№ 3183
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507859 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7859/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.”
ЕИК **** от гр.София срещу решение от 02.06.2022 г по гр.д.№19089/21 г на СРС , 76
състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на
“Д.З. ” АД ЕИК **** гр.София сумата от 10 304,58 лева – регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на товари по време на превоз
срещу застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача“ за имуществени вреди от
увреждане на товар по вина на превозвача ЕТ „А.А. А и А“ при превоз от Република Гърция
до гр.София на 30.07.2019 г – 31.07.2019 г с т.а.**** , ведно със законната лихва от
02.04.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 400,77 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 17.11.2020 г – 05.04.2021 г ; и сумата от 1119 лева
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . По делото не е доказано
, че товарът е бил обект на валидна застраховка „Товари по време на превоз“ .
Спедиционният договор между „А.“ ООД и превозвача ЕТ „А.А. А и А“ е изключен от
застрахователно покритие съгласно т.4 от Раздел I от ОУ на застраховката „Товари по време
на превоз“. Застрахователят-ищец по застраховка „Товари по време на превоз“ покрива
само щети от повреда на хладилния агрегат /Карго клауза А/ , а такава повреда не е доказана
по делото и въобще по делото не е доказана причината за увреждане на стоката . По делото
1
няма данни за повреда на сензори , няма калибрационен протокол , а представената
термолента е оспорена . Възможно е товарът да е натоварен с по-висока от изискваната
температура и хладилният агрегат да не може да осигури понижаване на температурата при
висока външна температура , което и не е длъжен да прави . Не са представени от ищеца
доказателства , че товарът е застрахован . СРС не е изложил мотиви и защо присъжда 10 %
търговски загуби на ищеца . Поради недължимост на главницата не се дължи и лихва за
забава .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Налице е
застрахователно покритие по имуществена застраховка на товари по време на превоз , което
не е оспорено , както и извършеното плащане от ищеца-застраховател . Доказано е , че
повредата на товара е по вина на превозвача , съответно на предпочетения ответник-
застраховател . Щетата е настъпила по време на транспорт от неспазен температурен режим
.Товарът е приет без забележки , както е прието условието за спазване на температурен
режим . Товарът е приет в добро състояние и от този момент е задължение на превозвача да
го превози без увреждане . Отговорността на превозвача е установена по надлежния ред и е
рекламирана .Ищецът не е длъжен да сочи причина за щетата , а само да докаже наличието й
и че причина за нея е транспортирането .
Въззиваемата страна /ответник по евентуалния иск, койно не е разгледан от СРС поради
несбъднало се процесуално условие/ ЕТ „А.А. А и А“ гр.София е подал отговор на
въззивната жалба . Счита въззивната жалба за основателна и изразява съгласие с доводите в
нея .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 02.06.2022 г и е
обжалвано в срок на 16.06.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ репариралият вредите застраховател има правото да
възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за
основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
застрахователя ; валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.
2
За да уважи исковете СРС е приел , че между ищеца и „А.“ ООД е сключен договор за
застраховка от 02.08.2018 г с предмет товари , включително такива идващи от Република
Гърция . Според Клауза А се покриват всички рискове за загуба или щета по товарите ,
освен тези , които са изрично изключени , както и допълнителен риск „Развала вследствие
повреда на хладилната инсталация“. Ответникът-превозвач ЕТ „А.А. А и А“ гр.София има
застрахователна полица с въззивника валидна до 26.10.2019 г , с която е застраховал
гражданската си отговорност .
Според СРС не се спори между страните , че спедиторът „Л.“ ООД и въззивникът са
уведомени за щетите , както и е съставен авариен протокол от „Ей Ви Джи Независими
инспекции България“ ООД . Съгласно изслушаните пред СРС СТЕ и оценителна експертиза
стоката /замразени тестени изделия/ е натоварена в Република Гърция на процесния
хладилен камион на 30.07.2019 г , но при разтоварване в гр.София е констатирано
температура от само около –10 градуса С , а не изискуемите –18 градуса С . Също и според
термографската разпечатка температурата в хладилния камион е била от –15 градуса С до
+10 градуса С . Липсват данни за температурата на товара при натоварването му в
Република Гърция , а дълбоко замразените продукти трябва да се съхраняват при
температура поне –18 градуса С . Недопустимо е частично размразяване и замразяване на
замразени тестени изделия . По принцип е възможно да се понижи температурата в
хладилния камион е до –15 градуса С , но е трудно при висока външна температура .
Според СРС свидетелят К. е изготвил аварийният протокол . Причина за щетите по
замразените тестени изделия е неспазен температурен режим. Имало меки и деформирани
питки и заскрежаване по опаковките .
Свидетелят Б. /шофьор на камиона/ забелязал , че навън било много топло - 37-38 градуса , а
според товарителницата превозът трябва да се извърши при –18 градуса С . Имал заповед и
затова приел товара , а хладилната инсталация работела на пълни обороти . Дал
термолентата на приемащите на стоката .
Според СРС товарът е бил обект на валидна застраховка „Товари по време на превоз“ като
не е налице изключение от покритието . Щетите от повреда на хладилния агрегат са
включени докато допълнителен риск по застраховката . Безспорно процесните замразени
тестени изделия са достигнали при получателя частично негодни и е осъществен покрит
риск . Съгласно чл.8 ал.1 б.Б от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /ЧМР/ при приемане на стоката за превоз превозвачът е длъжен да провери
видимото състояние на стоката и опаковката й . Съгласно чл.9 от Конвенцията при
невписване в товарителницата на мотивирани възражения на превозвача се презюмира , че
стоката и опаковката са били в добро състояние .
Според СРС в случая показанията на свидетелят Б. / шофьор на камиона извършил превоза
/ не трябва да се кредитират изцяло , защото температурната графика има неясно
съдържание и е без реквизити . По делото няма категорични данни хладилната уредба да е
работила адекватно и че превозвачът е положил грижата на добрия търговец . Аварийният
протокол е в полза и на ответника , защото не са претендирани щети от 100 % негодност на
3
стоката . Исковете са доказани по основание и размер .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд при
следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Процесният товар е обект на валидна застраховка „Товари по време на превоз“ съгласно
договор №262 между ищеца и „А.“ ООД – налице за изискванията по договора , който по
същество е рамков договор и липсват предвидените в договора и приложение към него
изключения . Изрично в договора е посочен допълнителен риск „Развала , следствие на
повреда на хладилната инсталация“ , а не както твърди въззивникът , че това е едва ли не
единственият покрит риск .
Т.4 от Раздел I от ОУ на застраховката „Товари по време на превоз“ няма претендирания от
въззивника смисъл , а ограничава правата на трети лица /извън застрахования и неговия
застраховател/ да придобиват права по застраховката . Според всички налични по делото
документи „А.“ ООД е получател на стоката и застраховано лице по застраховката „Товари
по време на превоз“ . От своя страна ЕТ „А.А. А и А“ гр.София безспорно е превозвач .
Неотносимо по делото е евентуално наличие на спедиционен договор с трето лице .
Законосъобразно първоинстанционният съд е акцентирал върху задължението на превозвача
по чл.8 ал.1 б.Б от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
при приемане на стоката за превоз да провери видимото състояние на стоката и опаковката
й . Съгласно чл.9 от Конвенцията при невписване в товарителницата на мотивирани
възражения на превозвача се презюмира , че стоката и опаковката са били в добро
състояние .
В случая превозвачът не е положил грижата на добрия търговец при приемане на стоката , а
също и при превозването й . Безспорно стоката е увредена поради частично разтопяване и
лош температурен режим . Като професионалист превозвачът чрез свидетеля Б. /шофьор на
камиона / е следвало да съобрази , че много горещото време може да се окаже пречка
тестените изделия да бъдат превозени през цялото време при температура от –18 градуса С ;
респ.евентуално да откаже извършването на превоза . Вместо това поради наличие на
„заповед“ и чрез шофьора Б. превозвачът е превозил стоката без да се спази строго
необходимия температурен режим .Сама по себе си е без значение вероятността стоката да е
била приета с висока температура – това приемане също би било по вина на превозвача ,
който е следвало да знае , че може да не му е възможно после да се понижи температурата на
товара /след като последният вече е натоварен / .
Искът е доказан както по основание , така и по размер с приложения авариен протокол и
заключенията на СТЕ и оценителната експертиза . Т.нар.“завишение“ от 10 % очевидно
касае търговската надценка върху фактурираната цена на стоката по цени на едро , по която
пазарна цена същата може да се реализира . Тази надценка съответства на търговската
практика , а въззивникът не е релевирал доказателства в обратния смисъл . Оценителната
експертиза доказва стойността на повредената стока , както и допълнителните разходи за
изготвяне на авариен протокол и за разходи за преработка на хранителни отпадъци .
4
Искът за главница е доказан и правилно е уважен от СРС . По отношение на лихвите за
забава въззивната жалба е бланкетна и съдът не дължи излагане на мотиви , включително за
евентуално приложение на чл.27 от Конвенцията ЧМР . Решението на първоинстанционния
съд трябва да бъде потвърдено . Поради уважаване на главния иск евентуалният иск не
подлежи на разглеждане от въззивния съд .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна
/предпочетен ответник/ – 100 лева юрисконсултско възнаграждение ; както и разноски на
въззиваемата страна /евентуален ответник/ в размер на 1080 лева . Адвокатското
възнаграждение на евентуалния ответник не е прекомерно , тъй като делото не е с ниска
фактическа и правна сложност , а адвокатското възнаграждение е с начислен върху него
ДДС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.06.2022 г по гр.д.№19089/21 г на СРС , 76 състав .
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София да заплати на “Д.З. ” АД ЕИК ****
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София да заплати на ЕТ „А.А. А И А“ гр.София
ЕИК **** сумата от 1080 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5