Р Е Ш Е Н И Е № 3/12.1.2022 г.
Гр.
Ямбол, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи състав, в
публично заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 176 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на А. *** против Ревизионен акт № Р-02002820002348-091-001/22.02.2021
г., в частта, с която е потвърден с Решение
№ 83/17.05.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП. Твърди
се, че същият е незаконосъобразен, тъй като не са налице предпоставките по чл.
19, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание
жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него
процесуален представител, поддържа
изцяло жалбата така, както е депозирана.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата,
като претендира отхвърляне на същата като неоснователна.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № Р-02002820002348-020-001/24.04.2020
г., било възложено извършването на
ревизия на А.Т.Т. (жалбоподателя в настоящото
производство) за установяване на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за
задълженията на „ТД МОД“ ЕООД. Посочено е, че ревизията следва да обхване
отговорността за корпоративен данък за времето от 01.01.2014
г. до 31.12.2016 г. и отговорността за данък върху добавената стойност за
времето от 01.12.2014 г. до 31.07.2016 г.
Впоследствие тази заповед няколкократно е изменяна, като е променян
срокът, в който следва да се извърши ревизията.
В срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад №
Р-0200280002348-092-001/04.01.2021 г. от определените в заповедта за
възлагане на ревизията органи по приходите, който съдържа реквизитите по чл.
117, ал. 2 от ДОПК, връчен е на жалбоподателя, като последният е депозирал възражение (вх. № ИТ-00-1178/10.02.2021
г.).
В предвидения в чл. 119,
ал. 3 от ДОПК срок е издаден обжалваният Ревизионен акт № Р-02002820002348-091-001/22.02.2021
г., който е връчен на жалбоподателя Т.. Последният е обжалвал ревизионния акт
по административен ред, като в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на
Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас при ЦУ на НАП е постановил Решение № 83/17.05.2021
г., с което е отменил издадения ревизионен акт в частта, в която е реализирана отговорността на А.Т. на
основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължение на „ТД МОД“ ЕООД за
корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. в размер на 7 165.54
лева главница и 2 834.60 лева лихва и за ДДС за времето от 01.07.2016 г.
до 31.07.2016 г. в размер на 447.17 лева
главница и 205.34 лева лихва, тъй като за този период от време жалбоподателят Т.
не е бил управител на дружеството. В останалата част ревизионният акт бил потвърден.
В хода на ревизията,
ревизиращите органи са вменили отговорност на жалбоподателя Т., като са приели,
че са налице основанията по чл. 19, ал.
1 и ал. 2 от ДОПК. Приели
са също така,
че ревизираното лице е имало
качеството на управител на дружеството, че поведението му се изразява в
укриване на факти и обстоятелства, които е било длъжно по закон за обяви по
съответния ред пред орган по приходите. Сочи се, при извършена ревизия на „ТД МОД“ ЕООД е
установено, че дружеството извършва онлайн търговия с авточасти втора употреба, които са предлагани
на електронен магазин с домейн www.nolimit.bg,
регистриран на „ТД МОД“ ЕООД. Стоките са предавани чрез куриерско дружество „СПИДИ“ АД и дължимото възнаграждение е
събирано с наложен платеж в полза на
ревизираното лице. След извършена съпоставка между получените суми по
наложените платежи, които по данни от
куриерското дружество са в размер на 298 315.18 лева и наличната
информация за отчетени продажби чрез ЕКАФП, които са в размер на 65 251.06
лева е констатирана разлика от 243 190.45 лева, която дружество „ТД МОД“
ЕООД не е маркирало чрез фискалното устройство като осъществени продажби. Ревизиращият
екип е стигнал до извода, че получените суми от наложени платежи във връзка с
осъществявана електронна търговия с авточасти втора употреба не са отчетени за
данъчни цели, както и че са укрити всички доказателства в тази връзка чрез
продаването на дружествените дялове на Д.К.М.. Посочено е също, че при
извършената ревизия на дружеството е установено, че не са отчетени постъпления
на парични средства в размер на 243 190.45 лева. Тези парични постъпления
не са намерили счетоводно отражение нито в отчета за приходи и разходи, нито в
паричния поток на „ТД МОД“ ЕООД, като тяхното разходване също не е намерило
счетоводно отражение. От това ревизиращите органи са направили извода, че тези
пари представляват скрито разпределение на печалбата, тъй като не са отишли за
заплащане на дължими данъци, осигуровки и други търговски задължения, а са
отклонени от търговския оборот на дружеството. Сочи се също така, че подадените
неверни данни в годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2014, 2015 и 2016 г.
и СД по ЗДДС за периода от 01.12.2014 г. до 07.2016 г. са причина приходната
администрация да не предприеме по-рано действия по събиране на дължимите
задължения на дружеството, т.е. в момент, когато „ТД МОД“ ЕООД все още е
развивало дейност и е било в състояние да плати тези задължения, ако ги беше
отчело и декларирало.
По делото е назначена и
изслушана съдебно – икономическа
експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в съдебно
заседание и от което се установява, че от данните, изпратени
от „СПИДИ“ АД е видно, че по партидата с договора на „ТД МОД“ ЕООД за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. е изплатена на дружеството сума от наложени платежи общо в размер на 300 084.18 лева, а по
партидата с договора на А.Т.Т. за същия период от
време – 1 891.73 лева. Вещото лице посочва също, че куриерската служба е
изплащала всички суми по наложените платежи, които възлизат на общо
301 975.91 лева по банковата сметка
на физическото лице А.Т.. От същата банкова сметка ***и в страната и в чужбина
за покупка на авточасти. На база съществуващите годишни финансови отчети вещото
лице е приело, че „ТД МОД“ ЕООД не е следвало да се регистрира по ЗДДС за
времето от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок, от ревизираното лице и след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на ревизионния акт и като такава, същата е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 19
от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица,
управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по
чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал.
1 от ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1/ лицето да има качеството на
орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2
от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2/ да е
налице поведение на това лице, изразяващи се в действие или бездействие, чрез
което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени
пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3/ причинно-следствена
връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски и 4/ невъзможност за събиране на публични
вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта за установяване
на всички тези елементи от фактическия състав е на органа по приходите, който
следва да докаже същите.
Безспорно установено е и
не се спори по делото, че е налице първата предвидена в чл. 19, ал. 1 от ДОПК
предпоставка, а именно че жалбоподателя Т. е имал качеството на управител на
дружеството – длъжник за процесния период от време.
Елемент на фактическия
състав по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е наличието на укриване на факти и
обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на отговорността
предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение
за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител да
обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред
публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 от ДОПК изисква това лице не
просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата,
а да ги укрие. Неизпълнението, което може да е резултат на различни причини,
включително и на небрежност, не е достатъчно, тъй като разпоредбата изисква да е налице волево действие по укриването на
тези факти.
В настоящия казус приходният орган твърди, че
жалбоподателят е подавал данъчни декларации, при които е налице разминаване
между декларираното и действителното, което представлява укриване и което е
извършено умишлено. Органът по приходите в обжалвания ревизионен акт е посочил
установените с влезлия в сила ревизионен акт на дружеството задължения, но
доказателства за невярно деклариране на обстоятелства в ревизионното
производство по установяване на отговорността на жалбоподателката по чл. 19 от ДОПК не са събрани. Влезлият в сила ревизионен акт, с който се установяват
задълженията на „ТД „МОД““ ЕООД обвързва ревизията по чл. 19 от ДОПК само по
отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на събиране. Основанието
за възникване на отговорността на третото физическо лице по този текст е
различно от основанието за възникване на задълженията на юридическото лице,
които не са събрани и поради това в производството, в което се ангажира
отговорността на физическото лице по чл. 19 от ДОПК, администрацията следва да
докаже в условията на главно пълно доказване всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране
на отговорност. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза става ясно, че процесните авточасти са
заплащани при закупуването им от личната сметка на жалбоподателя Т. (като
физическо лице), като пак по нея той е получавал и сумите от продажбите. При
това положение не може да се приеме тезата на административния орган, че тези
суми е следвало да бъдат отразявани счетоводно в „ТД МОД“ ЕООД и приходите от тази дейност да
бъдат декларирани пред органите по приходите като такива на дружеството. Няма доказателства, от които да е видно,
че „ТД МОД“ ЕООД е закупувало и
съответно продавало тези авточасти, както
и да е реализирало приходи от продажбите, които да не са отразени в
подадените пред НАП данни. Данъчните
задължения на физическото лице Т. не се покриват с данъчните задължения на „ТД
МОД“ ЕООД, чийто управител е бил. Поради това съдът намира, че не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, че е налице невярно деклариране на факти и
обстоятелства от жалбоподателя в качеството му на управител на „ТД МОД“ ЕООД.
Отделно от това, законът
поставя обективната невъзможност за
събиране на задълженията в причинно-следствена връзка с действията по
укриването на фактите и обстоятелствата. Т.е., за да е налице отговорност за
жалбоподателя, следва да е доказано по несъмнен начин, че е налице волево
поведение, което цели пряко укриване на фактите и обстоятелствата, като съзнава, че с поведението си, ще доведе до
невъзможност да бъдат събрани публични задължения на дружеството, което
представлява. Доказателства в тази насока липсват. Напротив, от събраните по делото такива се
установява, че Т., в качеството на физическо лице е извършвал продажби и е
реализирал приходи, които е следвало да обяви пред органите по приходите именно
като физическо лице, а не като управител на „ТД МОД“ ЕООД.
Предвид обстоятелството,
че предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК се прилагат само в условията на кумулативност и липсата дори на една от тях води до
невъзможност да се ангажира личната отговорност на управителя, съдът намира, че
ревизионният акт, като издаден в противоречие с материалния закон, следва да
бъде отменен.
При този изход на делото,
в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят и направените от него разноски по същото в размер на общо 660 лева, от които 10 лева, съставляващи
държавна такса за образуване на делото и 650 лева, съставляващи възнаграждение
на вещото лице. Що се отнася до искането за присъждане на възнаграждение за
един адвокат, определено в минималния размер по Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира същото за неоснователно.
По делото е представено единствено пълномощно, с което жалбоподателят Т. е
упълномощил адв. П. С. и адв.
Л.В. да го представляват по делото пред съда. Не е представено обаче каквото и
да било доказателство, от което да е видно какъв е договореният размер на
възнаграждението, нито пък такова, от което да се установява, че Т. действително
е заплатил адвокатско възнаграждение. А на възстановяване подлежат само реално
направените разноски по делото. Предвид на това съдът намира, че искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде
уважавано.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-02002820002348-091-001/22.02.2021
г., издаден от органи по приходите, в частта, в която е потвърден с Решение № 83/17.05.2021
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, с който на А.Т.Т., е установена отговорност по чл.
19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на „ТД МОД“ ЕООД за данък върху добавената
стойност за периода от 01.12.2014 г. до 30.06.2016 г. в размер на 34 256,12
лева главница и 18 869,79 лева лихва и корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер на 4 159,14 лева главница
и 2 279.22 лева лихва.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати А.Т.Т. сумата от 660 (шестстотин
и шестдесет) лева за направените по
делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ
искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, съставляващи възнаграждение за един
адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
не се чете