Решение по дело №16302/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  4293                             11.11.2019  година                               град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

      

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

                                                               

при участието на секретаря Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16302 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Летище София, представлявано от ***** Т.Р. против Н.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 92 от ЗЗД, последният съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В исковата молба ищецът „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК *********, твърди, че с ответника Н.И.Б. сключили Договор за квалификация от ****** г. на основание чл. 235 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл. 234 от КТ. По силата на този договор ответникът се задължил, взел участие и успешно завършил обучението си по организиран от ищеца КУРС за ********* за нуждите на изпълнение на работата при ищеца. Курсът бил проведен съвместно с „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД по силата на Рамково споразумение за обучителни услуги  между „Луфтханза Техник София“ ООД и „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД. След успешното завършване на обучението ответникът се задължил да работи при ищеца по придобитата квалификация („*********“) за срок от 5,5 години, считано от датата на влизане в сила на трудовия му договор (арг. чл. 5, т. 7 от Договора за квалификация).

Курсът се провел в периода от ************ г. По време на провеждане на целия курс ответникът присъствал на всички модули, като успешно взел и всички изпити, видно от записите на изпитните резултати.

Вследствие на успешно завършеното обучение на Ответника бил издаден Сертификат – Удостоверение.

За обучението на ответника ищецът заплатил сумата общо от 10 659,27 лв. за ********* чрез платежни интернет нареждания. Също така, по време на обучението ищецът заплащал на ответника по банков път месечна стипендия от 750 лв. бруто в съответствие с чл. 3, т. 4 от Договора за квалификация, като общата сума на платените на ответника стипендии за целия период на обучение възлизала на 6725 лв. Ето защо, общият размер на направените разноски от ищеца за ответника по договора за обучение е 17384, 27 лв.

След успешното завършване на обучението, на осн. чл. 237 от КТ с ответника сключили Трудов договор № ***** г., в сила от ****** г. (която била и датата на постъпване на ответника на работа), който договор от ******* г. се трансформирал в безсрочен. В него страните отново закрепили уговорката си от договора за квалификация, че ответникът е длъжен да работи за ищеца по придобитата квалификация за срок от 5 години и 6 месеца (арг. чл. 8, ал. 1 от Трудовия договор).

Ответникът като служител сключил с ищеца като работодател трудов договор на основание чл. 237 от КТ и шестмесечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя, за длъжността „*********, с основно месечно възнаграждение - 960 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа, със срок за изплащане на основното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение - до десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи и с начин на плащане - чрез банков превод по посочена от служителя банкова сметка. ******** на трудовия договор ответникът се задължил да изпълнява трудовите си задължения при пълно работно време - 8-часов работен ден при условията на 5-дневна работна седмица с продължителност 40 часа. В чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от договора страните постигнали съгласие, че при необходимост работодателят може да въвежда сменен график на работа с продължителност на работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за период от шест месеца, като графикът на работните смени и сумарното изчисляване на работното време за определения от работодателя период ще се определят от работодателя със заповеди и в Правилника за вътрешния трудов ред, като с подписването на договора служителят се съгласил със сменен график на работа, включително и полагане на нощен труд - чл. 4, ал. 4. В чл. 8, ал. 1 от трудовия договор било посочено, че ответникът се задължава да работи при ищеца с оглед придобитата при обучението си квалификация за срок от пет години и шест месеца, считано от влизане в сила на договора, а в чл. 8, ал. 2 страните уговорили обезщетение в полза на работодателя при неизпълнение на договора. След изтичане на шестмесечния срок за изпитване този договор не бил прекратен и се трансформирал в договор за неопределено време. С подписването на трудовия договор ответникът се съгласил със сменен график на работа и сумарно изчисляване на работното време, определени със заповеди и правилника за вътрешния трудов ред.

По силата на чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, законово определеният максимален срок, за който може да се задължи ответникът да работи при ищеца по придобитата квалификация, е 5 години. Това е гражданскоправна норма по своя характер, макар и да е систематизирана в глава XI от КТ. Веднъж закрепена, уговорката между страните (относно срока, за който ответникът се е задължил да работи при ищеца и относно последиците от неизпълнението на това му задължение), тя има силата на закон за ищеца и ответника (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД) и за нейното тълкуване важат правилата на ЗЗД. В този смисъл моли съда да приеме, че чл. 5, т. 7 от договора за квалификация, съответно чл. 8, ал. 1 от трудовия договор (доколкото противоречат на императивно формулирания максимален срок в КТ), да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона (а именно - максималният срок от 5 години съгласно чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ) и тяхната първоначална формулировка не се е отразила на действителността на останалите клаузи в Договора за квалификация, съответно в Трудовия договор (арг. чл. 26, ал 4 от ЗЗД).

Ето защо, ищецът счита, че съгласно Договора за квалификация, съответно Трудовия договор, ответникът е бил длъжен да работи при него 5 години, които текат от влизане в сила на трудовия му договор, тоест за периода от *************** г.

На ******* г., преди да е изтекъл договорения петгодишен период, ответникът прекратил едностранно без предизвестие Трудовия си договор, като твърди наличие на основанията, посочени в чл 327, ал 1. т 2 и т. 3, предл. последно от КТ.

Ответникът виновно не е изпълнил чл. 5, ал. 7 от Квалификационния договор, като неправомерно е прекратил трудовото правоотношение по Трудовия си договор преди да изтече петгодишния срок, за който се е задължил. Изброяването на твърдените от ответника основания в едностранното му заявление за прекратяване без предизвестие е общо и бланкетно, преписва законово установените хипотези и не дава никаква информация и доказателства за конкретни нарушения на ищеца спрямо ответника, индивидуализирани или поне определяеми по време, място и състав.

Отговорността за неизпълнение на задължението на ответника да работи за ищеца за договорения срок била уредена, както следва:

1) В чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал. 1 от Трудовия договор - ответникът дължи на ищеца предварително определено обезщетение за неизпълнение (неустойка) в размер на 30 000 лв.;

2) В чл. 5, т. 7 във връзка с т. 9 от Договора за квалификация - Ответникът дължи на ищеца възстановяване на всички суми, които последният е заплатил на ответника по договора за квалификация, включително за стипендиите и обучението му, но не по-малко от 10 000 (десет хиляди) лв.

Неустойките в договор за повишаване на квалификацията или преквалификация са допустими и валидни, тъй като законът изрично допуска да се уговаря отговорността при неизпълнение на задълженията на служителя по тези договори. Това е така, защото възникналото от договора гражданско правоотношение за квалификация съществува успоредно с трудовото, а не е част от него. В този ред на мисли страните са го уговорили в чл. 5, т. 7 във връзка с т. 9 от Договора за квалификация. Също така е възможно въпросите, посочени в чл. 234 КТ (включително за отговорността при неизпълнение) да се уредят и в самия трудов договор, както е направено в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Трудовия договор, като сочи, че тези клаузи имат гражданскоправен характер, те подлежат на тълкуване, разглеждане и прилагане по правилата на ЗЗД.

3) Освен горните суми, поради обстоятелството, че Трудовият договор с ответника е прекратен по вина на последния, на основание чл. 221, ал. 2 КТ във връзка с чл. 3, ал. 2 от Трудовия договор, Ответникът дължи на Ищеца и обезщетение в размер на неспазеното тримесечно предизвестие, а именно: 5307,51 лв.

С нотариална покана, изпратена на постоянния адрес на ответника по документ за самоличност на ****** г. ищецът поканил ответника да заплати сумите на направените разноски от ищеца по Договора за квалификация доброволно, заедно със сумата на обезщетението за неспазено предизвестие при прекратяване на Трудовия договор в съответствие с условието на чл. 8, ал. 2 от Трудовия договор. 14-дневният срок за плащане на сумата, считано от датата на връчване на поканата, изтекъл на ***** г., от която дата претенцията на ищеца е изискуема.

Във връзка с гореизложеното, моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

1) на основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 8. ал. 1. ал. 2 и ал. 3 от Трудовия договор обезщетение в размер на 20000 лв., което се явява част от уговорената в цитираните разпоредби неустойка от 30 000лв., дължимо за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи по придобитата квалификация за срока от 11.02.2013 г. до 11.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяваие на исковата молба до окончателното плащане на сумата, заедно с:

2) на основание чл. 220, ал. 1 КТ във връзка с чл, 3, ал. 2 от Трудовия договор, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 4639,65 лв., поради липса на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 4639,65 лв. от деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната покана - ***** г., до датата на настоящата молба в размер на 735,90 лв. и до окончателното изплащане на сумата.

Ако съдът счете клаузата на чл. 8, ал. 2 от Трудовия договор за невалидна, съответно искът по т. 1. за неоснователен, моли съда да уважи вместо него исковете по т. 3. (заедно с вече предявения иск по т. 2.):

3) На основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 5. т. 7 и т 9 от Договора за квалификация обезщетение за неизпълнен договор за квалификация (за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи по придобитата квалификация за договорения срок) в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, заедно с връщане на платените стипендии по Договора за квалификация чл. 5. т. 7 и т. 9 от Договора за квалификация) - в размер общо на 6 725 лв., заедно със законната лихва върху тях от датата на нотариалната покана до датата на настоящата искова молба в размер на 1061,31 лв. и до окончателното изплащане на задължението.

В случай, че съдът счете, че уговорената неустойка от 10 000 лв. е невалидна и, че ищецът следва да докаже размера на вредите, то моли съда да осъди ответника да плати по т.4. (заедно с вече предявения иск по т. 2.):

4) На основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл. 5. т. 7 и т.9 от Договора за квалификация обезщетение за неизпълнен договор за квалификация (за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи по придобитата квалификация за договорения срок) в размер на 10659, 27 лв. Сумата представлява направените от ищеца разходи по обучението на ответника - *********, както и законната лихва за забава върху сумата от 10659, 27 лв. от деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната покана - 24.03.2017 г., до датата на настоящата молба в размер на 1682.19 лв. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да върне и платените стипендии - в размер общо на 6725 лв., заедно със законната лихва върху тях от датата на нотариалната покана до датата на настоящата искова молба в размер на 1 061.31 лв., и до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски. Представя писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Заявява, че всички искове са погаceни по давност. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, исковете по всички останали трудови спорове се предявяват в 3-годишен срок. Ал. 2 на същата законова разпоредба допълва, че давностните срокове в тук приложимия случай започват да текат от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено; при парични вземания изискуемостта се смята настьпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

В настоящата хипотеза твърдените вземания на работодателя, представляващи обезщетение за неизпълнение на трудовия договор, респективно на договора за квалификация, и обезщетение за неспазен срок на предизвестие, са възникнали на датата, на която трудовото правоотношение е прекратено. От този момент трудовият договор престава да действа за в бъдеще и да обвързва двете страна - работодателя и работника или служителя, като правопораждащият факт за ангажиране отговорността на последния за неизпълнение на задължението му да работи при работодателя за определен срок е именно прекратяването на трудовоправната връзка между страните. Същото се отнася и за обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ. По делото не се спори, че трудовият договор е прекратен едностранно от ответника без предизвестие на ****** г. - датата на връчване на нотариалната покана до работодателя, съдържаща волеизявлението на работника за прекратяване на трудовия договор.

Според тълкуването, дадено с решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр.д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV г.о. и с решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 3101/2008 г. на BKC,V т.о., съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание.

След като претендираните в настоящия процес парични вземания на ищеца - работодател са станали изискуеми на 12 октомври 2015 г., когато ответникът е прекратил трудовото си правоотношение с „Луфтханза Техник София" ООД, то 3-годишният давностен срок за съдебно предявяване на претенциите, произтичащи от неспазени трудов договор и договор за квалификация, изтича на 12 октомври 2018 г. Исковата молба обаче е подадена до Районен съд - Пловдив по пощата на 13 октомври 2018 г. (събота), което става непосредствено видно от пощенското клеймо на оператора на универсални пощенски услуги „Спиди“ АД, положено върху документа - товарителница, удостоверяващ получаването на пратката от изпращача. Или срокът е пропуснат с един ден.

Заявява, че конкретно клаузите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор между страните № ***** г., както и на чл. 5, т. 7 и т. 9 от договора за квалификация от **** г. са нищожни в частта им, с която служителят се задължава да работи при работодателя за срок от пет години и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на трудовия договор, както и в частта им, с която страните са договорили неустойка за неизпълнение на това задължение във фиксиран размер на 30000 лв., съответно не по-малко от 10000 лв., а също и връщане на получената стипендия.

На първо място, съгласно чл. 234 от КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаваае на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). С договора страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години. В случая, установеното задължение на работника е да работи при ищеца за срок от пет години и половина, с оглед на което уговорката е нищожна поради противоречие със закона.

От друга страна, така постигната уговорка между страните по чл. 92 от ЗЗД следва да се приеме противоречаща на закона (чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ) - на установения в чл. 1, ал. 3 от КТ принцип на трудовото право, че по трудовото правоотношение на работника или служителя се следват справедливи и достойни условия на труд, както и на принципа за свобода на труда. Клаузата на чл. 8 от трудовия договор и на чл. 5 от договора за квалификация дава възможност на ищеца работодател да претендира сумата от 30000 лева или 10000 лв. от ответника, без вредите от неизпълнението на ответника да се доказват. Така уговорена, клаузата има за последица обогатяване на работодателя,  както и клаузата е икономически по-обременителна в сравнение с отговорност само за реално направени от работодателя разходи по обучението, като по този начин косвено се препятства прекратяването от работника на трудовия договор по общото правило на чл. 326, ал. 1 от КТ - единствено с писмено предизвестие. Принципите на свобода на труда и справедливи условия на труд, като свързани с правото на труд, са установени и в Конституцията на Република България, както и в международните актове, по които България е страна - Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и Европейската социална харта (ревизирана).

Според ищеца, разходите на работодателя, свързани с обучението на служителя, са договорно фиксирани в размер на 30000, евентуално 10000 лева, поради което ответникът дължи обезщетение в посочения размер, очевидно независимо от това какви са действителните разходи на ищеца по повишаване на квалификацията лично и конкретно на ответника. Дори и да се приеме, че „Луфтханза Техник София“ ООД е изпълнило поетите задължения да проведе обучението съгласно уговорените между страните условия, във всички случаи се дължи само възстановяване на направеннте действителнн разходи за обучение, и то в размер, съответен на неизпълнението (по аналогия със сходните хипотези на чл. 232, ал. 3 от КТ, чл. 35, ал. 3 от ЗДСл.), в който смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 272 от 05.10.11 г. по гр. д. № 1637/10 г. на ВКС, решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС, ГК, Ш г.о. по гр.д. № 689/2012 г. Приема се, че целта на закона е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение. По този начин се компенсират вредите на двете страни до реалния им размер и се прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението.

Ето защо, прави изрично процесуално възражение за нищожноет на клаузите на чл. 8. ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор между страните № ***** г., както и на чл. 5, т. 7 и т. 9 от договора за квалификация от **** г. - по посочените по-горе съображения, и моли съда с решението си да ги обяви за недействителни като противоречащи на закона.

В решение № 161/08.05.2015 по гр.д. № 4848/2014 на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 117/11.04.2011 г. по гр.д. № 525/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр.д. № 1573/2008 г. на III г.о. на ВКС. решение № 339/22.10.2013 г. по гр.д. № 2713/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр.д. № 775/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение.

Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл. 325-331 и 334 от КТ (каквато е тук разглежданата хннотеза), обявяването на недействителноетта от съда няма да има за последица преустановяване същеетвуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска (възражението) за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността. В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), както чрез иск, а също - и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС).

Следва да се има предвид също така, че нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, нищожността може да бъде релевирана без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок, по принцип може да се противопостави на трети лица; унищожаването на договорите се извършва с предявяване на иск от страната, в чийто интерес законът го допуска или от нейните правоприемници, като искът се погасява с тригодишна давност, а решението има обратно действие; само ответникът по иск за изпълнение на унишожаем договор може да поиска унищожаване чрез възражение и след като давността е изтекла (решение № 57 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 2584/2014 г. на ВКС, IV г.о.).

Отделно от горното обаче, подписаният договор за повишаване на квалификация не представлява договор за квалификация по смисъла на КТ. Участието на ответника във „финансирания“ от работодателя курс не е било свързано с придобиване на реална квалификация. Съгласно международните стандарта в авиацията и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 година относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукта, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи, сам по себе си курсът за ********* „за нуждите на „Луфтханза Техник София“ ООД не представлявала повишаване на професионалната квалификация и повдигане в квалификационен клас. Проведеният в „Институт за въздушен транспорт“ ЕООД курс, в който ответникът е участвал съгласно процесния договор за повишаване на квалификация, не представлява курс за квалификация, защото в резултат от него не се придобива каквато и да е квалификация. Този курс не приключва с получаването на някаква квалификационна степен съобразно национални или международните стандарти, а с получаване на сертификат за успешно издържана теоретична и практическа част на курса, който обаче е единствено за нуждите на работодателя. Практика при последния е по всякакъв начин да се ограничава възможността на служителите да повишават своята международно призната квалификация или да не разполагат с документа, удостоверяващи повишената им квалификация, за да не могат да кандидатстват за работа на друго място.

Ето защо, счита сключения договор за повишаване на квалификацията от **** г. за нищожен поради пълна липса на предмет, заобикаляне на и противоречие съе закона (чл. 234 от КТ), както и поради накърняване на добрите нрави - курсът не представлява професионална квалификация, а незаконосъобразен способ, посредством който да се вмени на ответника задължение да работи при ищеца за срок от пет години и половина, което привидно средство противоречи на принципа за свобода на труда, заложен в Конституцията на Република България. С оглед на това договорът не е породил права и задължения между страните, поради което ответникът не е обвързан от предвидената в него и в трудовия договор неустойка.

Ако и уговорените между страните неустойки да не са нищожни, същите са прекомерни, за което прави също изрично възражение, като определеният техен размер далеч надхвърля обезщетителната функция на законово предвидената отговорност на служителя при неизпълнение на задълженията му по чл. 234, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ищецът няма право на търсените обезщетения, понеже е неизправната страна по трудовото правоотношение, тоест исковете се явяват недоказани по своето основание.

Прекратяването на трудовия договор без предизвестие от работника или служителя съгласно чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ е допустимо, когато работодателят не изпълни свои задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор или установени с нормативен акт. В случаите по т. 3, причините, поради които работникът или служителят има право да прекрати трудовия си договор, са свързани с неправомерно поведение от страна на работодателя при изпълнение на неговите задължения по трудовото правоотношение. Това означава, че правото на едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника или служителя възниква и се упражнява, само когато работодателят е извършил съответните промени, но без да е имал законно основание за това.

Ответникът е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца едностранно и без предизвестие при наличие предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, по конкретни причини и твърдения за нарушения на трудовото законодателство, подробно изброени в нотариалната покана до „Луфтханза Техник София“ ООД. Всъщност, до началото на 2017 г., ищецът никога не е оспорвал основанието за прекратяване на трудовия договор. Нещо повече в трудовата книжка на ответника, ищцовото дружество е направило надлежно отбелязване за прекратяване трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 12.10.2015 г., както и отбелязване за трудовия стаж на ответника, придобит в предприятието, което се и явява извънсъдебно признание за основанието за прекратяване на трудовия договор. Едва в настоящото исково производство ищецът повдига въпроса за законосъобразността на извършеното прекратяване, като това обаче не може да се преценява инцидентно в рамките на настоящото производство (решение № 313 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 201/2009 г. на ВКС). Предвид изложеното, правните последици от прекратяването на ТПО са настьпили, като работодателят се е съгласил с тях и ги е приел.

Отделно, искът за връщане на платените стипендии не намира опора в договора за квалификация, а и не кореспондира със самото понятие за стипендия. Стипендията по своята същност представлява парична помощ, която се дава на учещ се, за да извърши определена дейност. Тя е финансово поощрение на учащите, които са усвоили качествено преподадения теоретичен материал и са демонстрирали добра теоретична и практическа подготовка. Тоест прсдназначеннсто и целта на стипендията е да подпомогнат обучаващото се лице финансово, като го стимулират да покаже необходимите резултати по време на учебния процес. В случая това е факт. Между страните по делото няма формиран спор, че ответникът е завършил успешно обучението си по договора за квалификация, че е посещавал редовно обучението съгласно графика на обучителната програма, че е положил и издьржал теоретичните и практически изпити. При това положение няма никакво основание ищецът да претендира връщане на стипендията, тъй като тя не представлява разход за провеждане на обучението по смисъла на закона. Неслучайно в чл. 3 от договора за квалификация разходите за обучението (т. 3) и осигуряването на месечна стипендия са диференцирани задължения на работодателя. Ето и защо, уговорката в договора за квалификация и в трудовия договор, че работникът дължи връщане на получените стипендии в хипотезата на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение също е недействителна поради противоречие с добрите нрави. Сумите за стипендии са платени от работодателя в полза на обучаващия се „за да учи", с изпълнение на което си задължение ответникът е получил добросъвестно процесната помощ и не дължи нейното връщане в хипотези, странични и неотносими към целта и предназначението на стипендията. Това е и причината в чл. 3, т. 4 да е предвидено спиране на изплащане на помощта само ако обучаващият се необосновано отсъства от занятията.

Искът по чл. 220, ал. 1 от КТ също е неоснователен, тьй като обезщетението се дължи на изправната страна по трудовото правоотношение и цели да я обезщети за вредите, които търпи вследствие внезапното прекратяване на трудовия договор. А в случая трудовият договор е прекратен по вина на ищеца, с оглед на което последният не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Заявява също така, че исковете са недоказани по размер.

Главният иск за заплащане на неустойка в размер на 20000 лв, като част от уговорената такава в трудовия договор в общ размер от 30000 лв., както и евентуалният иск, основаващ се на аналогичната клауза за дължима неустойка от 10000 лв. за неизпълнение задължението на работника да полага труд при работодателя за определен срок, са неоснователни поради нищожност на така уговорените обезщетения, който не предполагат доказване действителния размер на претърпените от ищеца вреди.

Обективно съединеният при условията на евентуалност иск за заплащане на действителните разходи по обучението на ответника обаче в твърдян размер от 10659,27 лв. е напълно произволен, като остава абсолютно неясно как е формирана тази претенция. Посочването от страна на ищеца, и то единствено в петитума на исковата молба, че разходите за обучение на ответника възлизат на така посочената сума, не може да замести необходимоетта от излагане на фактически твърдения по какъв начин е формирана претенцията. Щом това са разходи, направени от работодателя във връзка с определени дейности, то тези обучителни услуги и съпътстващи обучителния курс разноски си нмат свое конкретно наименование, вид, количество и единична цена. Без ищецът да изложи защо счита, че разходите за обучението конкретно на ответника възлизат именно на 10659,27 лв., ответникът няма как да организира своята защита, предприемайки процесуални действия по оборване на тези обстоятелства. Вероятно сумата от 10659,27 лв. е получена като частно от общата цена по фактура № ***** г. и по фактура № ***** г., възлизаща като сума на 189519,93 лв. без ДДС, разделена на броя обучаващи, посочен във фактурата като 17 души. Резултатът е 11148,23 лв., която стойност следва да се намали със самоучастиего на ответника от 1000 лв. съгласно чл. 5, т. 5 от договора за квалификация, или крайната стойност на разходите съобразно доказателствата към исковата молба следва да е 10148,23 лв., което очевидно се различава от заявената претенция по т. 5.4 от исковата молба в размер на 10659,27 лв. Претенцията на ищеца очевидно изобщо не държи сметка и за обстоятелството, че ответникът е полагал труд при него за периода от 08.02.2013 г. до 12 октомври 2015 г. (2 години, 8 месеца и 1 ден), което съпоставено към твърдението на ишеца относно поетото с трудовия договор задължение на служителя да работи при „Луфтханза Техник София“ ООД за срок от 5 години до 11.02.2018 г., показва, че твърденият период на неизпълнение е около 2 години и 2 месеца или приблизително 2/5. А съгласно вече цитираната постоянна и задължителна съдебна практика на ВКС, във всички случаи се дължи само възстановяване на направените действителни разходи за обучение, и то в размер, съответен на неизпълнението.

Твърди, че посочената от ищеца стойност на разходите за обучението на ответника, възлизаща на 10659,27 лв. по исковата молба, не е платена именно и точно за покриване разноските по договора за квалификация от ***** г., сключен между „Луфтханза Техник София" ООД и Н.И.Б., че не съответства на действителните разходи, които ищецът е направил, както и че тези разходи нито са били необходими и полезни, нито са довели до повишаване квалификацията на доверителя ми.

Аналогично, същото може да се каже и относно иска за връщане на платените стипендии - същият е неопределен и неопределяем по размер. Според ищеца последният е заплатил на ответника сумата от 6725 лв. при уговорена в чл. 3, т. 4 от договора за квалификация брутна месечна стипендия в размер на 750 лв., или излиза, че ищецът е заплатил стипендия за 8,97 календарни месеца, които и да са те, понеже в обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения в тази насока.

Дори и ищецът да е направил някакви разходи по обучението на ответника в изпълнение на договора за квалификация между страните от **** г., то тези му разноски са напълно овъзмездени от държавата съгласно договор № **** от **** г. за финансово подпомагане на специфичното обучение за придобиване на професионална квалификация, сключен между „Луфтханза Техник София“ ООД и Република България по чл. 22в от Закона за насърчаване на инвестициите. Съгласно стенограмата от заседанието на Министерския съвет от 17 ноември 2010 г., този договор между правителството на Република България и ищеца третира изпълнението на проекта му за обучение за придобиване на професионална квалификация, като МС упълномощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договора и предостави средства за финансово подпомагане на провежданите специфични обучения от „Луфтханза Техник София“ ООД в Българския институт по транспорта и в чужбина. Или за ищцовото дружество не са настъпили никакви вреди, конто да и мат нужда от обезвреда посредством настоящото дело, тьй като РБ е финансирала провежданите от ищеца специфични обучения на персонала.

Заявява, че не оспорва твърденията на ищеца, че на **** г. между работодателя и ответника е сключен договор за квалификация, както и че страните са изпълнили основните си задължения по него: работодателят е организирал и провел курс за ********* „за нуждите на „Луфтханза Техник София“ ООД , а ответникът е взел участие и завършил обучението.

Не е спорно и обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор № ***** г., по силата на който ответникът е назначен на длъжност „*********“.

Няма формиран спор, че трудовото правоотношение е прекратено на **** г., едностранно по инициатива на Н.Б. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, с нотариална покана с per. № *********** на *** с peг. № ***** на НК, с район на действие Софийски районен съд.

Не отговаря на действителното положение твърдението в исковата молба, че ответникът е прекратил незаконосъобразно, при липса на предпоставките по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовото си правоотношение с ищцовото дружество.

По време на действието на трудовия договор ответникът е изпълнявал добросъвестно и с дължимата грижа трудовата си функция, като въпреки проявеното от него старание и положените усилия в трудовия процес, условията на работа са ставали все по-непосилни и неприемливи с течение на времето.

В предприятието на ищеца се е работело при системни нарушения на трудовото законодателство във връзка с паралелно установяване на сумирано изчисляване на работно време и фактическо въвеждане на ненормиран работен ден; полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд; осигуряване на минималните законоустановени почивки; начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение; спазване на условията и реда за ползване на платения годишен отпуск на служителите.

Работело се е при въведено от работодателя 6-месечно сумирано отчитане на работното време, без изготвяне и спазване на каквито и да било графици за работа. От служителите, в т.ч. от ответника, се е очаквало да са на работното си място от понеделник до петьк в установените за това часове, но през голяма част от времето са работели непрекъснато поне в един от двата почивни дни (събота или неделя), а работното време „по график" не се е спазвало, защото по разпореждане на преките ръководители служителите са оставали след приключването на работния ден. В хода на работата непрекъснато са настъпвали промени в „графика", без ответникът да бъде предварително уведомяван. Така той не е разполагал с никаква възможност да планира свободното си време и почивка, а работодателят системно е злоупотребявал с въведената система на „сумирано отчитане на работното време“. Непрекъснато се е случвало служителите да бъдат задържани по няколко часа след работно време, а друг път — да ги отпращат по средата на работния ден. Почивните дни, които работодателят им е давал като „компенсация" за положения извънреден труд, са се ползвали на дати, които ръководството е определяло, без каквото и да е съгласуване с плановете, възможностите и желанията на служителите.

Извънредно отработените часове са се вклгочвали в т.нар. „часова банка“, част от тях са се ползвали като „компенсация“ по разпореждане на работодателя, а друга част са се заплатали. „Минусите“ от „часовата банка“ (неуплътненото от работодателя работно време) неправомерно са се прехвърляли за отработване през следващото шестмесечие. Работни часове са били начислявани на фиктивна работна карта с име „******“, а не реалната, по която е работено и печатано.

При така организирания процес на работа, служителите са били в непрекъсната зависимост от работодателя, който е разполагал изцяло със свободното им време, включително с дните за междуседмична почивка, празниците и с възможността да променя във всеки един момент продължителността на работния ден. В резултат от всичко това, работодателят неправомерно е избягвал заплащането на извънреден труд. Освен неуредиците относно прилаганата система на отчитане на работното време, работодателят не е създал адекватни на законовите изисквания условия на труд. Не са се спазвали минималните междуседмични и междудневни почивки, нито максималният брой работни часове за месеца. Не са се спазвали законовите изисквания за планиране на отпуските на служителите, не са се изготвяли графици за ползването на редовния годишен отпуск. Никога не са се съставяли и графици за работното време за целия отчетен период на сумирано отчитане.

Работодателят не е заплащал дължимото обезщетение за временна нетрудоспособност по представен от служителя болпичен лист в чужбина, настъпила по време на командировка, и последваща смяна на работен график.

„Луфтханза Техник София“ ООД не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд, като в М. и И., където ответникът е бил командирован, не са осигурявани ***********************.

При тези условия за ответника било невъзможно и непосилно да остане на работа при ищеца. Правата му на служител са били системно потъпквани, трудовото законодатедство не се прилагало или се е заобикаляло, не се е зачитало човешкото му достойнство. Така през м. октомври 2015 г. ответникът се е принудил да прекрати едностранно съществуващото трудово правоотношение, упражнявайки правото си по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Редом с него, това са сторили и много други негови колеги.

Не кореспондира с действителното положение твърдението в исковата молба, че разходите, свързани с обучението на служителя, възлизат на 10659,27 лева. Стойността на обучението представлява съизмерител, оценена сума в паричен еквивалеит, която работодателят се задължава своеобразно да „****" в повишаването на квалификацията на своя служител, а разходите по обучението предполагат действително извършените разноски, реален пасив за ищцовото дружество. В тази връзка, твърди, че стойността на обучението не възлиза на сумата от 10659,27 лева, както и че ,Луфтханза Техник София" ООД не е извършило разходи по обучението на ответника в размер на въпросната сума.

В тази връзка, оспорва и твърдението на ищеца, че приложените към исковата молба два броя фактури, опис и преводни нареждания касаят заплащането на разходи по обучението на Н.Б.. Във фактура № ***** г. е посочено като наименование на услугата „курс за structures * (17 обучаеми)“, но никъде в самата фактура не е упоменато, че същата се издава под опис. Представеният от ищеца списък на участващите в група *, който бил приложение към фактурата, не е съставен при нейното издаване, а за нуждите на процеса - за да може да се установи връзка между документираните разноски и че същите са извършени именно в полза на ответника.

Невярно е твърдението в исковата молба, че проведеният от работодателя курс за ********* е повишил квалификацията на ответника. Това „обучение" е вътрешно служебно и единствено за нуждите на „Луфтханза Техник София" ООД - както изрично се посочва в договора за квалификация. След завършване на обучителния курс ответникът не е придобил никакви професионални знания, умения и компетентности, които не е притежавал и преди, като целта на квалификационния договор е изцяло друга - да послужи като законов способ, посредством който ответникът да бъде задължен да работи при ищеца за максимално възможния допустим срок по КТ, дори отвъд него.

Претендира направените деловодни разноски съгласно следния списък по чл. 80 от ГПК: адвокатско възнаграждение - 1500 лв. Представена е писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с доклада по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на ***** г. между работодателя и ответника е сключен договор за квалификация, както и че страните са изпълнили основните си задължения по него: работодателят е организирал и провел курс за ********* „за нуждите на „Луфтханза Техник София“ ООД , а ответникът е взел участие и завършил обучението, както и обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор № ***** г., по силата на който ответникът е назначен на длъжност „*********“, трудовото правоотношение е прекратено на **** г., едностранно по инициатива на Н.Б. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, с нотариална покана с peг. № ********** на *** с peг. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд.

Ето защо съдът приема тези факти за доказани, включително и като съпостави твърденията на страните със събраните по делото писмени доказателства.

В допълнинение на горното, от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в чл. 5, т. 7 от сключения между страните договор за квалификация от ***** г., обучаващият се задължава да работи при работодателя с оглед придобитата квалификация за срок от 5,5 години. Обучаващият се задължава с договора да даде съгласието си при подписване на трудовия договор. Отказът от уговореното в тази точка между страните ще се тълкува в смисъла на чл. 5, т. 9 от договора, според която, в случай, че не постъпи на работа при работодателя, обучаващият се следва да възстанови сумите по договора за квалификация, както и да възстанови на работодателя всички суми, които последният е заплатил за стипендия и обучение на обучаващия се по договора, но не по-малко от 10000 лева. В чл. 8, ал. 1 от трудов договор № ***** г., е посочено, че служителят се задължава да работи при работодателя с оглед придобитата при обучението квалификация за срок от пет години и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на договора. В ал. 2, на чл. 8 от договора, е уговорено, че в случай, че служителят не спази условията по чл. 8, ал. 1 от договора, същият се задължава да заплати на работодателя неустойка в размер на 30000 лева или по преценка на работодателя неустойка в размер на всички разходи, направени от работодателя за обучение и стипендия на служителя.

От представеното в заверен препис по делото Удостоверение за одобрение на организация за обучение и изпитване на персонал по техническо обслужване № ***, с дата на първоначално издаване – **** г. и дата на изменение от ******* г., издадено от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ се установява, че „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД, е организация за обучение и изпитване на персонал по техническо обслужване в съответствие с Раздел А на Приложение ІV (част 147) към Регламент (ЕО) № 2042/2003, одобрена да извършва обучение и да провежда изпити, изброени в приложената одобрена програма и да издава съответните удостоверения за признаване на участниците в обучението. От приложените по делото доказателства, се установява, че ответникът е преминал успешно курса на обучение, за което му е бил издаден съответен сертификат.

По делото са приложени и доказателства за проведения курс на обучение на ответника – присъствени листове и записи на изпитните резултати.

От удостоверение, издадено от ******* учебен център – София, представено по делото в превод на български език, се установява, че ответникът е завършил успешно теоретичния и практически курс на Луфтханза Техник София – АУЦС за *******, със специализация: „*******“ в периода 14.05.2012 г. – 22.02.2013 г. От представените по делото – в превод на български език, платежно нареждане от ******** г., се установява, че ищцовото дружество е превело в полза на „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД сумата от 181939,13 лева, а с платежно нареждане от 28.03.2013 г., е превел на същото дружество, сумата от 70211,68 лева. Представен е, в превод на български език и план за обучение, група структури *, с начална дата на курса: ******** г.

По делото са приети като писмени доказателства Заповед № ******** г. за установяване на сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане от 6 месеца, а именно за периода 23.07.2015 г. – 22.01.2016 г.; Заповед № ******** г. за установяване на сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане от 6 месеца, а именно за периода 23.01.2015 г. – 22.07.2015 г.; Заповед № ******** г. за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за 6-месечен срок, считано от ********* г.; Заповед № ******* г. за установяване на сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане от 6 месеца, а именно за периода 22.07.2014 г. – 22.01.2015 г.; Заповед за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време в ищцовото дружество за 6-месечен срок, считано от ********* г.; Заповед № ********** г. за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за 6-месечен срок, считано от ******** г., в които изрично е посочено и името на ответника.

По делото са приложени и графици на работното време, от които се установява, че през периода м. март 2013 г. – м. 10.2015 г., ответникът е работил на 8 часов работен ден, както и на сменен режим на работа – от 12:00 ч. до 21:00 ч. и от 18:00 ч. до 4:00 часа. Представени са и справки за ползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2013 г. – 2015 г. По делото е приложен, в превод на български език, и доклад за действително отработените часове за периода 11.02.2013 г. – 11.10.2015 г. /л. 581 - 604/, от които е видно, че положеният труд от ответника над нормалната продължителност на работното време за седмицата е компенсиран с отпуск – компенсация при приключване на отчетния шестмесечен период.

Приети са и фишове за заплата на ответника за периода м. 01.2013 г. – м. 10.2015 г.

По делото е постъпила и справка от „Централна кооперативна банка“ АД, от която се установява, че за периода 01.06.2012 г. – 29.04.2013 г. ищцовото дружество е превело на ответника Н.Б. сумата от общо 10047,08 лева, с посочено основание за превода: „заплати и стипендии“.

От нотариална покана с peг. № *** на *** с peг. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на 12.10.2015 г., едностранно по инициатива на Н.Б. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, поради неизпълнение на задълженията на работодателя, уговорени с трудовия договор и установени с трудовото законодателство, във връзка със сумираното изчисляване на работното време и изготвянето на работните графици, включително паралелно установяване на сумирано изчисляване на работно време и фактическо въвеждане на ненормиран работен ден; полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд; осигуряване на минималните законоустановени почивки; начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение; изготвяне на графици за ползване на платения годишен отпуск, спазване на условията и реда за ползване на платения годишен отпуск на служителите; нормативните изисквания относно командироване на служителите в чужбина, условията на работа по време на командировка и залащането на командировъчни пари и осигуровки за времето на командироване; изплащане на дължимо обезщетение за временна нетрудоспособност по представен болничен лист, издаден в чужбина по време на командировка; осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; зачитане на достойнството на служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение, както и редица други системни нарушения на трудовото законодателство.

От представения заверен препис от трудова книжка на ответника, серия ***, се установява, че трудовото правоотношение между страните, е прекратено на ***** г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, като прослуженото време в ищцовото дружество е 2 години, осем месеца и един ден.

От нотариална покана, рег. № **** г. на *** с peг. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че ищцовото дружество е поканило ответника да му заплати сумата от 17384,27 лева, представляваща обезщетение за нарушаване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от трудовия договор, както и сумата от 5307,51 лева, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие поради неправомерното прекратяване на трудовия договор. От разписка за получаване на нотариалната покана, се установява, че на **** г., същата е връчена на Ф.М.– ****** на ответника.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на всички извършени от ищеца разходи за обучение по повод и в полза на ответника по договор за квалификация за периода м. 04.2012 г. – м. 034.2013 г., възлиза на сумата от общо 10659,27 лева; законната лихва за забава върху сумата на направените от ищеца разходи за обучение по договора за квалификация за периода **** г. – 15.10.2018 г. е в размер на сумата от 1687,72 лева; размерът на законната лихва върху дължимата неустойка, претендирана от ищеца, възлиза на: върху сумата от 10 000 лева – 1583,33 лева, а върху сумата от 30 000 лева – 4749,99 лева; размерът на извършените от ищеца разходи за стипендия в полза на ответника по договор за квалификация за периода м. 04.2012 г. – м. 04.2013 г., възлиза на сумата от общо 6725 лева; законната лихва за забава върху сумата на направените от ищеца разходи за стипендии по договора за квалификация за периода 24.03.2017 г. – 15.10.2018 г., е в размер на 1064,79 лева; размерът на сумата, дължима от ответника, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие по трудов договор № ***** г., възлиза на общо 4639,65 лева, а лихвата за забава върху посочената сума е в размер на 735,90 лева.

От представения, в превод на български език – Медицински доклад, от Болница „Сейнт Джеймс“, се установява, че след извършен преглед на 25.11.2014 г., *** М. М. е препоръчал на ответника да си почива, да взима Парацетамол, ако е необходимо и да посети болницата отново, ако състоянието му не се подобри след 3 дни.

В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством показанията на св. И.Х., св. С.Т. и св. В.Г. /протокол от съдебно заседание, проведено на ******* г./. От показанията на св. Х. /***** в ищцовото дружество от 2013 г./, се установява, че ответникът е преминал успешно курс на обучение, организиран от ищцовото дружество, за *********, в Институт по въздушен транспорт /организация със статут на обучителен център, специализиран в провеждане на авиационно обучение на хора, занимаващи се с ремонт и поддръжка на самолети/. С обучението, което се предоставя, ответникът може да работи и на други летища в други авиоремонтни бази, доколкото там се поддържа типът самолети, за който е квалифициран. Заради спецификата на бизнеса, служителите работят на сменен режим със сумарно отчитане на работното време. Отчетният период е 6 месеца. Колегите работят дневни или нощни смени, в зависимост от моментната производствена необходимост. Смените са фиксирани, като нощната смяна е от 10:00 часа вечерта до 06:00 часа сутринта. Ако в 06:00 часа, даден тест не е приключил, а приключи в 06:15 ч. или в 06:20 часа, това се отчита стриктно. Ищцовото дружество заплаща допълнително отработеното време и го отчита стриктно електронно с пръстов отпечатък. Така че, дори 20 минути, отработени извън смяната, се отчитат в системата и съответно се заплащат по правилата за отчитане и изчисляване на сумарното работно време. Случва се да се променят предварително определените графици. Промяната в графика се отчита от колегите в Човешки ресурси, които водят работния график на всички служители. Графикът на всички се води електронно.

От показанията на св. Т., се установява, че същият е работил в ищцовото дружество в периода от м.май 2012 г. до около 20.09.2015 г., като заемал длъжността „*********-******”. Познава Н.Б., с когото били ****. Започнали работа заедно. Напуснал с нотариална покана, като посочил причини, които са свързани с работните графици, с командировки, общо взето с някои неща, които не се случвали така, както първоначално се разбрали с работодателя. Известно му е, че и други колеги са напускали по този начин.

Работните графици се правели спрямо проектите, спрямо заетостта. Графиците търпели промени спрямо проектите, по които се работело. Промените в графиците, нерядко им съобщавали на същия ден. Обаждали им се или тийм лидери или от Човешки ресурси. Случвало се да работят по един проект и да им се обаждат и да им казват, че трябва да ги преместят на друг, който закъснява. Това им било съобщавано в същия ден или един ден преди това. Често се е случвало да им сменят не само проекта, но и работното време, защото проектът закъснява, като им се казвало, че е хубаво да седят и след работно време /овъртайм/, за да може проектът да навакса времето, което е загубил в чакане на отговори.

Всеки месец се правили графици. Графикът бил от понеделник до петък, но имало и овъртайм, когато проектите изисквали да се работи повече. Можело да се остава и овъртайм. Доста често се случвало да им казват точно това, че трябва да останат, защото проектът закъснява.

По принцип са всеки ден на работа от понеделник до петък от 8 до 5 часа. Евентуално са оставали на работа в определени случаи, като се е случвало и нощна смяна да се работи.

Имало случаи, в които съгласно графика трябвало да почиват, но им се обаждат, че трябва да отидат на работа или обратно. Случвало се е спрямо проектите да има и нормални смени. Нормираното работно време било стандартно и било от 8 до 5, но в зависимост от проектите им казвали, че може да има и нощни смени, защото проектът изостава и това налага работа на смени. Имало случаи, в които му казвали, че утре или вдругиден трябва да започне нощна смяна след като е редовна и графикът му е планиран за редовна смяна и те му обръщат и трябва да отиде нощна смяна. Случвало се е доста дълго време да работи на нощни смени. Промените не били в зависимост от събота и неделя. Казвали им, че трябва да сменят графика, сменят го и го местят на даден проект в друга смяна, след като графикът му бил фиксиран.

В дружеството има вътрешна система, с пръстов отпечатък, която отчита извънредния труд. В нея се отбелязва натрупването на часовете извънреден труд, които са отработени и там се водело като банка, която е за овъртайм, за часове изработени допълнително. Банката се нулирала два пъти в годината, като при нулиране часовете, които са в плюс се изплащали като овъртайм като коефициент, който е на заплатата, която е за извънреден труд. Когато даден служител има повече часове извънреден труд, един или два месеца преди зануляването на тази банка с извънредния труд, им казвали, че трябва да излязат в компенсация, което се изразявало в това да им вземат, един вид, тези изработени допълнителни часове и да ги пуснат в почивка. По този начин се намалявали часовете в банката, които следвало да бъдат изплатени след това.

Често се случвало да бъдат в командировка в М., в И., в Б., на различни места, където има нужда.

Известно му е, че Н. е бил командирован в М.. Били са в М.. Имало случай, когато Н. му споделил, че е болен и не е отишъл на работа, защото не се е чувствал добре и имал температура. Ходил до местната болница и си е взел документ за болничен, който след това да му бъде изплатен. Казал му, че му променили графика. В М. били на различен график – три дни се работело, три дни се почивало. Променили му графика, защото не се чувствал добре. Не са взели предвид болничния на Н., защото е от чужбина, а не от Б. и общо взето са го пуснали един вид в компенсация, като трите работни дни, му ги пуснали като почивни – в компенсация.

С болнични не е имал проблеми с ищцовото дружество, но е имал неразбиране и неуважение в конкретен случай, когато бил командирован по специален проект в Б.. По време на работа се случило нещо с крака му. Почувствал сериозна болка, като кракът му се подул. Свързал се с **** си, като й обяснил, че не се чувства добре и има сериозни болки, които възпрепятстват нормалната му работа. Тя му казала, че не е възможно в момента да се прибере и да остане още около 10 дни и след това ще се прибере. В крайна сметка се оказало, че е скъсал менискус и е работил 10 дни със скъсан менискус. Бил 6 месеца в болничен, вследствие оперативно лечение. Понеже фирмата има здравен фонд, го изпратили в определено здравно заведение, където да му бъде направена операцията. Операцията не била направена успешно. Наложила се втора операция даже и трета, като болничният му станал от 6 на 9 месеца. Малко след това напуснал, защото не се чувствал добре в тази фирма.

След зануляванията, извършвани два пъти в годината, ако се получи плюс в банката за часовете, всичко било коректно в изплащането. Получавал си е всичко коректно. Просто, преди изплащане на часовете, ги молили да излизат в т.нар. компенсации. Ощетяван е, защото компенсацията се е плащала като за нормален работен ден, а не с коефициент за извънреден труд.

От показанията на св. Г., се установява, че е преминал обучение в ищцовото дружество, като е подписал и трудов договор, прекратен на 08.11.2016 г., с изпратена до работодателя нотариална покана. Като основание за напускането си посочил неспазване на графиците, с които се работи. Знае, че доста колеги напуснали по този начин през 2015 г. – 2016 г. След него напуснали още.

Изготвяли се седмични графици, визира М., защото там е бил най-много време. Графиците за седмицата им изпращали по имейл. По тяхното законодателство работили 3 на 3 дни по 12 часа, но е имало случаи, в които са получавали вечерта имейл, че на другия ден, който се падал почивен, трябва да отидат на работа. Проблемът е, че заплащането при тях дали си на работа или не, е едно и също, защото това са командировъчни. Дали е на работа или почива, взима едни и същи пари. По този начин дали ще работи 4 на 2 дни или 3 на 2 дни, той е получавал едно и също възнаграждение. 3 на 3 дни, означава, че 3 дни се работи и 3 дни се почива, но вечерта на третия ден, може да му бъде съобщено, че на другия ден трябва да отиде на работа. Примерно да работи 4 на 2 дни или 5 на 1, в зависимост от натовареността на проекта, но не получава нищо допълнително върху командировъчната сума, която взема, независимо дали почива или работи.

За извънредния труд, който полагали, имало една часова банка, която се нулирала два пъти годишно, през юни или юли месец и януари месец следващата година, като за този период от 6 месеца, ако е работил повече, има някакви плюсове в банката, натрупани като овъртайм. На всеки 6 месеца, като се занули банката, ако има плюс, трябва да му се изплати. Веднъж при зануляване на банката е получил такава сума, тъй като бил в чужбина, където не е могло да бъде в компенсация. Иначе, в повечето случаи са го пускали в компенсация. Един вид, вместо извънреден труд, му заплащали нормален работен ден. Часовете извънреден труд ги изплащали по коефициент едно и половина, а когато ги пускали в компенсация, си получавали единствено заплатата. Тези часове се водели като отработени, все едно е на работа, но не е работел.

Н. също е бил командирован в М..

Имало случай, когато бил накаран да работи не по специалността си. Работил като ********* – *******. Трябвало, обаче да работи работа, предназначена за ***** – *****. Наложило се да нанасят динитрол. ***** се нанася със съответни предпазни средства – *********. Бил с още един колега. Те се възпротивили и казали, че без химически маски няма да извършат работата, при което местните хора се изнервили. Наложило се да изчакат 09:00 часа да дойдат хората, които отговарят за безопасността на труда, за да им дадат химически маски. Дали им и започнали работа.

Н. също е работил работа, която не е била по специалността му.

Часовете, които отработвали в М. над предварително определените, се трупали в т.нар. банка.

Имали човек там, който отговарял за тях и изготвял графиците и при съответна промяна в графика, той ги уведомявал по имейла.

С оглед извършване проверка на показанията на св. Т., по делото е прието в заверено копие на трудов договор № ******* г., от който се установява, че в Раздел ІІІ „Работно време“, е уговорено следното: чл. 4, ал. 1 – служителят се задължава да изпълнява своите трудови задължения при пълно работно време – 8-часов работен ден при условията на 5-дневна работна седмица с продължителност 40 часа; ал. 2 – при необходимост радоботодателят може едностранно да въвежда сменен график на работа с продължителност на работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за период 6 месеца; ал. 3 – графикът на работните смени и сумираното изчисляване на работното време за определен период се определя от работодателя със заповеди и съгласно Правилника за вътрешния трудов ред; ал. 4 с подписването на настоящия договор служителят изрично се съгласява със сменен график на работа, включително и полагането на нощен труд. И доколкото свидетелят посочи, че работното му време е било от 8 до 5, като е бил и на сменен режим на работа, включително и на нощни смени и имайки предвид, посоченото в трудовия договор, то съдът намира, че показанията на св. Т., напълно кореспондират с действителното фактическо положение на уредбата на работното време в дружеството. Ето защо и не се споделя становището на пълсномощника на ищеца, че показанията на св. са противоречиви, като твърдението, че е бил нощни смени, че е имало графици и същевременно, че работното време е било фиксирано, се потвърджава както от събраните писмени, така и от останалите гласни доказателства. 

Съдът кредитира показанията на разпитаните св., които са логични, последователни и взаимно си кореспондират, намират опора и в събраните по делото писмени доказателства, като помежду им не се констатираха противоречия, които съдът да подложи на самостоятелен анализ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 КТ страните по трудово правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност /преквалификация/. По делото безспорно се установи, че между страните е сключен Договор за квалификацията от ***** г., с предмет „************ ********* за нуждите на Луфтханза Техник София (предмет на обучението), съвместно с Института по Въздушен Транспорт, а обучаваното лице има задължението да участва и завърши обучението в предвидения за това срок“. От приетите по делото писмени доказателства, подкрепени и от събраните гласни доказателства, безспорно се установи, че ответникът е бил част от обучение, като успешно е завършил същото, за което му е бил издаден и съответен сертификат. Установи се също така, че организацията, на която работодателят е възложил обучението във връзка с квалификацията на ответника, а именно – „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД, притежава нужното удостоверение /Удостоверение за одобрение на организация за обучение и изпитване на персонал по техническо обслужване № ***, с дата на първоначално издаване – 05.09.2007 г. и дата на изменение от ********/, издадено от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, за извършване на обучение и изпитване на персонал по техническо обслужване в съответствие с Раздел А на Приложение ІV (част 147) към Регламент (ЕО) № 2042/2003, като е одобрена да извършва обучение и да провежда изпити, както и да издава съответните удостоверения за признаване на участниците в обучението. След успешното преминаване на курса, на ответника е било издадено удостоверение за ******* със специализация: „*******“.

Ето защо и във връзка с изложеното, съдът намира, че предоставеното обучение, включващо теоретичен и практически курс с конкретна насоченост, действително представлява такъв за повишване квалификацията на ответника. Обучението е протекло в период от 9 месеца, предоставено е от надлежно упълномощено за извършване на дейността дружество, на което е предоставена възможността да издава съответните сертификати, даващи възможност на получилите ги лица да упражняват професия, изискваща специални знания и умения. Поради което съдът не споделя наведените от ответника възражения, че предоставеното му обечение не е такова, водещо до повишаване на квалификацията му.

Установи се, че в договора за квалификация от ****** г., страните са уговорили обучаващият се да работи в ищцовото дружество за срок от 5,5 години, както и, че в случай, че не постъпи на работа при работодателя, обучаващият се следва да възстанови сумите по договора за квалификация, както и да възстанови на работодателя всички суми, които последният е заплатил за стипендия и обучение на обучаващия се по договора, но не по-малко от 10000 лева.

След успешното преминаване на курса на обучение и издаване на нужния за заемане на длъжността сертификат, между страните е бил сключен трудов договор № ***** г., съгласно който ответникът е заемал длъжността „*********“, с място на работа: адреса на управление на дружеството в гр. София или всяко друго място, определено от работодателя за изпълнение на задълженията от страна на служителя. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че договорът влиза в сила от 11.02.2013 г. В Раздел ІІІ от договора – „Работно време“, е уговорено че: чл. 4, ал. 1 – служителят се задължава да изпълнява своите трудови задължения при пълно работно време – 8-часов работен ден при условията на 5-дневна работна седмица с продължителност 40 часа; ал. 2 – при необходимост радоботодателят може едностранно да въвежда сменен график на работа с продължителност на работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за период 6 месеца; ал. 3 – графикът на работните смени и сумираното изчисляване на работното време за определен период се определя от работодателя със заповеди и съгласно Правилника за вътрешния трудов ред; ал. 4 с подписването на договора, служителят изрично се съгласява със сменен график на работа, включително и полагането на нощен труд. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 960 лева (изменено с Допълнително споразумение от ****** г. на 1150 лева и с допълнително споразумение от ******** г. на 1350 лева). В чл. 8, ал. 1 от трудовия договор, е посочено, че служителят се задължава да работи при работодателя с оглед придобитата при обучението квалификация за срок от пет години и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на договора. В ал. 2, на чл. 8 от договора, е посочено, че в случай, че служителят не спази условията по чл. 8, ал. 1 от договора, същият се задължава да заплати на работодателя неустойка в размер на 30000 лева или по преценка на работодателя неустойка в размер на всички разходи, направени от работодателя за обучение и стипендия на служителя.

Следва да се посочи, че по силата на чл. 234, ал. 3, т. 1 от Кодекса на труда, законово определеният максимален срок, за който може да се задължи ответникът да работи при ищеца по придобитата квалификация, е 5 години. В тази насока съдът възприема становището на ответната страна, че чл. 5, т. 7 от договора за квалификация, съответно чл. 8, ал. 1 от трудовия договор, доколкото противоречат на императивна норма от КТ, се явяват нищожни, но заместени по право от повелителните правила на закона, а именно – максималния срок от 5 години, съгласно чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, поради което и договорите следва да се считат за сключени за срок от 5 години, съгласно разпоредбата на  чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Между страните няма спор, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на ******** г., едностранно по инициатива на Н.Б. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, с нотариална покана с рег. № ****** на *** с рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд. От представения заверен препис от трудовата книжка на ответника, серия ******, се установява, че ищцовото дружество е направило надлежно отбелязване, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на ****** г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, с посочване на прослуженото време в ищцовото дружество, а именно: 2 години, осем месеца и един ден. Поради и което съдът приема, че с посочената нотариална покана, ответникът е упражнил потестативното си право да прекрати трудовия договор, сключен между страните, едностранно без предизвестие на основание цитираната разпоредба от Кодекса на труда, поради виновно неизпълнение на задълженията по трудовия договор от работодателя.

Съдът намира, че доколкото ищецът претендира обезщетение и неустойка по сключените между страните договор за квалификация и трудов договор, то и от значение за дължимостта на същите е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, в случая на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. При обследване на въпроса дали са били налице предпоставките на посочената разпоредба, съдът намира следното:

Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото по-горе правно основание, в изпратената до ищеца нотариална покана с рег. № ****** на *** с рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, ответникът е посочил: неизпълнение на задълженията на работодателя, уговорени с трудовия договор и установени с трудовото законодателство, във връзка със сумираното изчисляване на работното време и изготвянето на работните графици, включително паралелно установяване на сумирано изчисляване на работно време и фактическо въвеждане на ненормиран работен ден; полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд; осигуряване на минималните законоустановени почивки; начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение; изготвяне на графици за ползване на платения годишен отпуск, спазване на условията и реда за ползване на платения годишен отпуск на служителите; нормативните изисквания относно командироване на служителите в чужбина, условията на работа по време на командировка и залащането на командировъчни пари и осигуровки за времето на командироване; изплащане на дължимо обезщетение за временна нетрудоспособност по представен болничен лист, издаден в чужбина по време на командировка; осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; зачитане на достойнството на служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение, както и редица други системни нарушения на трудовото законодателство. Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, че служителят се задължава да изпълнява своите трудови задължения при пълно работно време – 8-часов работен ден при условията на 5-дневна работна седмица с продължителност 40 часа; при необходимост радоботодателят може едностранно да въвежда сменен график на работа с продължителност на работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за период 6 месеца; ал. 3 – графикът на работните смени и сумираното изчисляване на работното време за определен период се определя от работодателя със заповеди и съгласно Правилника за вътрешния трудов ред; с подписването на договора, служителят изрично се съгласява със сменен график на работа, включително и полагането на нощен труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или го заобикаля, е недействителен.

Съдът намира, че клаузите на чл. 4, ал. 1-4 от трудовия договор, сключен на ******* г. са нищожни, поради заобикаляне на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 136 от КТ, работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. В ал. 3 е посочено, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. В ал. 4 е посочено, че нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в закона. Съгласно чл. 136а, ал. 1 от КТ, по производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. В разпоредбата на ал. 2 е посочено, че продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от КТ, работното време се изчислява в работни дни - подневно. В ал. 2, е посочено, че работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 143, ал. 1 от КТ е посочено, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно ал. 2 извънредният труд е забранен. Същият е допустим по изключение, в случаите посочени в чл. 144 от КТ. Продължителността на извънредния труд, съгласно чл. 146, ал. 1 КТ през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. В чл. 149, ал. 1 от КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, а в ал. 2, е посочено, че положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.

Законът не установява ограничение за уговаряне на един или друг режим на работното време – при 8 часов работен ден, 5-дневна работна седмица с продължителност 40 часа (чл. 136 КТ), като в този случай е допустимо удължаване на работното време при условията на чл. 136а от КТ. Няма пречка с трудовия договор страните да уговорят и сменен режим на работа, съгласно чл. 141 от КТ, съгласно който, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

Съдът намира обаче, че смесването на двата режима на работа – нормиран работен ден и сменен режим на работа със сумирано изчисляване на работното време, е недействително, поради заобикаляне на закона, тъй като се цели постигане на забранен правен резултат с разрешени правни средства. С уговарянето на двата режима на работа се заобикаля законовата забрана за полагане от служителите на извънреден труд. Императивното правило на чл.143, ал.2 от КТ се явява нарушено. Основната уговорка между страните включва нормиран работен ден – петдневна работна седмица, осемчасов работен ден. При полагане на труд над нормалната продължителност, същият би се явил извънреден труд по смисъла на закона, който по същество е забранен. Въвеждайки едновременно системите на нормиран работен ден и на работа на смени, работодателят постига забранения правен резултат – полагане на извънреден труд от неговите служители, с позволени правни средства – два вида системи на отчитане на положения труд, всяка от които сама по себе си разрешена от Кодекса на труда. Смесването на двете системи обаче заобикаля законовата забрана и я преодолява фактически. Неслучайно законодателят е предвидил при нормиран работен ден, в определени случаи удължаването му, което се компенсира с почивка. Именно сочените две системи са допустими от закона – нормиран работен ден и удължаването му, но не и нормиран работен ден и сменен режим на работа. При така комбинирания режим на отчитане на труда работодателят не държи сметка и за междудневната и междуседмична почивка и тяхното нарушаване, за максималната продължителност на извънредния труд, за която съществуват правила, за максималната продължителност на нощния труд, за която също законодателят е уредил закрилни норми за икономически по – слабата страна в правоотношението, както и за запазване на работната сила. Сочените правила са установени в обществен интерес, затова и правните норми, които ги уреждат, се явяват императивни и страните не могат да уговарят нещо друго, било в противоречие с тях, било за заобикалянето им. Подобни уговорки се явяват недействителни.

Чрез смесването на двата режима на работа и на отчитане на труда се накърнява и правото на служителя да получи възнаграждение в по-висок размер при полагане на извънреден труд. Установи се, от приетите писмени доказателства (графици за работното време на ищеца – л. 447-448, том І от делото) включително и от ангажираните гласни доказателства, че ищецът е полагал труд и при 8-часов работен ден, при 5 дневна работна седмица и на сменен режим, с полагане на нощен труд, което съдът намира за недопустимо. Ето защо и посочените в нотариална покана рег. № ****** на *** с рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, неизъплнение на трудовия договор от работодателя, е основателно, като за ответника е било налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че макар подобно съображение да не е наведено от страните по делото, предвид нарушението на императивна правна норма, за която съдът следи служебно, то и той дължи произнасяне по нищожността / в случая недействителността/ на посочената клауза.

И доколкото се установи, че работодателят е неизправна страна по сключения между страните трудов договор, като виновно не е изпълнил същия, съобразно основанията за прекратяването му, то той и не може да претендира заплащане на обезщетения и неустойки по договора, както и да му бъдат присъждани такива. Такова право той би имал, ако трудовото правоотношение е било прекратено по вина на работника или с писмено предизвестие, предвид принципа в правото, че никой не може да черпи права от виновното си поведение. В случая не се установи виновно неизпълнение на задълженията на служителя, а напротив – доказа се нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя и законосъобразно прекратяване на трудово – правната връзка от страна на служителя.

Доколкото трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, като се установи, че е налице законосъобразно упражняване на правото на служителя да прекрати едностранно трудовия договор на посоченото правно основание, като работодателят е неизправна страна по трудовия договор, то и на същия не се следва обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, поради което и този иск като неоснователен ще бъде отхвърлен изцяло.

Неоснователни се явяват и предявените при условията на евентуалност искове, основаващи се на Договора за квалификация от **** г. Съдът намира, че по този договор и двете страни са изправни. Работодателят е осигурил обучение, повишаващо квалификацията на работника, последният е преминал успешно теоретичната и практическата част на обучението, получил е необходимия при успешно завършване сертификат, като е сключил трудов договор с работодателя. Съдът намира, че ответникът не дължи нито обезщетение, нито неустойка по договора за квалификация, доколкото трудовият договор е прекратен поради виновното поведение на работодателя и противното би означавало да му се даде възможност да черпи права от недобросъвестното си поведение.

В обобщение следва да се посочи, че правото на работника да прекрати трудовото правоотношение на някое от посочените в чл. 327 КТ основания, представлява гарантирана от закона възможност да се прекрати трудовото правоотношение от работника или служителя при незаконосъобразно поведение на работодателя във връзка с упражняването на труд от работника. Ограничаването на това право на работника, чрез постигнати в трудовия договор, допълнително споразумение или договор за квалификация, уговорки, е недопустимо и незаконосъобразно. По този начин биха се накърнили изконни права на работника, гарантирани както от Конституцията на Република България (чл. 48, ал. 4 и 5), така и от Кодекса на труда (чл. 1 и чл. 8). От друга страна, доколкото се касае за договорна отговорност, то в тежест на работодателя – ответник се явява доказване на твърдяното виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, което не се установи по делото. Напротив – установи се виновно неизпълнение на задълженията на работодателя, като в настоящия процес същият се домогва да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, което се явява в противовес с правната доктрина и съдебна практика. Ето защо и по гореизложените съображения съдът намира предявените обективно съединени искове, включително и тези предявени при условията на евентуалност за неоснователни.

С оглед отхвърляне на предявените искове на посоченото основание, то и безпредметно се явява обсъждането на останалите наведени от ответника възражения, включително и погасяване правото на работодателя по давност.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника, който е претендирал такива в общ размер на сумата от 1500 лева – адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства да са реално сторени.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявените от „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Летище София, представлявано от ***** Т.Р. против Н.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 92 от ЗЗД, последният съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на основание чл. 8. ал. 1. ал. 2 и ал. 3 от Трудовия договор обезщетение в размер на 20000 лв., което се явява част от уговорената в цитираните разпоредби неустойка от 30 000лв., дължимо за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи по придобитата квалификация за срока от ************ г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяваие на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 220, ал. 1 КТ във връзка с чл. 3, ал. 2 от Трудовия договор, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 4639,65 лв., поради липса на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 4639,65 лв. от деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната покана - 24.03 2017 г., до датата на настоящата молба в размер на 735,90 лв. и до окончателното изплащане на сумата, както и съединения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 5. т. 7 и т 9 от Договора за квалификация обезщетение за неизпълнен договор за квалификация (за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи по придобитата квалификация за договорения срок) в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, заедно с връщане на платените стипендии по Договора за квалификация чл. 5. т. 7 и т. 9 от Договора за квалификация) - в размер общо на 6 725 лв., заедно със законната лихва върху тях от датата на нотариалната покана до датата на настоящата искова молба в размер на 1061,31 лв. и до окончателното изплащане на задължението, както и съединения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл. 5. т. 7 и т.9 от Договора за квалификация за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор за квалификация (за пълно неизпълнение на задължението на ответника да работи по придобитата квалификация за договорения срок) в размер на 10659,27 лв., представляваща направените от ищеца разходи по обучението на ответника - *********, както и законната лихва за забава върху сумата от 10659,27 лв. от деня на изтичане на срока за плащане, даден в нотариалната покана - 24.03.2017 г., до датата на настоящата молба в размер на 1682.19 лв. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 6725 лв. – платени от ищеца на ответника стипендии, заедно със законната лихва върху тях от датата на нотариалната покана до датата на подаване на исковата молба в размер на 1061.31 лв., и до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Летище София, представлявано от ***** Т.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него  на страните.

                                                 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/  Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!

КЯ