№ 1171
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100507028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.04.2021 год., постановено по гр.дело №61461/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 32 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу „М.Ц.В.“ ЕООД искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 862.60 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2016 год. до 31.08.2018 год. в имот, представляващ магазин №2, находящ
се в гр.София ж.к.“******* /абонатен №******/, без основание, сумата от 30.14 лв. –
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2016
год. до 31.08.2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.08.2019
год. до окончателното им изплащане и сумата от 129.31 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2017 год. до 08.08.2019 год. /за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 49595/2019 год. по
описа на СРС, ГО, 32 с-в/ и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 200 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че от събраните доказателства по
делото било установено, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния
магазин №2, като за този имот сключил договор за наем със „З.К.Е.“ АД, действал през
процесния период. Между ищеца и посочения наемател не бил сключен договор за
1
продажба на топлинна енергия. Трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, били носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия, само когато между тези лица и топлопреносното предприятие бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия. Според клаузата на чл. 61, ал. 2 от Общите условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, когато купувачът – страна по
договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, бил наемател на
топлоснабдения имот, собственикът или титулярът на вещно право на ползване предоставял
предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна
енергия за определен срок. Ответникът не бил подписал договор с ищеца и не бил дал
съгласие пред продавача друго лице да бъде купувач на топлинна енергия. От значение за
вземането за неоснователно обогатяване било обстоятелството кой правен субект следвало
да сключи договор с ищеца, а не кой фактически се бил намирал в имота. Възможно било
имотът фактически да се обитава и от собственика му, но също така и от друг правен субект.
Неоснователно обогатяване обаче не възниквало за кръга от лицата, които фактически били
потребили топлинната енергия, а за тези, които си били спестили разходите за заплащането
й. Ирелевантно било и на чие име се водела откритата при ищеца клиентска партида за
имота. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата „М.Ц.В.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018
год. на ОСГК на ВКС, не намирали приложение в случая, тъй като претенцията на ищеца
била за обезщетение за неоснователно обогатяване. Първоинстанционният съд бил изяснил
правилно фактическата обстановка и бил приел, че ответникът не дължи претендираните
суми, тъй като не бил ползвал имота, респ. топлинна енергия. Освен това топлинната
енергия, доставяна от двете абонатни станции, вече била заплатена като отчетено от
топлинния счетоводител, обслужващ едната от тях. Несъмнено било по делото, че на
страните било известно обстоятелството, че процесният имот се държи от трето лице, което
е титуляр на една от откритите партиди за имота, като именно това трето лице се било
обогатило неоснователно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
2
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, че от 19.05.2011 год. ответното дружество е
съсобственик на процесния имот – търговски обект, представляващ магазин №2, находящ се
в гр.София, ж.к.“Красна поляна“-3“, бл.31.
Установено е, че на 26.05.2011 год. между ответника и „З.К.Е.-1“ ЕАД бил сключен
договор за наем на процесния магазин за срок от 1 година. Такива срочни договори били
сключвани между посочените страни и през периода 2012 год. – 2017 год., като
обстоятелството, че процесният имот се ползва от третото за спора лице „З.К.Е.-1“ ЕАД е
било известно на ищеца, видно от събраните по делото писмени доказателства –
констативен протокол от 09.07.2019 год., в който е отразено също така, че за имота са били
открити две клиентски партиди - №****** и №362469 /виж и удостоверение на л. 46 от
първоинстанционното дело/; писмо на МХ „Е.“ ООД от 23.07.2019 год. /на л. 58 от
първоинстанционното дело/ и фактури, издадени от ищеца, с отразен получател „З.К.Е.-1“
ЕАД /за имот с абонатен №******/, за извършени доставки, отнасящи се и за процесния
период.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредити – №****** и №362469, тъй като отоплението
се захранва от абонатна станция във вх.Б на сградата, обслужвана от „МХ Е.“ ООД, а
топлата вода – от абонатната станция във вх.В, обслужвана от „Т.С.“ ЕООД /абонатен
№******/.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да
се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване
на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/
извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице
представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива –
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия,
респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на
3
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това /в т.ч. за
услугата дялово разпределение/, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012
год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В частност е безспорно е по делото, че
между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за
стопански /небитови/ нужди през исковия период.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е
съсобственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че е ползвал имота през
исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по
този начин си е спестил разходи – доказателствената тежест за това е била на ищеца,
съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче
по делото не са били ангажирани каквито и да било доказателства, а и за посоченото
обстоятелство не е налице признание от страна на ответника. Напротив, установено е, че
през исковия период титуляр на откритата за имота партида №****** е било трето за спора
лице – „З.К.Е.-1“ ЕАД, както всъщност и на партида №362469. Следователно не може да
бъде формиран извод, че доставената топлинна енергия е било потребена от ответника в
качественото му на собственик на имота, респ. че същият се е обогатил.
В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд приема, че ищецът не се
легитимира като кредитор на претендираното вземане за неоснователното обогатяване. А
щом няма главно задължение, не може да възникне задължение за обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Релевираните претенции се явяват неоснователни, както законосъобразно е
приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да
заплати на ответника действително направените разноски по делото за възнаграждение за
4
един адвокат в размер на 200 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.04.2021 год., постановено по гр.дело №61461/2019
год. по описа на СРС, ГО, 32 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.*******” ******, да заплати на „М.Ц.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5