Р Е Ш Е Н И Е №647/22.10.2018г.
гр. Ямбол, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 675/
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор
България“ ЕАД -гр.София, представлявано от адв.Г.,
срещу О.Т.Ю. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника поради това,
че между страните е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.09.2015 г., по който ищецът е предоставил същите на
ответника под индивидуален
клиентски номер на абоната № ***, с което е изпълнил задължението си, а ответникът
не е заплатил стойността на предоставените услуги по издадените фактури за периода от
01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. в размер на 62.05 лв.
Длъжникът не е изпълнил задълженията
си, което е обусловило правото на мобилния оператор
да прекрати едностранно договора за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 474.72 лв. с крайна фактура
№ *** г. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи
сумата от 62.05 лв., както и законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и
съдът да го осъди да заплати неустойка в размер на 474.72 лв., както и разноските по настоящото дело и по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща
представител.
В срока за
отговор особеният представител на ответника оспорва исковете като неоснователни.
Счита, че ищецът не е доказал предоставянето на услуги в претендирания размер,
както и основание за възникване на задължение за неустойка. Последната е
недължима и поради нищожност на клаузата, противоречаща на добрите нрави и
представляваща неравноправна клауза.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно сключването на описания
в исковата молба Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 16.09.2015
г., представен по
делото. В него се съдържат описаните в исковата молба клаузи, както и
уговорката, че при прекратяването му през първоначалния срок по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти до края на този срок. Сключено е Допълнително споразумение
от 12.01.2016 г., с което в t.IV-2 е уговорено,
че срокът за ползване на
услугите по посочения номер се продължава до
дата 12.01.2018 г. Уговореният с това споразумение
месечен абонамент по програма „***" е в размер на 29,99
лв.
Представени са и издадените фактури: първата
с
№ *** г. –за 41,16 лв., фактура № *** г. -за 30,89 лв. и фактура № *** г. – за 474,72 лв.. В първата са начислени: 34,15 лв. месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски), която сума
съгласно подробната разпечатка, нар. „Общо потребление за мобилен
номер/фиксиран номер” представлява такса, 0,64 лв. – разговори, данни,
съобщения и др. таксувани услуги, а според „Общото потребление” представлява
„кратки текстови съобщения-SMS”, 0 лв. за мобилен
интернет и 0 лв. –разговори с Теленор, 6,96 лв. ДДС.
Включени са задължения от предходен период от 3,41 лв. и са приспаднати 4 лв.
–внесени плащания. С втората фактура са начислени 25,74 лв. такси и 5,15 лв.
ДДС.
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите
на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени през
От счетоводната експертиза се
установява, че към 01.04.2016 г. за кл. №
*** са били налице
неплатени задължения за предходен период
/извън процесния/ в размер на 14,05
лв. С кредитно
известие №*** г., за периода 01 -31.03.2016 г., са приспаднати 10,64 лв. и неплатеният
остатък, отразен във фактура №*** г., е 3,41 лв. На 20.04.2016 г. е извършено последното
плащане за мобилен номер ***, в размер
на 4,00 лв., с които са погасени
задължения по ф. №*** г.. С кредитно известие № *** г., за периода 1-30.06.2016 г., са приспаднати 10,00 лв. Уговореният с Допълнителното
споразумение месечен абонамент по програма
„***" в размер
на 29,99 лв. с ДДС, е съответно 24,99 лв. без ДДС.
Дължимите суми за мобилни услуги
за процесния период
01.04.2016 г. - 31.07.2016 г. са в размер
на общо 62,05 лв. Датата на двустранно спиране на услугите е 21.06.2016 г., която е и датата, считано от която
е изчислена неустойката за периода 21.06.2016 г. - 12.01.2018 г. - 570 дни -474,72 лв. В с.з. вещото лице заявява, че не може да
уточни, посочените във фактурите такси – в първата
с
№ *** г. в
размер на 34,15 лв., съответно във втората фактура № *** г.
–такса от 25,74 лв., как са формирани. Сочи, че приспаданията на суми не се
дължат на грешка, а се дължат на това, че първоначално се начисляват суми - при
сключване на договора, с първата фактура- за такса за предстоящия месец и за
оставащите дни от текущия месец.
Издадена е заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителен
и осъдителен искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.
с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение
за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца
произтича от сключен между страните договор за предоставяне на мобилни
телефонни услуги. Валидността на договора за услуги е спорна само по отношение
на договорените неустойки, не и в частта относно предоставянето на услугите и
заплащането им, в която част е валиден и поражда правни последици. Изпълнението
на задължението за предоставяне на услугите не е спорно. Насрещните задължения
на потребителя не са погасени до приключване на съдебното дирене. Спорен е
размерът на задълженията. Вещото лице заявява, че приспаданията на суми след
издаване на процесните фактури не се дължат на
грешка. Също така сочи, че месечната такса е 29,90 лв. с ДДС. В двете
представени месечни фактури за задълженията за заплащане на далекосъобщителни
услуги са начислени такси и стойността на ползвани кратки текстови съобщения-SMS. От заключението на счетоводната експертиза не може да се установи, как са
формирани сумите, тъй като на експерта не е предоставена по-подробна
информация. С оглед на тези факти съдът счита, че съобразно чл. 162 от ГПК
следва да определи размер на иска за цената на предоставените услуги преди
двустранното им спиране на 21.06.2016
г., в размер на месечните такси съобразно договора и стойността на
съобщенията в общ размер на 60,44 лв. Поради това искът за сумата от 60,44
лв. е основателен и следва да се уважи, а за разликата до
предявения размер- следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за неустойка се основава на
клауза в индивидуалния договор, която е нищожна, каквото възражение е направил
особеният представител на ответника. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка
за това се
прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора. В практиката
си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че
клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение
(лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на
ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени
по договора
наемни или лизингови вноски до края на
срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да се предоставя
ползването на вещта. Настоящият
случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто
би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да
може да ползва
услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената
неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава
принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Освен това, договорена е компенсаторна
неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално изпълнение на
задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава,
а не с компенсаторна неустойка- която се дължи само при неизпълнение и
обезщетява вредите от неизпълнението. Същата може да се претендира само
алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по
т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно изпълнение кредиторът има право на
алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение).
Отделно от това в представения
договор не е уредено правото на оператора едностранно да прекратява договора с
абоната. Липсват договорени хипотези на такова прекратяване. Клаузата за
неустойка изисква прекратяване по вина на потребителя. В представените по
делото ОУ е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора при
неизпълнение- „незаплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане”. ОУ
не са във вида им, в който са съществували към момента на сключване на
договорите, доколкото в тях е отразено, че са изменени през
Поради това искът за неустойка
следва да се отхвърли.
Основателни са възраженията на
особения представител, че не е дължима неустойка, претендирана
в хода на делото до размер на три месечни такси, въз основа на сключена съдебна
спогодба между ищеца и КЗП. От една страна самият ищец не е ангажирал
доказателства относно съдържанието на спогодбата и субективните предели на
същата. От друга страна, според твърдението на ответната страна, тази спогодба
важи за договори, сключени след 12.01.2018 г. (датата на сключването й),
какъвто процесният не е.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските (вкл. за особен представител) е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Направени
са разноски в размер на 675 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство
в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Т.Ю. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата
от 60,44 лв. по Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.09.2015 г.- за потребени
и незаплатени далекосъобщителни
услуги,
ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.12.2017 г. до изплащане
на сумата, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а искът за разликата над
сумата от 60,44 лв.
до 62.05
лв., както и искът за неустойка в размер на 474.72 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА О.Т.Ю.
да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София
направените по делото разноски в размер на 76 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 23,08 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: