№ 14559
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110152407 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, чрез юрк. Ц.Р., срещу „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 588,78 лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № 10016030121285, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 179,41 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2016 г. на път II – 9 Варна – Бургас, км. 203,
около гр. Несебър в посока към Варна, водачът М-М.Н.А., управляваща лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № ******* и притежаваща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество с полица, валидна
към датата на произшествието, излизайки на главен път, не спазила предимството и
реализирала ПТП с движещия се по главния път лек автомобил марка „БМВ“, модел „325
Д“, с рег. № ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото
дружество с полица № 0306Х0182721, със срок на застрахователното покритие от 11.02.2016
г. до 10.02.2017 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало
сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под №
1
10016030121285. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил
възложен и извършен в доверен сервиз. С платежни нареждания от 28.07.2016 г., 06.10.2016
г. и 21.12.2016 г. ищцовото дружество изплатило застрахователно обезщетение за
отстраняване на имуществените вреди, причинени на автомобила, в общ размер на 5903,90
лева, като били начислени и 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата.
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 5918,90 лева,
но ответникът признал и погасил сумата в размер на 5330,21 лева. За остатъка в размер на
588,78 лева и за дължимата мораторна лихва в размер на 179,41 лева ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч.
гр. д. № 31593 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. М.С.. Процесуалният представител оспорва предявените искове по размер.
Възразява, че не всички заплатени и ремонтирани части по застрахования автомобил били
действително увредени при процесното ПТП, респ. че не били увредени в такава степен. В
тази връзка твърди, че ищецът заплатил за подмяна и реглаж на преден мост – втора
употреба, но при извършените огледи не било констатирано увреждането на този детайл. С
одобрената от ответното дружество и изплатена по извънсъдебен път сума били
възстановени в пълен размер причинените от процесното ПТП щети по застрахования при
ищеца автомобил. Претенцията над тази сума била завишена по размер. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,
редовно призован, се представлява от юрк. Р.. Процесуалният представител поддържа
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените
искове като доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага
допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. С.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Изразява становище, че ищецът не доказал при условията на
пълно и главно доказване наличието на причинно-следствена връзка между детайла предна
2
греда и процесното ПТП, както и необходимостта от неговата подмяна. При извършените от
експерти на ищцовото дружество огледи на процесния автомобил такава щета не била
констатирана. Следователно, било възможно застрахователят да е преценил да заплати нещо
в повече от действително причинените вреди, но тази преценка не обвързвала по никакъв
начин ответника. Освен това вещото лице потвърдило, че подобно увреждане можело да
бъде потвърдено със сигурност само при извършването на оглед на въпросната част.
Изразява становище, че ответното дружество заплатило доброволно дори повече от
дължимото с оглед заключението на автотехническата експертиза. Претендира направените
по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Микра“, с рег. № *******; че към датата на процесното ПТП е имало
валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения лек автомобил марка
„БМВ“, модел „325 Д“, с рег. № ********, сключена с ищцовото дружество; че са налице
част от предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП); че ищецът заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 5903,90 лева, към което били начислени и 15 лева
ликвидационни разходи, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество
ответникът погасил сумата в размер на 5330,21 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
Видно от комбинирана застрахователна полица № 0306Х0182721 за застраховки
„Каско” и „Злополука”, сключена на 03.02.2016 г., увреденият лек автомобил марка „БМВ“,
модел „325 Д“, с рег. № ********, собственост на А.В.К., бил с дата на първа регистрация
13.04.2010 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № Л-49/03.01.2017 г.
се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета №
10016030121285 застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на
5918,99 лева. Регресната покана била получена в ответното дружество на 17.01.2017 г.,
видно от отбелязване върху нея.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключенията
на вещото лице – основно и допълнително, са приети от съда, но допълнителното
заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника. Същите са изготвени
след запознаване с материалите по делото. От основното заключение се установява, че
обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, били следните: на
02.07.2016 г., около 17,15 ч., лек автомобил „Нисан Микра“, с рег. № ******* се движил по
улица в к. к. „Слънчев бряг“ пред хотел „Кантилена“, с посока от ул. „Афродита“ към
3
републикански път І-9, и на кръстовището с последния водачът не пропуснал идващия от
лявата му страна лек автомобил „БМВ 325 Д“, с рег. № ********, вследствие на което
последният напуснал платното за движение вдясно и навлязъл в крайпътна територия.
Видимите щети по застрахования при ищеца автомобил били описани в протокола за ПТП –
деформации по цялото купе и ходовата част. С оглед получените увреждания по ходовата
част процесният автомобил не е можел да се движи безопасно на собствен ход и следвало да
бъде репатриран до сервиз. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания
вещото лице достигнало до извода, че щетите се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 02.07.2016 г. произшествие. Стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, съгласно заключението възлизала на 5800,02 лева. В тази стойност
не била включена цената на подменения при ремонта преден мост на автомобила, тъй като
същият липсвал в описа на ищеца като увреден детайл и по делото нямало приложени
доказателства (измервания на стенд или други), от които да е видно какво е довело до
необходимостта от неговата подмяна. А стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни част и труд от доверени сервизи, различни от официалния за марката
сервиз, към датата на настъпване на застрахователното събитие била в размер на 4850,45
лева. Вещото лице установило, че при извършване на ремонта на увредения автомобил не
били използвани части от официални вносители, но били използвани оригинални резервни
части, тъй като не всички необходими за ремонта детайли се предлагали от алтернативни
доставчици. Вещото лице изчислило, че средната пазарна стойност на възнаграждението за
пътна помощ възлизала на 1037,50 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по
риск Каско при ПТП били в размер на 15 лева. В дадени пред съда устни разяснения вещото
лице уточни, че при ремонта имало вложени и части втора употреба – заден десен калник и
преден мост.
От допълнителното заключение се установява, че на представен от ищеца цветен
снимков материал било видно увреждане в лявата част на греда преден мост,
представляващо пукнатина с дължина около 15 сантиметра. Предвид механизма на
процесното ПТП и по-специално навлизането на лекия автомобил в територията вдясно от
платното за движение, можело да се направи извод, че увреждането по греда преден мост
също се намирало в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При включване
на стойността на този детайл вещото лице изчислило, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени, възлизала на 6408,18 лева, а определена на база средни пазарни цени на
алтернативни части и труд от доверени сервизи – на 5447,09 лева. Поради допусната
техническа грешка в основното заключение, в допълнителното вещото лице преизчислило
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията, на база средни пазарни цени на
резервни части с приложена търговска отстъпка в размер на 27,43 % и цена на труда
4
съгласно приложената по делото работна карта, и същата възлизала на 5424,24 лева. В
дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че при изготвяне на основното
заключение е използвал същия снимков материал, но черно-бял. На него увреждането на
греда преден мост също се виждало, но поради лошото качество на снимките не можело да
се разбере какво точно е показано. Вещото лице е категорично, че е сниман процесният
автомобил, тъй като формата на предния мост отговаряла на същите марка и модел лек
автомобил като процесния, а като дата тази снимка съответствала на останалата част от
снимковия материал. Според вещото лице е възможно увреждането да е по-леко, например
задиране, но с оглед обстоятелството, че предният мост бил основната носеща част на
предното окачване, при най-малко натоварване това задиране можело да се превърне в
пукнатина. В сервизите нямало практика да се прави поправка на преден мост. Тъй като
цялата тежест падала върху него, при увреждане обичайно тази част се сменяла с нова.
Съдът намира, че заключенията на вещото лице са пълни, ясни, обосновани и не възниква
съмнение относно тяхната правилност, поради което ги възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се
5
осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните
обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства. Спорен е въпросът дали всички обезщетени от ищеца увреждания се намират
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и по-специално увреждането по
греда преден мост. Настоящият съдебен състав намира, че на този въпрос следва да се
отговори положително по следните съображения. В първия опис-заключение по щета,
изготвен от експерти на ищеца, които са извършили оглед на процесния автомобил на
05.07.2016 г., изрично е записано, че трябва да се направи допълнителен оглед след
разглобяване. На 09.08.2016 г. е извършен повторен оглед от служители на ищцовото
дружество и са открити още увредени детайли. Отново е записано, че следва да бъде
направен допълнителен оглед при необходимост. Увреденият детайл е открит в сервиза,
извършил ремонта, и е подменен. Липсата на трети опис, изготвен от застрахователя, в
който да е включен и предният мост като увреден детайл, или на друг документ, който да
отразява проведена официална кореспонденция между ищцовото дружество и сервиза в тази
връзка, евентуално би имало значение при извънсъдебното уреждане на регресната
претенция, но е правно ирелевантно за настоящото производство. И това е така, защото
наличието на причинно-следствена връзка между увреждането по греда преден мост и
процесното ПТП може да бъде установявано с всички допустими от процесуалния закон
доказателства и доказателствени средства. В тази връзка беше прието допълнителното
заключение на автотехническата експертиза. Вещото лице потвърди, че и това увреждане
съответства на механизма на процесното ПТП и се намира в причинно-следствена връзка с
него. Хипотетично всяко подобно събитие би могло да предизвика такова увреждане, но по
делото няма данни за настъпване на такова. Освен това експертът поясни, че дори да се касае
само за задиране (а не за пукнатина), с оглед предназначението на увредения детайл –
основна носеща част на предното окачване, самото му компрометиране налагало подмяна,
тъй като при най-малкото натоварване предният мост можел да се спука. Според вещото
лице било възможно автомобилът на снимката да е бил подменен, т.е. да не е бил
процесният (но само за тази снимка), както и увреждането да е само одраскване, но тези
възможности са хипотетични и не отговарят на данните по делото и събрания
доказателствен материал. С оглед изложеното съдът намира, че е доказана и причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на водача, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество, и всички причинени и обезщетени
от ищеца щети. Направените в тази връзка възражения от процесуалния представител на
ответника са неоснователни.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
6
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност в общ размер на 7445,68 лева (от която 6408,18 лева – за
възстановяване на уврежданията по лекия автомобил и 1037,50 лева – за неговото
репатриране) представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който
размер следва да бъде определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното
дружество. Доколкото обхватът на суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка зависи от размера на заплатеното застрахователно обезщетение,
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5903,99 лева, независимо че изчислената от
вещото лице пазарна стойност за възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди
е в по-голям размер. Към сумата 5903,99 лева следва да бъдат добавени и 15 лева за
ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по
щетата, доколкото не са установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата на
ищцовото дружество сума по регресната претенция възлиза общо на 5918,99 лева. Не се
спори между страните, че ответникът извършил частично плащане на регресно предявената
сума в размер на 5330,21 лева. Ето защо остатъкът от регресното вземане на ищеца възлиза
на 588,78 лева.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
7
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
Приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресната претенция има
характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставила „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД в забава по отношение на главницата. Поканата е получена от
ответника на 17.01.2017 г., като предвиденият в разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ 30-дневен
срок от получаване на поканата, респ. от представяне на всички доказателства, в който
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ следва или да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
мотивирано да откаже плащането, е изтекъл на 16.02.2017 г. Следователно, началната дата,
от която следва да се изчислява лихвата за забава, е 17.02.2017 г., но ищецът е претендирал
мораторна лихва не от изтичане на 30-дневния срок от получаване на поканата, а е
съобразил тригодишната погасителна давност и е поискал присъждане на законната лихва,
считано от 03.06.2018 г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва
да се съобрази с началната дата, която е посочена от ищеца. Крайната дата е 03.06.2021 г., т.
е. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Като се вземе
предвид обстоятелството, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ е основателен
за сумата в размер на 588,78 лева, то и предявеният иск за мораторна лихва е установен в
своето основание. Определен при условията на чл. 162 ГПК, следващият се размер на
обезщетението за забава върху регресното вземане на ищеца за посочения период възлиза на
179,41 лева. Няма доказателства по делото за пълно или частично заплащане от ответника на
претендираната мораторна лихва.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство
ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за
внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски
не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство
разноските са следните: 75 лева за довнесена държавна такса, 400 лева за депозити за вещо
лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1
8
от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, предвид изхода на
настоящия спор и приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД
сумата в общ размер на 650 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа“ № 2, срещу „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Р.Г.Б. и
прокуриста Д.С.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 411 КЗ за сумата 588,78 (петстотин осемдесет и осем лева и 78 ст.) лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № 10016030121285, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 179,41 (сто седемдесет и
девет лева и 41 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница
за периода от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
31593 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Р.Г.Б. и
прокуриста Д.С.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и
Д.Н.М., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за държавна такса и депозити за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
9
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 31593 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10