О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети декември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Х.
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
2522 по описа за 2018 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на
Г.Х.К., ЕГН **********,***, срещу определение
№766/01.10.2018г. по гр.д. №309/18г. по описа на РС Провадия, с което производството е спряно
до произнасяне на краен съдебен акт по гр.д.538/2018 г. на ПРС. В жалбата се твърди, че определението на ВРС е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като длъжникът, на който се пречи да
изпълни задължението поради забавата на кредитора и отказа му да приеме
изпълнение, следва веднага да поиска трансформиране на задължението си в
парично такова. Твърди, че не са налице предпоставките за спиране, а за
съединяване на делата поради необходимостта от общо решение. Моли се за отмяна
на определението и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В
срока по чл.276 ГПК не е депозиран отговор от ответника по жалбата Д.Ц.П..
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което и е допустима.
По същество е основателна поради
следното:
Производството по гр.д. № 309/18г. по описа на ВРС и образувано по предявен от Касадечева
срещу Иван Стефанов Папанчев и Д.Ц.П. иск за трансформация на задълженията за
издръжка, които ищцата е поела спрямо ответниците по сключен между тях договор
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вписан под № 165, т. ІХ,
н.д. № 1757/29.06.2012 г., в техния паричен еквивалент, като се определи
конкретна парична сума за всеки от ответниците, както й падежна дата на
заплащането й. В исковата и уточнителната молба се твърди, че по вина на
ответниците ищцата е възпрепятствана да реализира задълженията си по договора,
считано от 02.03.2018 г. Излага, че е изпълнявала изцяло и безупречно
ангажиментите си произтичащи от контракта в периода от сключването му -
29.06.2012 г до 02.03.2018 г, т. е. повече от 5 години. На 02.03.2018 г.
дъщерята на кредиторите, трайно пребиваваща в Канада и гостуваща им временно,
заявила, че ответниците не желаят да получават повече нейните грижи. Същите
потвърдили, че приемат нейната воля и не искат повече ищцата да се грижи за
тях, както и да посещава дома им, без да посочат конкретна причина или да
изразят недоволство от поведението й, реализирано в изпълнение на договора. В
хода на производството ответника Иван Стефанов Папанчев е починал и с
определение № 356/04.05.2018 г. производството по делото е прекратено по
отношение на него.
Ответната страна Д.П. в
писмения си отговор по реда на чл. 131 от ГПК, твърди че изложеното в исковата
молба и уточнителната са лъжа и не отговарят на действителността. Сочи, че
ищцата е била тази, която е заявила, че не желае имота, тъй като не желае и
грижи да полага. От посочената дата- 01.03.2018 г., ищцата нито се е обаждала,
нито се е грижила за ответницата.
В проведено първо заседание по
делото, състояло се на 26.09.2018 год., процесуалния представител на
ответницата Д.Ц.П., е направила искане да бъде спряно производството по разглежданото
дело, на осн. чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, тъй като е налице образувано
производство по гр.д. №538/18г. по описа на ПРС с предмет правно основание
чл.87 ал.3 ЗЗД и е за разваляне на договора за издръжка и гледане, поради което
и решаването му е с преюдициално значение за образуваното производство за
трансформация.
С атакуваното определение ПРС спряло производството до приключване на гр.д.
№538/18г. по описа на ПРС.
Определението е неправилно.
Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора
не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжка може да
се осигурява, според обстоятелствата - в натура или пари. Ако кредиторът не
приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за
издръжка в натура, длъжникът трябва продължи изпълнението в пари, без да чака
решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не
може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка. На още по-силно основание този извод е приложим и при
предявен иск за разваляне на договора за издръжка и гледане. Докато трае
процеса по установяване действието на договора между страните, длъжникът дължи
заплащане на парична издръжка и без да е необходимо да е налице решение за
трансформация на задължението в парично. Преюдициалност обаче не е налице. И в
двете производства- това с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, и в това с правно
основание чл.97 ЗЗД следва да бъдат установявани общи факти- наличието на
договор между страните, както и наличието на неизпълнение- причините за това-
забава на кредитора за приеме изпълнение поради отказ или респективно
неизпълнение на длъжника не по вина на кредитора. Тези факти следва да бъдат
установени общо и за двете производства и затова, при положение, че двата иска
са заведени паралелно и очевидно се намират на един и същ стадий от
производството, следва да бъдат разгледани в рамките на едно производство, тъй
като е недопустимо да е налице различно установяване на общите факти. ПРС,
спирайки производството по предявения иск за трансформация на задължението за
издръжка в парично такова до постановяване на решение по иска с правно
основание чл.87 ал.3 ЗЗД, е постановил незаконосъобразно определение, което
следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на ПРС за продължаване
на съдопроизводствените действия, указани в мотивите на настоящото определение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №766/01.10.2018г. по гр.д. №309/18г.
по описа на РС Провадия, с което
производството е спряно до произнасяне на краен съдебен акт по гр.д.538/2018 г.
на ПРС.
ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на
съдопроизводствените действия, указани в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.