Определение по дело №8634/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 21013
Дата: 16 септември 2019 г. (в сила от 5 октомври 2019 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20191100508634
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди  и деветнадесета година, в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА  ИВАНОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР  САНТИРОВ

                                мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 8634 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.

Постъпила е жалба от длъжника А.А.М. срещу решение на ЧСИ С.Я., с което не е прогласено постановление за прекратяване на производството по изп. д. № 20138440402066, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на посочената норма, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителния действия в продължение на 2 години.  Моли съда да отмени решение на ЧСИ Я., с което не е прогласено с постановление прекратяването на производството по горепосоченото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Предвид липсата на конкретен акт, срещу който да е насочена жалбата на длъжника, с разпореждане от 09.07.2019 г. съдът е указал на жалбоподателката да уточни обжалваното изпълнително действие, като посочи кога и какъв акт ЧСИ С.Я. е отказал прекратяване на изпълнителното дело.

В изпълнение на дадените указания и в рамките на определения срок жалбоподателката е уточнила, че не разполага с отказ от ЧСИ С.Я., но не разполага и с какъвто и да е отговор или становище по отправените от нея молби. Твърди, че не й е предоставен никакъв документ, нито отговор по засегнатите в молбите й въпроси.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от взискателя „Т.С.“ ЕАД.

Съдия – изпълнителят С.Я., е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е неоснователна. Твърди, че с разпореждане от 13.08.2018 г. е отказал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като въз основа на представена по делото обезпечителна заповед е постановил спиране на изпълнителното производство. С оглед на това счита, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата и молбата - уточнение съображения, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             правна страна:

Нормата на чл.435, ал.2 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдия – изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Сред тях в т.6 е регламентиран отказа на съдия – изпълнителя да прекрати принудителното изпълнение.

Жалбоподателят има качеството на длъжник в производството, образувано по молба на кредитора „Т.С.“ ЕАД въз основа на издаден на 01.03.2013 г. изпълнителен лист. С молба вх. № 03783/03.08.2018 г. длъжникът е сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С разпореждане от 13.08.2018 г. ПЧСИ А.Ш.е оставила без уважение горепосочената молба, тъй като изпълнителното дело е спряно въз основа на обезпечителна заповед от 03.12.2013 г. на СРС, І ГО, 35 състав. Съдът констатира, че не е постановено връчване на препис от това разпореждане на длъжника и съответно такъв не е надлежно връчен.

Съдът счита, че жалбата на длъжника, уточнена с молба от 01.8.2019 г., е без предмет, тъй като не е насочена към постановения от ПЧСИ отказ да прекрати изпълнителното производство, а срещу липсата на произнасяне по направеното от нея искане. Процесуално недопустимо е съдът да разгледа акт на ЧСИ, срещу който жалбата не е насочена, доколкото същото би било в нарушения на установения в нормата на чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес. Във втората алинея на посочената норма е предвидено, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ето защо извън предмета на настоящото производство е законосъобразността на разпореждането на ПЧСИ от 13.08.2018 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за спиране на принудителното изпълнение, доколкото жалбата не е насочена срещу това изпълнително действие.

По изложените съображения и доколкото жалбата не е насочена срещу изричен отказ на ЧСИ С.Я. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, жалбата на длъжника се явява без предмет. В нормата на чл.435 ГПК лимитивно и изчерпателно са посочени действията на съдия – изпълнителя, които подлежат на съдебен контрол. Ето защо извън законоустановената компетентност на съда е разглеждането и произнасянето по същество по жалба, насочена срещу актове на съдия - изпълнил, извън изрично посочените в чл.435 ГПК. След като законодателят не предвидил възможност за обжалване на липсата на постановяване на акт за прекратяване на изпълнителното производство по искане на длъжника в изпълнителното производство в рамките на определен срок, то депозираната жалба, която е насочена срещу решение, с което не е прогласено с постановление прекратяването на производството по изпълнително дело № 20138440402066 по описа на ЧСИ С.Я. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, се явява процесуално недопустима.

По изложените съображения съдът счита, че частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати.  

Воден от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 159951/05.12.2018 г., уточнена с молба вх. № 98499/01.08.2019 г., депозирана от А.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение, с което не е прогласено с постановление прекратяването на производството по изпълнително дело № 20138440402066 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 8634/2019 г. по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, образувано въз основа на тази жалба.

УКАЗВА на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, че следва да съобщи на длъжника разпореждане от 13.08.2018 г. ПЧСИ А.Ш., стр.50 от изпълнителното дело, като й укаже възможността да го обжалва в едноседмичен срок.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                             

 

                                                                                        2.