Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 01.11.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На дванадесети октомври година
2021
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1318
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на
производството е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба на Т.Й.Т. ЕГН **********, чрез адв. Л.Л. *** осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 26 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и душевни страдания
от телесна повреда – закрито супване на лява лакътна кост в следствие на злополука
настъпила на 17.12.2019 г. в гр.София на тротоар прилежащ към локалното платно
на бул. „Цар Борис ІІІ“, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 17.12.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Твърди се, че на 17.12.2019г., около
10:00 часа, ищецът пострадал, след като претърпял инцидент на необезопасен
участък от тротоар, прилежащ към локалното платно на бул. „*********непосредствено
преди кръстовището с ул.“Каварна“./уточнение в молба депозирано по реда на
чл.143, ал.2 ГПК/ . Ищецът твърди, че пътувал в автомобила на сина си, като
последният паркирал МПС в локалното платно на булеварда на около пет метра
преди кръстовището с ул. „Каварна“, в посока - кв. Княжево. Ищецът слязъл от
автомобила от дясна предна седалка, стъпвайки на тротоара, след като изминал не
повече от метър се е спънал в стърчаща вертикално около 20-30 см. от
повърхността тръба, в резултат на което, загубил равновесие, ударил и увредил
лявата си ръка. Твърди се, че медицинска помощ ищецът получил в УМБАЛСМ „Н.И.П.“
ЕАД, където е приет с болезнена, оточна лява гривнена става и му е поставена диагноза: закрито счупване на
лъчевата кост на лявата ръка.
Излага съображения, че получената в
следствие на инцидента телесна повреда е причинила значителни болки и
страдания, които са били с голям интензитет в рамките на месец. Ищецът е бил в
невъзможност да натоварва ръката си, като освен физически болки е изпитвал и
редица битови неудобства и несгоди, свързани с тоалет и обличане. Това наложило
да бъде обслужван от свои близки, от чиито грижи той не е имал нужда преди инцидента.
Възстановяването било продължително и болезнено предвид възрастта на ищеца, към
момента на инцидента.
Наведен е довод, че тротоарите
представляват публична общинска собственост по своето предназначение, за която
ответната общината следва да полага грижа на добър стопанин и в интерес на
населението. Позовава се на разпоредбите на чл.31 от Закона за пътищата. Сочи,
че нарушената настилка на тротоара и стърчащата тръба представлява неизпълнение
на задълженията на ответника за подръжка на пътя и прижащите му банкети и
тротоари, което е довело до увреждането на ищеца.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответникът С.О., чрез пълномощника юрк.Х.Д. е депозирал писмен отговор, в който
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва причинно –
следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и бездействието на С.О..
Поддържа, че инцидентът може да бъде причинен от невниманието на ищеца при
придвижването му или да се дължи на здравословен проблем. Навежда възражение за
прекомерност на размера на исковата претенция. Навежда възражение за
съпричиняване, тъй като ищецът се е придвижвал невнимателно и без нужната
житейска предпазливост.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника адв.
Л. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Възраженията
на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника юрк. К.-М.,
която оспорва предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК,
вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетата неоспорена Епикриза по ИЗ № 48552/2019г.
на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, се установява, че Т.Й.Т. на 68 год. е
постъпил в лечебното заведение на 17.12.2019г. с диагноза: счупване на долния
край на лъчевата кост – закрито. /л.5 от делото/ Отразена е опретивна
- извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация при анестезия,
радиус и улна. Извършена е репозиция и имобилизация с гипсова шина. На същата
дата ищецът е изписан, като са дадени препоръки за наблюдение от ОПЛ, както и да
не натоварва увредения крайник.
По искане на ищеца в о.с.з. на
23.02.2021г. е разпитан свидетелят К. Т.Т. – негов син. Свидетелят Т.
сочи, че на 17.12.2019г. заедно с баща му, отивали на пазара на „Красно село“.
Свидетелят шофирал, а баща му се возел на предна дясна седалка. Паркирал в
локалното платно на бул. „*******“ и ул. „Житница“, последна пряка преди ул.
„Житница, баща му слязъл от колата и паднал на земята. Свидетелят слязъл от
автомобила и видял, че баща му е паднал на тротоара. Имало дупка със стърчаща широка
пластмасова тръба. Ищецът се държал за наранената ръка, която започнала да
оттича, станала синя. Свид. Т. посочва, че закарал баща си в УМБАЛСМ "Н.И.П.".
Поставили му гипс до лакътя, като с гипса престоял малко повече от един месец.
Баща му имал битови затруднения, не може да си напазарува. Преди това той водел
децата на градина. Свидетелят сочи, че баща му продължава се оплаква от болки,
а китката останала изкривена. Между костиците на ръката имало вдлъбнатина.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля К. Т., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
В хода на съдебното дирене е
разпитан и П.Я.Б.– свидетел очевидец на инцидента. Свидетелят Б.посочва, че
работи като доставчик. В деня на инцидента, доставил пратка и връщайки се към
автомобила, видял че възрастен мъж слиза от бус, стъпва, спъва се и пада на
тротоара. Това се случило в локалното преди ул. „Житница“ на бул. „*******“.
Когато отишъл до него видял, че има дупка и тръба. Тротоарът бил с плочки тип
„шестоъгълни“. Точно там, където слязъл ищецът липсвали плочки. Свидетелят
заявява, че не е имало указателни табели или опънати ленти, които да указват,
че там има някаква опасност.
На показанията на свид. Б., съдът дава
вяра, доколкото почиват на преки лични впечатления и изхождат от лице, което не
е заинтересовано.
От приетото, неоспорено заключение на изслушаната
съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Т. Г. Д.-С., специалист
ортопед травматолог, се установява, че в следствие на процесния инцидент,
ищецът е получил закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост, което е
причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3/три/
месеца. Проведено е болнично лечение, при което е направено безкръвно
наместване на счупването и поставена гипсова шина с местна упойка. Вещото лице
заявява, че описаното процесно събитие отговаря на механизма на счупване на
пострадалия Т.Т. – счупване на лъчева кост при падане на терена, поради това,
че пострадалия се стреми да се запази от падането и протяга ръката си напред. В
заключението на СМЕ, е обоснован извод, че ищецът е претърпял болки с голям
интензитет непосредствено след инцидента за около 6 -7 дни, болки с умерен
интензитет за около 20 дни и с изчезващо - затихващ интензитет за около 2-3
месеца. Пояснено е още, че ищецът изпитва болки и понастоящем - при влажно и
студено време, при по-продължителна работа с лявата ръка. Вещото лице
травматолог при проведения личен прегред е установило, че при ищеца са налице
остатъчни явления - счупването на
лъчевата кост е зараснало в неправилно положение, което е довело до изместване
на лявата ръка от оста на крайника с 15 градуса, движенията на лявата
гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с 20 %, силовият захват
на лявата ръка е намален. В СМЕ е обоснован извод, че с оглед сегашното
състояние, давността на полученото увреждане и възрастта на пострадалия може да
се приеме, че тези явления са трайни до
живот. Вещото лице пояснява, че при ищеца Т. освен хипертонична болест като придружаващо
заболяване, няма данни за други увреди на опорно - двигателния апарат, освен
счупването.
В
проведеното на 23.02.2021г. о.с.з. вещото лице пояснява, че фрактурата е
зараснала в неправилно положение, защото не е наместена правилно. Допълва, че в
такива случаи в първите няколко дни се приемат обезболяващи лекарства.
По искане на ответната страна пред настоящия
съдебен състав е допуснато изслушването на съдебно- техническа експертиза,
изготвена от вещо лице инж. С.К. - геодезист, неоспорена от страните, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. От заключението на СТЕ
се установява, че западният тротоар на бул. *******, северно от кръстовището с
ул. Каварна е застлан с бетонни сиви шестоъгълни тротоарни плочи с размери
380/330/60 мм. Ширината на тротоара е 2.20 м. Северозападно от тротоара е
налична ивица зелена площ, а след нея - отново тротоар с ширина 3.20 м. Вещото
лице пояснява, че към момента на огледа, неравности са резултат от разрушаване на тротоарната настилка, като на места тротоарните плочки липсват. В
центъра на една от неравностите с размери 2.20 м. х 1.10 м. е налична дупка
дълбочина около 0.15 м., в която има стърчаща гофрирана пластмасова тръба с
височина 0.26 м. от терена. В края на зелената площ липсва ел.табло, като на
негово място също има дупка с размери 0.87 м. /0.40 м. и дълбочина 0.20 м. Сочи
още, че недостатъците в настилката се намират върху западния тротоар на бул. *******,
северно от кръстовището с ул. Каварна. В конкретното място на инцидента са
установени 5 броя липсващи тротоарни плочки. Около липсващите плочи има
разместени тротоарни плочи както и такива, които са затрупани от изкопана
пръст. Налични са разместени в хоризонтално и вертикално отношение тротоарни
плочи, както и разместени и стърчащи бордюри. Някои от плочите не са неподвижни
към земята, а поддават при настъпване. Вещото лице е установило дупка с дълбочина до
150 мм и размери 2.20м х 1.10 м., в центъра на която стърчи гофрирана
пластмасова тръба с диаметър Ф110 и височина 260 мм над терена. Дупка с
дълбочина 200 мм и размери 870 х 400 от липсващо ел.табло, която е в края на
зелената площ. Експертът обосновава извод, че и към момента на огледа
състоянието на тротоара в процесния участък не съответства на строителните
норми. Вещото лице инж.К. констатира, че на мястото на установената стърчаща
пластмасова тръба е имало метален стълб със светофарна уредба и пътен знак,
като
констатациите са онагледени графично в Приложение №1. Според вещото лице инж.К.,
съоръжението е било част от изграден проект за временна организация на
движението във връзка с реконструкцията на кръстовището на бул. ******* и бул.
Житница. Към момента на съществуването му в непосредствена близост са били
налични две ел.табла, както и въздушни кабели за ел. захранване. Обосновава
извод, че липсващия към момента светофар е бил поставен при изпълнението на
проект за временна организация и безопасност на движението във връзка с
изграждане на пътен възел на кръстовището на бул. ******* и ул. Житница и
преминаващото под ул. Житница трасе на 3-та линия на софийското метро и е
премахнат след изграждането и пускането в експлоатация на кръстовището.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Ищецът е предявил
искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата
молба твърдения, предявеният иск е допустим.
По същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов
текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква
чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е
гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице
отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а заради вината -
действието или бездействието на свои работници или служители, на които са
възложили работа.
За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да
са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са
причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие
или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и
вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е
противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а
основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка
е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването на
посочените факти.
Установи се, че процесното събитие е станало в
границите на населено място - гр. София, на тротоара, прилежащ към локалното
платно на бул. „*******“ № 110, непосредствено преди кръстовището с ул. „Каварна“.
Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/
изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от
общината. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП
той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради
което С.О.носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се
ползва безопасно.
Уличната мрежа в населените места е публична
общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и
ал. 5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови
елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП.
По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че
поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното
място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности
към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването
им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната)
за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение
за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на
съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от
Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на
дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания е за общината. Цитираните
нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на
пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Неизпълнението
на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар,
е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по
главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната
връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на
територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на работници и
служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в
нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и
площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките
на градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на
улиците представлява бездействие от страна на задължените лица относно
вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в
изправно и безопасно за ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните
лица е ясно, а именно те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на
улиците и съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е това лице,
тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни служители
и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност
на претенцията на увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и ангажиране отговорността на С.О.за причинената на ищеца Т. вреда.
Безспорно се
установява, че бездействието на С.О.се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи деликтната
отговорност. В този смисъл, Общината като задължено лице по поддържане на
уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да заплати на пострадалия
обезщетение за причинената със своето бездействие вреда. Съобразно изложеното,
съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено задължение за
поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно § 1, т. 14 от ДР на ЗП
представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема
допускането на неравност на тротоар /наличие на дупка, със стърчаща тръба или
счупени плочки/, находящ се на територията на общината да съставлява
противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе
норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние
осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от
страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка.
Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и
служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане,
както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и
здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на
точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока
не са ангажирани. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските
показания и съдебно -медицинска експертиза.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в причинна връзка с процесното събитие ищецът е претърпял телесна
повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвал болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
По
претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и
кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г.,
по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008
г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът
на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма, които в конкретния случай са установени по делото от заключението на
съдебномедицинската експертиза на вещото лице ортопед д-р Т. Д..
Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 68 г., вида и характера
на травмите – закрито счупване на долния
край на лявата лъчева кост, което е причинило трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за около 3 месеца, обстоятелството, че интензитета на
болката е била значителна непосредствено след инцидента за около 6 -7 дни,
болки с умерен интензитет за около 20 дни и с изчезващо - затихващ интензитет
за около 2-3 месеца, отчита също, и че ищецът продължава да изпитва болка - при
влажно и студено време, при по-продължителна работа с лявата ръка, както и че при ищеца са налице остатъчни явления - счупването
на лъчевата кост е зараснало в неправилно положение, което е довело до
изместване на лявата ръка от оста на крайника с 15 градуса, движенията на
лявата гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с 20 %, силовият
захват на лявата ръка е намален, както и че тези явления са трайни до живот, както и обществено –икономическите условия
през 2019г., съдът намира, че сумата от
20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от травмите
вследствие настъпилата злополука. При
определяне на обезщетението решаващият състав състав съобрази, че ответната
община отговаря за телесното увреждане на ищеца, настъпило в следствие на
инцидента, но не и за настъпилите усложнения и последиици от неправилно зарастване
след извършена оперативна интервeнция.
За разликата до пълния предявен размер от 26 000лв.,
искът следва да бъде отхвърлен.
По
възражението за съпричиняване:
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в редица постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение
№ 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010
г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения.
В рамките на съдебното
дирене пред настоящата инстанция ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не се ангажира доказателства за установяване, че ищецът се е
придвижвал невнимателно и без нужната житейска предпазливост. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, установяващи поведение от страна на ищеца, с
което да е допринесъл за настъпване на вредите – същият, слизайки от
автомобила, е стъпил на тротоара, който е предназначен за безопасно и удобно
придвижване на пешеходци, поради което съдът намира възражението за неоснователно.
Предвид
изложеното, не се установи ищецът да
се е движил неправомерно, респ. не се установи наличието на причинна връзка
между соченото от ответника нарушение и настъпилото за ищеца увреждане.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателна
е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава в
размер на законна лихва за периода от датата на увреждането -17.12.2019г. до
изплащането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
ищецът и ответника, първия съобразно уважената част от иска, втория съобразно
отхвърлената.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса по делото.
С оглед изхода на спора на адв. Л.Л. -САК, за
осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от
ЗА, се следва адвокатско възнаграждение
в размер на 1 007.69 лв.
Направените от ищеца разноски са в размер на
200 лв. - депозит по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и 200 лева –
депозит по допусната съдебно-техническа експертиза. С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъдат осъден да заплати
на ищеца сумата 307.69 лв. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
сумата от 800.00 лв. по сметка на СГС, представляваща държавна такса
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски в размер на 103.85лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска. /Общо сторените разноски са в размер на 450лв., от
които 300лв. депозит за СТЕ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение./
Воден от гореизложеното, Софийски
градски съд, ГО, I
-7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******№**,
да з а п л а т и на Т.Й.Т.,
ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от телесно увреждане при настъпила на 17.12.2019г. в гр.
София, злополука – попадане на тротоар с нарушена повърхност и необозначено
препятсвие, ведно със законната лихва считано от 17.12.2019г. до окончателното
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата присъдения до предявения размер от 26 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. София, ул. „*******№**, на основание чл.78 ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 800.00лв.,
представляваща държавна такса върху уважения иск.
ОСЪЖДА
С.О., адрес: гр. София, ул. „*******№**,
да заплати на адв. Л.Л. -САК, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на
1 007.69 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА С.О., адрес:
гр. София, ул. „*******да заплати на
Т.Й.Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 307.69 лв., представляваща разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА Т.Й.Т., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 307.69 лв., представляваща разноски пред СГС, съразмерно с
отвърлената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: