№ 848 13.05.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд,
гражданско отделение, шести въззивен състав
На единадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1 .ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова Прокурор:-
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №1373 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаския окръжен съд е сезиран с възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, подадено от И.Д.А. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №1390/27.03.2014г. , издадена по ч.гр.д. № 2369 за 2014 г. на PC-Бургас в полза на ОББ АД против А. в качеството му на длъжник на банката. Сочи се, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника, тъй като в периода от 2011 г. до 2015 г. същият пребивавал в затворническо общежитие, където получавал цялата си кореспонденция. Научил за изпълнителното производство на 28.08.2018 г., когато получил съобщение за смяна на взискателя с договор за цесия. Моли да бъдат обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издадени по ч.гр.д. №2369/14 г. на Бургаския районен съд. Ангажирани са доказателства.
Ответната ОББ АД е представила становище, изрично потвърдено с молба от 8.02.2019 г. /л.53/, с което възражението по чл. 423 ГПК е оспорено като недопустимо и неоснователно. Твърди, че в кориците на изпълнително дело №395/2014 г. по описа на ЧСИ Божилова са налице доказателства за това, че на задълженото лице многократно са връчвани съобщения във връзка с образуваното изпълнително дело и предприетите способи за принудително удовлетворяване на притезанията на взискателя. Счита, че не отговаря на обективната действителност и твърдението на длъжника, че е узнал за издадената заповед едва на 28.08.2018г. Намира, че исканията за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист за недопустими, понеже не са налице изрично предвидените основания за това. Моли възражението да се остави без разглеждане като недопустимо, респективно- да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Не са ангажирани конкретни доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, въпреки предоставената от съда възможност за това.
И.Д.А. е подал и частна жалба с правно основание чл. 419, ал. 2 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта, издадена по ч.гр.д. №2369/14г. на БРС. Твърди, че не му е била обявена предсрочната изискуемост, настъпила поради неплащането на две поредни погасителни вноски от кредита, поради което моли да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение. Ангажира доказателства. Претендира разноски /становище от 28.12.18 г.- л. 42/.
Ответникът по делото- ОББ АД, е представил своевременно отговор на частната жалба /изрично потвърден с молба на л. 53/, с който я оспорва като недопустима /подадена след законоустановения срок/, респективно- неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения, че обявяването на предсрочната изискуемост следва да се установява в производството по чл. 422 ГПК, като за заповедния съд липсва основание да изисква подобно доказателство и да взема становище по редовността на връчването. Сочи, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приложени всички необходими документи, обосноваващи издаването на изпълнителен титул за вземането. Изтъква, че жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, който в случая е извлечението от счетоводните книги на банката, а проверката на съда е ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно изброените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респективно- дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. В случая извлечението съдържа минималните реквизити по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, налице е и отправено от банката до длъжника волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Намира, че всички останали доводи на длъжника са неотносими към предмета на частната жалба. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание са приети писмени доказателства и е разпитан свидетел по искане на сезиращата съда страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност въз основа на приложимите нормативни разпоредби, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч.гр.д.№2369/2014 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по заявление на „ОББ” АД, чрез пълномощника адв.Георгиева, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против И.Д.А. ***, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката. Сочи се, че кредитът, предоставен на длъжника, заедно с начислените лихви е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 11 от договора за издаване на кредитна карта от 9.09.2003 г., поради неизпълнението на задължението за плащане на дължимите вноски по месечните извлечения, считано от 6.08.2012 г. Твърди се също, че банката е отправила към длъжника покана- уведомление за предсрочната изискуемост на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Бургаският районен съд е издал въз основа на заявлението заповед № 1390 от 27.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 2545,19, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от 9.09.2003 г., ведно с договорна лихва от 779,61 лв. за периода от 6.08.2012 г. до 23.03.2014 г., ведно с наказателна лихва в размер на 72,41 лв. , начислена за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2014 г. до изплащането на вземането, както и за деловодните разноски за заповедното производство- 358,24 лв. На 28.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист срещу длъжника за тези суми.
Не се спори, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №20148000400395 по описа на ЧСИ Божилова с р-н на действие БОС, рег.№800 на КЧСИ.
От съдебните книжа и доказателствата по делото се установява, че адресът на длъжника, посочен в заявлението и заповедта за изпълнение съответства на този, посочен в договора за издаване на кредитна карта от 9.09.2003г. и на който са връчвани поканите за доброволно изпълнение, уведомленията и другите книжа до длъжника по изп.д.№20148000400395 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова до 10.08.2018 г. /л.60-67 от делото на БОС/. Този е и постоянният адрес на длъжника според личната му карта, представена от него за справка в съдебното заседание. Това е адреса, който е посочен като такъм за призоваване на И.Д.А. и в самото възражение по чл. 423 ТПК и в частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК, с които е сезиран Бургаския окръжен съд.
Първата покана за доброволно изпълнение до длъжника с дата 16.05.2014г. /л.60/ е изпратена на горепосочения адрес, като видно от разписката на гърба й същата е върната по делото невръчена, с отбелязване от връчителя с дата 20.05.2014г., че е посетил адреса и е установил по данни на съседи, че лицето живее в същия блок на втория етаж- ляв апартамент. При посещението на посочения от тях адрес е открито лице, което е заявило, че живее на съпружески начала с длъжника, но е отказало да получи ПДИ. Втората ПДИ със същата дата отново е изпратена на постоянния адрес на длъжника и е върната невръчена. Видно от отбелязването на връчителя в разписката с дата 30.10.2015 г., същият е посетил адреса, но не е открил получателя или лица от домашните, които да получат. По данни на съсед получателят живеел на втория етаж. Съобщение от 25.09.2015 г. до длъжника за наложени обезпечения е оформено от връчителя по идентичен начин, също с дата 30.10.2015 г. Приложено е уведомление по чл. 47, ал. 2 ГПК, в редакцията му към този момент /л.63/, с дата 30.05.2015 г., в което е отразено, че на тази дата при посещението на адреса не е открито лицето или лицата от домашните, които да получат, поради което е залепено едно уведомление на входната врата на апартамента и е пуснато друго в пощенската кутия на И.А.. Като адрес за извършеното залепване е посочено гр. Бургас, ж.к. „Славейков”.
Следващото съобщение до длъжника е с дата 13.06.2017г., като същото касае други наложени му по изпълнителното дело обезпечения. То също не е връчено. С дата 29.06.2017 г. връчителят е отбелязал, че на адреса /не е посочен изрично, но самото съобщение е адресирано до ет.6/ е открито лице, представящо се за съпруга, която отказала да получи книжата. Същата се обадила по телефона на длъжника, който заявил, че ще отиде в кантората на ЧСИ за получи книжата на 3.07. Приложено е и уведомление по чл.47 ГПК, с дата 29.06.2017г. /л.65/, адресирано до ет.6, но в него е посочено, че след като представящата се за съпруга на длъжника отказала да получи книжата и данните от проведения от нея телефонен разговор, че длъжника е заявил, че ще получи книжата в кантората на ЧСИ на 3.07., връчителят е залепил съобщение на входната врата на апартамента на адрес гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.1Б, вх.16, ет. 2, ап.ляв и е пуснал съобщение в пощенската кутия на сем.А..
До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение с дата 13.06.17г. /л.66/, в която адреса на длъжника е според личната карта- ет. 6. Тя също е върната невръчена, с отбелязване от 6.07.17 г. на връчителя, че адресът е посетен на 15.06.17 г. в 14.30, на 29.06.17 г. в 17.05 ч., като е било отрито лице от домашните, което отказало да получи книжата. На 6.07.17 г. в 12.10 ч. било открито същото лице, което отново отказало. Видно от отбелязването върху гърба на уведомлението по чл.47 ГПК /л.67/, при описаното по-горе посещение на дата 6.07.2017 г. на врата на апартамента- на ет. 2, ляв, то е било залепено на входната врата на апартамента на ет.2 в 12.17ч., след като откритото лице от домашните е отказало да получи книжата.
Следващите уведомления до И.Д.А.- л.68 и л.69- съобщение от 6.07.2018 г. за извършена цесия, както и уведомление от 10.08.2018г. по чл.47 ГПК, са адресирани по следния начин: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1Б, вх.16, ет.2, ап.ляв. Същите не са връчени, а на разписките към тях връчителят е отбелязал с дата 13.08.2018г., че при посещението на адреса на същата дата в 13.40 ч.е открито лице от домашните- съпруга, която е отказала да получи, поради което е било залепено уведомление на входната врата на апартамента и е бил пуснат екземпляр в пощенската кутия на А.. На съобщението за цесията е налично и второ отбелязване, а именно- че на 27.08.2018 г. в кантората на ЧСИ съобщението е било връчено на пълномощника на длъжника- адв. И. Найденов.
От страна на ответника не са представени конкретни доказателства във връзка с твърденията му за по-ранно узнаване за образуваното изпълнително дело и за издадената заповед за изпълнение, въпреки предоставената възможност да това.
Жалбоподателят е представил и справка за съдимост, от която се установява, че А. е бил осъден с влязла в сила присъда от 28.03.2011 г. и е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас, като наказанието е изтърпяно на 5.05.2015 г. От него се установяват твърденията във възражението, че в периода от 2011 г. до 5.05.2015 г. длъжникът е пребивавал в затворническото общежитие.
Разпитаната по делото свидетелка Янева твърди, че е живяла на съпружески начала с Д. до 2011 г., когато започнал да търпи наказанието по постановената присъда. Живели на адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 1Б, вх. 16, ет. 2- ляв апартамент, който адрес същата продължава да обитава, но Д. не живеел там, понеже връзката им приключила. Твърди, че на този адрес Д. не е бил търсен никога от ЧСИ, не е била упълномощена да получава книжа от името на Д.. Сочи, че никога на вратата на апартамента не е било залепяно уведомление. На този адрес винаги имало човек, тъй като когато тя отсъствала, имало домашна помощница.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Безспорно е, че заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника А., нито на негов представител. В периода, в който същия е изтърпявал наказание лишаване от свобода същият е търсен на адреса, посочен в договора за кредит, както и в заповедта за незабавно изпълнение, които съвпадат с неговия постоянен адрес. Липсват доказателства, че длъжникът е имал заявен съгласно ЗГР настоящ адрес, различен от постоянния, посочен в личната му карта, още повече това да е адреса на ет.2 в същия блок, на който също са правени опити да му бъде връчена заповедта за изпълнение и други книжа по изпълнителното дело.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника на адреса, заявен от него като постоянен адрес, чрез залепване на уведомление. Видно е, че залепеното на 30.10.2015г. уведомление на л.63 не е надлежно оформено, тъй като не е посочено на кой апартамент е било залепено уведомлението- този на ет.6 /по постоянния адрес на длъжника/ или на ет.2. Ето защо не може да се направи обоснован извод, че връчването е извършено надлежно. Разпоредбата на чл.47, ал.З от ГПК /в редакцията към датата на залепването/, приложима и към връчването на заповедта за незабавно изпълнение от ЧСИ съгласно чл.47, ал.7 ГПК, изрично предвижда, че когато е предприето връчване чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.2 ГПК на адреса, посочен по делото и ответникът (в случая по изпълнителните дела това е длъжника) не се яви да получи книжата, то съдът (в случая ЧСИ) следва да укаже на ищеца (взискателя), респективно- сам да се снабди, със справка за неговата адресна регистрация. Не са представени доказателства ЧСИ да е изискал справка за адресната регистрация на А., след като са били предприети действия по уведомяването му чрез залепване на уведомление.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че длъжникът е узнал заповедта от извършените други действия във връзка с изпълнението. Разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК изисква заповедта за изпълнение да бъде връчена на длъжника, поради което уведомяването по друг начин- например чрез телефонен разговор проведен със съжителстваща на съпружески начала или по друг начин, не може да обоснове извод за редовното връчване на заповедта.
С оглед изложеното следва да се приеме, че А. е бил лишен от възможността да оспори вземането, за което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение.
Изложеното налага възражението на длъжника по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК да бъде прието от въззивния съд. Доколкото липсват доказателства заповедта за изпълнение да е била връчена на длъжника преди 27.08.2018г. /когато пълномощника му е получил съобщението за извършената цесия/, то следва да се приеме, че същото е подадено в законния срок и е допустимо.
Същевременно, предвид изричното предвиждане на чл.423, ал.З, изр.З ГПК следва да се разгледа частната жалба с правно основание чл.419, ал.2 ГПК.
Затова възражението на ответника за неспазен срок за подаването на частната жалба е неоснователно.
Спорният въпрос е дали заявителят- ОББ ЕАД е уведомил длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита, което е предпоставка за издаването на заповед за незабавно изпълнение съобразно разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно трайно установената съдебна практика, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Жалбоподателят не оспорва данните, съдържащи се в извлечението от сметките на банката, че не е платил две поредни погасителни вноски- на 6.08.2012г. и на 6.09.2012г., т.е. че са настъпили обективните предпоставки за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, съобразно чл.60, ал.2 ЗКИ. Налице е и покана- уведомление /л.17/ от банката до А., с което кредита е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на погасителни вноски съобразно погасителния план. Видно от известието за доставяне /л.19 от заповедното производство/, адресираното до Д. на адреса, посочен в договора- гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.1Б, вх.16, ет.6 /съвпадащ с постоянния му адрес/ уведомлението не е било връчено, а е върното с отбелязване на връчителя, удостоверено с подписа му /пощенско клеймо от 18.03.2014г./, че не е било потърсено. Безспорно е, че към този момент А. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие и обективно не е могъл да се яви в пощенската служба и да получи поканата. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д.№2400/2015г., първо търг.отд. на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, в случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита получено от длъжника. Това е така, понеже Общите правила, приети с решение №581/27.10.10г. от КРС във връзка с чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение задължението на пощенския оператор по чл.5, ал.З, пратката ще се счита за доставена на получателя. В процесния договор за кредит обаче е уреден изричен способ за връчване на кореспонденцията между страните, при който изрично е предвидено, че изявлението на едната ще се счита достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Това е чл.16.6, според който задължение на кредитополучателя е своевременно да съобщава на картоиздателя /т.е. кредитора/ за всяка промяна на имената си, паспортните сиданни или лична карта, местоработата и всички други данни, посочени в молбата за издаването на картата. Предвидено е още, че ако не уведоми писмено издателя за промяната на своя адрес всички съобщения и покани, изпратени от издателя до картодържателя на стария адрес се считат връчени. Няма твърдения и доказателства жалбоподателят да е изпълнил това свое задължение, поради което съдът намира, че следва да се приложат последиците на фингираното връчване, уговорено в чл.16.6 от договора за кредит от 2003г. и се приеме, че уведомлението за предсрочната изискуемост е било връчено на длъжника. Затова правилно и законосъобразно БРС е приел, че са налице предпоставките за допускане на незабавно изпълнение и е издал заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника. Жалбата с правно основание чл.419, ал.2 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото е частично основателно искането на А. за присъждане на разноски- за уваженото възражение по чл.423 ГПК- в размер на държавната такса от 25 лв., както и половината от платеното адвокатско възнаграждение- 125 лв. С оглед отхвърлянето на частната жалба, на частния жалбоподател не се дължат разноски по нея.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК на И.Д.А. ЕГН:**********, с адрес ***/5.09.2018г. по описа на БОС, че вследствие ненадлежно връчване е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл.414 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1390/27.03.2014г., издадена по ч.гр.д.№ 2369 за 2014г. на РС-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№12636/7.09.2018г. по описа на БОС, с правно основание чл.419, ал.2 ГПК, подадена от И.Д.А. ЕГН:**********, с адрес *** против разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1390/27.03.2014г., издадена по ч.гр.д.№ 2369 за 2014г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Обединена Българска банка АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №5 да заплати на И.Д.А. ЕГН:**********, с адрес *** сумата от 150 лв., представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1373 по описа за 2018г. на Бургаския окръжен съд, от които 25 лв. държавна такса за възражението по чл.423 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
|
|