РЕШЕНИЕ
№ 3575
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110116004 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът В. Н. П. твърди, че между него и „Р. /Б./“ ЕАД е сключен договор
за кредит от 07.01.2008 г. Вземанията по същия не били погасени съобразно
погасителния план, поради което била обявена предсрочната им изискуемост
и кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в рамките на ч. гр. д. № 394/2010 г. по описа на ВРС. Въз основа на
издадения на 29.01.2010 г. изпълнителния лист на 06.03.2010 г. било
образувано изпълнително дело № 20107170400164 по описа на ЧСИ Р. Т., peг.
№ 717 на КЧСИ. На 11.12.2012 г. вземанията били цедирани на ответника „Е.
М.“ ЕООД, който бил конституиран като взискател по изпълнителното дело
въз основа на молба от 17.10.2013 г., с която било отправено и искане за
извършване на конкретни изпълнителни действия. След 05.02.2014 г.
ответното дружество не поискало извършването на изпълнителни действия,
които да прекъснат погасителната давност, поради което на 04.02.2016 г.
изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ищецът поддържа, че погасителната давност за вземанията по
изпълнителния лист е започнала да тече с влизане в сила на заповедта за
изпълнение /18.01.2010 г./. Същата била двукратно прекъсвана – на 06.03.2010
г. и на 26.06.2015 г. с обявяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г.на ВКС, ОСГТК. Предвид изложеното счита, че на 25.06.2020 г. вземанията
по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност.
1
Обосновава правния си интерес от предявения иск с доводи, че правната
му сфера е накърнена само поради съществуването на изпълнителен титул,
удостоверяващ право на принудително изпълнение, като заявява, че не може
да осъществи защитата си в рамките на изпълнителния процес, а единствено
чрез предявяването на отрицателен установителен иск. Наред с това заявява,
че ответното дружество е предявило извънсъдебни претенции за плащане на
вземанията, предмет на иска. Пояснява, че през м. януари 2023 г.
кандидатствал за отпускане на банков кредит, като получил отказ поради това,
че след извършена справка в Централния кредитен регистър, воден от
Българската народна банка, било установено наличието на непогасен кредит.
Впоследствие установил, че ответникът е подал информация до ЦКР, че е
длъжник по процесния договор за кредит. „Е. М.“ ЕООД отказало да уважи
подаденото от ищеца писмено заявление до за коригиране на информацията в
ЦКР, обосновано с погасяването на вземанията по давност. В отговора си
ответникът изрично се позовал на обстоятелството, че последиците на
изтеклата погасителна давност могат да се релевират само в исково
производство.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 17 150.59
лева, от която 14 106.01 лева – главница по Договор за банков кредит от
07.01.2008 г., сключен с „Р. /Б./“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на
ответника с Договор за цесия от 11.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.01.2010 г. до окончателното й изплащане,
1739.93 лева – договорна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 28.12.2009 г.,
404.63 лева – наказателна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 13.01.2010 г.,
както и сумата 900.02 лева – съдебно-деловодни разноски, за която е издаден
изпълнителен лист от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 394 по описа за 2010 г. на
Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния
лист по давност.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
признава предявения иск. Навежда доводи, че с изтичане на предвидения в
закона давностен срок се погасява не самото вземане, а единствено правото на
принудително изпълнение.
Поддържа, че дружеството не е дало повод за образуване на делото,
поради което разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе в предвид отправеното от ищеца искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника,
обективирано в отговора на исковата молба.
В първото заседание по делото ищецът е отправил искане за
2
постановяване на решение при признание на иска. В случая не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което съдът
намира, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване
на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
По разноските:
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца предвид приложените към
исковата молба писмени доказателства за предявени от ответното дружество
извънсъдебни претенции относно процесните вземания. Поради изложеното и
съобразно изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски за държавна такса от 686.02 лева
/колкото е дължимият й размер/. Ищецът претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 3000 лева по два договора за правна помощ.
Видно от съдържанието на същите, единият има за предмет предявяването на
отрицателен установителен иск срещу „Е. М.“ ЕООД, а другият –
„установяване недължимост на вземане на „Е. М.“ ЕООД и предприемане на
всички необходими действия“. Настоящият съдебен състав намира, че относим
към настоящото производство е единствено заплатеният адвокатски хонорар
по първия от договорите в размер на 2000 лева. Предвид описания предмет на
втория от договорите следва да се приеме, че заплатеното по него адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева е за осъществената извънпроцесуална
правна защита и съдействие преди предявяване на иска по чл. 439 ГПК. При
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и размера на
исковата претенция, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Предвид така изложените съображения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 2686.02 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът В. Н. П., ЕГН **********, от с. *******, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*******, сумата в общ размер от 17 150.59 лева /седемнадесет хиляди сто и
петдесет лева и петдесет и девет стотинки/, от която 14 106.01 лева –
главница по Договор за банков кредит от 07.01.2008 г., сключен с „Р. /Б./“ ЕАД,
вземането по който е прехвърлено на ответника с Договор за цесия от
11.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
– 14.01.2010 г. до окончателното й изплащане, 1739.93 лева – договорна лихва
3
за периода от 15.03.2009 г. до 28.12.2009 г., 404.63 лева – наказателна лихва за
периода от 15.04.2009 г. до 13.01.2010 г., както и сумата 900.02 лева – съдебно-
деловодни разноски, за която е издаден изпълнителен лист от 29.01.2010 г. по
ч. гр. д. № 394 по описа за 2010 г. на Районен съд – Варна, поради
погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност, на основание
чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. П., ЕГН **********, от с.
*********, В. Н. П., ЕГН **********, от **********, СУМАТА ОТ 2686.02
лева /две хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и две стотинки/,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание
чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4