Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 942 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 282933 от 22.11.2019 г., постановено по гр. д. № 34392/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 144-ти състав, на основание чл. 128, т. 2 КТ „Ю.И.“ ООД е осъдено да заплати на И.К.И. сумата от 4 325,06 лв. – неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор № 1828 от 25.08.2015 г. за периода от м. август 2016 г. до м. август 2017 г., с изключение на м. април 2017 г., както следва: по 326,50 лв. за м. авуст и септември 2016г., по 342,39 лв. за м. октомври и ноември и декември, 375,99 лв. за м. януари 2017г. и по 378,15 лв. за м. февруари, март, май, юни, юли и август 2017 г., както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ „Ю.И.“ ООД е осъдено да заплати на И.К.И. сумата от 500 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. С оглед изхода на делото ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 560 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 193 лв., представляваща държавна такса по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Ю.И.“ ООД в която се излагат подробни съображения в насока неговата необоснованост. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в подкрепа на твърденията на ответното дружество за заплащане на претендираното трудовото възнаграждение са представени единствено изготвени от него справки за извършени плащания, както и четиринадесет неподписани от ищеца фиша за начислени суми, дължими от работодателя за периода от м. август 2016 г. до м. ноември 2017 г., като посочва, че всъщност се касае за особен вид платежни нареждания за масов банков превод на работна заплата, заверени от банката, изпълнила нареждането. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че трудовото възнаграждение за процесния период е заплатено на работника по банков път. Относно претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск жалбоподателят посочва, че същото е заплатено, видно от представен като писмено доказателство по делото фиш за начислена работна заплата за м. ноември 2017 г., подписан от работника. При изложените съображения въззивният жалбоподател иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за за неползван платен годишен отпуск бъдат отхвърлени изцяло. Претендира за разноските по делото.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от И.К.И., чрез адв. Г., негов пълномощник и в него излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за недоказани твърденията на ответника за извършени плащания на претендираните суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК и прави възражение срещу разноските на въззивника.
Софийският градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по
реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет,
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, обжалваното решение е частично неправилно, поради следните съображения:
По иска с правно основание чл.
128, т. 2 КТ
Основателността на предявения от И.К.И. срещу „Ю.И.“ ООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на възнаграждение по трудов договор № 1828 от 25.08.2015 г. за периода от м. август 2016 г. до м. март 2017 г. и за периода от м. май 2017 г. до м. август 2017 г. се обуславя от наличието на трудово правоотношение между страните, действащо за процесния период, съдържащо уговорка за заплащане на трудово възнаграждение на работника в претендирания размер. В тежест на работодателя е да установи, че е заплатил дължимото на работника трудово възнаграждение за претендирания период.
Между страните по делото не е спорно, че за периода от 25.08.2015 г. до 14.11.2017 г. ищецът И.К.И. е бил ангажиран по трудово правоотношение с „Ю.И.“ ООД, по което е изпълнявал длъжността „шофьор на автобус“ и с място на работа – в обект на работодателя. От представения по делото трудов договор № 1828 от 25.08.2015 г. се установява, че ответното дружество се е задължило да заплаща на ищеца основно месечно трудово възнаграждение възлизащо в размер на сумата от 380 лв., увеличено с 0,6% за всяка прослужена година, платимо от двадесет и пето до тридесето число от текущия месец. Не е спорно също така, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 1701 от 14.11.2017 г. на работодателя, считано от същата дата.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото към исковата молба, извлечение от ведомостите за заплати за изплатените и неизплатените трудови възнаграждения за периода от м. август 2016 г. до м. август 2017 г., изготвено от служител на работодателя, се установява, че считано към датата на прекратяване на трудовото правоотношение незаплатеният остатък от трудовото възнаграждение, дължимо на работника за включения в извлечението период, възлиза на сумата от 4 325,06 лв., от които по 326 лв. за м. авуст и септември 2016 г., по 342,39 лв. за м. октомври и ноември и декември, 375,99 лв. за м. януари 2017 г. и по 378,15 лв. за м. февруари, март, май, юни, юли и август 2017 г., като за м. април 2017 г. трудовото възнаграждение е заплатено изцяло. Посоченото извлечение от ведомостите за заплати, доколкото е изготвено и подписано от негов служител, обвързва работодателя относно удостоверените в него суми, посочени незаплатен остатък от трудовото възнаграждение, дължимо на И.К.И. за периода, до който се отнася извлечението. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивника относно характера на представените по делото писмени доказателства към отговора на исковата молба, съдържащи данни за извършени плащания на трудовото възнаграждение на ищеца за периода от м. август 2016 г. до м. август 2017 г., като не споделя неговите съображения, че в случая се касае за особен вид платежни нареждания за масов банков превод на работна заплата, заверени от банката, изпълнила нареждането. В тези документи се съдържат данни за извършени от „Ю.И.“ ООД нареждания за извършване на банков превод по сметка на ищеца с основание заплащане на трудово възнаграждение за периода от м. август 2016 г. до м. август 2017 г., както следва: по 326,50 лв. за м. авуст и септември 2016 г., по 342,39 лв. за м. октомври и ноември и декември, 375,99 лв. за м. януари 2017 г. и по 378,15 лв. за м. февруари, март, май, юни, юли и август 2017 г., но същите са изготвени от служител на ответното дружество, независимо, че върху някои от извлеченията има печат от банка и върху някои от тях са отбелязани дати- 05.06.2017год. и 16.06.2017год., но последното е без дата. В същото време от тях не се установява заверяване на сметката на работника със съответните суми, доколкото същото представлява елемент от фактическия състав на плащането по банков път. Не се установява и необходимото съгласно чл. 270, ал. 3 КТ съгласие на работника за превеждане на трудовото му възнаграждение по банков път.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че от наличния по делото доказателствен материал не се установява ответното дружество да е заплатило на ищеца дължимото по трудов договор № 1828 от 25.08.2015 г. възнаграждение за периода от м. август 2016 г. до м. март 2017 г. и за периода от м. май 2017 г. до м. август 2017 г., възлизащо в общ размер на сумата от 4 325,06 лв., поради което предявеният от И.К.И. срещу „Ю.И.“ ООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде уважен.
При съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение в частта, отнасяща се до иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, което се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение.
Основателността на предявения от И.К.И. срещу „Ю.И.“ ООД иск за присъждане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се обуславя от наличието на неползван платен годишен отпуск за период от време, предхождащ датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 155, ал. 1 и ал. 3 КТ работникът или служителят има право на платен годишен отпуск в размер на не по-малко от двадесет работни, който се ползва единствено след писмено разрешение на работодателя. По делото не е спорно, че по време на действието на трудовото правоотношение, възникнало на 25.08.2015 г. със сключване на трудовия договор между страните и прекратено по взаимно съгласие на 14.11.2017 г., ищецът не е ползвал полагащият му се платен годишен отпуск. От представения като писмено доказателство по делото фиш за начислена работна заплата за м. ноември 2017 г., представляващ извадка от платежна ведомост, се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е разполагал с неползван платен годишен отпуск в размер на четиридесет и четири дни, за което му се следвало обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1 078,05 лв. Така съставеният от работодателя документ носи подписа на ищеца, не е оспорен, което дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че към прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е разполагал с четиридесет и четири дни неползван платен годишен отпуск, за което му се следва обезщетение в размер на 1 078,05, изчислено по реда на чл. 177 КТ, както и че същото му е било заплатено в пълния дължим размер.
Поради частично несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционната, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 224, ал. 1 КТ „Ю.И.“ ООД е осъдено да заплати на И.К.И. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г.
При този изход на делото и с оглед на уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски от 501,96лв. за първоинстанционното производство от общо направените разноски от 560лв.-за адвокатско възнаграждение и за въззивното производство от 501,96лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед на отхвърлената част от исковете на въззиваемия ответник се дължат разноски и след като е основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 720лв. с оглед на чл.78, ал.5 ГПК и следва да се присъди в размер на 568лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, както за първа, така и за въззивна инстанция или от общо направените разноски от 568лв.- за първа инстанция с оглед на отхвърлителената част се дължат разноски от 58,86лв.-за адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция от 68,44лв./ от общо разноски за държавна такса от 96,50лв. и 568лв.-адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото следва да бъде отменено решението, в частта, в която „Ю.И.“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд разликата над сумата от 173 лв. до сумата от 193 лв., предсталвяваща държавна такса за първоинстанционното производство.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 282933 от 22.11.2019 г., постановено по гр. д. № 34392/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 144-ти състав, в частта, с която по предявения от И.К.И. срещу „Ю.И.“ ООД иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 500 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. по трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1828 от 25.08.2015 г. и прекратено по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от 14.11.2017 г., в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ю.И.“ ООД е осъдено да заплати на И.К.И. разликата над сумата от 501,96 лв. до сумата от 560 лв. – предсталвяваща разноски за производството пред първоинстанционния съд, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ю.И.“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд разликата над сумата от 173 лв. до сумата от 193 лв., предсталвяваща държавна такса за първоинстанционното производство, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.И. срещу „Ю.И.“ ООД иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 500 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. по трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1828 от 25.08.2015 г. и прекратено по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от 14.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282933 от 22.11.2019 г. на Софийски районен съд, III ГО, 144-ти състав, постановено по гр. д. № 34392/2018 г. в останалата част.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 68,44лв. – разноски за въззивното производство, както и сумата от 58,86лв. – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.К.И., ЕГН **********, чрез адв. Г. с адрес: *** сумата от 501,96 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.