ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. ХАСКОВО, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20235600600202 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
С определение от 23.02.2023 г., постановено в проведеното на същата
дата разпоредително заседание по НОХД № 41/2023г. по описа на РС –
Харманли, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, съдът приел,
че на досъдебното производство и в обвинителният акт, не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и насрочил делото за
разглеждане в съдебно заседание по общия ред.
Недоволен от определението, в частта относно произнасянето по
въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, останал подсъдимият К. Д. Х. от с. С.,
общ.С. обл. Х., който чрез защитника си - адв. Е. М. го обжалва в срок с
частна жалба, с оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че обвинителният акт не отговаря
на изискванията на чл. 246 от НПК и не съдържа съответните факти относно
дата или дати и механизъм на извършване на престъплението, както и
мотивите за неговото осъществяване, обуславящи съставомерността му по
повдигнатото на подсъдимия Х. обвинение за извършено престъплението по
чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Не била уточенена от прокурора и ролята
на всеки от съучастниците при извършване на кражбата, както и не ставало
1
ясно дали деянието е еднократно или е при условията на продължавано
престъпление. Това лишило подсъдимият от възможността да научи в какво
престъпление е обвинен и нарушило правото му на защита. С жалбата се иска
отмяна на определението, прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите в
обвинителния акт нарушения на процесуалните правила.
Препис от жалбата е връчена на заинтересованите страни, от които не са
постъпили възражения.
Хасковският Окръжен съд, като се запозна с обжалваното определение,
материалите по делото и съобрази доводите в жалбата, намира, че същата е
допустима, но неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:
Съдебното производство по НОХД № 41/2023г. по описа на РС –
Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП – Хасково –
ТО – Харманли, с който против подсъдимия К. Х. Д. от с. С., общ. С. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от
НК – за това, че в периода от началото на месец декември 2021 г. до
16.03.2022 г. в неустановен ден в землището на с.С., общ.С. от лозов масив в
местността „П.“, в съучастие като извършител с К. Х. Д. отнел чужди
движими вещи на обща стойност 2544 лв. от владението на „М. –К. „ЕООД,
представлявано от управителя В. С. В. от гр. П., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Със същия обвинителен акт И. Д. Д. е предаден на съд по
същото обвинение - за кражба, извършена от него като непълнолетен и в
съучастие като извършител с К. Х. Д.- престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл.
20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Със свое разпореждане от 24.01.2023 г., съдията – докладчик по
НОХД № 41/2023 г. по описа на РС-Харманли, е насрочил образуваното по
обвинителния акт дело в открито разпоредително заседание, което е
проведено на 23.02.2023 г.
В хода на откритото разпоредително заседание, защитата на
подсъдимия К. Х. Д. е претендирала наличие на съществено процесуално
нарушение, допуснато на досъдебното производство, изразяващо се в липса
на яснота за времето, механизма и причините за извършване на
2
инкриминираното от прокуратурата деяние. Конкретно е визирала
използвания от прокуратурата способ за очертаване на приетото от нея време
на извършване на твърдяното престъпление като "на неустановен ден в
периода от началото на месец декември 2021 г.до 16.03.2022 г. Въз основа на
горното е пожелала съдебното производство да бъде прекратено и делото да
бъде върнато на прокурора, за отстраняване на констатираното, според
защитата, съществено процесуално нарушение.
В рамките на произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК
обсъждайки въпросите по ал. 1, от т. 1 до т. 8, в частност този по т. 3, а
именно допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, състав на РС-Харманли, със свое
протоколно определение от 23.02.2023 г., е приел липса на твърдяните от
защитата съществени процесуални нарушения, служебно не е констатирал
други такива и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Доводите в частната жалба, свързани с наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал.4 от НПК са
от водещо значение за преценката на законосъобразността на обжалвания
съдебен акт.
Не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция възраженията
на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
поради непосочване на конкретна дата или дати на извършване на
престъплението и неочертаване на точните времеви граници на
престъплението, за което подсъдимият К. Д. е предаден на съд. Времето на
осъществяване на престъпното деяние може да бъде изразено в дата, час или
период от време, или във всички тях взети заедно. Законът не е дефинирал, че
обвинението трябва задължително да посочва конкретна дата /дати на
деянието и това принципно положение се отнася и за случаите, в които е
повдигнато обвинение не само за едно, но и за няколко престъпления. В
сезиращия съда обвинителен акт е отразено, че действията на подсъдимите
Д. и Д. по противозаконното отнемане на движимите вещи от владението
на ощетеното юридическо лице са извършени на неустановен ден в периода
от началото на месец декември 2021г. до 16.03.2022 г., когато е извършено
разпореждането с една част от вещите ,предмет на обвинението. В
3
диспозитива на повдигнатото обвинение, прокурорът е използвал
горепосочената допустима и еднопосочно приемана за законосъобразна
техника на посочване на времето, в което застъпва, че е консумирана
твърдяната престъпна деятелност по отнемането на инкриминираните вещи,
чрез ситуирането му в обособен времеви интервал, чийто граници дават
възможност за сравнително конкретна определяемост – "на неустановена дата
в периода от началото на месец декември 2021г. до 16.03.2022 г. ". Този
начин на индивидуализиране на времето на евентуално престъпната дейност
на двамата подсъдими не оставя никакво съмнение, че се касае за едно
единствено деяние, а не за няколко такива, извършени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и не може да
се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на
правото на защита на подсъдимото лице да разбере обвинението, за което е
привлечен да отговаря по наказателен път.
На следващо място, не намират опора в съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив и
оплакванията на защитата относно неяснота за мястото на извършване на
инкриминираната от прокуратурата деятелност на подсъдимия К. Д.. В това
отношение държавното обвинение е изпълнило законосъобразно и коректно
процесуалното си задължение за точно, ясно и конкретно посочване на
приетото от нея местоизвършване на инкриминираното деяние, като изрично
е визирало, че е извършено „в землището на с. С. , общ.С., от лозов масив в
местността „П.".
Неоснователен е и довода на защитата за неконкретизация на начина
и механизма на осъществяване на престъплението. Повдигнатото
обвинение спрямо двамата подсъдими К. Д. и И. Д. е за кражба, извършена в
съучастие, под формата на съизвършителство, като начина на извършване
на деянието е описан лаконично от прокурора в обвинителния акт. Следва
обаче да се отбележи, че според поддържаното от прокурора, извършването
на самото инкриминирано деяние не се отличава с някаква фактическа
сложност, нито е налице правна такава по оценка на правната му
квалификация. В конкретния случай прокурорът е посочил, че двамата
подсъдими, без да нарушават целостта на оградната мрежа са влезли в
лозовия масив с каруца с животинска тяга и от местата, където се съхранявал
инвентара са взели и натоварили в каруцата инкриминираните вещи, които
4
впоследствие продали. По този начин правната рамка на обвинението и на
предмета на доказване е очертана и да се изисква описание на конкретен
принос на всеки от подсъдимите към крайния престъпен резултат при така
поддържаните факти е нереалистично. Още повече против двамата
подсъдими е повдигнато напълно идентично обвинение, като за подс. И. Д.
се твърди да извършено като непълнолетен и има връзка с неговата възраст,
а не с извършването на конкретното деяние. Следователно прокурорът
приема идентичен принос на двамата подсъдими в осъществяване на
изпълнителното деяние на кражбата, като съвсем отделен въпрос е какво ще
се докаже в хода на съдебното следствие. Ето защо не може да се приеме, че
правото на защита на подсъдимите и по-специално правото им да разберат в
какво точно са обвинени е било нарушено.
Аналогичен извод следва да бъде направен и относно възражението на
защитата за непосочване в обвинителния акт на причините, респ. мотивите
за извършване на престъплението, които не са сред задължителните
реквизити на прокурорския акт, визирани от разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от
НПК.
При така установените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че
обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Това е
така защото в него се съдържат в необходимата степен достатъчно ясни
фактически твърдения, относно времето, мястото и начина на твърдяното
извършване на престъплението по повдигнатото на подсъдимия К. Д.
обвинение. По тези факти, които очертават предмета на доказване,
подсъдимият следва да се защитава и в случая правото му на защита не е
нарушено. Ето защо, обжалваното определение като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.02.2023 г.
постановено по НОХД № 41/2023г. по описа на РС-Харманли, в частта в
която е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия К. Х. Д..
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6