Разпореждане по дело №57288/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 133572
Дата: 26 октомври 2023 г. (в сила от 26 октомври 2023 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20231110157288
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 133572
гр. София, 26.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20231110157288 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "СИТИ КЕШ" ООД срещу И. С.
Г.. Със заявлението се претендира сумата от 762,54 лева, от които главница:
525,78 лв; законна лихва за забава: 36,76лв. – дължимата и неплатена за
периода от 01-08-2022г. до 01-09-2023г., неустойка за забава: 200 лв.,
дължима и неплатена, начислена еднократно на 01-06-2023г., законна лихва
от: датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението
Съдът намира че за част от сумите заявлението следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи
заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи
на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията
в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази
и представените към заявлението договор, всички негови приложения и
изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за неустойка за забава:
1
200 лв., дължима и неплатена, начислена еднократно на 01-06-2023г.,
дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в
Договора. Неустоечната клауза в Договора предвижда задължение за
длъжника за заплащане на неустойка за непредставяне в срок на обезпечение
на задълженията му по договора. Така уговорената неустойка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. С тази клауза
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна,
респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът
вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се
увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Същевременно от
неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не
произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания
относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението
му за връщане на главницата по договора сочат на единствената цел,
противоречаща на добрите нрави - задължението за предоставяне на
обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от
това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка. Въпреки
че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
За това вземане на заявителя, съдът не следва да издава заповед за
изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма пречка
кредитора да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез предявяване на
осъдителен иск.
Мотивиран от гореизложеното
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 290869/18.10.2023г. В ЧАСТТА, с която се
иска длъжникът да плати сумите:
неустойка за забава: 200 лв., дължима и неплатена, начислена
еднократно на 01-06-2023г.;
УКАЗВА на заявителя "СИТИ КЕШ" ООД, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен
срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в
заповедното производство държавна такса, като и следва да довнесе
единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима
държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно
съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при
подаване на заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3