РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя И.Ц.К., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Г. Д. ИВ., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца сумата от 1000 лева
неплатена главница по договор за паричен заем № 3684482/18.11.2019 г., сключен между
длъжника и „Изи асет мениджмънт” АД, законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 31.05.2021 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1122/01.06.2021 г. по ч. гр. д. №
3751/2021 г. на БРС.
Твърди се, че между И. и „Изи асет мениджмънт” АД е сключен
договор за заем, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер на
1000 лева, която длъжникът се е задължил да върне ведно с договорна лихва на 11 броя
равни месечни погасителни вноски с падеж на последна вноска 23.04.2020 г. На 18.11.2019
г. е сключен договор за поръчителство между И. и „Файненшъл България“ ЕООД. Тъй като
поръчителят е заплатил на кредитодателя цялото задължение на И. по договора за кредит
поради неизпълнението му в срок, поръчителят се е суброгирал в правата на „Изи асет
мениджмънт” АД.
На 02.03.2020 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между
„Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, като вземането срещу длъжника по посочения по-
горе договор за кредит е прехвърлено изцяло, за което длъжникът е уведомен с връчване на
настоящата искова молба. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-
1
деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила исковете.
Посочено е, че ищецът не притежава качеството кредитор на ответника, тъй като договорът
за цесия не е съобщен на последния. Евентуално е изложено, че процесният договор за
кредит противоречи на разпоредбите на ЗПК. Счита, че договорът за поръчителство не
съществува и не е предоставено твърдяното поръчителство.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за паричен заем № 3684482 от 18.11.2019 г.,
сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и Г.И. . В договора е посочено, че на кредитополучателя се
предоставя заем в размер на 1000 лева, като с една част от сумата се погасява задължение по
предходен договор за заем на стойност 230,56 лева, а другата част от сумата в размер на
769,44 лева се предоставя за ползване на Жеков . Уговорен е годишен лихвен процент 35 %, като
сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва на 11 седмични вноски, последната с падеж 23.04.2020 г.
Видно от договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 18.11.2019 г. между
„Файненшъл България“ ЕООД и Г.И., дружеството се е задължило да отговаря солидарно с И. по договора за
кредит като поръчител за главница, лихви и разноски. Уговорено е възнаграждение за поръчителя в размер на
402,38 лева. Посочено е, че поръчителят дължи заплащане на всички изискуеми задължения на „Изи асет
мениджмънт“ АД при поискване, като в случай на плащане поръчителят има право да
поиска от потребителя възстановяване на платеното. Видно от платежно нареждане от
01.06.2020 г. „Файненшъл България“ ЕООД е заплатило в полза на „Изи асет мениджмънт“
АД сума в размер на 1119,12 лева с основание кредит 3684482.
Приложен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на
02.03.2020 г., в който е описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез цесия на второто вземанията
си към длъжници по договори за кредит, като в приложение от 01.06.2020 г. фигурира и ответникът Г.И..
Представено е уведомление до длъжника за цесията.
В изготвената съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че по процесния договор
няма извършени плащания от страна на длъжника. Неплатените задължения възлизат на сумите 1000 лева
главница, 82,62 лева договорна лихва, 136,94 лева обезщетение за забава за периода 01.06.2020 г. – 14.10.2021 г.
(подаване на исковата молба), 27 лева разходи по събиране на вземания, 9,50 лева платена законна лихва от
поръчителя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявения иск за неоснователен.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на основанието на
претенцията си за главница по настоящото дело. По делото е безспорно установено, че на
18.11.2019 г. „Изи асет мениджмънт“ АД като заемодател и И. като заемополучател са сключили
валиден договор за заем. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска –
2
съществуване на договорно правоотношение между „Изи асет мениджмънт“ АД и
ответника, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу
задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем, като връща ежемесечно
уговорена в погасителния план към договора погасителна вноска. Действието на договора се е
прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 23.04.2020 г. Сумата по договора е усвоена, видно
от приложения анекс към договора, който има характер на разписка за получената сума, и се
установява от изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Размерът на задължението към датата на прехвърляне на вземането на
ищеца по делото е посочен от вещото лице по пера и стойност, като в настоящото
производство се претендира плащане само на главницата по договора. Праводателят на
ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което
в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по
договора да върне предоставения му заем, ведно с начислените договорни лихви, в
сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от
страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест.
Тъй като не е платил задължението си на падежа, кредиторът е изискал
плащане на задължението от страна на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, видно от
приложеното искане за плащане от 01.06.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поръчителят, който
е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Следва да се
установи по делото сключване на валиден договор за поръчителство, че поръчителят е
изпълнил задължението към кредитора и че поръчителят е уведомил главният длъжник за
изпълнението. При наличие на тези условия вземането на поръчителя против прекия
длъжник за сумата, изплатена на кредитора, възниква в момента на извършеното плащане от
поръчителя. За уважаването на предявеният иск посочените предпоставки трябва да са
налице кумулативно.
В случая е представен по делото договор за предоставяне на
поръчителство от 18.11.2019 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Г.И., с
описаните по-горе клаузи. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД договорът за поръчителство се
сключва между поръчителя и кредитора и трябва да бъде в писмена форма, като в този
смисъл е и константната практика на ВКС. Поръчителят поема задължение не към
длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Законът не изисква съгласие за длъжника за поемане на поръчителство. Поради това, на
първо място, между кредитора и поръчителя трябва да се постигне съгласие, при което
поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го
приема за поръчител. На второ място, съгласието между кредитор и поръчител следва да
бъде писмено оформено, която форма е за действителност. В случая няма данни по делото
да е сключен договор за поръчителство между кредитора „Изи асет мениджмънт“ АД и
3
„Файненшъл България“ ЕООД, а е сключен такъв между „Файненшъл България“ ЕООД и
Г.И.. Ето защо съдът намира, че не е учредено валидно поръчителство, не е било налице
основание за плащане на сумата от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи
асет мениджмънт“ АД и съответно не са възникнали регресни права в полза на „Файненшъл
България“ ЕООД, които валидно да прехвърли в полза на ищеца по настоящото дело.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че поръчителят е уведомил длъжника за
соченото изпълнение, като липсата на уведомяване води до неблагоприятната за него
последица, че длъжникът запазва възраженията си срещу кредитора и може ги да
противопостави на платилия поръчител. В случая особеният представител на ответника е
направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване
разпоредбите на ЗПК, като съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителството може да
съществува само за действително задължение. В случая съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен. За процесното правоотношение приложим е Законът за
потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към
датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Към договора не е приложен погасителен
план, като няма данни такъв да е съставен и връчен на потребителя. Следователно не е
изпълнено изискването на закона на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за компонентите, от които се състои задължението му, както и
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да направи избор дали да го
сключи. Тази неяснота в посочването на компонентите на погасителните вноски води след
себе си и неяснота как е формиран размерът на годишния процент на разходите. Същият
следва да включва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички такси на кредитодателя по отпускане и
управление на кредита, дължими такси за застраховка, както и възнаградителната лихва,
като се изчислява по формула, посочена в приложение № 1, към което препраща чл. 19, ал. 2
ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжникът, като в случая са посочени единствено застрахователната премия,
годишният лихвен процент за дължимата възнаградителната лихва, но не са представени
доказателства за уговорени между страните напр. годишни такси, такса за кандидатстване,
такса за управление на кредита и др. За съда остава неясно как е формиран размерът на
посочения ГПР, формиращ стойността на дължимата от ответника сума – от съдържанието
на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и какви са
компонентите на посочения ГПР. Поради това настоящият съдебен състав счита, че
посочването единствено на крайния размер на ГПР, без да са представени доказателства за
това по какъв начин е формиран или от какви компоненти се състои, както и че
кредитополучателят е информиран за дължимостта на същите, на практика обуславя
4
невъзможност да се провери правилното му изчисление от потребителя и съда. Ето защо
съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК,
според които планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което е основание за недействителност на договора
съгласно чл. 22 ЗПК.
Ето защо съдът намира, че искът е неоснователен.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя И.Ц.К.,
за приемане за установено, че ответникът Г. Д. ИВ., ЕГН **********, адрес: *, дължи на
ищеца сумата от 1000 лева неплатена главница по договор за паричен заем №
3684482/18.11.2019 г., сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт” АД, законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1122/01.06.2021 г. по ч. гр. д. № 3751/2021 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5