Решение по дело №730/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 34
Дата: 1 февруари 2023 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20225001000730
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000730 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадени
въззивна и насрещна въззивна жалби срещу постановеното решение №53 от
21.07.2022 г. по търг.дело №11/2022 г. по описа на Окръжен съд Х..
С постановеното решение е осъдено застрахователното дружество ЗАД
О. З. да заплати на В. А. Б. сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от получени
травми, както и сумата от 2 161,80 лв. имуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. на а. Т., км.**+*** в посока от гр.С. към
гр.П., предизвикано от управлявания от Р. С. К. товарен автомобил /Т./, марка
М., модел *** рег.№** **** **, с прикачено полуремарке от спукана предна
лява гума на влечака и удара му с управляваното от В. А. Б. МПС марка Б.,
модел *** *, рег.№ * **** **, ведно със законната лихва върху обезщетенията
от 23.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
Също така са отхвърлени исковете, както следва: за сумата над 40 000
1
лв. до 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и акцесорната
претенция за лихва върху обезщетението на неимуществени вреди и
обезщетението за имуществени вреди от 13.11.2018 г. до 22.12.2020 г.
По първата въззивна жалба, жалбоподателят ЗАД О. З., чрез адвокат Т.
Т., е останал недоволен от постановеното решение в осъдителните му части,
като моли да бъде отменено и да се отхвърлят исковете, а при условие на
евентуалност – да се намали обезщетението за неимуществени вреди
значително. Претендира разноски.
Изложил е подробни съображения, в които изразява несъгласието си с
изводите на първоинстанцинния съд относно липса на принос от страна на
пострадалия и размера на определеното обезщетение, който счита, че е
завишен.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор, в който същата се
оспорва, ведно с насрещна въззивна жалба.
По насрещната въззивна жалба, жалбоподателят В. А. Б., чрез адвокат
К. Г., е останал недоволена от постановеното решение в отхвърлителните му
части - над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и за законна лихва за периода от
13.11.2018 г. до 22.12.2020 г., като моли да се отмени и уважат претенциите
му в пълен размер.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като
се е достигнало до определяне на обезщетение в занижен размер по подробни
съображения. Относно законната лихва се позовава на чл.429,ал.3,изр.2 от КЗ.
Срещу насрещната въззивна жалба е подаден отговор, в които се
оспорва същата.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ответното
застрахователно дружество на 08.08.2022 г., а въззивната жалба е подадена по
пощата на 19.08.2022 г. съгласно положения пощенски печат, което е в
двуседмичен срок от връчване на решението. Въззивната жалба е връчена на
2
ответната страна на 19.09.2022 г. , а насрещната въззивна жалба е подадена на
30.09.2022 г., също в предвидения двуседмичен срок в закона. Ето защо, те
са депозирани в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт. Отнасят се до размера на присъдено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, начален момент, от
който се дължи законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и
наличие на съпричняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Видно от данните по делото, ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди в резултат на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.09.2018 г. на а. Т.,
км.**+*** в посока от гр.С. към гр.П., предизвикано от управлявания от Р. С.
К. товарен автомобил /Т./, марка М., модел *** рег.№** **** **, с прикачено
полуремарке от спукана предна лява гума на влекача и удара му с
управляваното от В. А. Б. МПС марка Б., модел *** *, рег.№ * **** **. За
пътния инцидент е съставен констативен протокол. Образувано е досъдебно
производство №***/**** по описа на РУ на МВР-П., пр.пр.№****/**** г. по
описа на Районна прокуратура – П., което е прекратено.
Описва механизма на ПТП, като посочва, че в негов резултат е
получил травматични увреждания – множествени счупвания на дясната
подбедрица, закрито, характеризиращи се с висока степен на сложност и
интензитет, довели до трайно затрудняване на движението на долен десен
крайник за период около 7-8 месеца. Бил подложен на оперативна
интервенция, при която било извършено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация с реконструктивна плака с общо 18 винта. След
изписването му от болница на 09.09.2018 г. му било препоръчано спазване на
строг хранителен и хигиенно охранителен режим. Бил обездвижен. Близките
му били постоянно наоколо и му помагали в ежедневните нужди. Около
месец и половина изпитвал силни и продължителни болки, за които приемал
обезболяващи медикаменти. Поради болки в областта на кръста, врата,
гръдната част потърсил специализирана медицинска помощ. Бил прегледан от
невролог, който установил увреждане на междупрешленните дискове в
поясния и др. отдели на гръбначния стълб с радиокулопатия, както и в
шийния отдел с радиокулопатия, травма на нервните коренчета на гръдната
част на гръбначния стълб, които били в пряка връзка с ПТП. В резултат на
причинените увреждания се влошило здравословното му състояние, което
3
дало отражение и на психиката му. Бил с понижено настроение, тревожност,
връщал се към спомена, имал нарушения на съня и вниманието. Посочва и, че
е извършил имуществени разходи за закупуване на реконструктивна метална
плака с винтове , както и потребителска такса за болничен престой.
Твърди, че отговорността на ответника произтича от чл.493,ал.1,т.5 от
КЗ, съгласно която разпоредба застраховката Гражданска отговорност на
автомобилистите покрива и отговорността за вреди, причинени в резултат на
повреда на моторното превозно средство, която е довела до настъпването на
ПТП, като се позовава на полица №БГ/**/************. Поради това
отправил застрахователна претенция на 13.11.2018 г., тъй като бил увреден от
ПТП лекият му автомобил. По образуваната щета №****-***-****-**** било
отказано обезщетение, поради което е заведено гр.д.№****/**** на Районен
съд Х., приключило с влязло в сила осъдително решение. В изпълнение на
разпоредбата на чл.380,ал.1 от КЗ отправил и претенция на 23.09.2020 г., по
която била образувана щета № ****-***-****-****, по която също получил
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Поради това предявява
настоящите искове.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба и
прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД. Счита, че ищецът
има вина за настъпилия инцидент, тъй като не е съобразил разрешената и
допустима скорост и е бил без правилно поставен предпазен колан.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
съдебна автотехническа експертиза и съдебна медицинска експертиза, по
които са изготвени заключения.
Първоинстанционният съд е установил механизма на ПТП, приел е, че
липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
определил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за
имуществени вреди - 2 161,80 лв.
Във въззивното производство се спори по въпроса за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца по чл.51,ал.2 от ЗЗД – дали
същият е бил с поставен предпазен колан съобразно наведените оплаквания
във въззивната жалба, а на следващо място за дължимостта и размера на
присъденото обезщетение - дали обезщетението за неимуществени вреди е
завишено или намалено.
4
Видно от констатациите на съдебната автотехническа експертиза,
описан е най-вероятният механизъм на ПТП и причините за това. От
техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са
спукването на предна лява гума на товарния автомобил – влекач, довело до
отклонението му наляво и навлизането му в динамичния коридор на
предприелия изпреварване лек автомобил с водач ищецът по делото.
Непосредствено преди удара лекият автомобил е бил в процес на
изпреварване отляво на товарния автомобил извън динамичния му коридор,
което гаранТ.а безопасно изпълнение на Маневрата а също така осигурява
видимост на водача на товарния автомобил и възможност да възприеме
спукването на лявата предна гума. Обстоятелството, че лекият автомобил е
бил с десен волан не се е отразило на водача да управлява автомобила и на
възможността му да предотврати ПТП. Същият е управлявал автомобила със
скорост 151,6 км/ч непосредствено преди произшествието и в момента на
удара с товарния автомобил при максимално разрешена скорост от 140 км/ч,
но произшествието е непредотвратимо дори и при максимално разрешената
скорост чрез едновременно екстремно спиране от страна на водача му. Няма
данни, признаци, по които да може да се посочи дали ищецът е бил с
поставен предпазен колан.
Видно от съдебната медицинска експертиза, посочени са получените
увреждания от ищеца като пряко следствие от пътния инцидент -
множествени счупвания на костите на дясната подбедрица, закрито, както и
травматична радиокулопатия, проявена с болки по хода на гръбнака, тялото и
крайниците. Лечението на счупванията е оперативно чрез метална
остеосинтеза, като е поставена планка с винтове. В продължение на 3-4
месеца ищецът не е стъпвал на крака, а след това – още толкова месеца е
ходел с патерици. Радиокулопатията е лекувана медикаментозно – с
еднократна доза кортикостероид, с противовъзпалителни препарати и
витамин В. Оздравителният процес не е приключил. Ищецът има оплаквания
от болки и ходи с накуцване. Движенията на крака му са частично
ограничени с 10-15 градуса. В резултат на раздробяващото счупване се е
достигнало до липсата на оттичане на лимфната течност и до отоци на крака.
Неврологичните оплаквания са с преходен характер. Заявени са още при
постъпване в болницата след произшествието, за което са направени
рентгенови КАТ изследвания, а диагнозата, поставена от невролог след един
5
месец от произшествието е въз основа на субективните оплаквания на
пациента. Преценката за поставен колен е комплексна и включва
съобразяването на силите, които са действали върху тялото съобразно
цялостния механизъм на ПТП, като в устните си обяснения вещото лице
пояснява, че получената травматична радиокулопатия е щяла да се получи
независимо дали ищецът е бил с поставен предпазен колан или не съобразно
механиката на инцидента. „Ищецът стои седнал в автомобил, който се блъска
и силата на удара действа по протежение на гръбнака. Тоест при това въртене
и удряне на автомобила, той вероятно е бил с колан, защото не е напускал
седалката и точно това е ползата от колана. При тези сили на въздействие,
оставайки на седалката, силата минава по протежение на гръбнака и оттам
идва възбуждане на коренчетата, които излизат отстрани на гръбнака и дават
усещане за болка.“
Съдът възприема констатациите на вещите лица, като компетентни,
изготвени на база писмени документи, непротиворечиви, а и след преглед на
ищеца. Въз основа на тях се установява механизма на ПТП, причините за
възникването му – спукване на гума, получените травматични увреждания от
ищеца в резултат от произшествието, както и че с най-голяма степен на
вероятност той е бил с поставен предпазен колан, като за получените
увреждания не се отразява поставянето на предпазен колан.
При така установената фактическа обстановка по делото не се
установява възражението на ответника за липса на правилно поставен
предпазен колан, уточнено и в настоящото въззивно производство – същият
да е бил закопчан, но да не е минавал правилно през тялото на пострадалия,
което по някакъв начин да препятства неговото действие, като например да е
бил прехвърлен през гърба. Счупването на подбедрицата на долния десен
крайник, съпоставено с механизма на ПТП, настъпилия кос удар от дясната
страна на автомобила, силата на удара, неговата посока, води до извод, че би
настъпило независимо дали е поставен предпазен колан, вкл. и правилно
поставен предпазен колан, както го описва застрахователя, тъй като тази част
от тялото не е закрепена към седалката и се движи свободно в купето на
автомобила. Ето защо, възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД се явява неоснователно и не следва да се
уважава.
6
Следва да се прецени дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди
и какъв е неговият размер. Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява фактическият
състав на чл.493, ал.2,т.5 от КЗ, като застраховката Гражданска отговорност,
сключена при ответното дружество, покрива причинените имуществени и
неимуществени вреди на ищеца. В чл.52 от ЗЗД е уредено възмездяването на
неимуществените вреди. Обезщетението за тях се определя по справедливост,
но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При определянето му се отчитат вида на увреждането, интензитета му,
влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите и обществени условия в страната, както
и се обсъждат всички конкретни обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. В случая се установяват твърдените увреждания в
исковата молба – счупване и травматична радиокулопатия, техния интензитет,
лечение и оздравителен процес, състоянието на ищеца към настоящия момент
– накуцването му и ограниченото движение на крака, които могат да останат,
като няма данни за настъпили твърдените психически увреждания,
тревожност, нарушения на съня и динамиката. Ето защо и при отчитане на
посочените критерии, справедлив размер за обезщетение за неимуществени
вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 40 000 лв. Тази сума
следва да се заплати от застрахователното дружество за изпитаните болки и
страдания от страна на ищеца. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което неговото решение следва да бъде
потвърдено в осъдителната му част – за сумата 40 000 лв., съответно в
отхвърлителната му част - за сумата над 40 000 лв. до 60 000 лв.
По отношение на имуществените вреди не са изложени оплаквания във
въззивната жалба, поради което и тъй като се установяват направените
разходи от приложените фактури и касови бонове, които са във връзка с
причинените увреждания, сумата от 2 161,80 лв. се явява дължима и
решението в тази обжалвана част следва да се потвърди.
Началният момент на законна лихва за забава следва да се определи в
съответствие с чл.429,ал.3 от КЗ, съгласно който е дължима, считано от
7
датата на уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1,т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е по-ранна. В случая се твърди в исковата молба, а и се
съдържат данни, че застрахователната претенция за неимуществени и
имуществени вреди е заявена на 23.09.2020 г., по която е била образувана
щета № ****-***-****-****. Също така по делото е приложено уведомление
за щета на СПС с вх.№77 от 13.11.2018 г. на застрахователното дружество, с
което ищецът уведомява застрахователя за настъпила тотална щета на
неговия автомобил в резултат на процесното ПТП. На тази дата – 13.11.2018
г. застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
поради което началният момент, от който следва да се присъди законна лихва
за забава върху обезщетенията е 13.11.2018 г. Не до този извод е достигнал
окръжният съд, поради което неговото решение в частта му, с която е
отказана законна лихва за периода от 13.11.2018 г. до 22.12.2020 г. следва да
бъде отменено, като се уважи лихвата за този период.
По отношение на разноските - с оглед резултата по делото
застрахователното дружество следва да заплати на адвокат К. Г. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 1794,85 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №53 от 21.07.2022 г. по
търг.дело №11/2022 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ, с която е
осъдено ЗАД О. З. да заплати на В. А. Б. сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
получени травми, както и сумата от 2 161,80 лв. имуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. на а. Т., км.**+*** в посока от
гр.С. към гр.П., предизвикано от управлявания от Р. С. К. товарен автомобил
/Т./, марка М., модел *** рег.№** **** **, с прикачено полуремарке от
спукана предна лява гума на влечака и удара му с управляваното от В. А. Б.
МПС марка Б., модел *** *, рег.№ * **** **, ведно със законната лихва върху
обезщетенията от 23.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №53 от 21.07.2022 г. по
8
търг.дело №11/2022 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лв. до 60 000
лв.
ОТМЕНЯ постановеното решение №53 от 21.07.2022 г. по търг.дело
№11/2022 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлена акцесорната претенция за лихва върху обезщетението на
неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди от 13.11.2018
г. до 22.12.2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД О. З. да заплати на В. А. Б. законната лихва върху
обезщетението от 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и законната
лихва върху обезщетението от 2 161,80 лв. за претърпени имуществени вреди,
считано от 13.11.2018 г. до 22.12.2020 г.
Осъжда ЗАД О. З. да заплати на адвокат К. Г. адвокатско
възнаграждение на основание чл.32,ал.2 от ЗАдв. в размер на 1794,85 лв.
Осъжда М. Е. К. да заплати на застрахователното дружество *** АД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9