Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12.03.2014 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и тринадесета
година в състав:
Председател : Милен
Бойчев
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 836 по описа за 2014 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето.
Молителят
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе е направила искане за налагане на
мярка за закрила по чл. 4, ал.1 т.2 от ЗЗДт - настаняване на детето А. А.Ш. с ЕГН********** в
семейството на Ш.С.А. и А.О.А., дядо на детето по бащина линия и неговата
съпруга, със срок до навършване на пълнолетие, но не повече от 20-годишна
възраст, ако учи или при промяна на обстоятелствата, довели до настаняването му.
В молбата се излагат подробни обстоятелства за необходимостта от предприемане
по отношение на детето А. мярка за закрила, както и, че поисканата от ДСП –
Русе такава е в максимална степен съобразена с интересите на детето.
Ш.С.А.
и А.О.А. изразяват желание за отглеждане на детето и считат направеното от
молителя в настоящото производство искане за основателно.
РРП
изразява становище за основателността на
молбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Детето А. А.Ш. с
ЕГН********** е с родители: майка М.Д.К. ЕГН********** с постоянен адрес в гр.
Завет и баща А.. С. ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Баниска, обл.
Русенска. Във връзка с постъпило до ДСП – Русе искане от Ш.С.А. и А.О.А. да
отглеждат детето А., е извършено социално проучване, при което е установено, че
двамата задоволяват адекватно всички потребности на детето, което живее при
тях. Ш.А. бил дядо на детето по бащина линия, а А.А. негова съпруга. Същите
отглеждали детето и полагали грижи за него от самото му раждане, поради което
то ги възприемало като най - близките роднини – баба и дядо. Майката на детето
живеела в гр. Завет, където имала ново семейство и не желаела да отглежда
дъщеря си А.. Подписала нотариално заверено пълномощно, с което упълномощила А.А.
да представлява детето. На 07.02.2014г. изрично декларирала несъгласие детето А.
да бъде настанено в нейното семейство. Бащата бил безработен, материално
затруднен, нямал желание да отглежда дъщеря си и бил съгласен това да прави
семейството на неговия баща, за което също попълнил декларация. Социалните
служители не установили други близки роднини на детето А., които да желаят да
поемат грижите по неговото отглеждане и възпитание. При извършеното социално
проучване на семейството на Ш.А. и А.А. е установено, че те разполагат с
необходимия родителски капацитет да полагат адекватни грижи за детето, в
стабилна и спокойна семейна среда. Същите по реда на чл. 27, ал.3 от ЗЗДет
изрично са декларирали съгласие да отглеждат детето и то да бъде настанено при
тях. В съдебно заседание поддържат това свое желание.
Със заповед
№ЗД-03/13.01.2014г. детето е настанено по административен ред, считано от
13.01.2014г. в семейството на Ш.А. и А.А., с адрес ***, със срок до произнасяне
на съда с решение съгласно чл. 28 от ЗЗДт.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Касае
се за производство по реда на чл. 28 вр. чл.26 от ЗЗДт., което има за цел да
осигури съдебна администрация на правоотношенията, свързани с постановяването
на мерки за закрила на децата. В настоящото производство съдът е длъжен да
провери дали е налице някоя от материалните предпоставки за настаняването на
детето извън семейството, визирани в чл. 25 от ЗЗДт. Една от тези хипотези е
посочена в чл. 25, ал.1 т.2 от ЗЗДт – ако родителите без основателна причина
трайно не полагат грижи за детето, обстоятелство установено в настоящото
производство.
В
случая, от представените по делото доказателства се установява невъзможността
детето А. да бъде отглеждано от своите родители. Майката и бащата са напълно
дезинтересирани от него, изрично са декларирали нежелание да полагат грижи за
детето и са изразили съгласие то да се отглежда и възпитава от Ш.С.А. и А.О.А.,
дядо на детето по бащина линия и неговата съпруга,
Съгласно
чл. 28, ал.4 изр.2 от ЗЗДт при настаняване на децата извън семейството, съдът е
длъжен да следва поредността по чл. 26, ал.1 от ЗЗДт, освен когато това не е в
интерес на детето. В случая съдът намира, че настаняването на детето в
семейството на най-близките му роднини каквито са Ш.С.А. и А.О.А. отговаря в
най-пълна степен на неговия интерес. Същите са единствените му роднини, които
са изразили желание да го отглеждат и възпитават и разполагат с възможността за
това. По този начин детето А. ще продължи да живее в дома в който се е родило и
израснало, заобиколен от близки роднини, които най-добре биха осигурили нормална
семейна среда за неговото отглеждане и възпитание. Налице са и предпоставките по чл. 27, ал.3 от
ЗЗДт – при извършеното социално проучване е установена годността на Ш.С.А. и А.О.А.,
техния родителски капацитет и възможности за отглеждане на детето, както и
изричното тяхно съгласие за това. Поисканата мярка за закрила следва да бъде
наложена с максимален срок до навършване на пълнолетие на детето, а не до 20
годишна възраст. С навършване на 18 години, детето А. ще придобие пълна
гражданска дееспособност, независимо от обстоятелството дали ще учи ли не.
С
оглед горното, при съобразяване на доказателствата по делото, становището на
страните, съдът намира молбата за основателна и като такава тя следва да бъде
уважена.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
НАЛАГА
спрямо детето А. А.Ш. с ЕГН **********, род. на ***г. мярка за закрила по чл.
4, ал.1 т.2 от ЗЗДт, като го НАСТАНЯВА в семейството на Ш.С.А. ЕГН ********** и А.О.А. ЕГН********** с
постоянен адрес *** със срок до навършване на пълнолетие или до промяна в
обстоятелствата, обуславящи изменение или прекратяване на определената мярка за
закрила.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението подлежи
на незабавно изпълнение, съгласно чл. 28, ал.4 от ЗЗДт.
Районен
съдия:/п/