№ 270
гр. Търговище , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101592 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК , за сумата от 269,55 лв.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от "Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София против М. В. П. от гр.Търговище,
за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение
за сумата от 269,55 лв., представляваща начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги и неизплатени предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг. В молбата се твърди, че
между страните е имало сключени Договор за мобилни услуги № *********
от ***** г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер
*********, Допълнително споразумение № 0********* г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от ***** г. Ищецът твърди,
че съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********* е
влязъл в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна
такса 36.99 лв. с вкл. ДДС, а на ответника е предоставено мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J3 2017Black., като предоставянето на устройството е
уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 206.77 лв. е вкл. ДДС. Твърди се, че за ползването
на вещта, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят
1
се е задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски в размер на по 8.99
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. В
молбата се твърди, че ответника не заплащал редовно стойността на
предоставените му мобилни услуги, както и дължимите лизингови вноски, за
която ищеца издавал фактури по периоди, поради което и договорите били
прекратени едностранно от последния, а предоставените услуги
деактивирани. Ищецът издал фактура № *********/25.01.2019 год.,
отразяваща задълженията на ответника към прекратяване на договорите и
включваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване в общ размер
на 265.67 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
мобилно устройство ********* в общ размер на 134.85 лв. с вкл. ДДС., а след
приспадане на заплатени от ответника суми, останалите неизплатени такива
били в размер на 178,80 лв. неустойка и 90,75 лв., незаплатени лизингови
вноски. За вземанията си ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за общата сума от 269,55 лв. , включваща неустойка при
предсрочно прекратяване и лизингови вноски, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта за изпълнение
била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което съдът
указал на ищеца да установи вземането си по исков ред. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от
ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение,
като претендира разноски в исковото производство. В съдебно заседание
редовно призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище
е заявил, че поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника,чрез назначения му от съда особен
представител, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на
отговор. В отговора ответника е оспорил иска по отношение вземането за
неустойка по основание, като е навел доводи, че предвид липсата на
доказателства как и кога договора между страните е бил прекратен от ищеца
и дали прекратяването е по вина на ответника, то за ищеца не е възникнало
право да претендира неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
По отношение на дължимите лизингови вноски становище не е взето. В
съдебно заседание ответника, чрез назначения особен представител е заявил,
че предявения иск е допустим и основателен.
2
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1157/2020
год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение против длъжника, искането е било уважено и ТРС е
издал Заповед за изпълнение № 579 / 23.09.2020 год. за сумата от 269,55 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги №
********* от ***** г., Допълнително споразумение № 0********* г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от ***** г.,
индивидуализирано по размер и основание във фактура № ********* /
25.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2020 год. до
окончателното плащане на главницата и направените по делото разноски.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради
което на ищеца са дадени указания от съда да установи претенциите си по
исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувала облигационна
връзка по силата на договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за
лизинг. Съгласно приложените по делото Договор за мобилни услуги №
********* от ***** г., Допълнително споразумение № 0********* г. към
договора и Договор за лизинг от ***** г. ищецът е предоставил на ответника
мобилен телефонен номер ********* и абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС, при задължение да заплаща
месечно такса и стойността на потребените мобилни услуги, както и му е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017Black., с обща
цена на лизинговата вещ от 206.77 лв. е вкл. ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, ответника се е задължил да заплати 23 месечни
лизингови вноски в размер на по 8.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено
те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги. Ответника не оспорва възникналата облигационна
връзка между него и ищеца по силата на посочените по-горе договори, не
оспорва, че ищеца е предоставил мобилни услуги и мобилни устройства, в
процесните периоди. Липсват твърдения на ответника, че е бил изправна
страна и че е заплащал своевременно предоставените му услуги и дължими
лизингови вноски. Ответникът не е оспорил и размера на исковите претенции,
3
но е оспорил основанието за възникването им, като твърди, че няма данни
договора за мобилни услуги да е прекратен по вина на ответника и от там да е
възникнало задължение за неустойка, съответно вземането за лизингови
вноски да е обявено за предсрочно изискуемо. Тези твърдения на ответника
съдът счита за неоснователни. От приложената по делото последна покана за
доброволно плащане, доставена на адреса на ответника на 07.01.2019 год.,
видно от приложеното удостоверение на куриера ищеца е уведомил ответника
за съществуващите към 26.12.2018 год. непогасени задължения по договора за
мобилни услуги и договор за лизинг, предоставил му е 10- дневен срок за
доброволно изпълнение и го е уведомил, че при неизпълнение в срока
договорите ще бъдат прекратени, което ще доведе до начисляване на
неустойка и обявяване на оставащите лизингови вноски за предсрочно
изискуеми. Предвид така представените доказателства ищеца е изпълнил
клаузите в договорите, писмено да уведоми ответника за прекратяване на
същите, като видно и от поканата и от приложеното извлечение по фактурите,
издавани от ищеца в периода на договора причина за прекратяване на
договорните отношения е забавата на ответника при изпълнение
задълженията към ищеца, а с оглед на това за ищеца е възникнало правото да
претендира неустойка при предсрочно прекратяване на договора, както и да
търси неизплатените лизингови вноски по договора за лизинг.
След предприемане на действия по прекратяване на договорите ищеца е
издал фактура № *********/25.01.2019 год., отразяваща задълженията на
ответника към момента на прекратяване, включваща дължима неустойка при
предсрочно прекратяване в общ размер на 265.67 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски мобилно устройство ********* в общ
размер на 134.85 лв. с вкл. ДДС. Ищеца признава по делото, че ответника
доброволно е изплатил сума в размер на 130,97 лв., която е приспадната от
задълженията му, поради което неизплатения остатък по цитираната по-горе
фактура е в размер на 178,80 лв. - неустойка и 90,75 лв.- предсрочно
изискуеми лизингови вноски. Не се спори по делото, че ответникът към
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2020
год., а и към момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК не е погасил
доброволно задълженията си към ответника. Ответника не е представил
доказателства да е погасил задълженията си към ищеца изцяло, или частично
до приключване на устните състезания.
4
С оглед изложеното съдът счита предявения иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземането за сумата от 269,55 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и
предсрочно изискуеми лизингови вноски, за което има издадена заповед за
изпълнение е доказан и по основание и по размер.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в
исковото и заповедното производство разноски, съответно в размер на 535
лв. по делото и 385 лв.- разноски в заповедното производство, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. В. П., ЕГН ********** от гр.
Търговище, ул.“О.“ № ** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „М.“, ж.к.
„М. 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С.,
действащи чрез пълномощник адв.З.Й. Ц. от САК, със съдебен адрес :
гр.София, ж.к. „Г. М.“, ул.“А. Ж.“ № *, ет. * сумата от 269,55 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги №
********* от ***** г., Допълнително споразумение № 0********* г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от ***** г.,
индивидуализирано по размер и основание във фактура № ********* /
25.01.2019г., от която 178,80 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на
договор и 90,75 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски , ведно със
законната лихва, считано от 21.09.2020 год. до окончателното плащане на
главницата, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 579 /
23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1157 / 2020 г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.“О.“ № **
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, район „М.“, ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., действащи чрез пълномощник
адв.З.Й. Ц. от САК, със съдебен адрес : гр.София, ж.к. „Г. М.“, ул.“А. Ж.“ №
5
*, ет. * , направените по делото разноски в размер на 535 лв. и разноски в
заповедното производство в размер на 385 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6