О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 99 Година 2020, 10.01 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На десети януари, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар:-
като разгледа въззивно гражданско дело номер 2030 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
вх.№56293/09.12.2019г. по описа на БРС, подадена от Главна дирекция ,,Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР, адрес: гр.София, ул,,Пиротска“ №171- а,
чрез пълномощника юрисконсулт Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас,
ул.,,Александър Велики“ №37 Б, срещу Решение № 3123/20.11.2019г., постановено
по гр.д.№6211/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд
е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Министерство на вътрешните работи да заплати на Е.К.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1750,19 лв главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо
257,40 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от
него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1800 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 226,45 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода до 29.07.2019г.
Със същото решение ГД “ПБЗН“ на МВР, е
осъдена да заплати на Е.К.О., сумата от 350 лева съдебно-деловодни разноски,
както и сумата от 120 лева – държавна такса и 180 лв.- разноски за експертиза
по сметка на Бургаски районен съд.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът.
Проследена е нормативната уредба относно
вида и условията за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР
съответно в ЗМВР от 2006г. и ЗМВР от 2014г., като са изложени доводи, че
изброяването на видовете възнаграждения и по-специално за извънреден труд е
изчерпателно. Сочи се, че приложението на общите правила по ЗДСл /и съответно КТ
и актовете по прилагането им/ е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г.,
който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен
подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и
актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към КТ
само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения
на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а
специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете
положен нощен труд. Действително за определен период от време, който обаче е
извън процесния, действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г., според която се е
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, което било
в несъответствие със ЗМВР, но това било поправено с последващите наредби.
Изложени са доводи, че съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8
часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа,
което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР
положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25
лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от
30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР.
Цитира и съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който
основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. От една
страна съдът установява, че е положен нощен труд, в рамките на утвърдени
графици за дежурство, а от друга страна счита, че на ищеца се дължи заплащане
за извънреден труд.
Излагат се възражения, че не е обсъдено и
приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП,
видно от което превръщането на часовете нощен труд в дневни е с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Позовава се на
съдебна практика в този смисъл. Представя писмена правна консултация на проф.
Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен
труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Сочи, че мотивът на съда относно поставянето
на служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работещите по трудови
правоотношения, е несъстоятелен.
Твърди, че третият поставен към експертизата
въпрос е неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен
нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън
рамките на редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато
отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение
за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в
рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува
и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се
заплаща като извънреден такъв.
Излага съображения, че в платежните
ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Иска съдът да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид
разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в
редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
При проверката, извършена на осн. чл.267,
ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчен на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова, на 26.11.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 09.12.2019г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Жалбата е
редовна и допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищеца на 16.12.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от въззиваемия – Е.К.О.,
чрез адвокат З.Б., с който въззивната жалба се оспорва изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт
за правилен и законосъобразен.
Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Действително ЗМВР и ЗДС съдържали специални норми и уреждали специфични правоотношения, но не следвало да се приеме, че тези норми следва да поставят техните адресати в по-неизгодно положение от правоотношения по КТ.
Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от работника в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на НРВПО било направено по време на процесния период, то през целия период действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд също се превръщат в дневни.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и
отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за
разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№2030/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 20.01.2019г. от 10,00
ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: