№ 10741
гр. София , 11.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110130465 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№8091/28.05.2021 г. на К.И. АД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р. М. Г. за задължения по договор
за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ №.../16.08.2019 г., с
което се претендира и сумата 318,10 лв.-договорна такса „Гарант“ по т.4 от договора.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно-относно претенцията за заплащане на такса
„гарант“, доколкото тя се основава на нищожно договорна клауза.
Тя е нищожна съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, защото размерът на тази такса, заедно с
начислените договорни лихви, като противоречаща на закона (чл.26, ал.1, хип.І ЗЗД)-
уговорената такса „гарант“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на
кредита (чл.19, ал.1 и 2 ЗПК). Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“ в §1, т.1 ЗПК.
Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
1
България.
Към датата на сключване на процесния договор (16.08.2019 г.) основният лихвен процент е в
размер 0.00 %, плюс 10%, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50% от взетата сума. Съпоставянето в частност на общия размер на процесната
такса-общо 720,00 лв., и начислената договорна лихва-180,00 лв., или общо 900,00 лв., с
размера на главницата по договора за кредит–1 000,00 лв., водят да извода, че
горепосоченото ограничение е превишено-50% от 1 000,00 лв. е 500,00 лв., а таксата и
договорната лихва по договора са в размер 900,00 лв.
Клаузи в договор, надвишаващи определените по чл.19, ал.4 ЗПК лимити, са нищожни
съгласно чл.19, ал.5 ЗПК.
Заявлението следва да се отхвърли съобразно отхвърлената му част и в съответната част на
претендираните разноски,: държавна такса и адв.възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№8091/28.05.2021 г. на К.И. АД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р. М. Г. за задължения по договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ №.../16.08.2019 г., за сумата:
318,10 лв.-договорна такса „Гарант“ по т.4 от договора, както и в частта му относно искането за
присъждане на държавна такса от 8,32 лв. (над дължимата държавна такса от 16,68 лв. до
пълния претендиран размер от 25,00 лв.) и за присъждане на адв.възнаграждение по делото
в размер на 99,85 лв. (над сумата 200,15 лв. до пълния заявен размер-300,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2