М О Т И В И

 

към присъда №52, постановена на 02.06.2014 година по НОХД №1407/2013г. от Варненски окръжен съд - наказателно отделение

 

          Варненската окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу В.Н. ***, за това, че на 09/10.02.2013г. в гр.Варна, умишлено умъртвил баща си Николай Александров Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, смъртта е настъпила на 28.02.2013 год. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6 пр.2-ро и 3-то т.12 пр.1-во вр. чл.115 от НК.

          В съдебно заседание защитата и подсъдимият заявяват желанието си за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, като не желаят непосредствения разпит на свидетелите: А.Т., М.И., Н.А., П.К., С.К., Б.Б. и вещите лица В.С., В. Д., Р.Б., Й. Йорданови В.В.. Изразеното съгласие бе одобрено от съда, като тези доказателства – свидетелски показания и заключения по експертизи бяха приобщени и ползвани при постановяване на присъдата.

         

В съдебно заседание по същество прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по безспорен и несъмнен начини. След анализ на събраните по делото доказателства, като намира, че се касае за лице с висока степен на обществена опасност, извършило изключително тежко престъпление по чл.116 НК, пледира да му бъде наложено наказание в максималния размер Лишаване от свобода – двадесет години.      

         

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.С. от ВАК, пледира за присъда, при възприемане на различна от възведената квалификация на деянието. Изтъкват се аргументи, че у подсъдимия не е бил налице умисъл за умъртвяване на жертвата, а само за нанасяне на телесно увреждане. Пледира се приложение нормата на чл.124, ал.3 от НК. Алтернативно с оглед защитата на подсъдимия, адв.С. пледира и за квалифициране на деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, както и за евентуално приложение разпоредбата на чл.55 от НК, при присъда по внесената квалификация по чл.116 от НК.

 

В последната си дума подсъдимият заявява, че не е искал да отнема живота на баща си, и не е имал подобно намерение.

         

          Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

       

Подсъдимият В.Д. живеел заедно с родителите си Н. и Николай. Това се наложило, тъй като нямал къде другаде да живее след освобождаването му от Затвора-Варна на 26.10.2012г.. Те имали апартамент в гр.Варна, ул.„Яребична”№8А. Това жилище им било предоставено за ползване от техни познати, които живеели в Кралство Белгия. Дъщеря им А.Т. живеела с децата си на друг адрес в гр.Варна и не поддържала никакви отношения с брат си. Св.Н.Д. желаела синът и да се изнесе и да заживее отделно, тъй като от години двамата с баща си не се разбирали. Конфликтите им възниквали основно при употреба на алкохол, който и двамата системно употребявали, без данни за тежка зависимост. По този повод и за да набави средства Н. на 01.02.2013г. заминала на работа в Кралство Белгия. Скандалите и виковете на двамата били чувани системно от св.М.И. тяхна съседка, макар да не живеела постоянно на адреса. На 08.02.2013г. около обяд св.А.Т. говорила по телефона с баща си, който и казал че получил от съпругата си по пощата 50 евро. По същото време пострадалият е разговарял по телефона за последен път и със съпругата си. След полунощ на 09.02.2013г. срещу 10.02.2013г. подс.Д. се обадил по телефона на сестра си и казал, че са заедно двамата с баща си и спешно му трябват пари. Тя му отговорила, че няма пари, няма по кого да изпрати по това време и прекратила разговора, след което повече не е разговаряла нито с подсъдимия, нито с пострадалия. По това време В. заедно с баща си консумирали в кухнята на апартамента алкохол-бира и мастика, който закупили преди това от квартален магазин вероятно с парите изпратени от Белгия. Между двамата възникнал поредния скандал, който този път прераснал в побой. В.Д. нанесъл множество силни юмручни удари в областта на главата на пострадалия Д.. В резултат на ударите той паднал на пода, след което му били нанесени от подсъдимия и няколко ритника в областта на главата, от които той се опитвал безуспешно да се защити с ръце. Вследствие на нанесените удари пострадалият изпаднал в коматозно състояние и бил преместен от подсъдимия в спалнята на неговото легло. Приблизително два дни по-късно на 11.02.2013г. привечер В.Д. потърсил съседката си св.М.И. и и обяснил, че баща му е зле, пребит преди три дни от неизвестни лица когато ходил на магазина. Бил го намерил паднал пред входната врата и понеже нямал пари, нямал с какво да го храни, нямал и телефон, й поискал пари и телефон, за да се обади на майка си в Белгия. Помолил я да дойде и да погледне пострадалия. Малко след това свидетелката тъй като се притеснила и не смеела да отиде сама потърсила друг съсед - св. Н.А. и двамата заедно отишли в апартамента обитаван от Димитрови. Подсъдимият им отворил и ги завел в спалнята при пострадалия си баща. Свидетелите възприели пострадалия в тежко състояние със силно подпухнало и посинено от побоя лице и неконтактен. И. веднага повикала екип на „Бърза помощ”. Пристигналия реанимационен екип транспортирал бащата Николай Д. ***, където в 23:50 часа на 11.02.2013г. бил приет за лечение в Клиниката по неврохирургия, а на местопроизшествието пристигнали полицейски служители, които извършили оглед и задържали подсъдимия, тъй като обясненията му за случая били много съмнителни. Впоследствие въпреки указаната медицинска помощ и проведеното оперативно лечение, пострадалият Д. без да е идвал в съзнание, починал на 28.02.2013г..

          Съгласно приобщеното по делото заключение на изготвената СМЕ /стр.158, том 1 д.п./ се установява, че смъртта на Николай Д. е резултат на получена тежка закрита черепно-мозъчна травма и нейните възпалителни   усложнения двустранна, гнойна бронхопневмония. Настъпването на смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с получената тежка закрита черепно-мозъчна травма.

От приобщеното заключение на СМЕ, изготвена при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия/стр.28, т.2 д.п./ се установява: двустранна гнойна, огнищна пневмония с хипостатичен характер, черепно-мозъчна травма-контузия на мозъчния ствол, контузия в слепоочно-теменната област на лявото голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситетта на лявото голямомозъчно полукълбо и по двете малкомозъчни полукълба, кръвонасядания по меките черепни обвивки в областта на челото и в лява теменно-слепоочна област; състояние след неврохирургична операция с трепанация на черепа за евакуация на развил се след черепно-мозъчна травма хидром /натрупване на ликвор/; трахеостома, ръбци /белези/ от разскъсно-контузни рани по лицето и по ръба на лявата длан, кръвонасядания в стадий на резорбция по клепачите на очите, оток на белите дробове и мозъка. Черепно-мозъчната травма е резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, вкл.удари с юмруци и ритници, в областта на главата и лицето, което се подкрепя от наличието на белези от зарастнали разскъсно-контузни рани и кръвонасядания в стадий на резорбция по клепачите на очите, кръвонасядания по меките черепни обвивки в челна и лява слепоочно-теменна област, /стр.29, том 2/.

От проведения клиничен преглед при постъпването на пострадалия в Клиниката по неврохирургия на МБАЛ „Св.Анна" -Варна/стр.19, 20, том 2/ е видно, че същият е бил в тежко увредено състояние, в кома /безсъзнателно състояние/, с поставена кислородна маска. В резултат на нанесения побой, Д. е получил контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, множество разскъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, лявата гривнена става и лявата длан. Описаните травматични увреждания са резултати на множество удари с или върху тъпи предмети, вкл. такива с подчертани ръбове и сравнително ограничена удряща повърхност. Подобни травматични увреждания биха могли да се получат от удари с юмруци и с ритници. По своя вид отговарят да са получени до 2-3 денонощия преди извършеното освидетелстване. Към момента на изготвяне на експертизата, когато лечението на пострадалия Д. все още не е било приключило, ЧМТ, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, определя разстройството на здравето временно опасно за живота. Останалите травматични увреждания в своята съвкупност са определяли временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съгласно заключението на допълнително изготвената СМЕ /стр.155-156, т. 1/ се установява че: Всички травматични увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети. Всички увреждания са получени в сравнително кратък промеждутък от време. Давността на получените увреждания отговаря да са причинени около две, максимум три денонощия преди извършеният от съдебен лекар преглед на 12.02.2013г. т.е. на 09-10.02.2013г.. Описани са  броя и вида на ударите: в областта на главата не по-малък от 8-10.

Посоката на ударите в областта на главата е била както следва:

1.   Две контузно разкъсни рани по дясна вежда - ударите са с посока отпред назад.

2.   Оток и кръвонасядане по клепачите на дясно око посоката е същата, като е възможно отока и кръвонасядането да са получени от ударите в областта на дясна вежда или от отделен удар в тази област.

3.   Контузно-разкъсна рана по ляво слепоочие. Посоката на удара е от дясно наляво.

4.   Оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око. Посоката на удара е отпред назад.

5.   Обширно кръвонасядане по дясна скула с ожулване. Посоката на ударите /повече от един/ е отпред назад.

6.   Кръвонасядане и оток на горна и долна устна посока на удара е отпред назад.

7.   Кръвонасядане в близост с лява устна. Посока на удара е отпред назад.

8.Кръвонасядане по ръба на долна челюст в дясно. Посоката на
удара е отпред назад, възможно и отдолу нагоре.

Всички удари в областта на главата са нанесени със значителна сила - видно от получените тежки мозъчни травми. Получената тежка закрита черепно-мозъчна травма изразена с масивен травматичен субдурален хидром, обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузиите на мозъка без оказване на медицинска помощ неизбежно води до смърт. В конкретния случай въпреки оказаната високоспециализирана медицинска помощ смъртният изход не е могъл да бъде избегнат. След получената черепно мозъчна травма Д. е бил в състояние сопор - кома и не би могъл да бъде хранен по обичайният начин през устата. По време на извършената аутопсия е констатирано -атрофия на мозъчната кора, липса на склеротични изменения в мозъчните съдове. Не са установени заболявания, които да провокират травматичното увреждане на главния мозък. Описаният по време на неврохирургическа операция субдурален хидром е сравнително рядка последица от черепно-мозъчни травми и се получава при травматично увреждане на меки мозъчни обвивки. При това увреждане се образува излив под твърдата мозъчна обвивка на серозна течност по своя състав наподобяваща гръбначномозъчна течност. Освен травматичния субдурален хидром са констатирани контузии на мозъка и масивен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Всички тези увреждания на мозъка са пряк резултат от нанесения побой.

Директно отношение по повод тезата на подсъдимия има констатацията за липса на обективни данни за установени механични увреждания по главата, тялото и крайниците на В.Д., които да се получат при евентуално нападение от страна на Николай Д..

Напротив налице са белези на защита от нанасяне на удари могат да се приемат контузно-разкъсните рани и кръвонасядания по лявата ръка на пострадалия Николай Д.. Тежката закрита черепно-мозъчна травма изразена с масивен травматичен субдурален хидром, обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузиите на мозъка са обусловили постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Смъртта на Николай Д. е резултат на получена тежка закрита черепно мозъчна травма и нейните възпалителни усложнения - двустранна гнойна пневмония.

От извършената експертна справка /стр.49, том 2/ за изследване на 10 обекта, иззети при огледа на местопроизшествието от жилище в гр.Варна, на ул."Яребична" № 8а, по ДП №447/2013г. по описа на Първо РУП при ОД-МВР-Варна, както и на един обект, описан под 11, /представляващ два бр. мъжки маратонки с надпис „NIKE, доброволно предадени от В.Д. по същото ДП, е установено че: по обект № 1,2, 3, 5А, 5Б, 6, 7А, 7Б, 8, 9, 10 и 11 се доказва наличие на кръв, която има човешки произход и по обекти № 5А, 5Б, 6, 7А, 7Б, 8 и 11 е от кръвна група В /алфа/, каквато е и кръвната група на пострадалия Н.Д.. Поради минималното количество на материала за изследване не се доказва кръвната група на кръвта по обекти №1,2 /парче тампон със зацапване в кафеникаво-червен цвят/, който е бил иззет от долен десен ъгъл на кухненския шкаф /Протокол за оглед на МП /един брой тампон с червеникаво-кафяво петно/, който е бил иззет от вратите на гардероба /Протокол за оглед на МП/ .

От приобщеното заключение на изготвената СПЕ се установява, че освидетелстваният В.Н.Д. страда от диссоциално личностово разстройство, синдром на зависимост към хероин. През последните години е отзвучала физическата, а е останала психическата зависимост към хероина, за което са необходими минимум пет години. Към момента на извършване на деянието си на 10.02.2013г. той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност. Физическото и психическото състояние на подсъдимия Д. му позволява да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Той може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.

В хода на съдебното производство с оглед пълно изясняване на обективната истина и в частност отношението на подсъдимия към извършеното бе назначена и изслушана комплексна допълнителна СПЕ ведно с психологично изследване.

Заключението, както на клиничния психолог, така и на психиатъра е, че към момента на извършване на деянието подсъдимия не е бил в състояние на физиологичен афект. Психологът установява също, че у подсъдимия се наблюдава „неготовност и нежелание да разкрие истинските мотиви, цели и интереси”.

 

          За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът цени по следния начин събраните и приобщени доказателства:

          Извън свидетелските показания приобщени с оглед вида на съдебното следствие, съдът непосредствено изслуша няколко свидетели, чийто показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка по делото. Това са св.Д. - майка на подсъдимия и съответно съпруга на пострадалия, свидетелите П., К., Д. и К. - полицейски служители възприели непосредствено, както състоянието на пострадалия така и местопрестъплението. Техните показания са в противовес на обясненията на подсъдимия в частта им по отношение състоянието на пострадалия и полаганите за него грижи. Тук е мястото да се отбележи, че на практика всички събрани по делото доказателства са в разрез с тезата на подсъдимия. Същия твърди, че е бил нападнат от баща си, и по този повод, отбранявайки се му е нанесъл поредица от удари с ръце и крака. Твърди също, че се е грижил два дни за него, като последния е бил контактен и е реагирал. Едва след като видял, че положението не се подобрява потърсил помощ. По отношение твърденията за самоотбранителни действия не може да не се констатира противоречието с обективните находки в медицинските освидетелствания и експертизи. Единствените следи от самоотбрана/наранявания по лявата ръка/ са открити по пострадали, както бе посочено по-горе но не и по подсъдимия. Впрочем разликата във възрастта и от във физическата кондиция са достатъчно значителни,щото сами по себе си да изключват в голяма степен версията на защитата. На второ място са налице противоречия по отношение състоянието на пострадалия след нанесения му побой до повикването на помощ. Подсъдимият твърди, че е полагал грижи за баща си, включително като го е хранил с пюрирана храна. Действително на място е открит съд с бананова каша, но показанията на свидетелите разкриват различна картина на „положени грижи”. Полицейските служители са заварили пострадалия положен на легло и лежащ в собствените си изпражнения и повърната храна. Не по различна е била обстановката в кухнята, където са били запазени следите от побоя. От друга страна всички медици по експертните справки и експертизи категорично потвърждават, че състоянието на пострадалия е било такова, че нито е бил адекватен, нито е могъл да комуникира, или да поема каквато и да е храна, най малкото не е бил в състояние да я преглътне. Ето защо съдът прие, че се касае за развита от подсъдимия защитна теза , която не намира опора в доказателствата по делото. Действително налице е обективна находка-пюрирана храна, но тази храна както и първоначалната версия за неизвестни нападатели е само опит на подсъдимия да избегне следващата му се отговорност. Явно за да избегне последиците от деянието си същия е предприел действия за изграждане на версия, която да го оневини. А за намеренията му в процесната вечер може да се съди по състоянието на пострадалия. Същия е направил опит да се предпази, но е  бил пребит с удари с ръце и крака насочени в главата и тила, които с оглед интензитета и силата си са били насочени да отнемат живота му. Подсъдимият е бил в лека форма на алкохолно повлияване /пил бира/, не е бил в състояние на физиологичен афект и бил в могъл да ръководи постъпките си. Няма как същия да не е съзнавал, че с подобни удари би умъртвил баща си. Намерението личи и от обстоятелството, че след като възрастния човек е бил безпомощен на земята подсъдимия е продължил да нанася удари с крак в областта на главата му.  Впрочем отношението на подсъдимия към пострадалия личи и от обясненията му в съдебно заседание, където същия омаловажава случилото се като изтъква, че пострадалия ”не е хрисим човечец”. Липсва разкаяние за случилото се с оглед декларацията, че би постъпил отново по същия начин. Няма как да се възприеме на сериозно, че искал да помогне на баща си при положение, че същия е открит захвърлен на леглото си два дни във фекалийте си и без да получи каквато и да е адекватна помощ, тъй като такава не е била и потърсена от подсъдимия.  

          След преценка на изброените доказателства и приетите писмени такива съдът прие от субективна и обективна страна, че подсъдимият Д. е виновен по възведеното обвинение, за това, че на 09/10.02.2013г. в гр.Варна, умишлено умъртвил баща си Николай Александров Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, смъртта е настъпила на 28.02.2013 год. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6 пр.2-ро и 3-то т.12 пр.1-во вр. чл.115 от НК.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл. Субективното отношение на дееца, се обективира от извършеното от него. В конкретния случай нанесени множество удари в областта на главата със значителна сила - видно от получените тежки мозъчни травми. Получената тежка закрита черепно-мозъчна травма изразена с масивен травматичен субдурален хидром, обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузиите на мозъка без оказване на медицинска помощ неизбежно води до смърт. Самото действие очертава прекия умисъл за убийство по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК.

Квалификацията по т.6 пр. 2 и 3 на чл.116 от НК се определя от начина, по който е бил умъртвен пострадалия - нанесени множество/9-10/ удари със значителна сила по жизнено важни органи на тялото на пострадалия, при които той е изпитвал мъчителни болки и страдания, и разкриващи проявена изключителна жестокост от подсъдимия.

Квалификацията по т.3 на чл.116, ал.1 от НК се определя от факта на родствена връзка между пострадалия и подсъдимия - удостоверение за раждане /том 1, л. 172/.

Квалификацията по т.12 на чл.116, ал.1 от НК се определя от предходната съдимост на В.Д.. Същия е осъден, както следва:

по НОХД №3870/2004г. по описа на ВРС за извършено деяние по чл.150 от НК като му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с 5 години изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 20.10.2004 год.

по НОХД №3472/2009г. по описа на ВРС за извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. Присъдата е влязла в сила на 15.09.2009 год. По този повод е приведено в изпълнение и наказанието по предходното осъждане. Подсъдимият Д. е търпял наказание лишаване от свобода до 26.10.2012г., когато е освободен от Затвора – Варна, като сроковете по чл.30, ал.1 от НК не са изтекли.

                         

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.

ВОС отчете частичните самопризнания на подсъдимия, като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелство. Освен това следва и се взе предвид обстоятелството, че пострадалия е подлагал в миналото цялото си семейство, вкл. и подсъдимия на системен тормоз изразяващ и в нанасяне на побой на майката-св.Д.. Горното макар да не е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство неминуемо води до относително по-малка морална укоримост на стореното. ВОС споделя и мотивите на прокурора, който пледира да се даде последна възможност на подсъдимия за социализация като не му се налага максимално наказание. Горното мотивира състава да приеме, че адекватно на стореното е наказание Лишаване от свобода в размер от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което ще способства за реализиране целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция. Изтърпяването на наказанието следва да започне при строг режим в затвор.

В тежест на подсъдимия бяха присъдени и сторените съдебни разноски.

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕН СЪДИЯ: