М О Т
И В И към
Решение № 1251/18.07.2016г., постановено
по АНД № 7539/2015г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI н.
с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.В.П. – роден
на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, висше образование, женен,
работещ, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 01.06.2014г. в гр. Пловдив по
хулигански подбуди е причинил другиму – на Г. В. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания в гърдите и драскотина на дясната ръка, които са
причинили болка без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. П.
обвинение, като предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му бъде наложено административно наказание глоба в минимално предвидения
от закона размер от 1000 лв.
Защитникът на обв. П. – адв. О.Т. моли съда да признае
подзащитния му за невинен, като го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Обв. П. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Обв. И.В.П. е роден на ***г***, живущ ***, ***,
български гражданин, висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Св. Т. бил ****** на „Хеброс България” ООД гр. Пловдив,
което дружество стопанисвало хотел-ресторант „Хеброс”, който се намирал в
Стария град в гр. П., на ул. „К. С.” № **. Св. Т. бил и ******* на ресторанта.
На 01.06.2014г. св. М.К. направил резервация в
посочения ресторант, след предварителна уговорка със свои близки и приятели.
Около 20.00ч. лицата започнали да пристигат в ресторанта. Това били св. М.К.
със съпругата му св. Е. К. и малолетната им дъщеря, св. Г. К. със съпругата му
св. М. М.-К. и малолетната им дъщеря, св. Н.Г. със съпругата му св. Р. Н. и
двете им малолетни деца, обв. П. със съпругата му св. Е. П. и двете им
малолетни лица, както и св. П. Н. Лицата били настанени на маса в лятната
градина, до която за да се стигне се минавало през ресторанта. Св. Н. седнал на
отделна маса в съседство с масата, на която били настанени останалите лица.
Същата вечер на работа в ресторанта били свидетелите
К. П., Д.К. и Д. Б., които работили като ******, последната от които
изпълнявала и функциите на ********** на ресторанта. Наред с тях на работа бил
и св. В. В., задълженията на който били свързани с охрана на ресторанта и
хотела.
Вечерята преминавала сравнително спокойно, като обв. П.
неколкократно изразявал недоволство от обслужването. Един от поводите за това
било обстоятелството, че вместо поръчаната от него цяла торта, били сервирани
няколко парчета от нея. След като обвиняемият потърсил сметка относно неточното
изпълнение на поръчката и поискал да говори с управителя, като казал, че
персоналът бил некомпетентен и не можел да си върши работата, св. Б. му
обяснила, че за да бъде сервирана цяла торта, следва да бъде поръчана предварително,
но въпреки това персоналът на заведението се извинил за създалата се ситуация. Недоволство
от страна на обв. П. било изразено и във връзка с поръчаното от него кафе,
което не било такова, каквото той искал. За да поиска да говори с управителя
влязъл в ресторанта, където отново говорил със св. Б., казвайки, че персоналът
не можел да си върши работата. Докато бил в ресторанта обвиняемият поискал
сметката.
Междувременно децата, които били заедно с родителите
си в заведението, обикаляли из помещенията на същото, като се гонели, слизали и
се качвали по стълбите, както и по столовете пред барплота, тип „щъркели”,
надвесвайки се над барплота. Дори докато обвиняемият бил в ресторанта взел едно
от децата и го поставил на един от столовете, след което го свалил от
него.
Още преди обв. П. да влезе в помещението на
ресторанта, за да поиска да говори с управителя във връзка с некомпетентното
според него обслужване, респ. да поиска сметката, бил пристигнал св. Т., който си
поръчал бутилка бяло вино и вечеря и започнал да се храни на маса в близост да
вратата, която свързвала помещението на ресторанта с лятната градина на същия.
След като обвиняемият излязъл от ресторанта, св. Т. се
обърнал към сервитьорите, на които казал да помолят децата да слязат от
столовете и да ги преместят, тъй като същите били стари и съществувала опасност
децата да се наранят. Св. П. след като изчакал свалил децата от столовете и ги
преместил. Тогава децата се разплакали и отишли в градината на ресторанта при
своите родители.
Едно от децата, които били свалени от столовете, била
дъщерята на обв. П., която се оплакала на баща си. Другото от децата, бил синът
на св. Г., който също бил разстроен. Тогава обвиняемият станал от мястото си, взел
си чантата и тръгнал, придружен от децата, през двора към ресторанта.
Обвиняемият бил последван от св. Н. След като влязъл в ресторанта, обв. П. се
обърнал към св. П., който по това време се намирал зад бара, и му потърсил защо
е разплакал децата. Тогава се намесил св. Т., който от мястото, на което бил
седнал възприел случващото се и реагирал, като казал, че той е указал децата да
бъдат свалени от столовете. Тогава обвиняемият отишъл до него и заставайки от
лявата страна на масата, на която свидетелят седял, започнал да му иска
обяснения като какъв бил дал тези указания и кой бил той, че да забранява на
децата да си играят. Св. Т. от своя страна заявил, че бил ******. Тогава обв. П.,
който видял намиращите се на масата бутилка и чаша с вино, поискал обяснение от
св. Т. относно това как изпълнявал служебните си задължения, след като
употребявал алкохол и защо нямал бадж във връзка с изпълняваната от него длъжност.
След това обвиняемият отишъл до барплота, където се намирала св. Б. и казал, че
иска да говори с управителя на ресторанта. В следващия момент обв. П. отново се
върнал до масата, на която седял св. Т., взел чашата с вино и я излял върху
главата на свидетеля. Св. Т. от своя страна също реагирал, като станал от
стола, взел намиращата се на масата бутилка и излял съдържанието и по посока на
обвиняемия.
Случващото се било възприето от свидетелите В., П., К.
и Б., както и от св. Н., който бил последвал обв. П. вътре в ресторанта и
наблюдавал развитието на инцидента. Посочените свидетели, с изключение на св. Б.,
се доближили към обв. П. и св. Т. с намерение да предотвратят разрастването на конфликта
между двамата, бутайки обвиняемия настрани. Св. Н. застанал между обвиняемия и
св. Т., който се бил изправил от мястото си, а св. В. застанал от лявата страна
на св. Н. Св. П. и св. К. се намирали в непосредствена близост до посочените
по-горе лица. Тогава обв. П. се отдръпнал, свалил чантата, която носел през
рамо, отишъл до барплота, където стоели няколко от децата, и я подал на едно от
тях. След това обвиняемият отново се насочил към масата на св. Т., разбутал
свидетелите Н. и В., които продължавали да седят един до друг пред масата, и
минал между тях. После обв. П. пак се оттеглил към барплота, където разменил
реплики със св. Б. През това време св. Т. отново седнал на стола на масата, а
свидетелите Н. и В., които дотогава седели пред масата, застанали на известно
разстояние от обв. П., който пак тръгнал към масата на св. Т.. Свидетелите Н. и
В. го следвали на малко разстояние от него. В този момент в ресторанта от
посока градината влезли свидетелите Г. и М.К.. Когато обвиняемият стигнал
масата, на която седял св. Т., застанал прав до последния. Свидетелите Н. и В.,
които следвали обвиняемия, се намирали в непосредствена близост до масата, а
влезлите свидетели Г. и М.К., застанали зад тях. По това време в ресторанта
били и сервитьорите, които се намирали на разстояние от бара. Обв. П. с юмруци
замахнал към св. Т. и му нанесъл няколко удара в областта на гърдите. В този
момент останалите мъже, които се намирали в близост до масата, се насочили към
масата, за да разтърват обв. П. и св. Т. и да предотвратят конфликта. Св. М.К.
застанал между св. Т. и обв. П., когото избутал назад. Св. Г. отишъл до св. Т.,
който в този момент се изправил до масата. Св. Г. поискал от св. Т. да се
отдръпне настрани, за да не ескалират нещата. Обв. П., след като бил избутан
назад от св. М.К., се насочил към бара на ресторанта, пред който седял св. П.
Последният се отдръпнал назад към бара предвид настъпателното движение към него
от страна на обвиняемия. Св. В., който по това време се намирал в близост, се
отдалечил. Виждайки създалата се ситуация, свидетелите Н. и М.К. се отправили
към бара, като последният хванал обв. П. за ръката, за да го възпре, като наред
с това застанал между него и св. П. Обвиняемият си съблякъл якето, което подал
на св. М.К., след което се опитал отново да отиде към масата, на която
продължавал все още да седи св. Т.. Св. М.К. отново се намесил, хващайки обв. П.
в областта на кръста и избутвайки го към изхода на залата. Обвиняемият на
няколко пъти се опитвал да стигне до мястото, на което седял св. Т., като дори
при единия от случаите замахнал с ръка към него, но не могъл да го удари, тъй
като св. М.К. продължавал да го възпира. По време на конфликтните ситуации със
св. Т., обв. П. отправял към него обидни думи и изрази.
При поредното скупчване на лицата около масата на св. Т.,
докато свидетелите Н. и М.К. възпирали обв. П., св. Г. успял да изведе св. Т.
до изхода на ресторанта, където по това време бил застанал и св. В. Обв. П.
тръгнал към тях, но бил спрян от св. М.К.. Свидетелите Г. и Т. се насочили към
стълбите, водещи към изхода на ресторанта, като след тях тръгнал и св. М.К..
Обв. П., свидетелите Н. и В. останали в ресторанта. Обвиняемият все пак обаче
последвал св. Т., но бил възпрян от свидетелите Г. и М.К., които се опитали да
го избутат настрани, така че да предотвратят възникването на конфликт между него
и св. Т.. Към мястото, на което се намирали посочените лица, се насочили
свидетелите Н. и В., които до този момент били в ресторанта, откъдето видели
случващото се в градината. Св. Н. се обадил на тел.112, като сигнализирал за
случилото се и поискал да бъдат изпратени полицейски служители на мястото. В
градината дошъл и св. П. В момента, в който св. В. се намирал зад обв. П.,
последният се обърнал и с лявата си ръка хванал свидетеля за врата и започнал
да го стиска, изблъсквайки го назад. Тогава св. М.К. се намесил, като застанал
между обвиняемия и св. В. и направил жест с ръка към последния да се оттегли.
Тогава св. В. тръгнал в посока, противоположна на мястото, на което се намирал
обв. П.. Св. М.К. придружил на известно разстояние св. В., прегръщайки го през
рамо, след което отново отишъл до обвиняемия. Междувременно на тел.112 се
обадила и св. Б.
Обв. П. и останалите лица от неговата компания обаче
не изчакали пристигането на полицейските служители, а си тръгнали. Обвиняемият
отказал да плати сметката, която била в размер на 628.00 лв., като си оставил
имената и телефонния номер, на който да му се обади управителят на ресторанта,
с когото искал да разговаря преди да плати сметката.
Малко след като клиентите на ресторанта си тръгнали,
пристигнали ******** ******** от Четвърто РУ към ОДМВР Пловдив, единият от
които бил св. И. З.
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза на св. Т. е било причинено кръвонасядания в
областта на гърдите и драскотина на дясната ръка. Описаните увреждания са в
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да
са причинени така, както се съобщава в данните по досъдебното производство.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че преносима цифрова памет с
надпис „Lexar
8G” съдържа 2 бр. видеофайлове, които са презаписи от
оригиналния файл на записан върху твърдия диск на видеоохранителната система
видеозапис. Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса при
записаната информация. Видеофайловете са записани в „mp4” формат, цветни, без звук, с резолюция 704х576
пиксела. Възможно е заснетото лице от видим мъжки пол на видеозаписите от
преносима цифрова памет с надпис „Lexar 8G” да е лицето И.В.П., ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка се установява частично
от обясненията на обв. П., дадени в хода на досъдебното производство, частично
от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.Б.К., Н.В.Г.
и Д.К.К. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно тази на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – от показанията му, дадени пред орган на
досъдебното производство, а относно обстоятелството, за което бяха прочетени
показанията на свидетеля, дадени в разпита му на 04.11.2014г., както и тези,
дадени в проведената между него и св. Н. очна ставка – от показанията му, депозирани
в разпита му относно нанасянето на удари на св. Т. от обв. П./. Фактическата
обстановка се установява частично и от показанията на свидетелите, разпитани в
хода на досъдебното производство – Г. В. Т., В. Д. В., К. П. П. и П. Н. Н., както
и изцяло от показанията на свидетелите – Г. П. К., М. М. М. – К., Е. В. П., И.
Н. З., Е. А. К., Р. И. Н., Д. О. Б.
Съдът не кредитира обясненията на обв. П. в частта им,
в която същият отрича да е удрял св. Т.. В тази им част обясненията на
обвиняемия се опровергават на първо място от показанията на св. Т., който
твърди, че по време на конфликта между него и обвиняемия вътре в ресторанта,
последният му е нанесъл няколко удара с юмруци в областта на гърдите. Действително
същият като пострадал от деянието е заинтересовано от изхода на делото лице,
поради което и неговите показания следва да бъдат обсъдени в съвкупност с
останалите доказателства по делото. Показанията на св. Т. в посочената им част
се подкрепят от тези на св. К., дадени в разпита му пред орган на досъдебното
производство, които бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, съгласно които обв. П. е удрял св. Т.. Действително относно това
обстоятелство бяха прочетени, по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, и
показанията, дадени от св. К. в проведената между него и св. Н. очна ставка, в
които твърди, че не е виждал размяна на удари между обв. П. и св. Т., предвид
наличието на съществени противоречия между тях и прочетените показания на
свидетеля, дадени в разпита му пред орган на досъдебното производство, които
същият потвърди. Съдът кредитира показанията, дадени от св. К. в разпита му
пред орган на досъдебното производство, тъй като именно те бяха потвърдени от
него, като същият обясни липсата на спомени, респ. възникналото противоречия с
изминалия продължителен период от време. Показанията на св. К. в първоначалния
му разпит са в момент, който е бил по-близък по време до случилото се и е
нормално тогава спомените да са били по-ясни. Действително св. К. твърди, че
обв. П. е нанесъл удари в корема на св. Т., за разлика от заявеното от
пострадалия, че ударите са били в областта на гърдите. Следва обаче да се
отбележи, че по това време св. К. се е намирал до бара, т. е. на известно
разстояние от масата, около която се е развивал инцидентът. Освен това в
момента, в който обв. П. е нападнал св. Т., около масата, на която е седял
последният, са се били скупчили свидетелите В., Н., Г. и М.К., които са се
опитвали да разтърват обвиняемия и пострадалия и да предотвратят конфликта. Ето
защо св. К. не е могъл да види къде точно в тялото на св. Т. са попаднали
ударите, които обв. П. му е нанесъл. В тази връзка трябва да се отбележи и
това, че в момента, в който обвиняемият е нападнал св. Т., последният е бил
седнал, поради което и с оглед разположението на тялото спрямо масата, следва
да се приеме, че ударите са попаднали в областта на гърдите, а не в корема на
пострадалия. Действително св. П. и св. Б. в показанията си не съобщават по
време на инцидента да са видели обв. П. да нанася удари на св. Т.. И двамата
сервитьори обаче по това време са се намирали на бара и предвид разстоянието от
масата, на която е седял св. Т., както и наличието на скупчили се хора около
него и обв. П., не би могло да се очаква да видят какво точно се случва. В този
смисъл са и показанията на св. Б., която посочва, че от мястото, на което се е
намирала не е имала видимост към случващото се между обв. П. и св. Т.. Св. В.
от своя страна също твърди, че не е видял обвиняемият да е нанасял удари на св.
Т.. Действително за разлика от сервитьорите, които по това време са се намирали
на бара, св. В. е бил в непосредствена близост до случващото се, като дори
заедно се е опитвал да предотврати конфликта. Съдът обаче намира, че не следва
да кредитира показанията на св. В. в тази им част, както и показанията на
останалите лица от компанията на обв. П., които са били вътре в заведението и
са се опитвали да разтърват обвиняемия и св. Т. и които лица отричат да са
видели нанасянето на удари. За да стигне до този си извод съдът взема предвид
това, че нанасянето на удари от обв. П. на св. Т. се установява не само от
показанията на самия пострадал, подкрепени от тези на св. К., но и от записите
от видеоохранителната камера в ресторанта, както и от изготвения Протокол за
оглед на веществени доказателства от 11.06.2015г., предмет на който е била
преносимата цифрова памет, съдържаща видеофайловете, представляващи презаписи
от оригиналния файл на записан върху твърдия диск на камерата видеозапис. Както
беше посочено по-горе съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
върху видеофайловете не са установени следи от манипулация/намеса при
записаната информация.
От посочените записи се установява, че в един момент
обв. П. отишъл до масата, на която седял св. Т. и с ръце, свити в юмруци
замахнал към него. Действително поради струпалите се в този момент хора до
масата не може да се види дали ударите са попаднали върху св. Т.. Същите обаче
са били насочени към него. Горното е в подкрепа на показанията на пострадалия и
тези на св. К. за нанесени от страна на обв. П. удари, доколкото останалите
свидетели, включително и обвиняемият, не само, че отричат нанасянето на удари,
но и това последният да е замахвал към св. Т., още по-малко пък с ръце, свити в
юмруци. Според една част от свидетелите, включително и според обв. П.,
единственият физически контакт, който последният е имал със св. Т., се е
състоял в хващане за дрехите и ръцете, дърпане и бутане. Следва обаче да се има
предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е
замахвал към пострадалия с ръце, свити в юмруци, което не само, че опровергава
твърденията, че единственото физическо съприкосновение между тях се е
изразявало само в дърпане и бутане, но и подкрепя извода за нанесени удари.
На следващо място в подкрепа на показанията на
пострадалия е и заключението на съдебномедицинската експертиза, от което се
установява, че на св. Т. са били причинени кръвонасядания в областта на
гърдите, които увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет
и отговарят по време и начин да са причинени така, както се съобщава в данните
по досъдебното производство.
Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на обв. П.
относно това, че той неволно е залял св. Т. с вино. В тази връзка обвиняемият
твърди, че е взел чашата от масата, за да провери дали в нея имало алкохол, при
което, опитвайки се да я помирише, св. Т. дръпнал чашата от ръката му, в
резултат на което съдържанието и се изляло върху свидетеля. Тези обяснения на
обв. П. се опровергават отново от показанията на св. Т., от които се
установява, че обв. П. е взел намиращата се на масата, на която свидетелят е
седял, чаша и я излял в лицето му. Това обстоятелство се установява и от
показанията на св. В., който в този момент е бил в непосредствена близост до
обв. П. и св. Т., както и от тези на свидетелите К. и Б., които макар и да са
били на известно разстояние и да не са могли да проследят цялото развитие на
ситуацията, са възприели някои от нещата, които са се случили. Съдът не дава
вяра на показанията на св. Н., който също твърди, че заливането с вино от
страна на обв. П. е било неволно. Освен всичко останало показанията на св. Н. в
тази им част си противоречат с обясненията на обв. П.. И това е така, тъй като
св. Н. твърди, че част от съдържанието на чашата се е разляла при оставянето и
на масата от обвиняемия, в резултат на което св. Т. е бил залят в коремната
област. Обв. П. обаче, както беше посочено по-горе, твърди, че чашата се е
разляла, тъй като св. Т. я е дръпнал от ръцете му. Св. М.К. е влязъл в
ресторанта в един по-късен момент, след като обв. П. вече е бил залял с вино
св. Т.. Същият обаче в последствие е чул, че е имало взаимно заливане с вино
между обвиняемия и св. Т.. Св. Г. твърди, че към този момент е бил в
ресторанта, както и че в резултат на жестикулирането обв. П. е бутнал
намиращата се на масата чаша към св. Т., в резултат на което го намокрил. Това
от една страна е в противоречие с обясненията на обвиняемия и тези на св. Н.
относно това как точно се е стигнало до разливането на чашата. По-важното обаче
е, че към този момент св. Г. не е бил в ресторанта. Това става ясно от записите
от видеохранителните камери, от които се установява, че към момента, в който
обв. П. е залял с вино св. Т., в ресторанта са били свидетелите Н., В., П. и К.,
които се опитали да разтърват лицата. От записите се установява, че св. М.К. и
св. Г. са влезли в ресторанта от посока градината, след заливането с вино между
обв. П. и св. Т.. В този смисъл са и показанията на св. М.К., който, както беше
посочено по-горе, заявява, че не е видял, а само в последствие е чул, че е
имало заливане с вино. Начинът, по който св. Т. е бил залят с вино от обв. П.
се установява и от записите, от които се вижда, че обвиняемият взима чаша с
вино и я излива върху св. Т..
От доказателствата по делото се установява и това, че
и св. Т. е залял обв. П. с вино от намиращата се на масата бутилка, която взел
и излял съдържанието и по посока на обвиняемия. Относно това обстоятелство
съдът кредитира обясненията на обвиняемия, тъй като именно те се подкрепят от
останалите доказателства по делото – показанията на свидетелите Н., П. и Б.,
както и от тези на св. К., дадени в разпита му в досъдебното производство и
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, които съдът кредитира,
тъй като именно те бяха потвърдени от свидетеля, след прочитането им, като
освен това са дадени в един по-близък до случилото се момент. В подкрепа на
горното са и записите от видеохранителните камери, от които се установява, че
след като е бил залят с вино от обв. П., св. Т. е взел стоящата на масата
бутилка и е излял съдържанието и по посока на обвиняемия. Предвид изложеното
съдът не кредитира показанията на св. Т. относно това, че обвиняемият се е
опитал да вземе бутилката с вино и да го удари с нея и свидетелят, за да му
попречи да направи това, я е хванал, при което виното се е разляло. Тези
показания на св. Т., макар и да се подкрепят от св. В., се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства, поради което и на същите не следва
да бъде дадена вяра.
От доказателствата по делото не може да се приеме и
това, че обв. П. е душел св. Т.. Пострадалият твърди, че след заливането с вино
обвиняемият го е хванал за гърлото с двете си ръце. В този смисъл са и
показанията на св. К., дадени в проведената между него и св. Н. очна ставка и
прочетени на основание чл.281 ал.1 т.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Това
обстоятелство обаче не се установява от показанията на останалите свидетели,
които в този момент са били в ресторанта – Н., В. и П., които са били в
непосредствена близост, тъй като именно те са разтървали лицата и са избутали
обвиняемия настрани. Именно в подкрепа на техните показания са и записите от
видеохранителните камери, от които се установява, че след като обв. П. е бил
избутан настрани, следващия път, в който отново е отишъл до масата, на която е
седял св. Т., е бил, когато го е ударил. Освен това от заключението на
съдебномедицинската експертиза на св. Т. не се установява на същия да са били
причинени травматични увреждания в тази област. Действително при
освидетелстването св. Т. се е оплакал от болки в шията, но увреждания в тази
област не са били констатирани, поради което и с оглед изложеното по-горе съдът
намира, че следва да приеме, че такова физическо съприкосновение не е имало.
Съдът не кредитира и показанията на св. Т. относно
това, че обв. П. му е нанасял удари и в градината, където според свидетеля
обвиняемият го е ударил няколко пъти с ръце в областта на гърдите и корема. Показанията
обаче на св. Т. не се подкрепят от показанията на останалите свидетели, които
са се намирали в градината в момента, в който св. Г. извел пострадалия до
изхода на ресторанта. Това са самият св. Г., както и свидетелите Н. и М.К.,
включително и от персонала на заведението, а именно свидетелите В. и П., които
също по това време са били в градината, разбира се и от обясненията на самия
обвиняем. Действително обв. П. е последвал св. Т. и в градината, но е бил спрян
от свидетелите Г. и М.К., които включително се опитали и да избутат обвиняемия
настрани, така че да предотвратят възникването отново на конфликт между него и
св. Т.. Нанасянето на удари от обвиняемия на пострадалия в градината на
ресторанта не се установява и от записите от камерите. Следва да се отбележи и
това, че в първоначалния му разпит св. Т. не е съобщил за това обв. П. да му е
нанасял удари освен в ресторанта и в градината, като в същото време съобщава за
това, че обвиняемият е душил св. В.. Показания в този смисъл св. Т. е дал едва
в последствие при провеждане на очните ставки. Освен това св. Т. твърди, че в
градината обв. П. го е удрял освен в гърдите и в корема, в областта на който
обаче не се установява наличие на травматични увреждания.
Установява се от доказателствата по делото, че в
градината е имало физическо съприкосновение между обв. П. и св. В., който при опита на обвиняемия да се
домогне до св. Т., се насочил към тях. В момента, в който св. В. се намирал зад
обв. П., последният се обърнал и с лявата ръка го хванал за врата и започна да
го стика, изблъсквайки го назад. Това предизвикало намесата на св. М.К., който
застанал между обвиняемия и св. В.. Макар и самият обвиняем, както и останалите
лица от неговата компания, които по това време са се намирали там, а именно
свидетелите Г., Н. и М.К. да отричат това обстоятелство, същото се установява
от показанията както на св. В., така и на св. Т.. В подкрепа на техните
показания са и записите от камерите, от които се установява, че обв. П. с
лявата си ръка е хванал св. В. за врата отпред и го изблъсква назад. Не се
установява обаче обвиняемият да е извършвал други действия по отношение на св. В.,
освен хващането за врата, поради което и съдът не кредитира дадените от
свидетеля показания за това, че обв. П. го е удрял няколко пъти с ръка в
областта на лицето. Отново следва да се отбележи това, че показания в този
смисъл св. В. не е дал в първоначалния му разпит, а едва при провеждането на
очните ставки. Освен това единствено св. П. говори за това, че обв. П. е удари
няколко пъти с юмрук в областта на рамото св. В., като освен това му зашлевил и
шамар по лявата буза. След това св. П. твърди, че по-скоро св. В. е бил избутан
от обв. П.. Такова посегателство от страна на обвиняемия спрямо св. В. не се
установява и от записите от камерите.
На следващо място съдът приема, че по време на
конфликта обв. П. е отправял заплашителни думи и изрази по отношение на св. Т..
Това се установява от показанията на самия пострадал, който твърди, че
обвиняемият му е казвал, че ще го ликвидира. В този смисъл са и показанията на
св. В., както и тези на св. Б. Разбира се не може да се очаква същите да
възпроизведат буквално съдържанието на казаното от обв. П. както заради
изминалия период от време след случилото се, така и с оглед на това, че
ситуацията е била динамична и напрегната, а също така и неочаквана, поради
което не може да се изисква от лицата да помнят точно казаното. Важното в
случая е, че помежду им няма противоречие относно съдържанието на казаните от
обв. П. и адресирани по отношение на св. Т. думи и изрази.
От обективна страна фактите по делото се подкрепят и
от събраните по същото писмени доказателства: том І от досъдебно производство №
235/2015г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Пловдив - съдебномедицинско
удостоверение № 37/2014г. /л.16/, характеристична справка /л.50/; том ІІ от
досъдебно производство № 235/2015г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Пловдив -
Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.06.2015г. с приложени към
него фотоснимки /л.4-л.86/, Протокол за оглед на веществени доказателства от
23.09.2015г. с приложени към него разпечатки /л.103-л.109/, Протокол за
доброволно предаване от 20.04.2015г. /л.135/, справка за съдимост /л.169/.
Фактическата обстановка се установява и от
веществените доказателства по делото - преносима памет /флашка/ с надпис „Lexar 8G” и диск „maxell” CD-R.
При така описаната фактическа обстановка съдът приема
от правна страна, че обв. П. не е осъществил състава на престъплението по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установява, че с действията си обв. П. е причинил на
пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в гърдите,
които съгласно съдебномедицинската експертиза са в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет. Именно в областта на гърдите са били нанесените от
обв. П. на св. Т. удари. Съгласно експертизата на св. Т. освен кръвонасяданията
в областта на гърдите, е била причинена и драскотина на дясната ръка. От
доказателствата по делото не се установява това травматично увреждане на
пострадалия да е било причинено от обвиняемия. Както беше посочено ударите,
които обв. П. е нанесъл на св. Т. са били в областта на гърдите, от които обаче
не би могла да бъде причинена драскотина на ръката. Наред с това следва да се
отбележи и фактът, че присъстващите на инцидента лица са се опитвали да
разтървават обв. П. и св. Т., като са отблъсквали единия от другия, при която
ситуация е напълно възможно някое от тези лица да е причинило драскотината на
дясната ръка на пострадалия.
Съдът обаче намира, че причинената от обв. П. на св. Т.
лека телесна повреда не е била по хулигански подбуди. Леката телесна повреда ще
е причинена по хулигански подбуди тогава, когато липсва личен мотив, някакви
видими поводи, които да са създадени от пострадалия, а основният мотив на дееца
е не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира явно неуважение към
обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия.
В тези случаи деецът иска да изяви себе си, като погази установения ред и
всичко, което се изпречи на пътя му, да докаже, че може да върши каквото си
пожелае, независимо от нормите на обществото.
Причина за поведението на обв. П. е било
обстоятелството, че децата, едно от които била неговата дъщеря, са били
разплакани и разстроени. Поради това обвиняемият влязъл в ресторанта, където
преди това си играели децата, и потърсил сметка от св. П., който по това време
се намирал зад бара, защо децата са разплакани. Тогава св. Т. казал, че той е
указал децата да бъдат свалени от столовете, за да не се наранят, при което
обвиняемият отишъл до него и започнал да му иска обяснения като какъв бил дал
тези указания и кой бил той, че да забранява на децата да си играят. Последвало
взаимно заливане с вино, след което обв. П. ударил св. Т. и му причинил
уврежданията в областта на гърдите. Първопричината за поведението на обвиняемия
и за това да се стигне до нанасяне на удари от негова страна на пострадалия, е
обстоятелството, че децата, включително и неговата дъщеря, са били разплакани и
разстроени, до което се е стигнало в резултат на това, че св. Т. е поискал те
да слязат от столовете, на които са си играели. Това е мотивирало последващите
действия на обв. П., според когото в случая св. Т. е следвало да се обърне към
родителите на децата, които да предприемат съответните действия. Причина за
поведението на обв. П. е било и обстоятелството, че св. Т. се е представил за
охрана на заведението, а в същото време не носел отличителни значи, указващи
изпълняваната от него длъжност, а наред с това и употребявал алкохол по време
на работа. Това провокирало обвиняемия, тъй като самият свидетел не изпълнявал
стриктно задълженията си, а в същото време изисквал от другите определено
поведение. В случая основният мотив на обв. П. е бил да засегне пострадалия, а
не да демонстрира явно неуважение към обществото и незачитане на правните норми
чрез посегателство върху пострадалия.
Предвид горното и с оглед на това, че съгласно
разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК за лека телесна повреда, наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, обв. П. следва да бъде признат
за невинен в това на 01.06.2014г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди да е
причинил другиму – на Г. В. *** лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания в гърдите и драскотина на дясната ръка, които да са причинили
болка без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2
от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Вещественото доказателство по делото - преносима памет
/флашка/ с надпис „Lexar – 8G” бяла на цвят с
оранжева прозрачна капачка, следва да се върне на „Хеброс България” ООД гр.
Пловдив след влизане на решението в сила.
Вещественото доказателство по делото – диск „maxell” СD-R с ръкописен надпис „Четвърто РУ МВР – Пловдив” по ДП № 235/2014г.”,
следва да се върне на Районен център 112 след влизане на решението в сила.
На основание чл.190 ал.1 от НПК направените
по делото разноски в размер на 40 лв. следва да останат за сметка на държавата.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.