РЕШЕНИЕ
№ 2633
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330113607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3, против К. Г. В.
, ЕГН **********, с постоянен адрес в **********************************, и с искове с
правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД ,
чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
За да обоснове съществуването на вземането си, ищцовото дружество черпи права от два
договора.
Първият от тях е за стоков кредит , сключен е на дата 11.11.2019 год. между ответника и
„Банка ДСК „ АД , ЕИК ********* и носи номер ********. По силата на договора , В. е
получил в заем сума от 1983.09 лева , за да си плати за закупени от трето лице вещи.
Кредитът бил усвоен еднократно , чрез плащане на търговеца – продавач „Технополис
България„ ЕАД, извършено от страна на банката , но за сметка на ответника. На свой ред,
ответникът се задължил да върне отпусната му сума заедно със възнаградителна лихва в
размер от 39.73 % годишно. Кредиторът прил плащане на части – на 12 броя месечни
погасителни вноски съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Първите 11
броя вноски били договорени в размер от 102.23 лева , а последната – 100.80 лева. Срокът
на договора изтекъл на дата 11.11.2020г; вземанията на банката по него не били обявявани
за предсрочно изискуеми.
Длъжникът не изпълнил задължението си, изпаднал в забава още с настъпването на падеж
1
на първата вноска , 10.12.2019 г
Вторият договор, от който ищецът черпи права, е за цесия и е сключен на дата
17.06.2020г. между него и банката. Твърди се, че цесията ответникът е уведомен редовно;
алтернативно - уведомление за цесията е приложено към исковата молба.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. дело № 9968/2021 год. ; заповедта се връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от
ГПК, чрез залепване на уведомление. Затова се иска от съда да постанови решение , с което
да установи съществуването на вземането за неплатената част от договорните задължения -
999 лева, представляваща главница в пълен размер, 276.73 лева – кредиторово
възнаграждение за периода на договора, (тоест от 11.12.2019г до 11.11.2020г.) , и 103.49
лева обезщетение за забава в плащане на главницата за периода от 12.12.2019г. до датата
на подаването на заявлението в съда – 27.04.2021г , както и законната лихва върху
главницата от тази дата до окончателното изплащане на вземането. Иска и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен; отговорът му е депозиран в срока по чл.
131 от ГПК. Отрича да е бил уведомен за сключването на цесията; процесния договор за
стоков кредит не бил сключван, а ако бил сключен, то същия бил нищожен на основанието
по чл. 22 от Закона за потребителския кредит; недействителна поради противоречие с
добрите нрави била и клаузата ,с която бил договорен размера на кредиторовото
възнаграждение. В договора имало и неравноправни клаузи; моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.
Вещото лице по проведената експертиза дава заключение, че сумата от 999 лева е усвоена
от ответника чрез плащане в полза на третото лице – негов доставчик , за което била
издадена съответната фактура № **********; няма направени от ответника плащания по
договора, съответно остават за плащане 999 лева от главницата , 226.33 лева – цялата
договорена възнаградителна лихва, и 46.35 лева законна лихва за периода от 12.12.2019г до
27.04.2021г.
Допустим като установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79,
вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и
следващите от Закона за потребителския кредит. Искът е допустим като установителен при
изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със заповед за
изпълнение на същото задължение , издадена по частното гражданско дело 9968 по описа на
ПРС за 2021г. Спазени са сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от
същия кодекс.
Съдът, възоснова ангажираните доказателства , съобрази :
Договора за стоков кредит под № ********** и искането за сключването му са
представени в оригинал на л. 2 и следващите от делото. Този договор всъщност
представлява потребителски паричен заем за потребление, доколкото предават се с него
парични средства , затова и реалното предаване на сумата е условие за съществуването му –
2
договора за заем е реален. Предаването на заемната сума личи от заключението на вещото
лице , което съдът кредитира , следователно за В. е възникнало облигационното задължение
да върне полученото и възнаградителна лихва за ползването му ( ако не е уговорено друго ,
банковият заем е винаги лихвоносен за банката). Лихвата е и изрично договорена.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 17 от
26.02.2019 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 11 от общите условия към
договора) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в
съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж
3
на всички отделни погасителни вноски, на ответника е бил предоставен и стандратен
европейски формуляр с необходимото съдържание.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
На л. 13 от делото фигурира и копие, заверено от страната , от рамков договор за цесия
от дата 17.06.2020г. между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от
приложението под № 1 към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на
договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора, действителен носител на
материалното право. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника и
цесионера , доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите до В. . Това уведомление не е получено, като обратната разписка
, с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката не е била потърсена. Независимо
от това, уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на
цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( л. 21 от делото ), при което следва
да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика
последователно приема връчването на уведомлението да е редовно.Тук трябва да се каже, че
възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само
в хипотеза на плащане на първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора
за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват в
исковата молба, а и вещото лице отрича всякакви плащания по кредито от страна на
длъжника . Ищецът е легимиран като кредитор, включително и поради факта ,че в договора
за потребителски кредит е изрично предвидена възможност на кредитора да цедира
вземането си ( чл.16 от общите условия).
Съответно исковете са основателни. Искът за реално изпълнение на главницата е доказан
и по размер , този за кредиторовото възнаграждение не е доказан над размер от 226.33 лева
съобразно кредитираното заключение на вещото лице и собствените изчисления на съда, а
този по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение на забава – над размера от 46.35 лева до пълния
предявен размер от 103.49 лева . В тази част съдът следва да отбележи, че обезщетението за
забава , което ищецът претендира съобразно договора , не може да се договаря над
размерите по чл. 10 от ЗЗД ( договореното е 49.73 % на годишна база , тоест , почти пет –
пъти по високо) . Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този
размер, тоест, при забава , вкл. след изтичането на договора , дължи само законната лихва
върху неплатената част.
Разноските се присъждат в тежест на ответника, пропоционално.
Общия размер на направените от ищеца разноски , включително тези по частното дело за
издаване на заповед за плащане, е 886.54 лева, тъй като на процесуалния представител -
юрисконсулт на ищеца се определя минимален съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК хонорар за
представителство в исковия процес от 150 лева. Дължат се от ответника пропорционално
817.41 лева (886.54 /1379.22*1271.68 лева, колкото са присъдени в полза на ищеца).
Ответникът е било представяван от особен представител, собствени разноски не е
направил.
4
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К. Г. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес в
**********************************, че в отношенията между страните, дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
плащането на следните суми по договор за стоков кредит № ****************г., с „Банка
ДСК „ за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното дело
№ 9968/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив:
999 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в
съда – 16.06.2021г до окончателното изплащане на вземането;
226.33 лв. възнаградителна лихва за периода на договора ( 11.12.2019г. – 11.11.2020г. )
46.35 лева обезщетение за забава в плащането на вноските, начислено за период от
12.12.2019г до 27.04.2021г.;
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за кредиторово възнаграждение над тези размери до
пълния предявен размер от 276.73 лева , и по чл. 86 от ЗЗД В ЧАСТТА над размер на
обезщетението за забава от 46.35 лева до пълния предявен размер от 103.49 лева, като
недоказани по размера си.
Осъжда К. Г. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес в
**********************************, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, сумата от 817.41 лева разноски по
двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5