№ 390
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4725987, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Л.А.М. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:
-в нарушение на процесуалните правила ЕФ е издаден след заснемане с
мобилна камера, без да е спазено изискването за отсъствие на контролен
орган и нарушител;
-мястото на контрол не било обозначено със съответния пътен знак;
-извършеното нарушение не било надлежно описано в ЕФ;
-протоколът по чл. 10 от Наредбата не отговарял на законовите
изисквания, доколкото в него липсвало вписване на първо и последно
статично изображение;
- представената по делото снимка на АТСС не можела да се обвърже с
процесното използване на АТСС на сочената в ЕФ дата;
- нарушението с фактическите параметри посочени в ЕФ, оставало
недоказано, доколкото при съпоставяне на данните от Протокола по чл. 10 от
1
Наредбата и на писмото от ОПУ се установявало, че мястото на заснемане
било различно от посоченото в ЕФ, като действителното място на
контрол било извън обхвата на действие на пътен знак В26;
-пътният знак В26 бил незаконосъобразно поставен, без да са
спазени предвидените в закона процедури за това.
-фабриката за парфюми и козметика на Рефан, във връзка с чиято
дейност бил поставен знакът В26, не представлявала „крайпътен търговски
обект“ по смисъла на чл. 8 от Наредбата за специалното ползване на
пътищата, което обуславяло невъзможност редът очертан в тази наредба да се
приложи към процесния пътен знак.
Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.04.2021 г., в 18:17 часа,
на път II-64 км 49 + 800, посока север, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на
водача от минус 3 %, МПС с рег. № ******* се движело с установена
наказуема скорост от 105 км/ч. и наказуемо превишение 45 км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е Л.А.М..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH
CAM S1 № 11743са
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение
2
№0538932, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения
с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH
CAM S1. Видно от приложението към удостоверението за одобрен тип тази
камера работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично
разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за
разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице
човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС
процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения
относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно
съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва
на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между
автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на
гърба на представеното по делото статично изображение.
- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да
понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение
на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с
АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г.
3
по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. №
1727 по описа на съда за 2021 г.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е
действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото
СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се
анулира, като се издава нов на посоченото лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на
МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра
на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на
основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи
регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в
този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да
посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е
било различно от него.
Така Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от
21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1892 от 19.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1810 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2380 от 21.12.2020 г.
по к. адм. н. д. № 2877 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 492 от 06.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един
от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
4
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат именно толеранс от -3 %., въпреки, че в ЕФ е допусната
техническа грешка и е отразено -3 км/час, вместо -3%. В този смисъл
следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за
последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена
скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 109
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,27 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 105, 73 км/час. При преглед на предвидените санкции
в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта
между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради
изложеното получената скорост от 105,73 км/час следва да се закръгли до
най-близкото цяло число, като изцяло законосъобразно това закръгляне в
ЕФ е извършено в полза на наказания субект, а именно към по-ниското
цяло число- 105 км/час, а не към по-високото-106 км/час.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори скоростта
да не бе закръглена в полза на наказания субект към 105 км/час, а към най-
близкото число -106 км/час, то отново не би се достигнало до различни
изводи за законосъобразност на НП, доколкото наказуемото превишение
отново би било над 40 км/час и под 50 км/час като приложимата
санкционна норма и санкция биха останали непроменени.
Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при
разминавания в приложение на законоустановения толеранс (каквито в
5
случая няма) ЕФ се отменя само ако се достига до различна санкционна
норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ
е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
6
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и
подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство
за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и
при съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация
на АТСС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
7
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване
на ограничението, въведено с пътен знак В26- коректната правна
квалификация е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика
на Административен съд- Пловдив.
Така изрично Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2819 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 255 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3091 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1845 от 22.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1918 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 266 от 31.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3685 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2165 от
30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2072 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 1569 от 18.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1093 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1857 от
07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1957 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив.
Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.5
ЗДвП, доколкото превишение от 45 км/час в извън градски условия попада
именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция
8
кореспондира с законоустановения размер.
Противно на възраженията в жалбата подробно са описани
обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което
е санкциониран дееца- чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от
които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е
превишаване на пределно допустимата скорост на движение, въведена с
пътен знак В26.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи,
който в случая се явява спазен.
В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО, ЧЕ МЯСТОТО НА ЗАСНЕМАНЕ НА
НАРУШЕНИЕТО НЕ ПОПАДА В ОБХВАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАВЕН ПЪТЕН ЗНАК В26.
На първо място следва да се отбележи, че по служебна инициатива на
съда по делото бяха събрани доказателства, че процесният пътен участък- път
II-64, км 49+800, посока север попада в обхвата на действие на
законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от
60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното
отбелязване в този смисъл в протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от
получените писма от стопанина на пътя –ОПУ Пловдив.
9
В писмата изрично се сочи, че цитираният в ЕФ участък от път II-64
км 49+800 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на
километража на пътя е в посока Труд-Пловдив. Процесният пътен участък се
регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, който е
поставен във връзка с пътна връзка към крайпътен обект „Фабрика за
парфюми и козметика „Рефан“. За обекта е проведена процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата. Вертикалната и
хоризонтална сигнализация в района на пътната връзка са извършени по
одобрен проект съгласуван с ОД на МВР Пловдив и ОПУ-Пловдив .
Пътният знак В26 фигурира в екзекутивния проект за организация на
движението при км. 49+860. Действието на пътния знак се изчерпва след
забавителния шлюз и изхода на Рефан на км. 49+736. Процесният пътен
участък км. 49+800 се намира преди кръстовище, което означава че
въведеното с поставения на км. 49+860 пътен знак ограничение важи и за
него. Пътният знак е бил наличен към датата на извършване на
нарушението. Поставянето на пътния знак и на останалата вертикална и
хоризонтална сигнализация са приети от ОПУ-Пловдив с констативен
протокол от 04.10.2019г.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото съответства на
приложените към писмото писмени доказателства- извадка от ГИС на АПИ и
констативен протокол от 04.10.2019г., поради което се кредитира от съда и се
цени като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо
наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.
Изцяло неоснователно е възражението, че мястото на заснемане на
нарушението не попадало в обхвата на действие на пътния знак В26. За да
обоснове тези си изводи защитата се позовава на математически изчисления и
съпоставка на:
-отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата за разстоянието между
пътния знак В26 и разположението на камерата;
-данните от писмото на ОПУ за точното местоположение на пътния
знак и зоната му на действие.
Действително в протокола по чл. 10 от Наредбата е отбелязано, че
АТСС е позиционирано на 200 метра от пътния знак.
10
Както правилно изтъква защитата, според трайната съдебна практика
Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако
не е оборен по надлежния ред.
Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от
21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год.
В процесния случай материалната доказателствена сила нито е
опровергана, нито е оспорена от страните (точно обратното- защитата
навежда доводите си именно позовавайки се на Протокола по чл. 10), поради
което съдът е обвързан да приеме за достоверни отразяванията в него.
В този смисъл предвид:
- отбелязването в протокола, че АТСС е разположено на 200 метра от
знака В26;
- данните от писмото на ОПУ, че зоната на действие на знака е от км.
49+860 до км. 49+736, то чисто формално се явяват верни изчисленията
на защитника, че самата камера е била разположена извън зоната на
11
действие на пътния знак.
Това, обаче в никакъв случай не означава, че самото заснемане на
процесния автомобил е било извън зоната на действие на знака В26,
доколкото подобно съждение не държи сметка за удостоверителното
действие на протокола по чл. 10 от Наредбата, което (както вече се изясни
по-горе) обхваща не само мястото на разполагане на АТСС, но и мястото и
времето на контрол и начина на осъществяване на контрола.
Както в ЕФ, така и в протокола по чл. 10 изрично е отбелязано, че
мястото на контрол е именно пътен участък 49+800, за който вече се
изясни от писмото на ОПУ, че попада в зоната на действие на пътния знак
В26, поставен на км 49+860.
Тук следва да се проведе разграничение между място на разполагане
на АТСС и място на контрол, разбирано като мястото, където АТСС
извършва заснемане в зависимост от настройките на обхвата на действие на
камерата.
Следва да се съобрази и изричното отбелязване на стр. 6 и 7 от
инструкцията за експлоатация (раздел 4 „Ръководство за измерване на
скоростта със СПУКS ARH CAM S1”, подраздел „Избор на местоположение
и измерване на скорост“), според което:
обхвата на действие на камерата е в зависимост от конкретното
разстояние, на което е разположена камерата от центъра на лентата за
измерване;
минималното съотношение между разстоянието от камерата до центъра
на лентата за измерване и разстоянието между камерата и заснеманото
МПС е 1:10;
когато това съотношение е по-малко, тоест ако МПС попада извън
настроения обхват на действие на камерата, АТСС не отчита като
валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва.
От гореизложеното е видно, че от значение, за да се прецени дали
камерата заснема само МПС, които се намират в зоната на действие на
пътния знак В26:
-е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на пътния
знак,
-а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са
такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на
12
пътния знак В26.
В протокола по чл. 10 от Наредбата, на който се позовава защитата за
математическите си изчисления, и чиято удостоверителна сила не е оспорена
и опровергана, изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис и саморъчно
изписване на имената на удостоверилия го полицейски служител.
Подобно нормативно изискване, чието спазване е удостоверено е
правилото на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., според което:
„При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта“.
Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че точното
местоположение на камерата и настроения обхват на нейното действие са
съобразени по такъв начин, че тя да извършва заснемане точно на
посоченото в протокола място на контрол – км. 49+800, което (както вече
се посочи) попада в зоната на действие на пътен знак В26.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че знакът В26 бил
поставен незаконосъобразно, доколкото фабриката на Рефан не
представлявала крайпътен търговски обект, респективно за нея не следвало да
се провежда процедура по Наредбата за специалното ползване на пътищата.
Според настоящия състав въпросите:
-дали фабриката на Рефан действително може да се субсумира под
понятието „крайпътен търговски обект“ по смисъла на чл. 8 от Наредбата за
специалното ползване на пътищата;
- дали във връзка с фабриката е следвало да се провежда процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата (каквато видно от писмото
от ОПУ реално е проведена) и дали Рефан дължат да заплащат свързаните с
това такси;
- дали знака фактически е поставен от служители на Рефан или на ОПУ-
Пловдив и дали за това е получено разрешението на компетентния орган
13
биха били относими, ако бе повдигнато административно обвинение за
нарушаване предписанията на пътен знак, поставен на територията на
фабриката или на пътната връзка между фабриката и републиканския
път.
При положение обаче, че по делото не съществува спор, че нарушителят
е наказан за нарушаване на предписанията на пътен знак, поставен на
главния републикански път, който е втори клас, то тези въпроси се явяват
изцяло ирелевантни към процесния казус.
Единствено меродавни в случая са разпоредбите на Наредба № 1 от
17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, според чл. 4
от която стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението,
включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен
участък.
Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът
за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението
включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2,
ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната
пътна маркировка и пътни знаци.
От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен
пътен знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е
необходимо и достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със
съответното Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като
видно от получените писма от същата институция, тези нормативни
изисквания са изцяло спазени.
Неоснователно е позоваването на чл. 26 от Закона за пътищата,
доколкото тази разпоредба касае съвсем различна хипотеза на
инцидентното поставяне на пътни знаци във връзка с дейности по
14
специално използване на пътищата или дейности извън специалното ползване
на пътищата. В случая обаче, видно от писмото на ОПУ, се касае за знак
поставен при спазване на общия ред за регулиране на скоростния режим
по пътищата, чрез одобряване на проект за организация на движението и
включване на знака в екзекутивния проект за организация на
движението и то след провеждане на изискваните от Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. съгласувателни процедури, както с ОДМВР, така и с
компетентното териториално поделение на АПИ, а именно ОПУ-
Пловдив.
Неоснователно е и позоваването на чл. 5 от Наредбата за специалното
ползване на пътищата, доколкото тя урежда организацията на движението и
поставянето на знаци на самата територия на крайпътния търговски обект, но
е изцяло неотносима към режима на поставяне на знаците по самите
републикански пътища.
Освен това към писмото от ОПУ е приложен и констативен
протокол за приемане на пътната връзка от ОПУ-Пловдив, което само по
себе си оборва възражението, че знакът бил нерегламентирано поставен от
частно правен субект.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че на съда е служебно
известно, че възраженията на защитника във връзка със законосъобразността
на поставения знак В26, представляват извлечения от редица решения на
Районен съд-Пловдив (включително и на настоящия състав), в които е
приемано, че знакът В26 на път II-64, км 49+860 е незаконосъобразен. Тази
практика, обаче е изоставена, доколкото е била постановена въз основа на
непълно установена фактическа обстановка и липса на писмо от ОПУ –
Пловдив, което да удостоверява предпоставките за законосъобразно
поставяне на пътния знак, каквото по настоящото дело е налице.
Налице е и още едно самостоятелно основание за неоснователност на
възражението на защитата, че мястото на заснемане не попадало в зона, за
която важало ограничението 60 км/час. Това е така, доколкото от писмата от
ОПУ се установява, че за процесния пътен участък:
-освен отразения в протокола знак В26, разположен на км 49+860;
15
-важи и още един допълнителен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/час, разположен в същата посока на движение, но на км.
50+650. Същият знак е съпроводен с табела Т2, чието значение според чл.
59, ал.2, т.2 ЗДвП е „дължина на пътен участък.
Същевременно според чл. 50 ППЗДвП „ забраните, въведени с пътни
знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище
или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна
табела Т2“
От гореизложеното е видно, че независимо от евентуално налични
кръстовища в този пътен участък, зоната на действие на пътния знак В 26,
поставен на км 50+650 е бил до км. 49+650, тоест обхваща и процесния
пътен участък 49+800 и във всички положения е обхващал и
местоположението на движещия се с превишена скорост процесен автомобил.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
1/ Изцяло неоснователно е възражението във връзка с издаването на ЕФ
чрез използване на мобилно АТСС и без да е спазено изискването за
отсъствие на контролен орган и нарушител, доколкото изложените от
защитата доводи не държат сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС
законодателни изменения.
След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за
издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала,
доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и
условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно
решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.
Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54
от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се
отнася само за самото издаване ЕФ, но и за процеса на извършване и
установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която
нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на
нарушението е юридически нон сенс.
Така изрично Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 /
2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2160
/12.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен
16
състав,КАНД № 2286 /2021, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1314 от 25.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3333 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1059 от 21.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2507 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1308/ 24.06.2021 год. по дело № 1241 по описа на съда
за 2021 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 755 от 12.04.2021 г.
по к. адм. н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 939 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив
Поради изложеното законосъобразността на Еф не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
Нещо повече, видно от приложената към преписката инструкция за
експлоатация, ролята на човешкия фактор е само да се постави в
действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и
заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло
автоматизиран, поради което се явяват изцяло ирелевантни за
законосъобразността на ЕФ –личността на полицейския служител, който
е поставил камерата в действие, неговата квалификация и
компетентност.
Така Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от
22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на
17
Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1685 от 05.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1698 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 338 от
15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
2/ Неоснователен е и доводът, че ЕФ бил незаконосъобразен поради
невписване в него на номер на първо и последно статично изображение.
Действително при запознаване със съдържанието на протокола се установява,
че такива липсват.
Доколкото, обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на
използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута
на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира че
пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не
е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на
АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се
установява от останалите негови реквизити.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10
от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 12:30 часа до
18.30 часа на 12.04.2021г., а процесното нарушение е установено именно на
12.04.2021г. в 12.57 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък
на използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола - път
II-64, км 49+800, поради което по делото не възниква абсолютно никакво
съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на
АТСС, за което е съставен приложения по делото протокол.
Така изрично Решение № 293/ 22 февруари 2022 год. на
Административен съд Пловдив по КАНД 3190/2021 (постановено в деня
на постановяване на настоящото решение), както и Решение № 117 от
20.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3085 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2370 от 01.12.2021 г. по к. адм.
18
н. д. № 2644 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2538 от 17.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2809 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2072 от 4 ноември
2021 год.на Пловдивският Административен Съд, ХХІІІ-ти състав,
касационно дело №2113/ 2021г., Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н.
д. № 1728 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение
№ 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1024 от 20.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 285 от 04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика в обратен смисъл
отразява само спецификите на конкретното дело, по което е постановена,
и по никакъв начин не може да се възприеме за отклонение от
последователно застъпваното становище на Административен съд Пловдив по
този въпрос, обективирано в посочените вече по-горе от настоящия състав
решения.
3/ Противно на възраженията на защитата, по делото е представена и
снимка на АТСС, на която е видно разполагането му на път II-64 и посоката
на заснемане, отразена в протокола по чл. 10 от Наредбата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на
АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място,
поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения
снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.
19
В този изричен смисъл Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е
поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
Не на последно място, следва да се посочи, че дори да можеше да се
приеме (а то - не може), че представената снимка на камерата не е за
процесното използване на АТСС и валидна снимка не е представена, според
трайната съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл.
10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се
отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно
нормативните и техническите изисквания се установява от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2219/ 19.11.2021 год.на
Административен съд - Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 2161/ 2021 год.,
Решение №2081/5.11.2021г. на Административен съд Пловдив, КАНД №
1974/2021, Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив , ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1158 от 08.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 731 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив , Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к.
адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Тук отново следва да се съобрази цитираната вече по-горе трайна
20
съдебна практика, според която Протоколът по чл. 10 от Наредбата
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването
на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност,
като нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако
не е оборен по надлежния ред, като в процесния случай подобно
опровергаване не е налице.
Всъщност пълната неоснователност на възражението, че от снимката на
АТСС не можело да се установи мястото на заснемане на нарушението
произтича и от приложеното по делото статично изображение по чл. 16,
ал.3 от Наредбата, в което не само, че е посочен точния административен
адрес на заснемане на нарушението, но и географските координати на
снабденото с GPS мобилно средство за контрол.
Сочената от жалбоподателя практика в обратния смисъл отново
отразява спецификата на конкретните казуси, по които е постановена,
отличаващи се с невъзможност да се установи по несъмнен начин
извършването на нарушението и място за контрол, поради което няма как да
намери приложение по настоящото дело, по което както вече се обоснова
извършването на нарушението, авторството на деянието и мястото и времето
на неговото извършване са надлежно установени.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
21
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4725987, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Л.А.М. е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Л.А.М., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
22