Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 24. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на шести юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 203 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ю.В.Н.
*** против *** ***. Ищецът твърди, че през периода 15. 01. 2017 год.- 15. 01. 2020
год. е работил на длъжността „***“ при **на ******. Твърди се, че ищецът е давал
по график нощни дежурства, като за процесния период има отработени 1 808 нощни часа, които преизчислени с
коефициент 1, 143 възлизат на 2 066, 544 часа. Твърди се, че разликата
между отработените нощни часове и преизчислените е 258, 544 часа. Твърди се, че
е налице многобройна съдебна практика, в която е прието, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143 и за същите часове се заплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 1 551, 27 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 15. 01.
2017 год. до 15. 01. 2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 06. 07. 2020
год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск
по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като същият е увеличен от 1 551, 27 лв. на 2 594,
19 лв.
Ответникът ангажира становище,
че исковата молба е недопустима, като алтернативно излага доводи за нейната
неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Между страните не е налице
спор, че през периода от 15. 01. 2017 год. до 15. 07. 2018 год. ищецът е полагал труд
по служебно правоотношение при ответника на длъжността „полицейски инспектор IV степен“. Следователно в
конкретния случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал.
3 от
ЗМВР
регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата
на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през горепосочения период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на
чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по
отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията
на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11.
07.
2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з-
776 от 29.
07.
2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл.
31 ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год. и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.
9 ал.
2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в *** би
се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за периода
от 15. 01. 2017 год. до 15. 07. 2018 год., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по ведомости за горепосочения период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.
143 за превръщането му в
дневен труд възлиза общо на 116, 688 часа, като дължимото незаплатено от
ответника възнаграждение е в размер на 1 219, 39 лв. Предвид
изложеното предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от
1 219, 39 лв., като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда- 16. 01. 2020 год., до окончателното
изплащане на сумата. Възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането на ищеца за деня 15. 01. 2017 год. е
допустимо, но не оказва влияние върху размера на дължимата сума, доколкото от
отразеното в таблицата към заключението на вещото лице е видно, че през първото
тримесечие на 2017 година ищецът няма отработени нощни часове.
За периода от 16. 07. 2018 год.
до 15. 01. 2020 год. и за разликата до 2 594, 19 лв. предявеният
осъдителен иск се явява процесуално недопустим и в тази му част производството
по делото следва да бъде прекратено. Видно от приложените заповеди № 8121К-
7932 от 16. 07. 2018 год. и № 8121К- 10073 от 12. 06. 2019 год., и двете на
министъра на вътрешните работи, че ищецът Ю.В.Н. е бил преназначен на ръководна
длъжност- началник на група „Оперативна дежурна част“ при ** на ******.
Съгласно разпоредбите на чл. 158 ал. 4 и чл. 227 от З***държавните служители на
ръководни длъжности, каквато е била заеманата от ищеца такава, считано от 16.
07. 2018 год., се назначават и освобождават от министъра на вътрешните работи. Възникналото
вследствие на това служебно правоотношение е комплексно, доколкото от един
юридически факт /индивидуален административен акт/ възникват две
правоотношения- административно и трудово. Административното е водещото и
определя специфичното проявление на трудовоправните институти. Страни по
служебното правоотношение са държавният служител и органът по назачаването /за
длъжността на ищеца- министърът на вътрешните работи/. Съдържание на
правоотношението са взаимните държавнослужебни права, задължения и
компетентности на страните, сред които са определянето и изплащането на
заплата, допълнителни възнаграждения, обезщетения и т. н. Оттук следва изводът, че легитимирано да
отговаря по такива искове с имуществен характер е Министерството на вътрешните
работи като администрация на органа на назначаването, а не съответната областна
дирекция на МВР, където на практика държавният служител изпълнява своите
служебни задължения. В случая понятието работодател е неотносимо и не определя
кому принадлежи пасивната легитимация /така: решение № 14 от 17. 02. 2011 год.
по гр. дело № 625/ 2010 год., III
г. о. на ВКС на РБ/. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че за времето след 16. 07. 2018 год. ** на ******
не е било страна по служебното правоотношение с ищеца и оттам не може да бъде
ответник по искови претенции, свързани с имуществени спорове, касаещи този
период. Липсата на надлежна пасивна процесуалноправна легитимация обуславя
частичната недопустимост на предявения иск и налага прекратяването на
производството в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 4 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски по компенсация в размер на 88, 02
лв. Не са налице условия за намаляване на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца, доколкото същото е определено в размер, който се
доближава до законоустановения минимум.
На основание чл. 78
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по уважения иск в размер на 50 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150
лв.
По тези съображения Плевенският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *** ***, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от ***, да заплати на Ю.В.Н. ***, ЕГН **********, следните
суми:
-сумата от 1 219, 39 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 15. 01. 2017 год. до 15. 07. 2018 год., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 16. 01. 2020 год.,
до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 88, 02 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 203/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд по иска на Ю.В.Н. за разликата от 1 219, 39 лв. до
2 594, 19 лв. и за периода от 16. 07. 2018 год. до 15. 01. 2020 год.
ОСЪЖДА *** ***, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
уважения иск в размер на 50, 00 лв., както и разноските за вещо лице в размер на
150, 00 лв.
В частта му, в която е частично
прекратено производството по делото, решението има характера на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните. В останалата му част решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: