№ 1599
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500833 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр.чл.274 - 279 от
ГПК.
Образувано е по частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай
Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, действащи чрез
упълномощения си юрисконсулт Свилен Стоянов, против разпореждане №
2916 от 08.03.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 1342/2021 г. по описа на РС-
Бургас, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ АЙБанк”ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение на незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. ИЛ. В. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за сумата над
149.09 до 853.78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.02.2021 г. до 16.02.2022 г., дължимо по сключен между страните договор за
потребителски кредит № ********** от 01.02.2018г. и за разноските над
уважения размер от 109.67 лв. до претендирания пълен размер от 232.32 лв.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното
отхвърлително разпореждане, като се навеждат подробни съображения за
неправилност на изводите на районния съд, с които е отказано издаване на
заповед по чл.417 от ГПК за горепосоченото вземане. Иска се отмяна на
1
обжалваното разпореждане и постановяване на ново, с което да бъде
постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за претендираното вземане, както и за неприсъдената част
от разноските в заповедното производство. Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК
препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е
допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на „ТИ БИ АЙБанк”ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника В. ИЛ.
В. с ЕГН **********, за вземанията, дължими по сключен помежду им
договор за потребителски № ********** от 01.02.2018г., представляваща
сбор от неплатените от длъжника парични задължения, възлизащи в общ
размер на сумата от 4116 лв., от която сумата от 2738.47лв., представляваща
изискуема главница, сумата от 523.75 лв., представляваща изискуема
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2021г. до 05.08.2021г.,
и сумата от 853.78лв., представляваща обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 05.02.2021г. до 17.02.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 02.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 82.32
лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и
чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер от 150 лв.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по
чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение от 08.03.2022г . и изпълнителен лист
от 15.03.2022г. за главницата в размер на 2738.47лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК- 02.03.2022г. до окончателното й изплащане, присъдил е сумата от
523,75 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
05.02.2021 г.- 05.08.2021 г., сумата от 149,09 лв., представляваща лихва за
2
забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата за периода
06.08.2021 г. до 17.02.2022 г., както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 109,67 лв., представляващи разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от вземането. С
обжалваното разпореждане от 08.03.2022г., е отхвърлено заявлението в
останалата част, като е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК за вземането в размер на 704.69 лв. /разликата между
присъдените 149,09 лв. и поисканите 853,78 лв./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.22.2021 г. до 17.02.2022 г., дължимо
по сключен между страните договор за потребителски кредит № **********
от 01.02.2018г., и за разноските над уважения размер от 109,67 лв. до
претендирания пълен размер от 232.32 лв. Районният съд е мотивирал отказът
си за присъждане на претендираната мораторна лихва с обстоятелството, че
същата не се установява да е определена по основание, тъй като видно от
уточнението в тази сума е включена и друга стойност, начислена като
„допълнително възнаграждение”, без да е налице сочено от заявителя
основание за това. Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата
инстанция, като счита, че частната жалбата е основателна, по следните
съображения: Видно от направеното уточнение, заявителят изрично е
посочил, че основава вземането си за претендираното обезщетение
/мораторна лихва/ за забавено плащане на просрочената главница на
договорните клаузи на чл. 9.4 и чл. 15.1 от сключения с кредитополучателя
договор за потребителски кредит. Тези клаузи всъщност преповтарят нормата
на чл.86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Това означава, че с така направеното уточнение заявителят е
посочил ясно правното основание на вземането си за претендираното вземане
за обезщетение за забава, като същото е основано на посочените договорни
клаузи. Доколко обаче претендирания от заявителя размер на обезщетението
за забавено плащане е реално дължимия, респ. дали се дължи и начисленото
допълнително възнаграждение е обстоятелство, което не води до
неуточненост на основанието на вземането, а се отразява на правилното му
изчисление съобразно заявените от кредитора компоненти, който въпрос
обаче не е предмет на изследване в заповедното производство. С оглед тези
съображения, настоящата инстанция счита, че при ясно и точно
3
инвидуализиране на вземането за претендираната мораторна лихва, както по
основание, така и по размер, заповедният съд няма нито задължението, нито
правомощието да преценява дали заявеното основание съответства на размера
на претендираното вземане за лихва, тъй като това обстоятелство подлежи на
установяване в исковото производство по чл. 422 от ГПК. По горните
съображения, настоящата инстанция счита, че не са налице сочените в
обжалваното разпореждане основания за отказ за издаване на заповед по чл.
417 от ГПК досежно претендираното вземане за мораторна лихва, което
налага отмяната му и постановяване на ново за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
отхвърленото вземане за мораторната лихва, както и за останалата част от
направените в заповедното производство разноски, в т.ч. и за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2916 от 08.03.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№ 1342/2021 г.. по описа на РС-Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай
Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров срещу В. ИЛ. В. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за
сумата над 149.09 до 853.78 лв. /сумата от 704.69 лв./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.02.2021 г. до 16.02.2022 г., дължимо
по сключен между страните договор за потребителски кредит № **********
от 01.02.2018г. и за разноските над уважения размер от 109.67 лв. до
претендирания пълен размер от 232.32 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист съобразно
4
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5