Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                       04.12.2015 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на пети ноември две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Й.Т.

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 799 по описа за 2015 г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

           Ищецът М.В.М., в качеството му на ЕТ „М.М.“ твърди, че на 05.03.2011 г. синът му Ивайло М. – в качеството му на пълномощник на представляваната от него фирма /с предмет на дейност внос и продажба на МПС/ е закупил от Италия лак автомобил „Хонда сивик“, които докарал в България и изложил за оглед и евентуална продажба в автосалона в град Пловдив. През м.юли 2011 г. в автосалона е пристигнал ответникът Г.П., които след като е провел разговор с Ивайло са постигнали съгласи да получи владение в/у автомобила, да го ползва, като до края на 2011 г. да заплати на ищеца продажната цена за автомобила в р-р на 10 000 лева, след което да получи собствеността в/у описания автомобил. През м.октомври 2011 г. двамата ответници:  Г.Д.П. и И.Д.П. се срещнали с Ивайло, със цел подновяване транзитните номера на автомобила, същия ден И.П. е взел оригиналите на документите на лекия автомобил – без знанието на Ивайло, със цел регистриране на автомобила, без да заплати продажната цена за същия.  За да регистрират автомобила в сектор ПП “КАТ“ Пловдив двамата ответници се снабдили с неистински документи, които използвали за регистрацията. След първоначалната регистрация на 3.11.2011 г. ответникът И.П. продал лекия автомобил на трето лице. След подадена жалба в РП Пловдив, по случая е образувано ДП, а по-късно ответниците признати за виновни по НОХД № 6126/14 г. по описа на Пловдивския РС и осъдени. От приетата по наказателното дело експертиза се установява, че пазарната стойност на автомобила е 10 хил.лв.  Ето защо ищецът моли да се постанови решение, с което ответниците бъдат осъдени да му заплати сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от тях имуществени вреди – представляващи стойността на л.а „Хонда сивик“,  произведена 2006 г., черен на цвят, хечбек, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647 -  присвоен от Г.П., регистриран с неистински частен документ от И.П.,  ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. /деня на увреждането/ до окончателното изплащане на задължението.  Ангажира доказателства, претендира за  направените по делото разноски.

  В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците Г.Д.П. и И.Д.П.. В съдебно заседание пълномощника на ответниците адв.В. оспорва иска по размер, като твърди че стойността на автомобила е далеч по-малка от претендираната стойност. Не ангажира доказателства.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            С присъда по приложеното НОХД № 6126/2013 г., постановена от Пловдивския РС ответникът Г.Д.П. е признат за виновен, за това че на 31.10.2011 г. в гр.Пловдив,  е присвоил чужда движима вещ: л.а „Хонда сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647 на стойност 10 000 лева, собственост на ЕТ „М.М.“ – Пловдив, която е владеел, поради което и на осн.чл.206 ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода за срок от три години“, а на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане в сила на присъдата. Ответникът И.Д.П. е признат за виновен, в това че на 02.11.2011 г. в Пловдив, съзнателно се е ползвал /като ги е представил пред служители на сектор „ПП и КАТ“ Пловдив/  от неистински частни документи: договор за покупко-продажба от 07.10.2011 г., с предмет л.а „Хонда сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647, сключен между страните М.М. в качеството му на управител на фирма ЕТ „М.М.“ – Пловдив, в качеството му на продавач и И.П. в качеството му на купувач; декларация-приложение № 8 към ал.5 от наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употреба на които се образуват масови разпространени отпадъци от 07.10.2011 г., от името на М.М. за платена продуктова такса за л.а „Хонда сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647 и фактура № 00002835/07.10.2011 г. с получател И.Д.П. и изпълнител фирма ЕТ „М.М.“ – Пловдив, поради което и на осн.чл.316 вр.чл.309 ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода за срок от осем месеца“. И.Д.П. е признат за виновен, в това че на 02.11.2011 г. в Пловдив, със цел да набави за другиго – брат си  Г.Д.П. имотна облага, е придобил чужда движима вещ -  л.а „Хонда сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647 на стойност 10 000 лева, собственост на  ЕТ „М.М.“ – Пловдив, за която е знаел, че е придобита от брат му Г.Д.П. чрез престъпление по чл.206 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.215 ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода за срок от две години“. На осн.чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказания на подсъдимия И.Д.П. – „две години лишаване от свобода“, а на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановената присъда по НОХД № 6126/2013 г. от Пловдивския РС, е влязла в сила на 13.06.2014 г.

         От показанията на свид. И.В. Величков – работещ в автокъщата на ЕТ „М.М.“ – Пловдив, които съдът кредитира се установява, че синът на М.М. – Ивайло през 2011 г. е докарал въпросния автомобил „Хонда сивик“  от Италия, почти нов – на около 5 години, в отлично състояние, стойността на който е била обявена в салона за продажба е била 12 000 лева.  Г.П. и собствениците са се разбрали да взема автомобила за 10 000 лева, които да заплати на няколко вноски – разсрочено, при вземане на автомобила не е дал пари.  Колата е докарана с транзитни номера, които Г.П. е подновявал, в последствие същия е присвоил автомобила и успял чрез измама да го регистрира в КАТ, без да е заплатил уговорената цена за същия.  

         От приетата по делото СТЕ на вещото лице инж.С.М., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че средната пазарна стойност на л.а „Хонда сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647 към м.юли 2011 г. е 10 885 лева.

        На основание чл. 300 от ГПК този акт /влязлата в сила присъда/ е задължителен за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото настоящият граждански съд е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че ответниците са извършили деянието по описания в присъдата начин, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.

        Доказано е също, че пострадал в настоящото производство се явява ищецът, за когото безспорно е признато в приключилия наказателен процес, че обект на престъпното посегателство /е собствеността му, тъй като ответниците са наказани за: присвояване на МПС, използване на неистински частни документи и придобиване на чужда движима вещ – МПС, които засягат неприкосновеността на правото на собственост/, т.е безспорно на ищеца са причинени вреди. При това положение съдът намира, че безспорно ищецът е претърпял имуществени вреди, в настоящото производство спорен е само техния размер.

        Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В резултат на противоправното и виновно поведение на двамата ответници: Г. и И. Пачеджиеви, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с извършените от тях деяния, за които са били признати за виновни с присъда по НОХД № 6126/2013 г. от Пловдивския РС, влязла в сила на 13.06.2014 г. – същите са причинили на ищеца ЕТ „М.М.“ – Пловдив, имуществена вреда в размер на 10 000 лева, представляваща пазарната стойност на л.а „Хонда сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647 към м.юли 2011 г., от което следва извода, че вредоносният резултат е настъпил изцяло вследствие на виновното поведението на ответниците.

            По тази причина и на основание чл. 45 от ЗЗД ответниците дължат обезщетение на ищеца за претърпените от него имуществени вреди. От съдебно-техническата експертиза се установява, че средната пазарна стойност на л.а „Хонда сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647 към м.юли 2011 г. е 10 885 лева. От показанията на свидетеля И. Величков се установява, че автомобила е вкаран през 2011 г. от Италия /на 4-5 години, почти нов/ в перфектно състояние, с дребни дефекти – които са били отстранени.  За да бъде определен размерът на сумата, с която следва да се репарират описаните имуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите обстоятелства. Като има предвид всички приети по делото доказателства, постановената присъда, СТЕ, свидетелските показания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10 885 лева. С оглед диспозитивното начало обаче, въпреки че е доказано по делото че стойността на автомобила към м.юли 2011 г. е била 10885 лева, съдът следва да уважи иска до пълния предявен размер от 10 000 лева, като основателен и доказан.

            Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо горните суми следва да бъдат присъдени ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, общо в размер на 1100 лева, за които са представени доказателства по делото.

            На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 400 лева.

            Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН ********** *** да заплатят на М.В.М., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Спас Гинев“ № 1 сумата от 10 000 лева (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, съставляващи стойността на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, рама № SHHFK27606U022354, двигател № R18A21022647, /черен на цвят, хечбек, произведен през 2006 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2011 г., в резултат на извършените спрямо него престъпления, осъществени от ответниците на 31.10.2011 г. и 02.11.2011 г. в град Пловдив, за което същите са признати за виновни и осъдени /наказани/, с присъда - постановена по НОХД № 6126/2013 г. от Пловдивския РС, влязла в сила на 13.06.2014 г.

ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН ********** *** да заплатят на М.В.М., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Спас Гинев“ № 1 сумата от 1 100 лева (хиляда и сто), направени по производството разноски.

 

ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 400 лева (четиристотин).

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: