Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативният специализиран наказателен съд, втори
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети и втори януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
СТОЯН ТОНЕВ
в
присъствието на секретаря В.Костадинова
с участието на прокурора Мойсев
разгледа
докладвано от съдията Росенова в.н.о.х.д № 535 по описа на АСНС за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по протест на СП и въззивни жалби на подс.Е.Е.П.,Е.Ц.П.
,Н.Й.Ш.,Я. Е. А., Д.С.И., П.Т.И.,Г.П.Г.,
подадени чрез защитниците им, против
присъда от 11.04.2019г. по
н.о.х.д.№ 2880/2017г., на Специализираният наказателен съд ,13 състав.
С присъдата: Подс.Е.Е.П. е
признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК
и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „ лишаване
от свобода „ за срок от шест месеца , изпълнението на което, на основание чл.
66 ал.1 НК , е отложено за срок от три години.
Подс.Е.Ц.П.
е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 т.2
вр.ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода„ за срок от две години, изпълнението на което, на основание чл. 66
ал.1 НК , е отложено за срок от четири години.
Подс.Н.Й.Ш.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода „за срок от една година , изпълнението
на което, на основание чл. 66 ал.1 НК , е отложено за срок от три години.
Подс.
Я. Е.А. е признат за виновен извършено престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК. и при условията на
чл.5 НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три години,изпълнението
на което,на основание чл. 66 ал.1 НК , е отложено за срок от пет години.
Подс.Д.С.
И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 т.2
вр.ал.2НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода„ за срок от една години, изпълнението, на което, на основание чл. 66 ал.1 НК , е
отложено за срок от три години.
Подс.П.Т.И.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.321 ал.3т.1 вр. ал.1 НК и при условията на
чл.54 НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от седем години.
Подс.П.Т.И.
е признат и за виновен извършено престъпление по чл. чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 ,т.6 и т.7 вр. чл.26
ал.1 НК и при условията на чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода „ за срок от
пет години и шест месеца .
На
основание чл. 23 ал.1 НК съдът е определил
едно общо наказание, най – тежкото от
двете наказания „ лишаване от свобода“, а именно седем години, като е определил
да бъде изтърпяно при „първоначален строг” режим.
Съдът е уважил предявения граждански иск срещу
П.Т.И. от Министерство на финансите и го е осъдил да заплати сумата в размер на 2 779 186.12 лв., за
причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2014 г., за инкриминираното
му деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 ,т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 НК.
Подс.Г.П.Г. е признат за виновен ,за извършено
престъпление по чл. чл. 321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл.5 НК му е наложено
наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три години , при първоначален общ
режим.
На основание чл. 189 ал.3 НПК на подсъдимите
са възложени разноските по делото в
размер на по една седма от всички , или за всеки , сумата от по 1680.97 лв. и разделени в размер на по една седма за разноските
в съдебното производство в размер на по 24.29 лв. за всеки.
Подс.П.Т.И. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СНС
държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 111167.44 лв.
Протестът на СП оспорва присъдата по отношение на наложените наказания на подс. Я.А., Д.И., Н.Й.Ш.,Е.Е.П.
и Е.Ц.П..Предлага се да бъдат увеличени наказанията като бъдат
определени над минималния размер, от предвиденото в санкционната част на закона,
за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК., а именно да бъдат увеличени
наказанията, в размер на около четири години и отменено
приложението на чл. 66 ал.1 НК.
Излагат
се кратки аргументи в протеста , че
неправилно решаващият съд е отложил изпълнението на наказанието„лишаване от
свобода„ за различен изпитателен срок, по
отношение на всеки един от подсъдимите.Прокурорът
счита,че наложените наказания са
несъразмерно ниски предвид високата
степен на обществена опасност на престъплението.По отношение подс.Д.И. ,Н.Ш.,Е.П.
и Е. П. държавното обвинение намира, че неправилно е определено наказание, при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, защото не са събрани доказателства за
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Според прокурорът
при индивидуализация на наказанията на посочените подсъдими следва да се вземе предвид причинената щета и високата степен на обществена опасност на деянията, необходимата
сериозна подготовка, упоритост и продължтелен период от време на действие на
групата. Посочва се, че след изготвяне на мотивите към съдебния акт ще бъде
извършена преценка за допълване или оттеглянето му. След изготвяне на мотивите
и уведомяване на СП протеста не е допълнен.
Не се правят искания за проверка и събиране на доказателства.
Подс. Е.Е.П., чрез защитника си, в основна и
допълнителна жалба, обжалва присъдата като незаконосъобразна. Сочи, че вината
на подс. Е.П. не е доказана безспорно. В
допълнение към жалбата се прави собствен
анализ на доказателствата, конкретно на показанията на избрани свидетели и на заключението
по частично приетата съдебно счетоводна експертиза. Предлага присъдата да бъде
отменена като подс.Е. П. бъде признат за невиновен. Не се правят искания за
събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция
Подс.Е.Ц.
П.,чрез защитника си, в основана и допълнителна жалба, обжалва присъдата
като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се доводи за неправилно формиране
на фактическите изводи на съда поради необективен анализ на доказателствата по
делото,посочва непълно изясняване на
фактите и обстоятелствата по делото, които установяват участието на този
подсъдим в инкриминираното деяние, наличието на оскъдна аргументация в мотивите,
само на л.4 и л.5, относно обстоятелства значими за предмета на доказване. Изразява
се становище, че доказателства са
противоречиви и не са обсъдени от решаващия съд, поради което са направени неправилни
фактически и правни изводи. В допълнение към въззивната жалба се прави обширен
анализ на доказателства като се акцентира върху конкретни изводи в мотивите, оспорва
се начина на кредитиране на съдебно–счетоводната експертиза. Твърди се, че мотивите на съдебния акт не съдържат собствен анализ на фактите, отсъстват
изводи защо се приема, че деянието е осъществено виновно, а обинителната теза е
приета безкритично. Според защитата е нарушена разпоредбата на чл. 339 НПК, тъй
като не са изложени аргументи, защо не
се приема защитната позиция. Предлага се на въззивната инстанция след
всеобхватна проверка на присъдата да бъде отменена и постановена нова, с
която този подсъдим бъде признат за
невиновен. Не се правят доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Подс.Н.Й.Ш.,
чрез защитика си, в основана и допълнителна въззивна жалба, оспорва присъдата
като неправилна, необоснована, незаконосъобразна, а наложеното наказание явно
несправедливо. Защитата счита, че е неправилнен анализа на проверените
доказателства, отсъства обективно и всестранно
обсъждане на доказателствата вследствие, на което е приложен неправилно материалния
закон. Посочва се, че е нарушенен чл.
305 ал.3 НПК, тъй като в мотивите на съдебния акт са привнесени изцяло
фактическите и правни изводи от обвинителния акт без да е съобразена пледоарията
на защитата, прави се собствен анализ на приети за установени факти и се твърди, че не са направени изводи за
субективната страна на престъплението. Оспорва се наложеното наказание като несправедливо,
защото от момента на извършване на престъплението са изтекли повече от шест години, разследването е
продължило изключително дълго без вина на подсъдимия, бил е лишен от възможност да напуска страната и от
правото делото му да бъде разгледано в разумни срокове. Тези обстоятелства не
са били взети в предвид при определяне на наказанието, което е в нарушение на
практиката на европейския съд по правата на човека. Сочат се множество решения
на европейския съд съобразно, които наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.55 ал. НК. Предлага се да бъде
отменена присъда и постановена нова, с която подс.Ш. да бъде
признат за невиновен. Не се правят искания за проверка и събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
Подс. Д. С. И. във въззивни
жалби, основна
и допълнителна, подадени чрез защитника му, обжалва присъдата като неправилна, постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, а наложеното наказание като явно несправедливо. Излагат се кратки
съображения за необоснованост на присъдата, поради отсъствие на доказателства
за участие на подс.Д.И. в организираната
престъпна група. В допълнение към въззивна жалба се оспорват мотивите
като се твърди, че приетите фактически констатации не са доказани, като тези на
л.18,л.19,л.20, няма доказателства за това групата да е действала с користна
цел и в този контекст са необосновани изводи на съда, защото този подсъдим няма
обвинение за престъпление по чл.255 НК. Предлага се на въззивната инстанция да
отмени присъдата и оправдае подс. Д.И. на основание чл. 24 НПК. Не се прави
искане за събиране и проверка на доказателства.
Подс.
Я. Е. А., чрез защитника си, оспорва
присъдата като неправилна, постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, а наложено наказание като явно несправедливо. Доводите във въззивната
жалба освен, че са кратки, са изцяло
идентични с тези на подс. Д.И., включително и по отношение на искането от въззивния съд. То е да бъде
отменена присъдата като подс.А. бъде оправдан на основание чл. 24 НПК. В
допълнение към основната жалба се посочва, че не е установено по несъмнен начин
съществуването на организирана престъпна група като се излагат теоретични
постановки за съдържанието на това понятие съгласно наказателния кодекс и
правната теория. Твърди се общо, че не са установени по безспорен начин признаците
на престъплението от обективна страна. Развиват се съображения относно
отсъствието на доказателства за ръководната роля на подс.П.И.. Без конкретика
се посочва, че няма доказателства за субективната страна на престъплението и се
излагат теоритични постановки какви елементи от деянието следва да бъда
установени, за да се счита доказан умисъл за извършване на това престъпление. В
жалбата се пресъздава теоритичната постановка за изпълнителнотелно деяние
„членуване“ в ОПГ, която следва да отговаря на критериите заложени в чл. 93
т.20 НК, както и за квалифициращото обстоятелство „користна цел„. Декларативно
се посочва, че не е установено как подс.
Пл.И., Е.П., Е.П., Д.И., Н.Ш. и Г.Г. са извършили престъплението. Не са
установени конкретни действия на тези подсъдими, извън трудовите и служебните им отношения във фирма
„ С. „ ЕООД и представляваните от тях търговски дружества. Според защитата
присъдата почива на предположение, че след като подсъдимите работят в
посочената фирма и подс. Пл. И. е техен работодател, те са участвали в ОПГ. Без
конкретика се твърди, че писмените и гласни доказателства не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото и установяване
вината на този подсъдим. Не се прави искане за проверка и събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
Подс. П.Т.И.,чрез
защитника си, в основана и допълнилна жалба, обжалва присъдата. В жалбите, основна
и допълнителна, от л.1 до л. 40, е изписано цялото съдържание на присъдата, след което всички
въззивни основания неправилност, необоснованост, незаконосъбразност и наличие
на съществени процесуални нарушения. Предлага се да бъде отменена присъдата и
постановена нова, с която подс. И. да бъде признат за невиновен, като бъде
отхвърлен уважения граждански иск от МФ, или да бъде отменена присъдата, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В
допълнение към първата жалба се излагат просторни
съображения, поотделно, против повдигнатите обвинения като се твърди, че са
неоснователни и несъставомерни. По отношение на обвинението по чл.321 ал.3 т.1
вр.ал.1 НК се твърди, че фирма „ С. „
ЕООД е публично известна. Цитират се множество решения с практика на върховното съдилище като се
напомня съдържание на понятието ОПГ съгласно чл.93 т.20 НК. Прави се собствен анализ на писмените доказателства,
за да се оспори наличието на доказателства за създадена престъпна група под
ръководството на подс.П.И.. Оспорват се фактическите изводи на съда по
отношение на това обвинение и
квалифициращия признак на престъпната
група с „користна цел„ обуславящ се от престъплението по чл. 255 НК. Излагат
се твърдения, че не е доказан начина на
финансиране на групата. Оспорват
се фактически изводи на съда за мястото на действие на групата, тъй като не са
конкретизирани населените места. След като се преповтарят фактическите изводи
на съда се твърди, че няма доказателства за това подс. И. да е разпореждал на конретни лица какви действия
да извършат и да издават документи, за да се изведе извода, че няма
доказателства за обективна съставомерност на престъплението по чл. 321 ал.3 вр.
ал.1 НК. Сочат се недостатъци във фактическите изводи на съда относно периода
на действие на ръководената група, тъй като не е конкретизирано от коя дата на
септември месец 2013 г. е започнала дейността й. Оспорва се субективната страна
на това престъпление и се твърди, че в конкретно посочени ВДС събрани със
СРС не са установени комуникации на подс.Пл.И.
с другите участници в групата. Прави се собствен анализ на гласните
доказателствени средства и фактите по делото отнасящи се до отделните търговски
дружества, за да се достигне до извод за извършени манипулации при събирането
на доказателства от една страна на досъдебното производство, а от друга страна,
да се обоснове извод за неправилност и
необоснованост на изводите на съда при оценката на тези доказателства. По отношение
на обвинението по чл. 255 НК се оспорва съдебно – счетоводната експертиза като
се твърди, че заключенията са неверни, но въпреки това са потвърдени в хода на
съдебното следствие. Това обстоятелство, според защитата, се потвърждава от
факта, че вещото лице е заявило в с.з , че не може да прави справка в
търговския регистър на годишен финансов
отчет след 2013 г., тъй като е лице, което няма електронен подпис и затова не е
отговорил на конкретни въпроси пред страните. Експертизата се оспорва като
непълна, защото не е дала отговори на
всички задачи, а именно не е отговорила на въпроси свързани с извършени ревизии
на дружествата, за които се твърди, че са били под контрол на подс.Пл. И.. Анализира
се заключението на съдебно-техническа,
за да се обоснове извода, че то не допринася за установяване на дейността на
подс. Пл.И. Оспорват се изводите на съда като неясни, защото сам е извършил математически изчисления на база на
непосредствен анализ на писмени документи: справки -декларации и дневнци на л. 108 и л.109 мотиви. Анализът на
заключението по съдебно-техническа се прави за да се обоснове, че то не
допринася за установяване на дейността на подс. П.И. и за изясняване на съставомерните признаци от престъпния състав по чл. 255 ал.3 вр.ал.1 т.2
пр.1,т.6 и т.7 НК. Във възивната жалба се развиват обстойни теоретични постановки за данъчните престъпления, становище на съдът на
ЕС с цитиране на решения по конкретни
дела, излагат се доводи за основателността на предявения граждански иск при
недоказано обвинение, напомня се практиката на върховното съдилище в ТР на ОСНК
2015 г., за показания на свидетелите и задължителната практика залегнал в ТР 4/2016 г. Просторно се обсъждат решенията
на НАП за да се обоснове теза, че не е налице вреда за фиска и няма причинно
следствена връзка между поведението на
подсъдимия Пл.И. и плащането на данъчните задължения. В подкрепа на това
твърдение е цитирано почти, изцяло ТР № 1/7.05.2009 г. на ВКС и се прави собствено
тълкуването на изпълнителното деяние по чл. 255 НК. В заключение се сочи, че обвинението
за това престъпление не е доказано от обективна и субективна страна. Като съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на правата на страните да изразят отношение по
предявения граждански иск, се посочва, че не е уважено искането за назначаване
на експертизи, които са от съществено
значение за предмета на делото.
Постъпило е допълнително писмено изложение към въззивна
жалба от адв. К., като защитник на подс.
П.И., в което се допълва, че присъдата е постановена в нарушение на материалния
закон. В подкрепа на това твърдение се прави кратка интерпретация на анализа на
доказателствата от решаващия съд в подкрепа на изводи за противоречиви мотиви, взаимно
изключващи се и необосновани изводи. Тези нарушения, според защитата, се отнасят за
престъплението по чл.321 ал.3 вр.ал НК и това по чл. 255 ал.3 вр.ал.1 т.2 ,т.6
и т.7 вр.чл. 26 ал.1 НК и се аргуменитират с
цитати от мотивите към съдебния
акт - л.37, като се прави собствен анализ на същите. Поради противоречия във
фактическите изводи, необоснованост, отсъствие на доказателства за осъществено
инкриминирано деяние от обективна и субективна страна, се предлага на основание
чл. 336 ал.1 т.3 вр. чл. 334 т.2 НПК, да бъде отменена присъдата и постановена
нова, с която подс.Пл.И. да бъде признат за невиновен. Алтернативно се предлага да бъде отменена присъдата като
делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
поради допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на това искане се
посочва, че съдебния акт почива на предположения като се цитират конкретни фактически изводи на л.
41,л.51 и л.56 от мотивите и съдържанието на ВДС събрани със СРС. Алтернативно
се предлага да се намали размера на наказанието, защото е несправедливо. Защитата
изразява становище, че наказаването на лице, което не е „ извършило престъпление е явно
несправедливо.“ Предвид обстоятелството, че
подс.Пл. И. не е извършил престъпление по чл. 255 НК се прави искане за отмяна на присъда по отношение на уважения
граждански иск, който да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не се
правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивния съд.
Подс.Г.П.Г.
във въззивна жалба, основна и допълнителна, атакува съдебния акт като
необоснован. Излагат се кратки доводи, че по делото не са събрани еднопосочни
доказателства, които да установяват участието на подс.Г. в ОПГ и отсъстват фактически
констатации за това в мотивите. От друга страна се твърди, че подс.Г.Г. се е
намирал на най-ниско ниво и е действал само в рамките на представеното му
пълномощно. Посочва се, че няма доказателства обуславящи субективната страна на
престъплението по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК, като присъдата почива на предположения и косвени
доказателства. Без конкретно да се посочва, че наказанието е явно несправедливо
се обръща внимание на обстоятелството, че при налагане на ефективно наказание
„лишаване от свобода“ не е взето предвид
чистото съдебно минало на подс. Г.Г.. Предлага се да бъде отмена
атакуваната присъда и да бъде постановена
нова, с която подс.Г.Г. да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. Не се
правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция.
В
съдебно заседание подсъдимите редовно призовани се явят лично и със защитниците
си.
Прокурорът
поддържа протеста и предлага да бъде изменена първоинстанционната присъда. Счита, че от
събраните доказателства се установява съществуването на ОПГ до месец октомври
2014 г. , което е създадено с цел извършване на престъпления по чл.255 от НК, с
користна цел и с ръководна роля на подс. П.И..
Според
държавното обвинение първостепенният съд е събрал всички необходими
доказателства, не са допуснати процесуални нарушения и са изложени подробни
мотиви. В хода на съдебното следствие е изяснена ролята на всеки един от
подсъдимите и роля на подс. П.И.. Този
подсъдим е ръководил действията на другите подсъдими като е извършвал подготовката
и осигуряване на т.н. „липсващи“ търговци, изготвянето на документи с невярно
съдържание - фактури, прехвърлянето на парични суми на посочените от него фирми,
определял е ролята на всеки един от подсъдимите. Така например ролята на Д.И.,Н.Ш.
и подс. Я.А. е била пласирането на месата. Подсъдимият Ш. заедно с подс. Я.А. са
продавали месата на клиенти на по-ниски цени, за да бъдат намалявани техните
данъчни задължения. Подс.Е.П. и Е.П.,заедно с подс. Г., са осигурявали фирми, намирали
са техни собственици, които всъщност са нямали нищо общо с дейността на фирмите.
Единствената
слабост в присъдата, според прокурора, е
неправилно определените наказанията на подс. Я.А., Н.Ш., Е.П., Е.П. и Д.И.. Съдът не
е съобразил всички обстоятелства свързани
с участието в ОПГ на тези подсъдими и неправилно е приел , че са налице
смекчаващи обстоятелства, въз основа на които са определени наказания под минимума предвиден
за това престъпление, изпълнението на което е отложил на основание чл.66
НК. При определяне на наказанието съдът не е
взел предвид периода, в който тази ОПГ е действала, престъпният резултат и
щетата, която е нанесена на държавния фиск в размер на 2 779 000 лева. Тези
обстоятелства, според държавното обвинение, правят подсъдимите лица с висока
степен на обществена опасност. Целта на наказанието не може да бъде постигната
с налагане на ниски наказания,
изпълнението, на които е отложено на основание чл. 66 от НК. Поради тези
съображения прокурорът предлага на въззивния съд да измени присъдата на СНС по
отношение подсъдимите лица Я.А., Д.И., Е.П., Е.П. и определи справедливо наказание
от 4 години „лишаване от свобода“, което
да бъде съответно на всички обстоятелства по делото, личността на подсъдимите,
времето на съществуване на ОПГ и нанесения престъпен резултат от извършени
престъпения.
Прокурорът счита,
че правилно е уважен предявеният граждански иск в размер, предявен от Министъра
на финансите.
Жалбите на подсъдимите намира за неоснованелни, поради което счита, че следва
да бъдат оставени без уважение.
Повереникът, като представител на Министерство на
финансите, изразява становище, че присъдата на СНС в частта, в която е уважен
гражданският иск срещу подс. П.И. е правилна и законосъобразна. Предлага
въззивният съд да постанови решение, с което да оставите в сила присъдата в
частта, с която е уважен изцяло предявеният граждански иск.
Защитата на
подс. Е.П. поддържа въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към нея, като
оспорва протеста на СП. Позовава се на аргументите в допълнението към жалбата, че присъдата по
отношение на подс. Е.П. е неправилна и незаконосъобразна. Намира, че вината му
не е доказана по несъмнен и безспорен начин. Не е установено от обективна
страна, че подс.П. е съзнавал, че е член
на престъпна група с останалите
подсъдими и не е имал поставени задачи съгласно чл.93, т. 20 от НК., няма
свидетел по делото, който да твърди, че съществува престъпна група и подс. П.Т.И.
е ръководител. Изводът, че подс. Е.П. е
участвал в престъпна група е недоказан и необоснован. Като пример: извода, че
подс.Е.П. е участвал в съставянето на неистински документи, защото е бил шофьор
и помагал на своя баща. Според защитата
не са били доказани целите за сформиране на групата за извършване на данъчни
престъпления и специалната цел. Според защитата за подс.П. не е установено, че е
получил пари от престъпленията или да е подпомогнал някого да върши данъчни
престъпления, което се отнася и за подс.П.И..Затова изводите на СНС за вината
на подс.Е.П. са необосновани и почиващи на предположения. Името на подс. Е.П.
се споменава от петима свидетели, които не го уличават в престъпна дейност. Предлага на въззивният съд
да приемете, че подс. Е.П. не е участвал в престъпна дейност, защото няма доказателства
от обективна страна и субективна страна, че такава група е съществувала.
По отношение на протеста изразява становище, че
е неоснователен и необоснован, защото не е съобразен с доказателствата
по делото. Искането да бъде наложено ефективно наказание от 4 години „лишаване
от свобода“ не е съобразено с младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно
минало, обстоятелството, че е полагал обществен труд и има добри
характеристични данни. Исканото наказание „лишаване от свобода” в посочения размер е тежко и не справедливо.
По изложените аргументи моли да бъде постановена
нова присъда, с която да бъде отменена присъдата за подс. Е.П. и да бъде постановена нова, с която
да бъде оправдан. Алтернативно предлага,
ако въззивния съд приеме, че е участвал в престъпна дейност и правилно е осъден
за деянието, за което е обвинен, да не се променя наложеното наказание, което е справедливо.
Подс. Е. П. се солидаризира изцяло с казаното от своя защитник.
В право на последна дума заявява, че иска да
бъде оправдан .
Защитникът
на подс. Я.А. и П.И. моли да бъдат уважени жалбите и допълненията към тях, а протеста на СП да
бъде оставен без уважение.
Моли въззивния съд да отмени присъдата
като незаконосъобразна по отношение на двамата подсъдими, като ги признае за невиновни по повдигнатите им
обвинения с обвинителния акт, по следните
съображения:
Неправилно са анализирани събраните
доказателства и няма безспорни доказателства за виновно извършване на престъпление.
По
отношение на подс.П.И. няма доказателства да е извършил престъпленията от
обективна и субективна с правна страна с квалификация по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал.1
от НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.
2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Нарушение защитата намира в отсъствие
на обсъждане от съда на изложените аргументи
по време на съдебните прения.
По
отношение обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал.1 от НК , според защитата, декларативно е
прието, че подс. П.И. е ръководил ОПГ, съставена от служители на „С.“ ЕООД,
други лица и групата е създадена с цел да извършва данъчни престъпления -
укриване и избягване плащането на ДДС. Изводите, че подс. П.И. е бил
ръководител на ОПГ в периода от месец септември 2013 г. до 14.10.2014 г. е
необоснован, защото не се подкря от
доказателствата. В подкрепа на тези аргументи защитата използва конкретни
цитати от мотивите на л.37 и л. 38, като посочва противоречия във фактическите изводи на съда, по
отношение на задачите, които е следвало да изпълняват подс.А. и Д.И..
По
отношение обвинението на подс. Пл.И. за престъпно деяние с правна квалификация
по чл. 255 от НК, защитата намира противоречие между повдигнатото обвинение с
обвинителния акт и присъдата на първоинстанционния съд както следва: По повдигнатото
обвинение подс. П.И. е осъществил двете форми на изпълнителното деяние: избегнал
установяване и плащането на данъчни
задължения, потвърждавайки неистина в подадени данъчни декларации от името на
дружествата: „С.“ ЕООД, „Ф.“ ЕООД, „Е. К.“ ЕООД, „Л. Т.“ ЕООД, „Т.“ ООД, „Н. т.“
ЕООД, „С.” ЕООД „Е. Т. Е....“ ООД. Според защитата подс. П.И. може да бъде годен субект на
престъпна деятелност единствено по отношение на ТД „С...“ ЕООД, като негов
собственик и управител. По отношение на другите търговски дружества инкриминираната
престъпна дейност страда от съществен порок, водещ до обективна и субективна
несъставомерност на обвинението, тъй като не е налице годен субект на
престъплението по чл. 255 от НК,защото подсъдимия не е е представлявал
тези дружества, нито по закона или въз основа на предоставена му
представителна власт. Няма и събрани доказателства подс.Пл.И.,както е посочено в обвинението, да
е разпореждал процесните фактури да бъдат включвани в отчетните регистри на
всяко дружество и в подаваните справки-декларации за съответните данъчни
периоди, както и да е извършвана такава дейност в условията на посредствено извършителство.
Противоречие между обв. акт и
присъда защитата намира в това, че на подс.Пл.И.
е повдигнато обвинение, че в качеството
си на управител на „С....“,реален собственик и управител на посочените дружества,
лично и като посредствен извършител, чрез лицата К. В.И., Е. Л., Д. В. В., Г. Д.
Л., М. Г., Г., С. С. Н. и Н.П. Л., избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, в общ размер 2 779 186,12 лв. В присъдата
обаче няма оправдателен диспозитив, че подс. П.И. е извършил престъплението
чрез посредственото извършителство на посочените лица, което е процесуално
нарушение. Не може да се разбере волята на първоинстанционния съд, как е
осъществен механизма на извършване на престъплението по чл.255 НК, който е различен от описания в обвинителния акт. Насочва
вниманието към л.41, л.51и л.56 на
мотивите,обсъжда начина на интерпретирани на ВДС събрани със СРС, гласните
доказателствени средства, а именно показания на свидетели, които са извършвали
счетоводни услуги на дружествата, за да
аргуменира тезата си за
необоснованост и недоказаност на обвинението за ръководната роля на подс. Пл.И.
в ОПГ .
Моли подс. Пл.И. да бъде признат за
невиновен да е извършил престъпленията по чл. 321 от НК по чл. 255 от НК. Алтернативно предлага да бъде
отменена присъдата на първостепенния съд и делото да се върне за ново
разглеждане от друг съдебен състав, тъй като при постановяване на присъдата и
мотивите са допуснати съществени процесуални нарушения. Идентично е искането и относно
приетия за разглеждане и уважен размер на гражданския иск. По отношение на наложеното наказание намира, че е явно несправедливо,
защото не е съобразено с личната обществена опасност на подс.Пл.И. и с
обществената опасност на повдигнатите спрямо него обвинения.
По
отношение на подс. Я. А. защитата счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна,
постановена при съществени процесуални нарушения, необоснована. Пледира за
необоснованост по отношение обвинението за престъплението по чл. 321 от НК. Предлага
да бъде отменена присъдата по отношение
на този подсъдим като неправилна и незаконосъобразна и да бъде признат за
невиновен. Алтернативно предлага да бъде върнато делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав, тъй като са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, от които не може да се разбере каква е действителната воля на съда,
кои обстоятелства приема за безспорно установени и въз основа на какви
доказателства прави този извод. Последно предлага протеста на СП да бъде оставен без уважение.
Подс. Я.А. и П.И. се
присъединяват към изложеното от защитника си.
В последна дума подс. Я.А.
заявява, че не е извършил престъпление и не е участвал в ОПГ. Моли да бъде признат за невинен.
В последна дума подс. П.И. моли да бъде
оправдан, защото не е извършил
престъпленията, за които е обвинен.
Защитникът на подс. Е.П. поддържа
доводите си изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, като предлага
протеста на СП да бъде оставен без уважение. Излага съображения, че обвинението
не е доказано, а мотивите са необосновани. Това е така, защото подс.Е.П. не е
бил собственик или представител на процесните дружества. По делото няма
документирана дейност за този подсъдим в процедурите по деклариране
пред държавни органи и НАП. Неподкрепени
от доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че ”указанията на подс. П.И. се свеждали до свид.
И., чрез подс. Е.П..“, не е посочено какви са указанията, защото този подсъдим е
с военно и техническо образование. Изводите на съда са в противоречие с
показанията на свидетелките. Фактическите изводи в мотивите, че декларирането е
ставало от счетоводителите св.Ирина И. и св.Чанкова, с електронен подпис
издаден на подс. Г. са необосновани. Според
защитата тези констатции на съда са неясни и еднакви за всяка една от фирмите
като са подменени имената на свидетелите. Няма доказателства подсъдимия да е
изготвял фактури, дневници за покупко-продажби или декларации по ЗДДС. Насочва
вниманието в подкрепа на аргументите си към л.46 и л.63 мотивите. Защитата посочва, че недостатък на
мотивите е отсъствието на собствен доказателствен анализ на фактите и изводи за
вината на подсъдимия. Това е, според защитата, безкритично възприемане на
обвинението от решаващия съд. Счита, че е нарушен и чл. 339, ал. 2 НПК, защото не е отговорено на аргументите на защитата при
пледоариите пред съда.
Отхвърля категорично доводите на държавното
обвинение, че наказанието следва да бъде увеличено. Това разбиране е погрешно, защото не съответства на практика на върхованата
инстанция, тази на ЕС по правата на човека и НПК по въпраса за разумен срок на
провеждане на наказателното производство.
Моли да бъде постановена нова
присъда, с която подс. Е.Ц.П. да бъде признат за невиновен в извършване на
престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност или протеста
да не бъде уважен.
Подс Е.П. се присъединява към
мнението на защитника си.
В право
си на последна дума подс.Е.П. моли да бъде оправдан.
Защитникът на подс. Г.Г. счита, че няма
доказателства в подкрепа на обвинението, за което подс. Г.Г. е признат за
виновен, а наложеното наказание е несправедливо, защото е прекомерно високо. Присъдата
е необоснована, защото е прието, че подс. П.И. е бил реален собственик и е
контролирал изброените ТД, регистрирани на фиктивни собственици и създадени, за
да го подпомагат в извършване на данъчни
престъпления. Подс. Г.Г. не е имал
контакт с И. и не се е познавал с
него. От събраните доказателствата по делото не се установява да е съставял
счетоводни документи, да е водил дневници или журнали. Този въпрос, според
защитата, съдът умишлено не е изследвал, за което е следвало да назначи графологична експертиза. Защитникът
счита, че присъдата е постановена въз
основа на предположения, което е нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК. Затова
намира, че наложеното наказание е явно
несправедливо.
Защитата оспорва изводите на съда, че подс. Г.
е участвал в ОПГ, което е създадено с користна цел по смисъла на чл. 93, т. 20
от НК. Аргументите за това са, че не е водил счетоводство и не е извършвал
сделки. Обстоятелството, че е бил пълномощник на търговски дружества не е
престъпление, защото противното означава, че собственика или управителя на всяка
фирма няма да носи отговорност, а единствено пълномощника и подс.Г.Г. е
подписвал документи като пълномощник по идентичен начин като представители на
НАП, не е познавал подс. П.И., не е осигурявал
лица, за да бъдат използвани от фирмите на подс.И. и за нуждите на престъпната
дейност. По тези съображения намира присъдата за необоснова, а вината недоказана,
като изводите почиват на предположения. Наложеното наказание, според защитата,
е явно несправедливо. Неправилно са отчетени смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства и е наложено изключително тежко наказание. Моли да бъде отменена
присъдата и постановена нова, с която подс. Г.Г., да бъде признат за невиновен.
Алтернативно да бъде наложено справедливо наказание, което да е съответно с
наказанията на останалите подсъдими.
Подс. Г. Г. се присъединява към казаното от защитата.
В правото на последна дума подс. Г.Г. заявява, че не е нарушил
закона и моли да бъде оправдан.
Защитата на подс. Н.Ш. моли да не бъде оставен без уважение протеста на СП, но жалбата на подс.Ш. да бъде
уважена. Посочва, че пледоариите на представителите на държавното обвинение
пред първата и въззивната инстанция са еднакви по своето съдържание. Процесалният
акт на държавното обвинение съдържа само десет реда в обстоятелствената и
диспозитивната част по отношение на подс.Ш.. Отсъстват в обвинителния акт обстоятелства
разкриващи каква е била ролята на подсъдимия, какво е извършил, коя воля е
изпълнявал и на коя ОПГ. Подс. Н.Ш. е бил служител на „С...“ както и други лица,
които не са обвиняеми, като св. Щ., св. Ив. К. и св. С. Ш.. Подс.Н.Ш. е бил служител
на дружеството като в определен период е бил склададжия в с. Л., а в друг е
извършвал продажба на месни продукти на база по ценова листа на дружеството. Свидетелите
не са посочили, че подс.Н.Ш. е извършил продажба на месни продукти на другите посочени
в мотивите дружества: „Ф.“ ЕООД, „Е.
К.“ ЕООД, „Л. Т.“ ЕООД, „Т.“ ООД, „Н. т.“ ЕООД, „С.” ЕООД „Е. Т. Е. ...“ ООД. Необосновано
обаче в мотивите се сочи, че заедно с подс Д.И. са извършили продажба на месо
на клиенти от името на тези дружества, което,
според защитата, доказвало неговата престъпна деятелност. Тези изводи са необосновани,
защото няма писмени и гласни доказателства в тази насока. Посочва свидетели, собственици
на търговски дружества, които не сочат за участието на подс.Ш. в търговската
дейност между дружествата, не установяват участието му и извършването от него
на дейност в полза на ОПГ. Не е доказано
по несъмнен и категоричен начин, че с участието му в посочената ОПГ е извършвал
определена дейност в нейна полза. От друга страна защитата счита, че времето на
повдигане на обвинение на подс. Ш., три години, след като е започнало
наказателното производство, е показателно за това, че обвинението не е
доказано. Няма показания на свидетели за участието на този подсъдим в ОПГ, като
от 56 свидетели единствено св. А. Х. познава подс.Н.Ш., но по сделки, които са
извън дейността на „С...“ и няма писмени доказателства, които да доказват
участие му в ОПГ.
В заключение защитата предлага да
бъде оправдан подс.Ш. по повдигнатото му обвинение, което намира за несъставомерно,
а участието му в тази ОПГ за недоказано.
Подс. Н.Ш. се присъединява към казаното от неговия защитник.
В последна дума посочва, че иска да
бъде оправдан.
Защитникът на подс. Д.И. поддържа
въззивната жалба и оспорва протеста на СП срещу
първоинстанционна присъда.
Счита, че неправилно е приложен материалния
закон като подс.Д.И. е осъден за престъпление, което той не е извършил, защото не
са събрани доказателства за съществуване на ОПГ и за участието на подсъдимия. Позовава се на мотивите,
където епизодично на л. 38-39 и л. 83 се посочва, че на подс.Д.И. е възложено да
избира конкретни фирми. Отсъстват доказателства кога, къде, как му е било
оказано да извършва твърдяната престъпна деятелност. Затова защитата предлага поради липса на доказателства да бъде отменена
присъдата на първоинстанционния съд и постановена нова въззивна присъда, с
която подс.Д.И. да бъде признат за невинен. В условията на алтернативност предлага да бъде отменена присъдата поради съществени
пороци изразяващи се в разминаване между
установените факти и обстоятелства, и отразеното в мотивите, като делото се
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или да бъде
намалено наказанието на подсъдимия.
Подс.Д.И. се присъединява към
казаното от защитата.
В право на последна дума подс.Д.И. моли да бъда оправдан.
Въззивният съд като се запозна
със становищата на страните, доказателсвата по делото и провери служебно изцяло
съдебния акт намери за установено следното :
Допуснати са съществени процесуални нарушения,
които са абсолютни основания за отмяна на присъдата и връщане на делото на същия съд за повторно
разглеждане от друг състав.
Това са нарушени на чл. 348 ал.3
т.1 и т.2 НПК.
Съществено процесуално нарушение, което е
довело до ограничаване правото на подс. Е.Ц.П. е противоречието между диспозитив и мотив по
повод определено наказание и неговото изпълнение. На л. 124 - л.125 мотивите
съдът е заявил, „че на този подсъдим следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години
.......изпълнението на това наказание следва да се отложи условно ,на основание
чл. 66 ал.1 НК ,.. следва да се определи
изпитателен срок от три години.” В присъдата л. 36 – л. 37 съдът е постановил по отношение на подс.Е.Ц.П.,
че го осъжда на две години „лишаване от свобода”, изпълнението, на което отлага
на основание чл.66 ал.1 НК, с изпитателен
срок от четири години. Налице е противоречие между мотиви и присъда по
отношение на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, което е
съществено процесуално нарушение. Въззивната инстанция не може да отстрани това
нарушение, защото не е ясна волята на съда при неговото определяне. Посоченото
нарушение е основание за отмяна на присъдата
„Съгласно
разпоредбата на чл.305 НПК присъдата съставлява безпротиворечиво единство от
увод, мотиви и диспозитив, които са последователни
и логически свързани. Диспозитивът е логическо продължение на мотивите и между
тях не може да съществува противоречие, включително и по отношение на
санкционните последици. Когато в мотивите на присъдата са изложени съображения
за едно наказание /вид, размер, начин на изпълнение/, а с диспозитива е
определено друго, изискването за логическа цялост и безпротиворечивост на присъдата е нарушено. Неизменна е
съдебната практика, че противоречието между диспозитив и мотиви винаги
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. „Р №368 от
3.10.2011 г., по нд №1946 /2011 г., НК, I
НО.
Основателни са възраженията на подсъдимите за нарушението
на чл. 305 ал.3 НПК. Изготвените мотиви
не отговарят на посочения текст от закона, защото от тях не става ясно как
е формирано вътрешното убеждение на съда по отношение на релевантините факти и
приложимото материално право. Правото на съда да взема решението си по вътрешно
убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Като резултат от логическата
дейност, която следва да е основана на обективно, пълно и всестранно изследване
на всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. За да бъде извършена
тази проверка следва да бъдат изложени изрични съображения по въпросите
посочени в чл.301 НПК. При прочита на мотивите се установява, че решаващия съд
е възприел структурата на обвинителния акт, като престъпната дейност на
подсъдимите е обобщена и обсъждана
едновременно. Съдът не е отговорил на въпросите по чл.301 ал.1 НПК по
отношение на всеки от тях поотделно съгласно изисквания на чл. 301 ал.2 НПК, а
е направил съвместна оценка на поведението им. Това са въпросите за механизма
на извършване на престъпленията по чл. 255 НК за подс.П.И.,за останалите подсъдими за обвиненията по чл.321 НК не са посочени доказателствата, въз основа на които са
напревени изводите за участието им в ОПГ и как са получавали указанията от
подс. Пл.И.. Отсъства анализ на доказателства, от който да става ясно въз
основа на кои от тях съдът е приел, че е създадена ОПГ от подс.П.И. и е ръководена от него, как е давал
указания на другите членове от групата. По отношение на обвинението на подс.П.И.
за това как е нареждал на другите подсъдими да изтовят документи с невярно съдържание – фактури и дневници. Фактически
констатации са общи и превнесени от обвинителния акт като например: „Подс.П.И. решил през септември 2013 г. да
бъде създадена организация от служители
в неговата фирма, за да бъде реализирана дейност, чрез която да се избягва
плащането на дължимия данък върху добавената стойност от търговската дейност. В
тази дейност били и включени и други лица ,доколкото е имало нужда от
извършване на различни дейности за да стане възможно и изготвяне на документи, които трябвало да
се представят пред данъчните служби.”
”
Подс. Г. оперирал лично с банковите сметки на част от контролираните дружества,
въз основа на издадените му пълномощни. Подавал с електронен подпис месечните
справки - декларации по ЗДДС на някои от
дружествата. Цялата тази дейност извършвал по нареждане на подсъдимите П.И. и Я.А..
Във всеки отделен случай някой от последните двама му нареждал какви конкретни
данни да отрази в документите или с какви конкретни суми и на какво формално
основание да извърши съответните банкови операции.”
„В
редица случаи подс. Е.П., Е. П. и Г.Г. по нареждане на подс.П.И. действали
заедно при изпълнение на задачите по осигуряване на документи с невярно
съдържание, превозване на пари, осигуряване явяването и подписването в банки и
институции на лица – фиктивни управители на дружества.”
„За
всяко едно от търговските дружества, намиращи се под контрола на престъпната
структура по нареждане на подс.П.И. били оформяни документи, които привидно да
създадат впечатление, че същото осъществява реална търговска дейност. Търговско дружество E.S.R.O с ЕИК № ...... е регистрирано със седалище в гр.П., Ч., с управител С. Г. А. /том 82/. Последният не беше издирен в хода на съдебното следствие, за да бъде разпитан. Пълномощници на дружеството били св. Г.И.Г. и А. Б. М.. На 18.11.2013г. С. А. е упълномощил св. Г.И.Г. да представлява дружеството като на същата дата последния
е преупълномощил св.А. М. със същите права /том 82, лист 8,9/. С
тези пълномощия двамата свидетели са внасяли пари по сметка на дружеството в клона на „А.“ АД в кв.К.
и са нареждали банкови преводи от името на това дружество, като за целта са получавали указания по телефон от непознати им лица. Парите за преводите са им предавани лично пред клона на банката, заедно с фактури – инвойс, които да бъдат посочени като основание за преводите. Св.М. е нареждал преводи само към дружеството „С...“ ЕООД. Посочените действия били извършвани по нареждане на подс.П.И. По този начин се документирало привидно наличие на търговски сделки – вътрешнообщностни доставки от „С....“ ЕООД към Е. S.R.O.”
„След получаване на пълномощното, дружеството „Т.“ ЕООД било използвано за избягване плащането на дължим ДДС от извършваната търговия с месо от подс.П.И., чрез създаване на документи с невярно съдържание от името на дружеството, потвърждаване на неистина в данъчни справки – декларации по ЗДДС и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Документите били съставяни от подс.Г.Г. по нареждане на подс.П.И.. Дружеството било използвано от групата през два данъчни периода – септември и октомври 2013г.
Подс.П.И. решавал, кога и по какъв начин същото да бъде включено
в схемите за избягване плащането на дължим ДДС за извършваната от него дейност
по внос и продажба на месо. Същият давал разпореждания както на останалите
участници в престъпната група, така и на свои служители в „С.“ ЕООД какви
фактури и други документи и от името на кои дружества да се изготвят за всяка
една сделка, за да може при формирането на окончателния резултат за данъчния
период документално да не се дължи внасяне на ДДС или да се дължи такъв в
минимален размер.За целта подс.П.И. лично или чрез подс.Я.А. нареждал на
служителите на „С.“ ЕООД при поръчките на месо от чужбина да предоставят на
фирмите доставчици данните на някое от изброените по – горе дружества,
регистрирани на името на други лица, но контролирани реално от подс.П.И. и да
искат тези дружества да бъдат вписвани като получатели на доставките.”
„Независимо, че били регистрирани на различни
адреси за всички изброени дружества били изготвени фиктивни договори за наем на
площ в хладилната камера в складовата база в с.Л., ползвана от „С.“ ЕООД,
поради което, независимо на кое дружество се фактурирала стоката, същата винаги
се доставяла в склада на „С.“ ЕООД. След това се продавала на различни клиенти
от подс.П.И., като продажбите отново се оформяли документално от името на
дружествата, регистрирани на името на други лица. Начисленият по продажбите ДДС
се приспадал с фиктивен данъчен кредит, като за целта се фактурирали нереални
покупки от други контролирани дружества към съответното дружество, от което са
фактурирали продажбите на месото. Тъй като недействителните доставки, които се
ползвали за приспадане на данъчен кредит
се установявала след определен период от органите на НАП, всяко едно дружество
се използвало за период от няколко месеца, след което се преустановявало
работата с него и дейността по внос и продажби на месо се фактурирали на друго такова. За всеки един данъчен период
за използваните от групата дружества се изготвяли дневници за покупките с
невярно съдържание, в които се отразявали фиктивни покупки от дружества на значителна стойност и се
подавали справки - декларации по ЗДДС, в които се отразявала невярна информация
относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит и дължимия ДДС за
внасяне.
„Това обстоятелство обаче не се отразява на
характеристиките на деянията и отговорността на подс.П.И., който единствен е
привлечен към наказателна отговорност за съответните деяния самостоятелно, без
съучастие с други лица. Същевременно всеки един документ, включен в
обвиненията, е изготвен именно по негово нареждане и с цел избягване
установяването и плащането на данъци именно от подс.П.И. за извършваната от
него реална търговска дейност с месо. „
От
посочените няколко извадки от описана фактическа обстановка от съда е видно, че тя е декларативна. Действително фактите и
обстоятелствата, които подлежат на доказване в наказателното производство са
тези описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Но към съда има
задължение, което произтича от чл. 13 и чл. 14 НПК, да посочи въз основа на кои доказателства
е приел описаната фактическа обстановка, което се постига чрез изготвяне на
мотивите към съдебния акт. В конкретния случай в мотивите не е отговорено на въпросите съгласно
изискванията на ал.3 на чл.305 НПК.А именно: въз основа на кои доказателствени
материали са приети за установени фактите по делото. Вместо това са
преразказани показанията на разпитаните свидетели и формално обясненията на
подсъдимите. По отношение на св.Р. Г., Г. А., М. Ч., И.И. и другите свидетели е
добавено, че са прочетени показанията от досъдебното производство. Обобщено за
всички и формално е посочено на л.113 мотиви, че са кредитрани тези от д.п.
Обясненията
на подсъдимите пред съда също са преразказани и отхвърлени като неправдоподобни
и израз на защитна версия. Неясна е волята на съда от кои други доказателства
се опровергават, например обясненията на
подс.П.И. и Е. П., като е
посочено единствено от документи по делото и ВДС събрани със СРС. Не е посочено
конкретно какво съдът е приел за относимо и послужило за приетата фактическа
обстановка от писмените доказателства приети по делото като протоколи за
претърсване и изземване. Единствено, че не са оспорени и не са налице съмнения
за тяхната достоверност. След като са достоверни не става ясно с какво допринасят за фактическите
изводи на съда. По делото са приложени множество класиори с банкови документи, които
установяват внасянето и тегленето на пари касаещи посочените по – горе
примери от фактическата обстановка , но
за тях и значението им в приетата
фактическа обстановка няма анализ в
мотивите.
Абсолютно неясно са коментирани ВДС
събрани със СРС без каквато и да е конкретика относима към фактическите изводи
л.115 и л.116 мотивите. Като например: „В разговорите се обсъждат конкретни
сделки, парични преводи, пренасяне на парични суми в брой, изготвяне на документи.
От същите се черпи информация за описания по-горе механизъм на извършване на
данъчни престъпления“. Какво е приел от тези доказателства и конкретно за кой описан
механизъм на данъчни престъления прави изводи съда не може да бъде установено. Няма
аргументи от съда дали има предвид контролираните дружества от ОПГ или за
нарежданията, за които е прито, че подс.
Пл.И. е давал да бъдат изготвяни
фиктивни фактури или за продажби на месо на посочени фирми от него самия. Волята
на съда не е изразена и не може да бъде разбрано тези доказателства кои фактически изводи подкрепят, но също така от кои
други доказателства се допълват. Необоснован е извода, в последния цитат на л. 116,
защото не може да се разбере, кои конкретни действия и думи, отразяват ВДС събрани
със СРС, които съгласно своето съдържание поставят под съмнение или оспорват
достоверността на обясненията на подсъдимите, а не както е посочено от съда на
обвиняемите, на кои свидетели и относно кои факти. Тези изводи на съда са в противоречие
с направените по напред в мотивите, където съдът е посочил, че кредитира изцяло
показанията на свидетелите от д.п.
От
посочено се налага извода, че в
мотивите липсва доказателствен прочит и съпоставяне на безспорно противоречиви
и нуждаещи от обсъждане в детайли гласните доказателствени средства, отнесени
към писмени, веществените и ВДС събрани със СРС.
Страните в с.з са заявили, че не желаят да
бъдат предявявани веществените доказателства по делото ,съгласно чл.284 НПК, защото
са запознати с тях. Съдът кратко е посочил, че обвинението се потвърждава и от
тях. Не може да се разбере кои веществени доказателства потвърждават приети от съда фактите. Изобщо отсъстват изводи на съда за
значението към доказателствената съвкупност и обективната истина на приложените
веществени доказателства, както и това на приложените от д.п. три отделни тома с
протоколи за оглед на същите.
От формална страна е изложена фактическа обстановка, за която не
се разбира въз основа на кои доказателства е приета за установена. Отсъства
отговор с посочване на конкретни факти и действия извършени от всеки подсъдим, поради
което не може да се прецени дали същите попадат от обективна и субективна
страна под престъпния състав на инкриминираните престъпления. Такъв порок на
мотивите се приравнява на липса на мотиви, защото не позволява на настоящата
инстанция да разгледа делото като инстанция по фактите. За да действа като
„втора първа инстанция „въззиния съд трябва да има за основа годен
първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва.
Практиката
на върховната инстанция е последователна: „винаги когато мотивите са непълни и
несъдържат посочените обстоятелства, има се предвид тези в чл.305 НПК, било по
фактите, доказателствата или правото, е налице липса на мотиви” Р №581 ат
28.01.2014 г.по н.д. № 2224/2013 г.,НК ,III
,Н.О. ВКС.
За
пълнота следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на защитниците на
подсъдимите, че първоинстанционния съд не е отговорил на техните възражения по обвиненията
на подсъдимите.Текстът на чл. 339 НПК е ясен, че такова задължение има
въззивната инстанция. Практиката на върховната инстанция е последователна по
този въпрос както е почено например в Р 445 от 21.10.2010 г. по н.д. №450/2010 г., Н.К.,
II Н.О
ВКС „Съгласно разпоредбата на чл. 339 ал. 2 НПК
въззивния съд, когато потвърди присъдата на първата инстанция посочва
основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбите –
протеста свързани с недоволстовот от атакувания съдебен акт. При възприемане от
страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и ценими
обстоятелства, както и тяхната интерпретация, той не е длъжен да отговаря на
всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е
ясно кои са подкрепящите негово решение фактори.“
Предвид
изложеното, за да бъдат преодолени допуснатите съществените процесуални
нарушения, делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг състав.
Водим
от горните съображения и на основание
чл. 335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и т.2
пр.1НПК, АСНС, втори въззивен състав :
Р
Е Ш И :
Отменя присъда присъда от
11.04.2019г. по
н.о.х.д. №2880/2017г., на Специализирания наказателен съд ,13 състав.
Връща
делото на първоинстанционния съд за повтроно разглеждане от друг състав на
съда.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.