до ответника, с което последния бива уведомен за осъществената цесия, като
уведомлението е адресирано до електронен адрес на длъжника, който
последния е посочил при сключване на договора за потребителски кредит.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
3
сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищеца, защото той
извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с
ответника и неизпълнено договорно задължения на последния.Ответникът
провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици.Така възприетата доказателствена тежест се извлича от трайната
съдебна практика по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 240
ЗЗД, като разбирането се застъпва в редица съдебни актове, сред които
Решение №317/23.02.2015г., постановено по гр.дело № 1238/2014г. на ВКС,
ІV г.о. Съдебната практика по приложение на материалната правна норма
изцяло се възприема от настоящия първоинстанционен съд.
В процесния казус ищецът твърди, че е придобил по силата на договор за
цесия вземане от кредитора на ответника, което вземане произтича от договор
за потребителски кредит. По делото се представя договор за потребителски
кредит от 04.11.20015г., по силата на който кредитора „К.“ АД се задължава
да отпусне на ответника сумата от 500 лева, при условия посочени в
договора. В срока по чл. 131 ГПК постъпи отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител, в който се релевираха
правоизключващи и правопогасяващи възражения, сред които и такива, че
сумата предмет на договора за потребителски кредит не е реално предадена
от кредитора „К.“ АД на кредитополучателя – ответник в съдебното
производство. Възраженията са направени в срок по чл. 131 ГПК, съдът прие
същите, като ги докладва в проекта си за доклад, който прие за окончателен
по делото, съответно разпредели и доказателствена тежест, която съответства
на гореприетото разбиране по разпределение тежестта на доказване в
хипотезата на чл. 240 ЗЗД. Изрично в тежест на ищеца бе вменено
задължението да докаже, че е предадена на ответника сумата предмет на
договора за потребителски кредит, като в изпълнение на разпоредбата на чл.
146, ал.2 ГПК се дадоха указания на ищеца, че не сочи доказателства за
предаване на сумата предмет на договора на ответника. Възраженията на
ответника, че сумата не е получена по своята същност са твърдения за
отрицателни факти, при което и доколкото отрицателни факти не подрежат на
доказване, то тежестта за доказване е разместена, при което страната, която
4
извлича благоприятни последици от доказване на съответния фактически
състав носи и тежестта да докаже осъществяването му. Въпреки дадените
указания по делото не се представиха доказателства за установяване на факта,
че сумата предмет на договора за потребителски кредит е предадена от
кредитора на ответника.
Изявления от вида, че сумата е получена от кредитополучателя при
сключване на договора, не могат да бъдат извлечени и от неговото
съдържание. В разпоредбата на чл. 5 от последния се посочва, че сумата се
усвоява по начин посочен в заявлението от кредитополучателя. Посоченото
по договора заявление не е предоставено за да бъде анализирано неговото
съдържание. Това, че същото е депозирано онлайн от кредитополучателя,
така както се сочи в писмената защита от ищеца не е пречка същото да бъде
приложено по делото при спазване изискванията на чл. 184 ГПК.
Общите условия към договорите за потребителски кредит на кредитора
„К.“ АД предвиждат многобройни начини за усвояване на сума по договор за
кредит. В раздел VІ – Усвояване и погасяване на кредита се предвиждат от
т.1.1 до т.1.6 способи, чрез които кредитополучателя може да получи заетата
му сума. Дали е реализиран, съответно кой от посочените начини на
предаване на сумата в конкретната хипотеза е осъществен в процесния казус
не се доказа.
При недоказване на фактическия състав на договора за паричен заем, не
може да бъде прието, че ищецът е придобил от кредитора „К.“ АД
съответното вземане по договор за цесия, при което предявеният иск за
установяване дължимостта на сумата от 504 лева – главница по договора за
потребителски кредит от 04.11.2015г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Отхвърлянето на главния иск за главницата по договора обосновава и
отхвърляне на предявените искове за установяване дължимостта на
договорната лихва в размер на 119,52 лева, както и сумата от 295,74 лева –
лихва за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
С оглед отхвърляне на предявените искове на ищеца не се дължат
разноски.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.1404, бул. „Б.” №
81В, ап.3 срещу Р. Г. Г., ЕГН ********** и с адрес гр. Варна, ул. „П.“ 19 за
приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 504,00 лева
(петстотин и четири лева), представляваща главница по договор за
потребителски кредит №552355, сключен на 04.11.2015г. между длъжника и
„К.“ АД с ЕИК *********, вземането по който договор е прехвърлено в полза
на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г., с падеж на задължението –
10.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 04.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 410 от ГПК; сумата в размер на 119.52 лева (сто
и деветнадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща договорна
(възнаградителна) лихва върху главницата за периода от 10.12.2015г. до
10.11.2016г.; сумата от 295.74 лева (двеста деветдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава за периода
от 10.12.2015 г. до 23.02.2021 г., в който период не се включва периода
13.03.2020 г. – 13.07.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 №6347/09.11.2021г., постановена по ч. гр. дело № 16022/2021г. на
ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл.240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД
по реда на чл. 422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6