РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Хенрик Ибсен № 15, ет.6, чрез процесуалния
представител юрк.Т.К., срещу Решение №260867/22.10.2020 г. по гр.д.
№12872/2019г. по описа на РС-Пловдив , с което е уважен предявения от Б. Н.
Н. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че не дължи на жалбоподателя следните суми: 172,49 лв.-
главница по договор за паричен заем , ведно със законната лихва от
09.11.2011 г., сумата от 37,15 лв. представляваща възнаградителна лихва за
периода 13.11.2009 г.- 14.10.2011 г. и сумата от 125 лв. деловодни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.02.2012 г. по ч.гр.д.№
19802/2011 г. по описа на РС Пловдив и е образувано изп.д.№ 2157/2015 г. по
описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие ПОС.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
1
първоинстанционното решение. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Б. Н. Н. е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който взема становище за нейната
неоснователност.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт
и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо
с право на обжалване , поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Н. Н. от
гр.Пловдив иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
гр.София, поради изтекла погасителна давност, вземанията, съставляващи
сума в размер на 172,49 лв.-главница по договор за паричен заем , ведно със
законната лихва от 09.11.2011 г., сумата от 37,15 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода 13.11.2009 г.- 14.10.2011 г. и сумата от 125
лв. деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
07.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 19802/2011 г. по описа на РС Пловдив и е образувано
изп.д.№ 2157/2015 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на
действие ПОС Ищецът обосновава иска си с твърденията, че въз основа
на издадения изпълнителен лист от 07.02.2012 г. и по молба на „Фронтекс
интернешънъл „ ЕАД е било образувано изп.д.№ 2157/2015 г. по описа на
ЧСИ Константин Павлов за принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителния лист. На длъжника е била връчена ПДИ на 11.12.2015 г.
Първото изпълнително действие- запор върху банковата сметка на ищеца,
било извършено на 21.08.2017 г. С Разпорждане на ЧСИ бил насрочен опис на
движими вещи на 30.06.2017 г., който не се е състоял. Ищецът поддържа, че
други изпълнителни действия по делото не са били извършвани. При тези
твърдения е мотивирал довод, че от датата на издаване на изпълнителния
лист- 07.02.2012 г. и до 07.02.2017 г. е изтекла петгодишната погасигелна
2
давност.
Възраженията на ответника в отговора на исковата молба са били, че
погасителната давност е бил апрекъсната с молбата за образуване на
изпълнителното дело- на 26.06.2015 г., от която дата е започнал да тече нов
давностен срок. След това давността е прекъсната с налагането на запор на
банковите сметки на длъжника на 24.08.2017 г. и на 30.08.2017 г., а след това
и с признанието на длъжника, обективирано в негова молба по изп.дело от
16.10.2017 г. При тези твърдения исковата претенция е оспорена като
неоснователна.
След преценка на относимите доказателства първоинстанционният съд
е приел, че от датата на издаване на изпълнителния лист на 07.02.2012 г. до
07.02.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия , годни да прекъснат
петгодишния давностен срок, поради което е уважил предявения иск.
При дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
Не се е спорило по делото, а и е документално установено, че на
07.02.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответното „Фронтекс
интернешънъл „ ЕАД срещу длъжника Н. за процесните вземания въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 19802/2011 г. на ПРС. Въз основа на него и по молба на кредитора
от 26.06.2015 г.е образувано изп.д.№ 2175/2015 г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов с район на действие ПОС. С разпореждане е насрочен
опис на движими вещи на длъжника на 30.06.2017 г., който не се е състоял .
3
Липсват данни за причините за неосъществения способ. На 21.08.2017 г. е
наложен запор на банкова сметка ва Н. в УниКредит Булбанк, а на 30.08.2017
г. в Юробанк България. На 06.10.2017 г. е депозирана молба от длъжника за
разсрочване на дълга.
Описаната фактическа обстановка не се оспорва с въззивната жалба,
като оплакването е само относно изводите на съда за погасяване на
вземанията по давност. В тази връзка въззивният съд съобрази следното:
Основателен е доводът в жалбата, че давностният срок по чл.110 ЗЗД се
прекъсва с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, в който
смисъл е и съдебната практика / Решение по гр.д.№ 1747/2021 г. на ВКС/.
Следователно в разглеждания случай давността е прекъсната най-късно на
07.02.2012 г., когато е издаден изпълнителния лист въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение. От тази дата е започнал нов давностен срок.
Неоснователен е доводът на ответника, че тази давност е прекъсната с
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Съгласно
постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК давността
се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, като
такова не е образуването на изпълнителното дело. В случая от 07.02.2012 г. до
датата на налагане на запор на банковата сметка на 21.08.2017 г. не са
предприемани никакви действия по принудително изпълнение както по
искане на взискателя, така и по инициатива на ЧСИ с оглед възлагането по
чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Следователно давността е изтекла на 07.02.2017 г. и
предприетите след тази дата действия по принудително изпълнение са
иррелевантни за погасяване на вземанията по давност. Изложеното обуславя
извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск по
чл.439 ГПК. До същия краен извод е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което решението следва да се потвърди.
При този изход на правния спор в полза на адв.С.П. следва да се
присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на минимума от 300 лв. по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260867/22.10.2020 г. по гр.д.№12872/2019г.
по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Хенрик Ибсен № 15, ет.6 да
заплати, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв., на адв.С.П. от АК-Пловдив сумата от 300 лв.
възнаграждение за представителство на въззиваемия пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3,
т.1, предл.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5