№ 5690
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:З. Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от З. Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100510819 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 3988/28.04.2022 г., на СРС, 126 с - в, по гр. д. № 58846/2021 г. на
основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, З. Ц. В., ЕГН
********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 566, 72 лв., представляваща 3/4
от цена на доставена топлинна енергия в периода 01.6.2018 г. - 30.4.2020 г. в имот с аб.
№ 70954, както сума за доплащане по обща фактура № **********/31.7.2019 г., и
сумата 20, 85 лв., представляваща от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., заедно със законната лихва от
14.10.2021 г., подаване на исковата молба, до погасяване на задълженията и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 138, 11 лв., разноски по делото.
сковете са отхвърлени за цена на топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 578, 64 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г., а по чл. 86, ал.
1 ЗЗД - за сумите 85, 89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 04.10.2021 г. и 4, 35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 04.10.2020 г.
Със същото решение Ц. Г. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ сумата 188, 90 лв., представляваща 1/4 от цена на доставена топлинна
енергия в периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г. в имот с аб. № 70954, както сума за
доплащане по обща фактура № **********/31.7.2019 г. и сумата 6, 95 лева,
1
представляваща 1/4 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., заедно със законната лихва от
14.10.2021 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
46, 03 лв. разноски по делото.
Исковете за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 192, 88 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г., както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 28, 63 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 04.10.2021 г. и
за 1, 45 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. - 04.10.2020 г.,
са отхвърлени.
Решението се оспорва от ответниците З. Ц. В. и Ц. Г. В. в частите, в които са
уважени исковете, в две жалби с излотони но идентични съображения. В жалбите се
сочи, че в оспорените части решението е необосновано и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и събраните
доказателства. Считат, че договорната връзка с тях като потребители на ТЕ в имота е
останала недоказана от ищеца по реда на чл. 154 ГПК. Поддържат доводи, че
потребителя е лице, което е собственик на имота, или такова, на което е учредено
вещно право на ползвани или е подало декларация за откриване на партида за имота.
Не се установява ответниците да имат такова качество, независимо от притежаваното
право на собственост, тъй като има лице което е подало молба – декларация за имота и
договорът следва да се приеме за сключен с това лице. Оспорват и присъдените суми
за дялово разпределение, като поддържат, че такива не се доказва да са заплатени от
ищеца на ФДР. Считат, че не се доказват задълженията за суми за дялово
разпределение. Молят да се отмени решението в оспорените части и исковете се
отхвърлят изцяло. Претендират разноски. за въззивната инстанция.
Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, е оспорил въззивните
жалби в писмен отговор по жалбата в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението
е законосъобразно, обосновано и съобразено с доказателствата в оспорените от
ответниците части. Дружеството е установило задълженията на ответниците, а СРС
законосъобразно е приел, че ответниците имат качеството потребители на ТЕ. Моли да
се потвърди решението в частите, в които исковете са уважени, а жалбата да се остави
без уважение. Претендира разноски. Прави възражение по претенцията за адвокатско
възнаграждение на ответниците. Ако се претендира по чл. 38 ЗАдв, оспорва
предпоставките за присъждане на възнаграждение по този ред.
Третото лице помагач „Бруната“ ООД не е взело становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в частите, в които са
уважени обективно съединени осъдителни искове при квалификацията на чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
В частите, в които исковете са отхвърлени до пълните размери за главница за
доставена ТЕ, както и изцяло за отхвърлени исковете за лихви да за забава върху
2
сумите за ТЕ и дялово разпределение, решението не се оспорва от ищеца и е влязло
в сила.
Като съобрази основните възражения на ответниците, поддържани във
въззивното производство, за недоказано в процеса облигационно правоотношение по
доставка на ТЕ, настоящият състав приема следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва,
страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия
е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на партида
на свое име със заявление, подадено до доставчика.
В случая качеството на ответниците на потребители на ТЕ произтича от
обстоятелството, че са наследници на Г.Н.В., който е придобил имота, находящ се в гр.
София, ж. к. „Красно село“, бл. ****, по договор за продажба на държавен недвижим
имот от 20.10.986 г. Не е спорно, че имотът е придобит по време на брака със
съпругата му З. Ц. В., поради което обосновано СРС обосновано е приел, че
процесният имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
От служебно изготвената справка от НБД „Население“ се установява, че Г.Н.В.в
е починал на 16.11.2014 г., като е оставил за наследници по закон ответниците –
дъщеря Ц. Г. В. и съпруга З. Ц. В., които наследяват при равни дялове (чл. 5, ал. 1 ЗН и
чл. 9, ал. 1 ЗН), доколкото не се твърди и установява да са се отказали от наследството.
Следователно след смъртта на Г.Н.В.в правото на собственост върху процесния
имот е преминало върху ответниците при квоти 3/4 за преживялата съпруга /1/4 по
наследство и 2/4 от прекратена СИО/ и 1/4 за дъщерята, както е приел и СРС в
решението си.
Тъй като ответниците не твърдят нито установяват да са извършени
разпоредителни сделки с имота, обоснован и в съответствие с доказателствата и
материалния закон е извода на СРС, че в процесния период те са били собственици на
процесния имот при посочените дялове.
Следователно по силата на ЗЕ е възникнало договорно правоотношение между
ответниците и „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия при ОУ
през процесния период, срещу задължение за заплащане на нейната цена. Не се
предвижда като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца
ОУ.
3
Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство -
чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост в случая
е възложено на „Бруната“ ООД.
Въззивният състав констатира, че ответниците не са оспорвали доставката и
стойността на топлинната енергия в имота през процесния период, поради което, с
определението от 07.12.2021 г. по доклада на делото, са обявени за безспорни
обстоятелствата, че в периода май 2018 г. - април 2020 г. процесният имот е бил
топлоснабден, че ищецът е доставил топлинна енергия в него през процесния период,
чието количество е било измерено коректно и чиято цена възлиза на 771, 53 лв.
СРС е съобразил и направеното своевременно възражение за погасяване на част
от вземанията с изтичане на 3 - годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Настоящият
състав споделя изводите на съда по този въпрос, на основание чл. 272 ГПК и препраща
към тях, като не намира за необходимо да го преповтаря. Отделно от изложеното,
ответниците не сочат никакви конкретни съображения във въззивната жалба за
неправилно приложение на института на погасителната давност от страна на СРС.
По отношение дължимостта на сумита за дялово разпределение, за които са
уважени исковете, въззивният състав също споделя изводите на СРС, че такива суми се
дължат.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ.
В случая ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Бруната“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2
ЗЕ за сградата, в която се намира процесния имот. Съгласно ОУ на ищеца,
потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на
ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец. Въззивният съд намира за установено извършването на дялово
разпределение на ТЕ от ФДР, за което се дължат суми за извършването на такова
разпределение.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението е
съобразено с материалния закон и следва да се потвърди в оспорените от ответниците
части, включително по присъдените в тяхна тежест разноски.
Решението е влязло в сила в частта, в която исковете са отхвърлени, като
неоспорено от ищеца.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора, право на разноски за въззивното производство има
ищеца. Тъй като той е подал само отговор на въззивната жалба, без да е осъществил
същинско процесуално представителство, въззивният съд присъжда в негова полза 50
лв. юрисконсултско възнатраждение за въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
4
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3988/28.04.2022 г., на СРС, 126 с - в, по гр. д. №
58846/2021 г., в частите, в които на основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, З. Ц. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
сумата 566, 72 лв., представляваща 3/4 от цена на доставена топлинна енергия в
периода 01.6.2018 г. - 30.4.2020 г. в имот с аб. № 70954, както сума за доплащане по
обща фактура № **********/31.7.2019 г., и сумата 20, 85 лв., представляваща от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.09.2018
г. – 30.04.2020 г., заедно със законната лихва от 14.10.2021 г., подаване на исковата
молба, до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 138, 11
лв., разноски по делото, Ц. Г. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ сумата 188, 90 лв., представляваща 1/4 от цена на доставена топлинна
енергия в периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г. в имот с аб. № 70954, както сума за
доплащане по обща фактура № **********/31.7.2019 г. и сумата 6, 95 лв.,
представляваща 1/4 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., заедно със законната лихва от
14.10.2021 г., подаване на исковата молба, до погасяване на задълженията и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 46, 03 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила, като неоспорено от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, в цялата останала отхвърлителна част.
ОСЪЖДА З. Ц. В., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул. ****,
чрез адв. К. и Ц. Г. В., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул. ****, чрез
адв. К., да заплатят на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК *********, с адрес : гр.
София, ул. **** юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв., на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5