Решение по дело №1609/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 891
Дата: 14 март 2018 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20175330101609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  891                                    14.03.2018 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                       

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА     

                               

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1609 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен частичен иск от 25 000 лева, представляващ част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 50 256.31 лева, за извършване на СМР – вертикална планировка и външно ВиК; огради, пътеки и джакузи и довършителни работи в УПИ – ***, с правна квалификация чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

            Ищецът твърди, че на 27.01.2014 г. е сключен договор между „КОЕМ“ ООД, гр. Бяла, в качеството му на изпълнител, и ответника „Джи Ес Джи“ ЕООД – като възложител, за извършване на СМР на обект „Жилищна сграда в УПИ – ****, собственост на ответното дружество, като след коригиране на първоначалната оферта, стойността на възложените СМР възлиза на 366 056 лева. Сочи, че с последващ договор за превъзлагане на строителството, сключен между „КОЕМ“ ООД и „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, възложените от ответника с Договор от 27.01.2014 г. на „КОЕМ“ ООД, СМР са превъзложени на ищеца с изричното съгласие на управителя на дружеството – възложител. Твърди също, че успоредно с този договор, е сключен договор за СМР от 27.01.2014 г., между „Джи Ес Джи“ ЕООД – възложител и „КОЕМ ГРУП“ ЕООД - изпълнител, с който възложителят е възложил на ищеца да извърши допълнителни СМР на същия обект. Ищецът твърди, че в процеса на изпълнение на договорните задължения, на 27.01.2014 г., а и след това ответникът му е възлагал устно да изпълни допълнителни СМР на обща стойност 108 651.13 лева, които впоследствие след корекция на Протоколите, е редуцирана на 106 135.33 лева. Сочи, че стойността на СМР по първоначалния договор от 27.01.2014 г. и на устно възложените допълнителни СМР възлиза на 474 990.91 лева. Излага фактически твърдения, че допълнително възложените устно СМР включват: вертикална планировка и външно ВиК, огради, пътеки и джакузи други допълнителни работи, за които са изготвени общо 6 броя Протоколи обр. 19 от 20.11.2013 г., от 20.01.2014 г., 24.01.2014 г., 20.03.2014 г. и 05.06.2014 г. Сочи, че е изпълнил възложените му СМР, които са приети, без възражения от ответника, както и, че част от тях са му заплатени. Твърди, че е останала незаплатена сумата 50 256.31 лева, представляваща част от възнаграждението за възложените му допълнително устно СМР, както следва: за вертикална планировка и външно ВиК по Протокол обр. 19 от 20.03.2014 г. – 13 782.96 лева; за огради, пътеки и джакузи по Протокол обр. 19 от 05.06.2014 г – 18 488.06 лева и за довършителни работи по Протокол обр. 19 от 05.06.2014 г. – 23 455.74 лева. Сочи, че от общата стойност на незаплатените възнаграждения по посочените 3 броя Протоколи обр. 19, възлизаща на 55 724.76 лева, след приспадане на авансово заплатена сума, остава остатък за плащане в размер на 50 256.31 лева, от която претендира частично 25 000 лева. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Джи Ес Джи“ ЕООД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че има договорни отношения по договор за строителство на процесния обект с ищцовото дружество „КОЕМ ГРУП“ ЕООД. В тази насока твърди, че единственият договор за строителство на обект „Жилищна сграда в УПИ-*** е сключен с „КОЕМ“ ООД на стойност 366 339.78 лева. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице договор за превъзлагане на строителството между „КОЕМ“ ООД и „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, като сочи, че дори да има такъв договор, той обвързва само страните по него, но не и възложителя на строителството „Джи Ес Джи“ ЕООД. По повод исковата претенция ответникът уточнява, че между ответника „Джи Ес Джи“ ЕООД и ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД има други облигационни отношения по договор за строителство, самостоятелни и различни от тези по договора с „КОЕМ“ ООД, като стойността на цялото, извършено от „КОЕМ ГРУП“ ЕООД строителство възлиза на 108 651.13 лева, колкото е сборът от стойностите на приложените към исковата молба Протоколи обр. 19, която стойност е редуцирана в размер на 106 135.33 лева, като твърди, че за същата сума са издадени 8 броя фактури, по които ответникът е платил на ищеца с 8 броя платежни нареждания през периода 31.01.2014 г. – 15.01.2016 г. общо сумата от 105 445.80 лева, като тези плащания обхващат работите по всички, представени от ищеца 6 броя Протоколи обр. 19. Твърди също, че липсва каквато и да е облигационна връзка по договорните правоотношения, които ответникът има с „КОЕМ“ ООД и отношенията, които има с „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, както и, че няма никакви задължения към последното дружество във връзка с извършеното строителство на стойност 366 339.78 лева по Договора от 27.01.2014 г. с „КОЕМ“ ООД. Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника има сключен писмен договор за строителство от 27.01.2014 г., като твърди, че представеният с първата уточняваща молба Договор за СМР е неавтентичен документ, поради което оспорва неговото авторство с твърдението, че документът не е подписан от управителя на „Джи Ес Джи“ ЕООД – Д.Г.Д.. Възразява също, че между страните има сключен договор за строителство, като в тази насока излага доводи, че макар договорът за изработка да е неформален договор, предвид изискванията на специалния закон – чл. 160, ал. 2 ЗУТ, че писмената форма при договори за строителство е форма за действителност, то и отношенията между страните по повод извършеното строителство почиват на извъндоговорна, а не на договорна отговорност. Предвид изложеното, счита, че за сумата 689.53 лева, представляваща разликата между стойността на извършените СМР от ищеца и заплатената сума от ответника (106 135.33 лева-105 455.80 лева = 689.53 лева), е налице правоизключващо възражение.

С оглед на изложеното, искането е предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.    

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника като възложител по силата на договор за извършване на СМР в посочения обект; конкретните размери на уговореното възнаграждение за работата; изпълнение на договорните задължения на изпълнителя, като изправна страна, съобразно уговореното и приемане на работата. Ищецът следва да докаже и падежа на задължението за заплащане на възнаграждение за извършените СМР по 6 броя Протоколи обр. 19, както и техните размери.

            В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, в т.ч., че е заплатил на ищеца сумата от 105 445.80 лева за извършените СМР по процесните 6 броя Протоколи обр. 19. 

Поначало страните не спорят, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка за извършване на различни по вид, количество и стойност СМР, извършени от ищеца на процесния обект - „Жилищна сграда в УПИ – ***, собственост на ответното дружество. Спорът е относно основанието за възлагане на работата, общата стойност на възложените СМР, стойността на извършените СМР, както и размера на заплатеното от ответника – възложител на ищеца, възнаграждение за тези работи.

От приетия по делото Договор за строително-монтажни работи от 27.01.2014 г. /л.38-39/, се установява, че същият е сключен между ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, като изпълнител и ответника „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, като инвеститор, с предмет: извършване на СМР, съгласно предложена оферта за обект: жилищна сграда в УПИ ***. Според приложената и съставляваща неразделна част от договора, оферта, възложената стойност на строителството възлиза на 95 640 лева /л.40/.

По делото е приет като доказателство и Договор за строителство от 27.01.2014 г., сключен между „Джи ЕС Джи“ ЕООД, като възложител и „КОЕМ“ ООД, като изпълнител, /л.28-29/, с предмет извършване на СМР, съгласно предложена оферта за обект: жилищна сграда в УПИ ***.

От така установените по делото факти, съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по единствения сключен между тях Договор за СМР (изработка) от 27.01.2014 г. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че дружеството не е сключвало договор с ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, доколкото Договорът не е бил подписан от представител на ответното дружество „Джи Ес Джи“ ЕООД. От приетото по делото, компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на вещото лице С.С. по съдебно – графологична експертиза се установява, че подписът след „инвеститор“ е изпълнен от представляващия ответното дружество – Д.Г.Д., поради което и Договорът е произвел предвиденото от страните правно действие.

Съдът намира за неоснователни релевираните в подкрепа на исковата молба твърдения, че с последващ договор, сключен между „КОЕМ“ ООД и „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, възложените от ответника с Договор за строителство от 27.01.2014г. на „КОЕМ“ ООД СМР са превъзложени на ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, поради следното:

На първо място, ищецът не доказа наличието на такъв договор за превъзлагане, но дори и такива уговорки да е имало между „КОЕМ“ ООД и „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, то те не обвързват възложителя, тъй като на практика представляват договор за подизпълнение на възложените от „Джи Ес Джи“ ЕООД работи на „КОЕМ“ ООД. Освен това съдът намира тези уговорки са ирелевантни за спора, тъй като предмет на иска е неизплатено възнаграждение за СМР, възложени от ответника на ищеца „КОЕМ ГРУП“ ЕООД единствено по сключения между тях Договор за строително-монтажни работи от 27.01.2014 г. и съответно допълнително възложените по този договор СМР, за които страните не спорят.

Относно изпълнението на процесните СМР, страните по делото не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е изпълнил СМР, възложени му от ответника, описани в 6 броя Протоколи обр. 19, както следва: от 20.01.2014 г. на стойност 33 145.56 лева, от 20.01.2014 г. на стойност 2 401.01 лева, 24.01.2014 г. на стойност 14 864 лева (след корекция), 20.03.2014 г. на стойност 13 482.96 лева и от 05.06.2014 г. на стойност 18 488.06 лева и от 05.06.2014 г. на стойност 23 453.74 лева. От приетите по делото 6 броя Протоколи обр. 19 се установява, че общата стойност на описаните в тях и приети от ответника СМР възлиза на 105 775.33 лева. Следва да се отбележи, че ищецът погрешно е посочил като дата на първия Протокол обр. 19 за СМР на стойност 33 145.56 лева - 20.11.2013 г.. Протокол с такава дата по делото не е приложен, но е приет Протокол обр. 19 за същата стойност от 20.01.2014 г., поради което и съдът приема, че именно с този Протокол са приети и описаните в него по вид, количество и стойност, СМР. Страните по делото не спорят, че това са всички Протоколи обр. 19, с които са приети възложените с процесния Договор, както и допълнително възложени и извършени от ищеца СМР.

Според твърденията на ищеца, част от стойността на тези СМР са му изплатени от ответника като неизплатената част в размер на 50 256.31 лева представлява част от неизплатените възнаграждения за извършените и приети СМР по последните три броя Протоколи обр. 19, а именно тези от 20.03.2014 г. и два от 05.06.2014 г., която според отразеното в Протоколите възлиза общо на 55 724.76 лева.

 От приетото по делото и неоспорено заключение на в. л. и. С.Ж. по извършената съдебно – техническа експертиза, основаващо се, както на приетите по делото писмени доказателства, така и на извършен на мястото на обекта - оглед и измервания се установява, че отразените в трите процесни Протокола обр. 19 СМР съответстват по вид, а тези в Протоколите обр. 19 от 05.06.2014 г. и по количество и стойност на действително извършените. Според заключението на вещото лице описаната в Протокол обр. 19 от 20.03.2014 г. бетонова настилка  в двора с дебелина 10 см., с бетон В20, при замерване на място е 130 кв.м., а не 160 кв.м., както е посоченото в Протокола, съответно и направената за тази настилка армировка от скарата ф5 е за същата площ – 130 кв.м. Вещото лице е констатирало също, че на място са положени бетонови улеи, а не описаната доставка и монтаж на отводнителна решетка. Според заключението стойността на действително изпълнените СМР по този Протокол възлизат на 13 062.24 лева, при което общата стойност на действително извършените СМР, приети с Протоколи от 20.03.2014 г. и от 05.06.2014 г. възлиза на 55 004.04 лева.    

От заключението от 14.09.2017 г. на в. л. Ж.Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 03.02.2014 г. до 30.12.2015 г. по издадените от ищеца 8 броя фактури, ответното дружество е заплатило по банковата сметка на ищеца общо сумата 105 445.80 лева, с което е заплатена напълно стойността на тези фактури, представляващи авансови плащания и стойност на СМР по протоколи.

От изложеното следва, че макар в общата стойност на извършените по договора между страните и приети СМР на процесния обект, според Протоколите обр. 19 да възлиза общо на 106 137.33 лева, то стойността на действително извършените по тези Протоколи, СМР е 105 414.61 лева. Тъй като ответникът е заплатил за тези СМР общо сумата от 105 445.80 лева, т.е. повече от дължимото, следва, че е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на възложените от него и извършените от ответника СМР. Този извод се потвърждава и от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, според което в счетоводството на „КОЕМ ГРУП“ ЕООД няма счетоводно заведени вземания от ответника по делото - „Джи Ес Джи“ ЕООД в размер на исковата сума – 50 256.31 лева, съответно в счетоводството на „Джи Ес Джи“ ЕООД няма осчетоводени задължения към „КОЕМ ГРУП“ ЕООД в размер на същата сума.

Ето защо предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно разноските:

            При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски. Ответното дружество претендира разноски в общ размер от 3 690 лева, от които 450 лева за експертизи и 3 240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

            С оглед направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка. Ответното дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 3 240 лева за настоящото производство.

            В настоящото производство е предявен осъдителен иск с цена на иска в размер на 25 000 лева. Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 280 лева.

           Съдът, като съобрази, конкретната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност, явяването в открити съдебни заседания, ангажирането на доказателства, намира, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира на 2 000 лева.

            Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 2 450 лева.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2018 г., по искане на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съдът завиши възнаграждението на вещото лице от 300 лева на 400 лева и указа на ищеца, в едноседмичен срок от открито съдебно заседание, да внесе допълнително по депозитната сметка на ПРС допълнително сумата от 100 лева. Предвид невнасянето на посочената сума от ищцовото дружество, същото е останало задължено за разноски, съгласно чл. 77 ГПК, поради което следва да бъде осъдено да заплати сумата от 100 лева на вещото лице инж. С.П.Ж..

 

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Никола Ковачев“ № 13, против „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“ № 9, частичен иск за заплащане на сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 50 256.31 лева, за извършване на СМР – вертикална планировка и външно ВиК; огради, пътеки и джакузи и довършителни работи в УПИ – ***, по Протоколи обр. 19 от 20.03.2014 г. и от 05.06.2014 г., като неоснователен.

            ОСЪЖДА „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Никола Ковачев“ № 13, да заплати на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“ № 9, сумата от 2 450 лева /две хиляди четиристотин и петдесет лева/ - деловодни разноски по настоящото гр.д. № 1609 по описа за 2017 г. на ПРС, ІХ-ти състав.

            ОСЪЖДА „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Никола Ковачев“ № 13, да заплати на в.л. инж. С.П.Ж., сумата в размер на 100 лева /сто лева/ - допълнително възнаграждение на вещото лице за съдебно – техническа експертиза за настоящото производство по гр.д. № 1609/2017 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.

 

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

            Вярно с оригинала.

            РЦ