Решение по дело №466/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т.,  13.03.2020г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на девети март две хиляди и двадесета  година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря Димитричка Иванова …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00466 по описа за 2019г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявена е искова молба от  Д.П.Н. ЕГН ********** *** Т.,  чрез пълномощник адв. Д. Ч.  с адрес *** Т. с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника,  правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с площ от 900 кв.м., съставляващ УПИ II -271, в квартал 24 по подробния устройствен план на с. Р., общ. Г.Т. при граници и съседи : улица, УПИ III-271, УПИ I –общ. и УПИ IV  на основание давностно владение за периода от 1.09.2006г. до 11.11.2019г.

 Претендират се сторените разноски.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е представен  отговор на исковата молба.  В приложения отговор ответника заявява, че оспорва правото на собственост на ищцата върху поземления имот. Твърди, че не е настъпила придобивна давност.

Към отговора не са приложени писмени доказателства,   не са направени искания за събиране на доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.І от ГПК.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка : С нотариален акт №26, т.III, д.№393 от 9.10.2019г.  ищцата била призната за собственик по давностно владение на   недвижим имот в с. Р., общ. Г.Т., представляващо дворно място с  площ от 315, 00 кв.м., част от   УПИ II-271, целия УПИ с площ от 1 220, 00 кв.м., в  квартал 24 по ПУП на с. Р., общ. Г.Т..

Ищцата твърди, че е собственик по придобивна давност, считано от 2006г., върху дворно място с  площ от 900, 00 кв.м.представляващо част от  УПИ II-271, целия УПИ с площ от 1 220, 00 кв.м., в  квартал 24 по ПУП на с. Р., общ. Г.Т..

   

Според разписните листи по регулационния план на с. Р. от 1950г. имот с пл.№ 271 в квартал 24 е записан като собствен на наследници на С.М. С.ов, като от този имот са образувани парцели I, II, и  III. В последствие последния парцел трети   в кв. 24 е станал собственост на П. Ил. Р.. За останалите парцели няма отразена промяна в собствеността.

С акт за държавна собственост №5048/3058 от 22.05.1967г. на ИК на ОНС гр. Т. имотът представлващ дворно място площ от 900, 00 кв.м., парцел втори  в кв. 24 бил актуван като държавна собственост на осн. чл.6 от ЗС /отм/. Посочено е, че имотът е предоставен за ползване на Д.Ф.Т..

Съгласно показанията на свидетелите К. Д., К. А.и Ж.Е., без родствена връзка с ищцата, последната обработвала този имот от 2006г., когато закупила къща с дворно място в съседния имот. Поставила ограда и засадила овощни дръвчета. Преди това този имот никога не е бил безстопанствен. Тримата свидетели познават историята на имота, тъй като дълги години са живели в близост до този имот. Показанията им са логично подредени, последователни, изградени са в резултат на лични непосредствени  възприятия, поради което се кредитират  от съда.

Съгласно приложената по делото съдебно-техническа експертиза регулационния план на с. Р. е утвърден със Заповед №5412/1950 и планът не е променян. В разписните листи към този план  за имот с пл.№271, в кв. 24 е отбелязано, че е отреден за наследници на С. М. С.ов. Тъй като липсват изменения по регулационния план на с. Р., в частност  в УПИ II-271, кв.24, не се установява идентичност между този имот и имота описан в АДС от 22.05.1967г., предвид различната площ на двата имота, различията в границите и разликата в съседите на двата  имота.

От така установената фактическа обстановка съдът намира от  правна страна следното: Ищцата е владеела  трайно, непрекъснато и необезпокоявана от никого  процесния поземлен имот от 2006г., когато закупила съседния поземлен имот, до датата на предяваването на настоящата искова молба -11.11.2019г., поради което е изтекла в нейна полза придобивната давност върху имота, годна да я направи собственик.

От приложените по делото доказателства не се установява, че процесния имот  имал характеристиката на  безстопанствен имот  по смисъла на чл.6 от ЗС/отм/, съответно  по чл.21 от Правилника за държавните имоти, установяващ  формата на констатиране на държавна собственост, при което   Актът за държавна собственост на ИК на ОНС Т. от 1967г. е  бил  съставен незаконосъобразно. Доколкото този акт за държавна собственост е издаден при липсата на правно основание то и ответника не би могъл да придобие собственост върху спорния имот на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Освен това по делото липсват данни ответната страна да е  предприемала някакви  действия за завладяване на имота.

Абстрахирайки се от изложеното следва да се отбележи, че от приложената по делото съдебно-техническа експертиза се установява по категоричен и безспорен начин, че процесния поземлен имот не е идентичен с имота, описан в цитирания акт за държавна собственост от 1967г.

Предвид тази обстоятелства   съдът намира предявената исковата за основателна и доказана, поради което предявения иск по чл.124,ал.І от ГПК следва да бъде уважен, както е предявен.

 Съгласно приложеният по делото списък на разноските ищцата  претендират разноски както следва: по 600, 00 лв.,  представляващо адвокатско възнаграждение,  50, 00 лв. държвана такса за образуване на делото, 10, 00 лв. такса за вписване  на искова молба,  сумата от 150, 00 лв. депозит за вещо лице, като общия размер на сторените от ищцата  съдебно деловодни разноски е в размер на сумата от 810, 00 лв.

Процесуалния представител на ответника е направил  възражение срещу разноските в  за прекомерност на адвокатското възнаграждение   по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК.

В случая при предявения иск за собственост върху недвижим  уговореното адвокатско  възнаграждение за един адвокат  е в размер на сумата от  600 лв., който размер е минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл.7,ал.5, предл. последно  от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това по делото са извършени поредица от процесуални действия: съставяне на съдебно-техническа експертиза, разпит на трима свидетели.   Поради това направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение  е неоснователно.   

 С оглед на изложеното и предвид изхода на спора  разноските по делото следва да са присъдят на ищцата така, както са били направени.

Като взе предвид тази обстоятелства, съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                    

             Признава за установено по отношение на  Община Г.Т.  правото на собственост на Д.П.Н. ЕГН ********** *** Т.,  чрез пълномощник адв. Д. Ч.  с адрес ***   върху поземлен имот с площ от 900 кв.м., съставляващ УПИ II -271, в квартал 24 по подробния устройствен план на с. Р., общ. Г.Т. при граници и съседи : улица, УПИ III-271, УПИ I –общ. и УПИ IV  на основание давностно владение за периода от 1.09.2006г. до 11.11.2019г.

 

  Осъжда Община Г.Т. да заплати на Д.П.Н. ЕГН ********** *** Т.  сумата в общ размер от 810, 00 лв., представляващи   сторени разноски по делото, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

 

                                                             

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :