Мотиви към присъда N 81/02.08.2011 година по нохд N 1114/2011г. по описа
на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимия М.Ж.Ч. за извършено престъпление по чл.152
ал.4 т.1 вр ал.3 т.5 вр ал.1 т.2 вр чл.29 ал.1 б.”Б” вр чл.26 ал.1 от НК, за това че на 14.01.2011 година и на 09.02.2011 година в село Г., община П., област П.,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, се е съвкупил с лице от
женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – М.М.Д. с ЕГН ********** ***, като
е използвал сила и заплашване.
Подсъдимият М.Ж.Ч. не се признава за
виновен и не дава обяснения по случая иска от съда малка присъда.
Служебният защитник на подс.Ч. намира обвинението
за недоказано и иска подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Прокурорът поддържа обвинението и иска
налагане на наказание в средата на предвиденото.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Ж.Ч. е на *** години,
български гражданин, има начално образование, но
твърди че е неграмотен, неженен е, не
работи,
осъждан е, живее в в с.Г., обл.П.
Подсъдимият М.Ж.Ч. е осъждан за пръв път с присъда по нохд
№ ***/1993г. на РС П. за престъпления по чл.347 ал.1 и чл.195 ал.1 от НК на
едно общо наказание една година и един месец лишаване от свобода, което
наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изтърпяване с
изпитателен срок от пет години. Присъдата е в сила от 17.09.1993г.
Втората
му присъда е по нохд № ***/98г. на РС П. за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, а на
основание чл.68 от НК е постановено и ефективно изтърпяване на наказанието по
предходната присъда по нохд № ***/1993г. на РС П..
Третият съдебен акт на подс.Ч. ***/2002г. за престъпление
по чл.252 ал.1 от НК, извършено на 11.03.1992г., за което му е наложено
наказание една година лишаване от свобода, което е отложено за изтърпяване с
изпитателен срок от три години.
Четвъртата присъда на подсъдимия е по нохд № ***/2004г. на
ОС П. за престъпление по чл.149 ал.5 т.3, вр. с ал.2 пр.1, вр. с ал.1, вр. с
чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК, като му е наложено наказание шест години лишаване
от свобода, което да се изпълни при строг първоначален режим. На основание
чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК са групирани наказанията по нохд №***/1993г.
на РС П. и по нохд № ***/2002г. на РС П., като е наложено едно общо наказание
една година и един месец лишаване от свобода. Това наказание подс.Ч. изтърпявал
до 25.12.2009г., когато бил освободен от затвора Пловдив.
Петият съдебен акт по отношение на подсъдимия Ч. е по нохд
№ ***/2010г. на РС П. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на
14.01.2010г. като му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода,
което да се изпълни при строг първоначален режим. Това наказание подс.Ч.
изтърпялвал до 16.08.2010г., когато бил освободен от затвора Пловдив.
След като бил освободен от затвора по последното си
осъждане подс.М.Ч. се установил да живее в къщата си в с.Г., обл.П., на ул.”***”
№***, която била извън регулацията на селото в циганската махала. Къщата била
кирпичена, състояща се от един навес и една стая с размери 2 на 3 метра, в
която се влизало през дървена врата, която се затваряла от вътре с изкривен
пирон. В къщата имало една маса и едно легло тип “русенско”. В друга къща, в
близост на същата улица ул.”***” №*** живеела пострадалата М.М.Д. на 11 години,
заедно с майка си св.М.И.Д., баща си В.Ч. и още четири свои братя и сестри.
На 14.01.2011
година пострадалата М.М.Д. ***, като ходила при леля си Г., след което
се върнала към дома си и по пътя си срещнала чичо си – подс. М.Ч.. Последният я
извикал и я пратил да вземе две кафета и две цигари от местното заведение.
Пострадалата М.Д. изпълнила нареждането на чичо си и взела две кафета и две
цигари и ги донесла в дома на подс.Ч.. След като пострадалата Д. влязла в
неговата стая подс.Ч. заключил входната врата с помощта на изкривения пирон.
Подс.Ч. извадил снимки с порнографско съдържание и започнал да ги показва на
св.М.Д.. След което подс. М.Ч., който бил облечен с пижама ударил един шамар на
пострадалата Д. и я бутнал с ръце върху леглото. След като М.Д. паднала върху
леглото подс. М.Ч. започнал да съблича дрехите й, като й свалил всички дрехи.
Докато подсъдимият правил това пострадалата викала да не го прави и му бутала
ръцете, но без никакъв ефект. След това подс.Ч. също се съблякъл и с възбудения
си полов член проникнал в половите органи на пострадала и осъществил с нея
вагинален полов акт, който продължил около един час. Пострадалата Д. се
съпротивлявала през цялото време, но без резултат. По време на половия акт
пострадалата изпитвала болки, но нямала кръвотечение. След като подс. М.Ч.
свършил в пострадалата половият акт приключил и последния се махнал от тялото
на Д., която се облякла и напуснала стаята. Преди да напусне къщата му подс. М.Ч.
извадил една брадва, намираща се под леглото му и заплашил пострадалата Д., че
ако каже за случилото се ще я разсече с брадвата. При прибирането си в дома си
пострадалата М.Д. не казала нищо за случилото се с нея в дома на чичо й от
страх да не би последния да изпълни заканите си. В периода до 09.02.2011г.
подс. М.Ч. още на няколко пъти извиквал пострадалата М.Д. в дома си с обещания,
че нищо няма да й направи, след което я придърпвал в дома си, заключвал
входната врата и отново осъществявал полови актове с нея, без нейно съгласие,
като я заплашвал, че ако каже на някого за случилото се ще я нареже с бичкията
/триона за дърва/. Тези заплахи дали резултат и пострадалата не казвала на
никого за случващото й се, защото се страхувала за живота си.
На 09.02.2011г. подс. М.Ч. отново повикал в дома си
пострадалата М.Д. и я изпратил да му купи сухи сокове “Степ” от местното
заведение. Пострадалата изпълнила молбата му и му донесла в дома сокчетата,
които подсъдимия разтворил във вода и направил сок. След което при заключена
входна врата и пуснато радио подс. М.Ч. си събул панталоните, като накарал и
пострадалата да се съблече гола, което тя и сторила. След което подсъдимият
накарал пострадалата Д. да му прави чикии на половия член, но последната
отказала и подсъдимия сам мастурбирал пред нея. След това пострадалата бутнала
подс.Ч. върху един диван, защото не искала да бъде осъществен още един полов
акт с нея. По същото време около 18,00 – 18,30 часа когато вече се стъмнявало
майката на пострадалата свидетелката М.Д. търсела дъщеря си за вечеря и не
можела да я намери в домовете на лелите й, баба й и другите й роднини в
махалата. При което св.М.Д. отишла пред дома на подс. М.Ч. и се ослушала за
дъщеря си. Чула единствено, как подсъдимия казвал на някого “Мълчи мама ти ще
иба”. В това време покрай къщата минавал девера й С., който бил брат на
подсъдимия. Двамата почукали на вратата. В това време вътре в стаята подсъдимия
М.Ч. и пострадалата М.Д. вече си били облекли дрехите, като подсъдимия накарал
пострадалата да се скрие зад вратата. В това време пред вратата на подсъдимия
дошъл и брата на майката на пострадалата – А.. След което подсъдимият М.Ч.
отворил вратата на стаята си и казал, че вътре М. я няма, но нахлулите в стаята
му лица установили, че същата е скрита зад вратата. При което част от присъстващите
лица от мъжки пол нанесли побой на пострадалия М.Ч.. Св.М.Д., отвела дъщеря си М.Д.
в дома си, където последната й признала, че е била изнасилена от чичо си –
подс. М.Ч.. След което била извикана полиция от мобилния телефон на братовчедка
на св.М.Д., защото тя не притежавала стационарен или мобилен телефон.
От изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на М.Д. се установява, че по
тялото й няма видими травматични увреждания. Външния й полов орган е
правилно развит от женски тип, като на девствената ципа има стара щърбина с
давност по-голяма от 14 дни. Липсата на травматични увреждания по тялото
на пострадалата не изключва възможността
от действия от твърд тъп предмет със слаба сила, при което да не останат видим
повреди. Анатомичното устройство и характера на ципата допускат полово сношение
без настъпване на пресни травматични разкъсвания.
От изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на подс.М.Ч. се установява, че по същия има охлузване, травматичен
оток и драскотини по главата. Тези увреждания са причинени от действието на
твърд тъп предмет и е възможно да са причинени по начина и времето съобщени от
подсъдимия Ч.. Било му е причинено болка. Външните полови органи на подсъдимия
са правилно развити от мъжки тип. По тях липсват травматични увреждания, което
не отхвърля възможността за извършване на вагинално проникване със слаб
интензитет и сила, при което да не останат видими повреди.
От изготвената по делото съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на М.Д. е видно, че същата не е страдала и не страда от
психично заболяване и не се води на диспансерен отчет в “Центъра за психично
здраве” гр.Пловдив. Същата е с нормален интелект за възрастта си и е в процес
на формиране на личността. М.Д. е внушаема и може да бъде манипулирана от
значими за нея възрастни хора. Същата е с нормално за възрастта си физическо и психическо състояние и няма данни
за настъпило след деянието нарушение на психичното й здраве. При същата няма
данни за наличието на нарушения, които да нарушават възможностите й правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото, както и да
дава ако пожелае достоверни показания за тях. По време на инкриминираното
деяние няма данни да е преживяла страх или тревожност. М.Д. изпитва
амбивалентни чувства спрямо извършителя от една страна положителни спрямо него,
от друга страна негативни свързани с наказанието и инкриминираното деяние.
Споделянето на факти срещу значим възрастен за детето е натоварено с негативни
емоционални преживявания, което затруднява обективното им споделяне.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от
частичните самопризнания на подсъдимия М.Ч., дадени в прочетените му обяснения
от досъдебната фаза по реда на чл.279 от НПК, от свидетелските показания на
свидетелите М.Д. и М.Д., в това число и приобщените по реда на чл.281 от НПК,
изготвените в досъдебното производство и приети от съда съдебномедицински
експертизи на М.Д. и на М.Ч. и съдебно-психиатричната и психологична експертиза
на М.Д., протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост,
характеристична справка, приложените веществени доказателства. Съдът кредитира
като достоверни обясненията на подс.Ч. само относно фактите свързани с това, че
е извършвал полови сношения с пострадалата, но не и твърдените от него факти
свързани с доброволност на тези полови актове и изявеното силно желание на
пострадалата за това. В тази част съдът приема за достоверни показанията на
пострадалата М.Д., която отрича доброволността на половите сношения и изтъква
като причина да се съгласи за тях физическото и вербално насилие употребено
върху нея от подсъдимия. По делото няма доказателства пострадалата М.Д. да е
имала полови сношения преди инкриминираните в обвинителния акт и да е имала
интимни приятели преди този момент. Видно от приетата съдебномедицинска експертиза
на пострадалата, същата има разкъсване на девствената ципа с давност по-голяма
от 14 дни. С оглед на факта, че първото полово сношение между пострадалата и
подсъдимия е преди повече от 14 дни от датата на медицинския преглед, то
напълно е възможно именно това първо полово сношение да е довело до това
разкъсване на девствената ципа и да се е явявало първо сношение за
пострадалата. Вярно е че както подсъдимият Ч., така и пострадалата М.Д.,
твърдят че при това първо полово сношение на 14.01.2011г. е нямало кръвотечение
от половите органи на пострадалата. Но е вярно и че първото полово сношение на
една жена не винаги е задължително да има някакво обилно кръвотечение, което да
е доказателство за този факт. Ето защо съдът приема, че към момента на половото
сношение на 14.01.2011г. между пострадалата и подсъдимия, последната е била
девствена и с оглед на липсващия у нея сексуален опит, същата е нямала мотив
силно да желае и да провокира подсъдимия към полови актове. Опровергаха се по
делото, от показанията на пострадалата и майка й, твърдения на подс.Ч., че М.Д.
е имала предишен голям сексуален опит, същата е съблазнявала подсъдимия,
гледала е порно филми в дома си и е идвала при него тайно късно вечерта след
22,00 часа, след като родителите й заспят. Както пострадалата М.Д., така и
майка й св.М.Д. отричат тези факти. Видно от показанията на св.М.Д. в тяхната
къща си лягат до 22,00 часа и след този час, а и много преди него дъщеря й не
ходи сама из махалата и не би могла сама всеки ден да посещава подсъдимия в
неговия дом вечерта. Видно от показанията на св.М.Д. в тяхната къща те нямат
телевизор, което е обусловено и от факта, че нямат и електрически ток. Тоест
евентуалното предизвикателно сексуално поведение на пострадалата няма от къде
да се мотивира, при условие, че същата няма сексуален опит и достъп до
порнографски материали. Съдът напълно кредитира показанията на майката на
пострадалата, че същата не е спала с никакви мъже до този случай. За това
свидетелства ограничената социална среда, в която е живяла до сега пострадалата
– в една циганска махала, в която общо взето нищо не може да се скрие и половия
морал на циганския етнос, от който произхожда пострадалата, който изключително
много държи на девствеността на жената до встъпването й в брак, по местния
ритуал. Вярно е твърдението на защитника на подсъдимия, че в тази етническа среда половия живот започва
по-рано от 18 годишната възраст и по-рано се раждат деца. Но е вярно също така,
че този полов живот започва едва след сключването на брак по местния ритуал,
след сватба и със съгласието на родителите на жената. Като при това
девствеността на бъдещата булка е особено важна. Нито един от горните факти не
е налице по делото, за да приеме съдът, че се касае до доброволни полови
сношения между подсъдимия и пострадалата. Реакцията на майката на пострадалата
на 09.02.2011г., когато търси дъщеря си и по подозрение, че е в дома на
подсъдимия, събира доста хора от махалата и става скандал, сочи на това че
същата наистина е сигурна че дъщеря й не води полов живот, приема това за
скандално и ненормално. Св.М.Д. освен това е пряк свидетел на една заплаха спрямо дъщеря й от подсъдимия
на 09.02.2011г. да не говори, когато майка й я търси в дома на подсъдимия.
Което още веднъж сочи на налични заплахи от подсъдимия спрямо личността на
пострадалата. Малката възраст на пострадалата на 11 години обяснява, защо тя се
е страхувала и не е казал на майка си за извършеното спрямо нея от подсъдимия
престъпление. Подс.М.Ч. е чичо на пострадалата и като такъв се явява значим за
нея възрастен и същата още повече се е страхувала и влияела от него, както това
е видно от приетата съдебно психиатрична и психологична експертиза на М.Д..
Опровергаха се обясненията на подс.Ч. дадени на л.9 от досъдебното
производство, че е извършил това деяние с малолетната пострадала като отмъщение
по отношение на майка й М.Д., която го е вкарала в затвора. Видно от разпита на
св.М.Д. същата преди деянието е била в добри отношения с подсъдимия и никога не
се е оплаквала от него в полицията. Опровергаха се обясненията на подс.Ч.
дадени на л.9 от досъдебното производство, че е спал и с майката на
пострадалата – св.М.Д., която отрича подобно нещо. Поради това съдът не дава
вяра на обясненията на подс.М.Ч. в частта относно липсата на насилие и заплахи
спрямо пострадалата, а дава вяра на логичните, последователни и непроменливи в
хода на делото показания на свидетелките М.Д. и М.Д.. Събраните доказателства
са взаимно допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на
настоящото престъпление от подс. Ч..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият М.Ж.Ч. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият М.Ж.Ч. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.152
ал.4 т.1 вр ал.3 т.5 вр ал.1 т.2 вр чл.29 ал.1 б.”Б” вр чл.26 ал.1 от НК, защото на
14.01.2011 година и на 09.02.2011 година в село Г., община П., област П., при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер /осъжданията по нохд №***/2004г. на ОС П. и по
нохд №***/2010г. на РС П./, като за поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, се е съвкупил с лице от
женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – М.М.Д. ***, като е използвал сила
и заплашване. Второто деяние в рамките на продължаваното престъпление е останало
във фазата на опита, но това е така поради намесата на майката на пострадалата,
ето защо това деяние не се отразява значително върху цялостната престъпна
дейност и правилно продължаваното престъпление е квалифицирано като довършено.
С
нанасянето на шамар на пострадалата, с бутането й на леглото и принудителното й
събличане подс.М.Ч. е използвал сила при съвкуплението си с М.Д., а със
заплахите спрямо нея че ще я съсече с брадва или разреже с трион, ако каже на
някого е упражнил и заплаха спрямо нейната личност. Съдът не може да се съгласи
с тезата на защитника на подсъдимия Ч., че заплаха не е имало, защото
пострадалата доброволно е идвала при подсъдимия в неговия дом и райбера, с който се е
заключвала стаята му лесно е можел да се отвори от нея и тя да си отиде когато
си иска. Заплахите които са повлияли психиката на пострадалата са тези свързани
със смърт и показаните брадва и трион, като оръдия на бъдещото престъпление.
Това и употребената сила от физически по-силния от нея подсъдим, а не райбера е
мотивирало пострадалата да не се съпротивлява при половите сношения. Вярно е че
ако пострадалата е викала силно е било възможно някой да я чуе и да й помогне.
Но съдът намира, че тази хипотетична възможност не е довела до преодоляване на
страха от подсъдимия у дете на 11 години, което е заплашвано от 46 годишен мъж
с богато криминало досие.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. М.Ж.Ч. е извършил
престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че извършва полови актове с малолетната
пострадала, употребявайки за това сила и заплашване и е целял да осъществи
горното с цел да удовлетвори сексуалните си страсти.
При индивидуализацията на наказанието на подс. М.Ж.Ч.
съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – частичните
самопризнания на подсъдимия и частичното критично отношение към деянието.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – минало осъждане по реалната съвкупност
по нохд №***/1993г. и нохд №***/1998г. на РС П. и нохд №***/2002г. на РС П.,
извън последните две осъждания довели до
квалифицирането на престъплението като извършено в условията на опасен рецидив.
Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае
до еднообразно престъпно поведение на подсъдимия, въпреки миналите му осъждания
и липсата на превъзпитателен ефект от тях. Подбудите за извършване на
престъплението са желание за удовлетворяване на сексуалните страсти по
престъпен начин. Съществува лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, като с оглед на разпоредбата на чл.54 от НК следва да се
определи наказание между средата и минимума на предвиденото наказание. Като
според съда по отношение на конкретния подсъдим и конкретното деяние следва да
се наложи наказание дванадесет години лишаване от свобода, което наказание е
най-адекватно в случая, с оглед степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Наложеното наказание следва да се изтърпи на основание чл.60 ал.1 във
вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС при строг първоначален режим в затвор или
затворническо общежитие от “закрит” тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК
съдът следва да приспадне от така наложеното наказание по отношение на
подсъдимия М.Ж.Ч. времето от 09.02.2011 г. до влизане на присъдата в сила, през
което време същият е бил задържан под стража по реда на НПК и по реда на ЗМВР.
Веществените доказателства по делото –
празна опаковка от презерватив с надпис „***”, употребяван презерватив, пъстра
постелка за легло в основен бежов цвят, карирано вълнено одеяло в червен и
черен цвят като вещи без стойност следва
да се унищожат след влизане
на присъдата в сила.
Подс. М.Ж.Ч. следва на основание чл.189 ал.3
от НПК да плати направените разноски по досъдебното и съдебното производство в
размер на 310 лв. за експертизи в полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: