РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Царево, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20242180100106 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр. *****************, в качеството на пълномощник на В. К. Н.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Ц., обл. ************* съдебен
адресат: гр. **************** против: „Стик-кредит” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. пл. "Оборище" № 13 Б,
представлявано от С. Н. Т., с която се иска от съда- след направено изменение
на иска- да постанови решение, с което :
Да приеме за установено между страните, че Договор за кредит №
959781/ 07.06.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това,
че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, да приеме за установено между страните, че неустойката по
Договор за кредит № 959781/ 07.06.2023 г. е нищожна на основание чл. 26, ал.
1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да заплати
на ищеца, сумата от 179,68 лева, недължимо платена по недействителен
1
Договор за кредит № 959781/ 07.06.2023 г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда-02.02.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата, а в условията на евентуалност, на основание чл.55 ал.1
от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да заплати на ищеца, сумата от 152,68
лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 959781/
07.06.2023 г. със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда-02.02.2024 год., до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и приложенията по нея на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил с ответника Договор
за кредит № 959781/ 07.06.2023 г. като съгласно чл. 1 от Договора за кредит
Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в
размер на 900,00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от
1543,91 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 11 вноски.
Сочи се, че в чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищеца не
предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в
размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска. Сочи се, че ищеца е погасил
Договора за кредит, като е заплатил по него 900,00 лева главница, 10 лева
лихва и 90 лева неустойка. Ищеца твърди, че Договора за кредит е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата за
неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143,
ал.1 от ЗЗП.
Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.
В отговора на исковата молба ответника твърди, че претенциите на
ищеца са допустими, но неоснователни. Ответника сочи, че процесния
2
Договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че ответното дружество е
предоставило на разположение на ищеца сумата по договора, съгласно
изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова
сметка в TBI Банк. Сочи се, че процесният договор е сключен от разстояние,
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в
„Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги
от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на www.stikcredit.bg. Твърди, че сключването на договора във
формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. По отношение на
дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение ответника твърди,
че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство.
В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени
становища по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № 959781/ 07.06.2023 г. по
силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
900,00 лв. която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.
Няма спор, че съгласно Договор за кредит № 959781/ 07.06.2023 г. ГПР
по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %.
Не се спори, че в чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако
кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение, дължи на
3
кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение,
като съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично
заедно с всяка погасителна вноска.
Няма спор и се установява от заключението по допуснатата и приета от
съда СИЕ, че ищеца е заплатил по договора главница в размер на 900,00 лева
главница, 10 лева лихва и 90 лева неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 33 от ЗПК и
чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Предявен е и осъдителен иска с основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Предявените искови претенции в условията на евентуалност са
допустими. Съгласно правната доктрина, нищожността на един договор, може
да се установи с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в
такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора,
така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с
действието на сделката. За да възникне право на иск в полза на определено
лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор,
подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е
безспорно е подведомствен на съда. Следва да се посочи, че условията, при
които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес
от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност,
подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални
предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено
нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са
налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор или част
от него, е установителен по своя характер и предпоставка за неговата
допустимост- като беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В
случая, според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от
качеството на ищеца, който е страна по договора и при въведени съмнения за
действителността на договора или част от него, правното му положение е
4
смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение,
когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице,
като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не
съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е
допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са
налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава,
поради което настоящия съд приема, че предявените искове са процесуално
допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
По отношение на претенцията за заплащане на сума, представляваща
такса за експресно разглеждане на кредита, съдът намира следното:
По отношение на претенцията за обявяване на Договор за кредит №
958920/ 04.06.2023 г. за нищожен:
Претенцията е неоснователна.
Сключения между страните Договор за кредит № 959781/ 07.06.2023 г.
е сключен във формата на електронен документ- Договор за потребителски
кредит- кредитна линия предоставен от разстояние. Сключването на договора
във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ,
ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи, поради
което и съда го намира за действителен.
По отношение на претенцията за обявяване на клаузата за неустойката
по Договор за кредит № 959781/ 07.06.2023 г. за нищожна:
Претенцията е основателна.
В правната доктрина и константната съдебна практика, безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип- било той изрично
формулиран- или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби /Решение № 4/ 2009 г. по т.д. № 395/ 2008 г. Решение № 1270/ 2009
г. по гр.д. № 5093/ 2007 г. Определение № 877 по т.д. № 662/ 2012 г. и мн. др./.
Според Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК
на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица, от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
5
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към
момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е
изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието
предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на
договарянето, разписана в нормата на чл. 9 от ЗЗД, се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр.
В настоящия случай, ищеца дължи неустойка, която неустойка е
предвидена, при непредоставяне на обезпечение. Според съда, клаузата за
дължимостта на неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Критериите, дали е налице нищожност на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно, когато неустойката е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно
дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск
за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението /Решение № 107/ 25.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 818/
2009 г./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя, да осигури обезпечение
6
на кредитора в тридневен срок от сключване на договора- поръчителство на
ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка.
При това положение, на първо място при преценка за нищожността на
оспорената клауза, следва да се изхожда от размер на неустойката, който е
определен в договора. Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като в случая,
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
На следващо място, срокът за предоставянето на обезпечение
определен от ответника- с което обезпечение е обвързана оспорената клауза- е
твърде кратък. При това положение, за потребителя се създава извънредна,
допълнителна и на практика непосилна тежест, водеща до значително
затруднение в осигуряването на обезпечение, предвид необходимостта от
технологично време и чуждо съдействие.
Отделно от това, с оглед изначалното предвиждане, неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, съгл. представения погасителен план,
следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като
излиза изцяло извън присъщите й функции. Именно, поради изначалното
включване на неустойката в дължимата за връщане сума, съда приема, че
размера й попада в общите разходи и следва да се взема предвид, при
изчисляване на ГПР. При това положение, при определяне на годишния
процент на разходите, е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК
На следващо място, непредоставянето на обезпечение, не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва
и представлява сигурна печалба за заемодателя. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата
сума. Размерът на неустойката е значителен сам по себе си, в т.ч. съотнесен
към предоставената сума. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава
7
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Безспорно, няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението, но в случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на
това драстично надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение, т.е. и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Според съда, основната цел на така уговорената неустоечна клауза е, да
доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със
значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на
справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението
/Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/ 2010 г./. Тъй като
противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в тази част договорът не е
пораждал правно действие.
По иска с правно основание в чл. 55 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, са учредени три фактически
състава /Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленум на ВС/.
Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание /condictio sine causa/. Според втория подлежи на връщане даденото
с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio
causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.
В случая, сумата в общ размер на 152,68 лева, представляваща
заплатена от ищеца сума по недействителна клауза по Договор за кредит №
959781/ 07.06.2023 г. а именно за неустойка в размер на 152,68 лева е
8
получена от ответника без правно основание, поради което и следва да бъде
върната на ищеца.
Предвид решението на съда, ответника следва да заплати на ищеца и
направените разноски, които са размер на 1525,00 лева, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойката по Договор за
кредит № 959781/ 07.06.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл. 33 от
ЗПК, чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Стик-кредит” АД, ЕИК: *********, да върне на В. К. Н.,
ЕГН: **********, сумата в общ размер от 152,68 лева, представляваща
заплатена от В. К. Н., ЕГН: **********, сума по недействителна клауза по
Договор за кредит № 959781/ 07.06.2023 г. която сума е получена от „Стик-
кредит” АД, ЕИК: ********* без правно основание, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда- 02.02.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Стик-кредит” АД, ЕИК: *********, да заплати на В. К. Н.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 1525,00 лева, представляваща
направените разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9