О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Стара Загора, 25.07.2023 год.
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година, шести
състав:
Председател: МИХАИЛ
РУСЕВ
като
разгледа каса. адм. дело №370 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от С.П.Ж.
*** против ревизионен акт №16001690006993-091-001/30.12.2020 год., потвърден с
решение №198/01.04.2021 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на
НАП. По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице С.В.Т., която с депозирала заключение с вх.№3226/05.06.2023 год. Същото бе
приложено по делото в открито съдебно заседание, проведено на 13.06.2023 год.,
като бе допусната и допълнителна експертиза, която да отговори в пълнота на
зададените въпроси. В съдебно заседание на същата дата, съдът изложи мотиви, че
няма правни основания за отвод на вещото лице и му възложи допълнителната
експертиза.
С молба вх.№3951/06.07.2023 год. жалбоподателят е
поискал отвод на вещото лице по делото, като причини за това е посочено, изготвеното
заключение на вещото лице и извършените действия от нейна страна и отправени
обиди по телефона на 03.07.2023 год.
Със становище, озаглавено отговор на вещото лице с
вх. №4158/17.07.2023 год., вещото лице С.Т. отрича твърденията на
жалбоподателят, а със становище вх.№4198/18.07.2023 год., ответника заявява, че
не са налице законовите основания за отвод на вещото лице.
Основанията за отвод на членовете на съдебният
състав и на вещото лице са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.22, ал.1
от ГПК, приложима по силата на чл.144 от ГПК. При наличието на която и да е
било от хипотезите на правната норма, съответния съдия или вещо лице е длъжен
да се отведе от решаването на делото. В конкретния случай е очевидно, че не са
налице нито една от предпоставките на чл.22, ал.1, т.1 – т.5 от ГПК – вещото
лице не е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на
спорното или свързано с него правоотношение; вещото лице не е съпруг или
роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен
или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин
представител; не живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по
делото или с неин представител; не е бил представител, съответно пълномощник,
на страна по делото, нито е взел участие при решаване на делото в друга
инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото.
Единствено приложима е евентуално хипотезата на
чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, която предвижда отвеждане на вещото лице при наличието
на „други обстоятелства”, пораждащи съмнение относно безпристрастността му.
Формулировката на т.6 от посочената разпоредба има предвид както наличието на
особени отношения със страна по делото, така и всички други обстоятелства,
които обективно могат да породят основателно съмнение за непредубеденост. Такива
в кориците по делото не се съдържат.
На първо място неудовлетворението на жалбоподателят
от изготвеното и депозирано заключение, не е основание за отвод на вещото лице.
Дори и същото да съдържа правни заключения, то единствено и само в правомощията
на съда е да не ги приеме при решаването на делото. Твърденията за отправянето
на обидни квалификации от страна на вещото лице спрямо жалбоподателят остават
недоказани и като такива не могат да бъдат основание за отвод.
С оглед изложеното и на основание 22, ал.1, т.6 от
ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.П.Ж. за отвод на вещото лице С.В.Т. от
разглеждането на адм. дело №370/2021 год. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: