Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6842/2020г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “Б.Ф.” ООД, *** срещу Т.М.
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл.
9 ЗПК вр. чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания, както следва:
1./ сумата от 500 лв., претендирана като неплатена
главница по договор за потребителски кредит № “BestCredit на вноски“ № 3001303/11.01.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
2./
сумата от 36, 53 лв., претендирана
като възнаградителна лихва за времето от 11.01.2019г.
до 03.05.2019г.;
3./
сумата от 50, 63 лв., претендирана
като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 25.01.2019г. до
25.02.2020г., за които суми е издадена заповед № 2538/11.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
4411/2020г. по описа на Районен съд – Варна, съобразно уточняваща молба от 07.02.2022г.
В исковата молба се излага, че на
11.01.2019г. между Т.М. и
“Б.Ф.” ООД, е
сключен договор за потребителски кредит № “BestCredit на вноски“ № 3001303/11.01.2019г. по реда на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, при който от
отправянето на предложението до сключването му страните са използвали
изключително средства за комуникация от разстояние, по силата на който
доставчикът предоставил на потребителя заемни средства в размер на 500 лв.
срещу задължение на потребителя да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на 36, 56 лв. с ГПР от 49,
65 % и уговорен годишен лихвен процент от 41 % на равни седмични вноски в срок
до 03.05.2019г.
Със сключване на договора потребителят Т.М. е декларирал, че приема всички
условия в преддоговорната информация за предоставяне
на финансова услуга от разстояние, както и Общите условия.
Кредиторът е предоставил сумата от 500 лв.,
чрез микросметка на ответника в „Изипей“
АД, с което същият счита, че е изправна по договора страна.
Потребителят не е изпълнил задължението си
към доставчика да погаси задълженията си в уговорения срок, поради което в
полза “Б.Ф.” ООД, са
възникнали вземания в претендираните размери.
Правният интерес от предявяване на специалните
установителни искове се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Т.М., оспора
предявените искове с твърдения, че не е полагал подпис в документи във връзка с
кредита, не е давал съгласие същият да бъде сключен и не е получавал сумата от
500 лв.
В условие на евентуалност е релевирано
възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва, която е прекомерна.
Останалите възражения в отговора на исковата
молба касаят претенции, които ищецът не е заявил в настоящото производство,
съобразно уточняваща
молба от 07.02.2022г. и по които съдът не дължи
произнасяне.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 415 ГПК са процесуално допустими,
предявени в преклузивния срок след издаване на
заповед № 2538/11.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4411/2020г. на
Районен съд – Варна в хипотезата на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски кредит № “BestCredit на вноски“ № 3001303/11.01.2019г., сключен между “Б.Ф.” ООД и Т.М. по реда на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В подкрепа на така заявените твърдения е представено
копие от договор /л. 13/, който не носи подпис на нито една от страните по
делото в титулната част, на който са изписани индивидуализиращите белези на
кредитора и длъжника, посочена е сумата на кредита от 500 лв., която следва да
бъде върната на 8 равни двуседмични вноски съгласно приложения погасителен
план, последната от която с падеж на 03.05.2019г.
В погасителния план, обетивиран
в самия договор, е посочено, че длъжникът следва да върне сумата от 536, 56
лв., включваща главница и възнаградителна лихва на
равни 8 броя погасителни вноски, всяка в размер на 67, 07 лв., а последната,
възлизаща на 67, 04 лв. при посочен лихвен процент от 41 % и ГПР – 49, 65 %.
Наред с копието от договора са приложени
погасителен план и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити,
приложими към договорите за потребителски кредит на „Б.Ф.“ ООД.
Ответникът оспорва твърденията, че между
страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № “BestCredit на вноски“ № 3001303/11.01.2019г., поради отсъствие на
подпис.
Електронните
документи, представени на електронен носител, изискани по реда на чл. 184, ал.
1 ГПК, са идентични на тези представени от ищеца с исковата молба.
Легалната дефиниция на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е дадено в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, според която всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата
за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите
на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването
на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕП електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законодателят е
приравнил електронния на писмения документ.
В конкретния случай, макар ищецът да не е
ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по
безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние, е
представена разписка, удостоверяваща получаването на паричен превод в размер на
500 лв., чрез EasyPay по договор за кредит „3001303/11.01.2019г.” с наредител “Б.Ф.”
ООД и получател Т.М..
С получаването на паричната сума от потребителя Т.М. на 11.01.2019г.
договорът следва да се счита валидиран и страните се задължават по него, а наред с това
се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от
съглашението, без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се
изразява отделно волеизявление за приемането им.
По
тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение
по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата
дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума кредиторът
е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и ответникът дължи
връщане на усвоената главница и възнаградителна лихва
в съответния срок, като в противен случай в негова тежест възникват задължения
за обезщетение за забава.
Следва
да се отбележи и, че при сключване на договора е уговорено, че договарянето
между страните се осъществява, чрез средствата за комуникация от разстояние (ел.
поща, уеб – сайт и телефон), като договорът се сключва във формата на ел.
документ или на хартиен или друг траен носител при спазване изискванията на
ЗПФУ.
Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Закона за
потребителския кредит /ДВ, бр. 51 от
19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018г./
към деня на
сключване на правоотношението – 11.01.2019г. поставя
следните изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за потребителски кредит №
533442/01.10.2018г.,
отговаря:
1./
договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с
еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12 в екземпляр за всяка
една от страните – чл. 10, ал. 1 ЗПК;
2./
договорът е изготвен на разбираем език по чл. 11, ал. 1 и съдържа: дата и място
на сключване /гр. София, 11.01.2019г./; вида на предоставения кредит /под
формата на заем/; идентификационни данни на потребителя и кредитора; срокът на
договора /до 03.05.2019г./; общият размер на кредита и условията за усвояването
му /536, 56 лв., усвоен на каса в системата на „Изипей“/;
лихвеният процент от 41 %; ГПР – 49, 65 %; условията за издължаване на кредита,
включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който план в случая
е инкорпориран в самия договор, както и останалите условия, предвидено в чл.
11, ал. 1, т. 12 до т. 27, вкл. и правото на потребителя да се откаже от
договора.
Уговореният
размер на възнаградителна лихва по кредита не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС на Република България, поради което възражението за
нищожност, по чл. 19, ал. 5 ЗПК, е неоснователно.
Предвид
изложеното, потребителят дължи на кредитора усвоената главница от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и възнаградителна лихва в размер на 36, 53 лв. / 7, 97 лв. + 7, 03 лв. +6,
07 лв. + 5, 10 лв. + 4, 11 лв. + 3, 11 лв. +2, 09 лв. + 1, 05 лв./ за периода
от 11.01.2019г. до 03.05.2019г.
Наред с тях, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва при забава на което и да е плащане, т.е. върху неплатената
главница и възнаградителна лихва или върху сумата от 536, 53 лв. за периода от
25.01.2019г. до 25.02.2020г., чиито размер, служебно изчислен с лихвен
калкулатор възлиза на 59, 17 лв., в
който случай, искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 50, 63 лв. при спазване принципа за
диспозитивно начало.
При този изход на спора, с право на разноски разполага „Б.Ф.“ ООД, чиито размер за настоящото
производство възлиза на 125 лв., а за производството по ч.гр.д. № 4411/2020г.
на ВРС сумата от 190, 83 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.Г.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на “Б.Ф.” ООД, ***
сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № “BestCredit на вноски“ № 3001303/11.01.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 36, 53 лв. /тридесет и шест лева и петдесет и три ст./, представляваща
възнаградителна лихва за времето от 11.01.2019г. до
03.05.2019г. и сумата от 50, 63 лв.
/петдесет лева и шестдесет и три ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва от 25.01.2019г. до 25.02.2020г., за
които суми е издадена заповед № 2538/11.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4411/2020г. по описа на
Районен съд – Варна по предявените от “Б.Ф.” ООД, *** срещу Т.Г.М., ЕГН **********,*** искове по реда на чл.
415 ГПК с правно осн. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Г.М., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “Б.Ф.” ООД, *** сумата от 315, 83 лв.
/триста и петнадесет лева и осемдесет и три ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, от които за настоящото производство в размер на 125
лв., а за производството по ч.гр.д. № 4411/2020г. на ВРС сумата от 190, 83 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: