Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 109
гр. Добрич. 14.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 178/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивно
търговско дело № 178/2019 г. по описа на Окръжен съд – К. е образувано по
въззивна жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД гр. С.против Решение №
7/04.01.2019 г. на Районен съд – К. по гр. д. № 497/2017 г.
С
атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. С.да заплати на „ДИВИ ЕС 9“ ООД гр. К.,
общ. К., област Добрич сумата от 3 249.88 лв., представляващи застрахователно
обезщетение, дължимо по застраховка „индустриален пожар“за застрахователно
събитие, настъпило на 07.12.2016 г. , ведно със законната лихва върху
присъдените главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
Недоволен
от така постановения съдебен акт, ищецът
го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт
и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да
отхвърли исковите претенции.
Въззиваемата страна изразява
становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и
претендира потвърждаването му от въззивната инстанция.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Страните
не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на
направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не
са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва
позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.
От
приетите по делото пред първостепенния съд доказателства се очертава следната
фактическа и правна обстановка:
На
05.01.2016 г. между „ДИВИ ЕС 9” ООД и „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е сключен застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица „Индустриален пожар № ***“ на
собственото му оборудване ( машини и съоръжения) в Бетонов възел за
производство на бетонови изделия, намиращ се на адрес гр. К., ул. „Ст.К.” № **,
покриваща рисковете по клаузи А, А1, Б,
Д2, Д15 и Д7, като база за определяне на застрахователната сума е посочена
„Действителна стойност”, със срок на действие 08.01.2016 г. - 07.01.2017 г.,
със застрахователна сума за покритие по изрично изброени рискове, в размер на
170 000.00 лв. Застрахователната премия в размер на сумата от 128.52 лв. е
платена еднократно и изцяло.
По
делото няма спор относно факта на настъпване на
07.12.2016 г. на застрахователното събитие по клауза Д15 – късо
съединение и/или токов удар, както и естеството, вида и обема на подлежащите на
обезщетяване вреди
Своевременно
застрахованото лице е подало уведомление до с.застрахователя, по повод на което
е образувана преписка по щета № ***/08.12.2016 г.
Безспорен
е и фактът на плащане на застрахователно обезщетение по заявената щета в размер
на сумата от 4 249.38 лв. от застрахователя, като застрахователно обезщетение
по заявената щета.
Контроверсният
въпрос по делото е относно приложимата методика за определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност – чл. 386, ал. 2 КЗ.
За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, а
за възстановителната стойност - стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Когато
друго не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото – чл. 400, ал. 3 КЗ.
Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. При изчисляване на обезщетението не следва
да се прилага и коефициента на овехтяване.
В разглеждания
случай повредите на имуществото са от такова естество, че представляват
тотална щета, поради което и застрахователят следва да заплати на ищеца цялата
пазарна стойност на увреденото имущество след приспадане на вече платената.
Застрахователното
обезщетение следва да бъде определено по пазарни цени за вещи от същия вид и
качество, възлизащи в общ размер на 7 499.26 лв. От тази сума следва да се
приспадне платеното обезщетение в размер на 4 249.38 лв. Неплатеният
остатък от задължението възлиза на сумата от 3 249.88 лв.
Искът се
явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание
чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първостепенния съд.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на сумата от 600.00 лв.
С оглед
гореизложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 7/04.01.2019 г. на Районен съд – К. по гр. д. № 497/2017 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. С., ул. „Г.Б.“ № *, ЕИК ***
да заплати на „ДИВИ ЕС 9“ ООД гр. К., УЛ. „И.“ № **, общ. К.,
област Добрич, ЕИК *** сумата от 600.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.