Р Е Ш Е Н И Е
№ 899 / 10.7.2020г.
гр. Перник, 10.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7790 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* – в
качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между него и „Сити кеш” ООД, с ЕИК: ********* – подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Р.К., срещу М.С.М., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 878.72 лева, от които
сумата от 468.42 лева – представлява главница по договор за паричен заем №
98045/29.11.2016 г., сключен
между ответника и „Сити кеш” ООД, 27.45 лева – представлява възнаградителна лихва
за периода от 13.12.2016 г. до 14.03.2017 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; 81.33 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от
04.01.2017 г. /денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/
до 02.08.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ/;
168.62 лева – неустойка за периода от 13.12.2016 г. до 14.03.2017 г., начислена
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и 132.90
лева – неустойка за предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за паричен заем №
98045/29.11.2016 г., сключен
между ответника и дружеството „Сити кеш” ООД. Посочва се, че кредитополучател и
кредитодател са договорили параметрите на договора – като в заем на
кредитополучателя е отпусната сумата от 500 лева. Кредитът е усвоен на
29.11.2016 г. – деня на сключване на договора, като сумата била получена в
брой, което се удостоверявало с подписа на заемополучателя. По договора бил
уговорен годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.08 % годишно и годишен процент на
разходите /ГПР/ от 49.064 % като срокът на кредита бил 15 седмици, считано от
датата на усвояване. Съгласно договора седмичната вноска по кредита била в
размер на 35.42 лева.
Твърди се,
че ответникът заплатил първата вноска по кредита – в размер на 48 лева, но
впоследствие прекратил плащанията. В тази връзка ищецът посочва, че кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост настъпила
автоматично. С оглед настъпване на последната на заемополучателя била начислена
неустойка за предсрочна изискуемост – в размер на 132.90 лева.
Освен това,
доколкото заемополучателят не изпълнил и задължения по договора за кредит за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му, а именно запис
на заповед/ безусловна банкова гаранция/ поръчителство на едно или две ФЛ/
първа по ред ипотека/ залог на движима вещ на пазарна стойност поне два пъти
всички плащания по кредита, то на същия била начислена и неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 181.20 лева. Посочената
неустойка също била разсрочена за срока на договора – по 12.08 лева седмично, с
което седмичната вноска по кредита възлизала на общо 47.50 лева.
Излагат се
подробни доводи, че заемополучателят бил запознат с всички така посочени
условия по кредита – в това число хипотезите на начисляване на съответните
неустойки като изрично и безусловно приел същите.
На следващо
място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение към
него. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за
цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени. По тези
съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с
получаване на препис от исковата молба.
На следващо място се посочва, че дори
длъжникът да не е получил уведомлението за предсрочна изискуемост, то следва да
се приеме, че същата ще настъпи за него с връчване на препис от исковата молба.
С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С
исковата молба са представени копие на договор за паричен заем № 98045/29.11.2016 г. с погасителен план към него и общи
условия, молба за сключване на договор за паричен заем, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, дововор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към дововор
за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., сключен между „Сити кеш”
ООД и
„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, пълномощно за съобщаване на цесията от цесионера, два
броя уведомителни писма, известия за доставяне. В хода на делото документите: договор
за паричен
заем № 98045/29.11.2016 г. с
погасителен план към него и общи условия, молба за сключване на договор за
паричен заем, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити са представени в оригинал.
В депозирания в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответника –
адв. Д.Д.
намира предявените искове за процесуално недопустими, евентуално за неоснователни. По
отношение на допустимостта на първо място се оспорва активната процесуална
легитимация на ищеца като в тази връзка се твърди, че ответникът не е бил
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Поддържа се, че договорът за
цесия е относително недействителен спрямо ответника като се прави възражение срещу
възприетото в съдебната практика положение ответникът да се счита уведомен за
цесията с връчване на препис от исковата молба на особения му представител.
Обръща се внимание, че последният няма контакт с лицето, поради което и
посочената практика не може да се счита за приложима. Същите възражения се
поддържат и по отношение на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на
претендираните вземания, доколкото последната не е съобщена на длъжника и не
може да му бъде съобщена чрез особения представител. Обръща се внимание, че
дори да се възприеме, че ответникът бива уведомен за цесията чрез връчване на
препис от исковата молба със съдебните книжа, то при всички случаи същият не е
бил уведомен за цесията към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ,
поради което исковете били недопустими.
По отношение на
основателността се твърди, че сумата по кредита не била действително отпусната
на ответника. Посочва се и че възнаградителната лихва в размер на 31.29 лева
била прекомерна, доколкото възлизала на 40.08 % и в този смисъл била над
трикратния размер на законната лихва. В тази връзка се иска уговорката въз
основа на която е начислена възнаградителна лихва да бъде прогласена за
нищожна.
На следващо място се
твърди, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит не е
била надлежно съобщена на длъжника, поради което и същата не е настъпила. Оспорват
се вземанията за неустойка за предсрочна изискуемост и за неизпълнение на
договорно задължение, доколкото се твърди, че последните също били начислени
въз основа на неравноправни клаузи.
На последно
място се твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото
нарушава редица разпоредби на Закона за потребителския кредит и Законът за
защита на потребителите. Обръща се внимание и че от представените доказателства
не се установява какъв е размерът на претендираната главница, нито какво е
погасено с направените от длъжника вноски. Поддържа се и че не ставало ясно от
кой момент ищецът счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. С
тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г., ищецът не се явява и не изпраща
представител. Изразява писмено становище за уважване на исковете, оспорва
твърденията, изложени в отговора на исковата молба.
Ответникът
М.С.М. се представлява
в съдебно заседание от адв. Д.. Последната иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3997/03.08.2018
г. по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника
М.С.М. лично, като в срока по чл. 414 от ГПК последният е депозирал възражение
срещу същата.
От представен по делото договор за паричен
заем № 98045/29.11.2016 г. и
погасителен план към него се установява, че на 29.11.2016 г. между дружеството „Сити
кеш” ООД
като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 500 лева, срок на кредита
15 седмици – с падеж на първа вноска 06.12.2016 г. и с падеж на последна вноска
– 14.03.2017 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.064 % и годишен лихвен
процент /ГЛП/ 40.08 % годишно. При тези параметри общото задължение по кредита
е в размер на 531.29 лева при ежеседмична погасителна вноска в размер на 35.42
лева /последна вноска – 35.41 лева/.
Същевременно видно от погасителния план в датата на
сключване на договора за заемополучателя е начислена неустойка за неизпълнение
на задължението му по чл. 8 от договора, а именно задължението му да предостави
обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора – чрез запис на заповед/
безусловна банкова гаранция/ поръчителство на едно или две ФЛ. Посочената
неустойка съгласно чл. 8 от договора възлиза на 181.20 лева, като видно от
погасителния план е разсрочена на 15 вноски – по 12.08 лева всяка. Така
седмичната вноска по кредита възлиза на 47.50 лева. Съгласно погасителния план
всяка вноска погасява 12.08 лева от задължението за неустойка и 35.42 лева от
стойността на заема като не е посочена частта от главницата респективно частта
от лихвата, която се погасява с всяка вноска.
В чл. 7, ал. 4 от договора е уговорено неплатените
задължения по същия да стават автоматично предсрочно изискуеми след забава на
четири седмични вноски, без да е необходимо заемателят да уведомява заемодателя
за това.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/ - основна и допълнителна, от която се установява, че сумата
от 500 лева е усвоена на 29.11.2016 г. /датата на сключване на договора/ - като
е предадена на заемополучателя в брой, а с полагането на подписа си под
договора същият удостоверява, че я е получил. По така отпуснатия му заем
ответникът е направил едно плащане в размер на 48 лева. С посочената сума е
погасена първата вноска по кредита изцяло – 31.58 лева главница, 3.84 лева –
лихва, 12.08 лева – неустойка и частично от втората вноска сумата от 0.50 лева
– за неустойка по договора. В тази връзка от заключението по експертизата се
установява, че по договора за паричен заем дължими са сумите от 468.42 лева –
главница, 27.45 лева – договорна лихва за периода от 07.12.2016 г. до
14.03.2017 г., 168.62 лева – неустойка по чл. 8 от договора, 132.90 лева –
неустойка за предсрочна изискуемост. На последно място от експертизата се
установява, че обезщетението за забава за перода от 04.01.2017 г. до 02.08.2018
г. е в размер на 73.78 лева.
От заключението по допълнителната експертиза и
разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че обезщетението
за забава е начислено единствено върху главницата като не е начислявано такова
върху неустойки и възнаградителна лихва. В експертизата е посочено също, че при
намаляване на договорната лихва до 30.30 % същата би била в общ размер от 28.25
лева. Относно сумата за неустойка в размер на 181.20 лева вещото лице уточнява,
че същата е определена в самия договор за кредит и е фиксирана именна на посочената
стойност.
Изготвената експертиза /основна и
допълнителна/ следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са
задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за
евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен
това експертизата е приета без оспорвания от страните по делото, които са се
възползвали от възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице, в
която връзка е изготвено и допълнително заключение.
На следващо място от представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към него, се
установява, че „Сити кеш”
ООД като цедент е прехвърлило на ищцовата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
********* всички вземания към М.С.М., произтичащи от кредит № 98045 с дата 29.11.2016 г. Сумите по
приложението съвпадат със сумите по договора за кредит в това число отразяват
извършеното плащане.
По делото е приложено и пълномощно, от което се
установява, че „Сити кеш” ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомителни писма „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
си на пълномощник на „Сити кеш” ООД е отправила уведомление до ответника за
извършената цесия. Уведомлението е изпратено
по пощата, но видно от приложените разписки към него, същото не е получено от ответника М.. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за
цесията, са връчени на ответника чрез
назначения му особен представител.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за паричен заем №
98045/29.11.2016 г., за които е издадена заповед № 3997/03.08.2018 г.
по ч.гр.д. № 5395/2018 г. на Пернишкия РС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично. Последният е
депозирал възражение срещу същата, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по
съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (15 седмици), падежите на всяка
вноска (ден вторник на съответната седмица), брой на вноските (15 – при първа
вноска – 06.12.2016 г.), сумата на кредита (500 лева), ГЛП (40,08 %), ГПР (49,064 %) и
общата сума дължима от потребителя (531,29 лева – сбор от сумата по кредита и
възнаградителна лихва), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 35.42 лева
/последна вноска – 35.41 лева/, а броят и падежът
на вноските също са посочени: 15 броя, всяка платима до вторник на съответната
седмица, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК.
В общите условия към договора се съдържа разяснение за правото на потребителя
да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК /чл.
7 от ОУ/.
Единствено за
допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се
посочват последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия
случай се касае за фиксирана лихва. Както договора, така
и погасителния план, а и общите условия са подписани от ответника – чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника са
неоснователни.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 29.11.2016 г. за срок от 15 седмици
с първа падежна дата 06.12.2016 г., т. е. същият е изтекъл на 14.03.2017 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017
ОСГТК предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдебната практика е
еднозначна, че разрешенията възприети в посоченото ТР следва да намират
приложение и при небанкови финансови институции, които осъществяват дейност по
кредитиране. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящия случай всички
вноски по кредита са падежирали преди подаване на исковата молба, а и на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На
следващо място съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В тази връзка не следва на ищеца да бъде
присъждана сумата от 132.90 лева – неустойка за предсрочна изискуемост.
Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че съгласно договора за
кредит предсрочната изискуемост настъпва автоматично. Подобна уговорка обаче
следва да се приеме за неравноправна и следователно нищожна, доколкото
предполага възлагане на задължения въхру заемополучателя едностранно без негово
знание и без възможност същият да влияе върху начисляването им, нито да възрази
срещу същото. От ангажираните по делото доказателства също не се установява
ищецът или неговият праводател да са извършили каквито и да било действия по
уведомяване на заемополучателя за обявената предсрочна изискуемост. В тази
връзка и съдът приема, че такава не е настъпила, доколкото не е обявена
надлежно – волеизявление за обявяване на същата не е достигнало до длъжника до
връчване на препис от исковата молба, към който момент обаче всички вноски са
падежирали. По тези съображения и липсва основание за начисляване на посочената
неустойка.
Основанието,
на което заявителят начислява вземането си за неустойка в размер на 181.20
лева, от които по делото се претендират 168. 62 лева, е неизпълнение от страна
на длъжника, в качеството му на заемополучател по процесния договор за паричен
заем, на задължението му по същия за представяне на обезпечение чрез
поръчителство – в 3-дневен срок от подписване на договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като
форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като
наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане –
обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в
тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в
случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди.
В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 от ЗЗД страните по една
двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение
на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има
някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки
клаузата към момента
на сключване на договора
и включването ѝ в неговото съдържание –
арг. т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка,
дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за
представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди,
които не са преки такива – вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде
събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния ѝ размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем
създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно
основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на
главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и нарушава
принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. В допълнение следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК в случаите на допусната забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, какъвто характер няма процесната неустойка. На това
основание искането на заявителя следва да бъде отхвърлено за посоченото вземане.
С оглед гореизложеното исковата претенция за главница съдът намира за
основателна до сумата от 459.44 лева. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че съгласно заключението по приетата ССчЕ от страна на
ответника са извършени плащания в размер на 48 лева. След като на ищеца не се
дължи сумата от 181.20 лева – неустойка по чл. 8 от договора, то с посоченото
плащане е погасена изцяло първата вноска по кредита, а от втората вноска е
погасена лихвата в размер на 3.6 лева, както и главница от 8.98 лева – част от
втората вноска. В тази връзка и искът за главница следва да бъде отхвърлен за
сумата от 8.98 лева – разликата между предявения размер от 468.42 лева и
дължимата сума от 459.44 лева.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер до 23.85 лева,
доколкото видно от договора за заем по същия е уговорен ГЛП в размер на 40.08
%, който противно на възраженията на ответника, не е прекомерен. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. От своя страна разпоредбата на
ал. 4, от същия текст съдържа ограничение, съгласно което ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, която
е 10 %. В тази връзка и доколкото ГЛП като част от ГПР, не надвишава посоченото
ограничение, то и уговореният ГЛП не може да се приеме за прекомерен. Както се разясни и по-горе с плащането от 48
лева е погасена и частта от лихвата относима към втората вноска по кредита – а
именно сумата от 3.60 лева, за която именно искът следва да бъде отвхърлен.
Следва да се приеме за основателна и претенцията за обезщетение за забава –
същото обаче следва да бъде начислено върху сумата от 459.44 лева и за периода
от 14.03.2017 г. до 02.08.2018 г. Посоченият извод следва от обстоятелството,
че по делото не се установи да е надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита. Освен това и възнаградителната лихва се претендира в пълен размер,
каквато не била хипотезата на обявена предсрочна изискуемост. В тази връзка
претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена до сумата от 64.70
лева за периода от 14.03.2017 г. до 02.08.2018 г., като за разликата до пълния
размер и за периода от 04.01.2017 г. до 13.03.2017 г. следва да бъде
отхвърлена.
По делото се установи, че между „Сити кеш” ООД и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* е сключен
договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за кредит. В този
смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника може да бъде извършено и от лице
по възлагане на цедента – в това число цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 /
2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай уведомление за цесията е връчено на
особения представител на ответника длъжник заедно с исковата молба като
приложение към същата. Това налага
извод, че обсъжданото уведомление е получено от ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен
това по делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на
ответника на суми по кредита след цесията в полза на стария кредитор /в този
смисъл последното плащане видно от експертизата е на 29.11.2016 г., а цесията е
на 31.10.2017 г./, поради което и така съобщената цесия следва да се приеме, че
обвързва същия. В тази връзка и
възраженията на ответника за недопустимост на исковете поради липса на
легитимация от страна на ищеца за предявяването им са неоснователни.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 459.44 лева – главница, 23.85 лева – договорна лихва и 64,70 лева – обезщетение за забава, като искът за разликата над посочената
главница до пълния предявен размер, както и исковете над посочената договорна лихва
респективно обезщетение за забава до пълния претендиран размер, са неоснователни.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на сумите от 168.62
лева – неустойка по неизпълнение на договорно задължение и 139.20 лева –
неустойка за предсрочна изискуемост.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 46.77 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 7790/2018 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 575 лева, от които 25 лева държавна такса, 150
лева – юрисконсултско възнаграждение, 250 лева – разноски за експертиза и 150
лева – възнаграждение за особен представител, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени
разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От така посочените
суми /общо 525 лева/с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 327.40 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, сумата от обшо
547.99 лева, от които 459.44 лева –
представляват
неплатена главница по договор за
паричен заем № 98045/29.11.2016 г., сключен
между ответника и цедента „Сити кеш” ООД, сумата от 23.85 лева -
възнаградителна лихва по посочения договор за кредит за
периода от 13.12.2016 г. до 14.03.2017 г. и сумата в размер на
64,70 лева– обезщетение за забава за периода от 14.03.2017 г. до 02.08.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2018 г. до окончателното плащане на
сумата, които вземания
са прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., сключен между него и „Сити
кеш” ООД, с ЕИК: *********, и за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по
описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от общо 326.78 лева, от които: 8.98 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 468.42 лева, 3.60 лева – разликата до
пълния претендиран размер на договорната лихва от 27.45 лева, 16.63 лева –
разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 81.33
лева, както и претенцията за същото за периода от 04.01.2017 г. до 13.03.2017
г., 168.62 лева
– неустойка за периода от 13.12.2016 г. до 14.03.2017 г., начислена за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и 132.90
лева – неустойка за предсрочна изискуемост като неоснователни.
ОСЪЖДА М.С.М., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 46.77 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 327.40 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5395 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА