Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1229 16.07.2015 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена
Ковачева
Секретар: Зинаида Монева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 9366 по описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Хар Мил България” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б ж. к. „И”, бл. 68, вх. 1, ет. 3,
представлявано от М.И.Б., и М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж .к. „З”,
бл. 32, ет. 6, срещу „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С, ул. „О. П.” № 260, представлявано от П. Н. Д. -
изпълнителен директор, Д. Б. Ш, - изпълнителен директор, М. И.В. – прокурист.
Иска се от да обяви нищожността на клаузи от договор за кредит от 25.01.2007
г., сключен между страните, а именно чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл.
20, тъй като са неравноправни клаузи и противоречат на добрите нрави, и да бъде
осъден ответникът да заплати солидарно на ищците заплати сумата от 5375,92
лева, представляваща разликата между
предварително договорената лихва в размер на 10 % годишно и заплатените от тях
суми в завишен размер за периода 25.01.2007 г. 21.07.2010 г. Заявяват
евентуална претенция за осъждане на ответника да им заплати сумата от 5375,92
лева като недължимо платена поради неправилно изчисляване на лихвата от банката
за периода от 25.01.2007 г. до 21.07.2010 г. Предявен е и иск за осъждане на
банката да им заплати солидарно сумата от 1000 лева, представляваща недължимо
платени „автоматични такси” по кредита за периода от 25.01.2007 г. до 21.07.2010
г.
Посочено е, че на
25.01.2007 г. „Хар мил България” ООД и „Юробанк България” АД са сключили
договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 4258. С договор за поръчителство от 08.12.2009 г. М.Б.
се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя „Хар мил България” ООД
по сключения на 25.01.2007 г. договор за кредит.
Посочва се, че няколко
месеца след сключване на договора банката ответник едностранно е увеличила
действащия по кредита лихвен процент. Последвали още няколко увеличения, като
след последното от тях месечната вноска по кредита достигнала 1762,50 лева,
което е с 916,67 лева повече от първоначално договореното. Твърдят, че сумите,
заплатени над договорената месечна вноска, са недължимо платени и следва да им
бъдат върнати. Като недължими посочват и надплатените суми за автоматична такса
за управление, която не е договорена. Поддържа се, че тези суми са платени без
основание поради нищожност на чл. 3. ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл. 20 от
договора за кредит като неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП,
като в исковата молба са наведени подробни съображения за сочената нищожност.
Молят съда да уважи
исковете и им присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „Юробанк
България” АД чрез своя процесуален представител е оспорил исковете като изцяло
неоснователни. Посочено е, че поради затруднения на кредитополучателя с анекс
от 08.12.2009 г. е прекратена възможността да се ползва кредитната линия и
условията са предоговорени.
Наведени са твърдения, че
посочените от ищците клаузи от договора не са неравноправни. Страните по
договора за банков кредит по взаимно съгласие са определили дължимата се
възнаградителна лихва по отпуснатия кредит, както и метода за нейното
изчисляване. Основанието зa промяна
на приложимата по договора лихва е посочено изрично в договора, като с
подписването му ищците са дали съгласието си за това. Освен това е изложено, че
в случая са неприложими разпоредбите на ЗЗП, тъй като според дефиницията,
дадена в закона, само физическо лице може да бъде потребител, а „Хар мил
България” ООД не е такъв, нито пък самата Б. в качеството си на поръчител.
Моли съда да отхвърли иска
и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Между страните по делото не се
спори, че са обвързани от облигационно отношение по повод сключен на
25.01.2007 г. между „Хар мил България” ООД и „Юробанк България” АД договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 4258. С договор за
поръчителство от 08.12.2009 г. М. Б. се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя „Хар мил България” ООД по сключения на 25.01.2007 г. договор
за кредит. На 08.12.2009 г. е сключен и анекс към договора. Банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия в
размер на 150000 лева, като кредитът се е усвоявал от кредитополучателя на
етапи във времето в брой или чрез превод към друга банкова сметка ***ка.
Първоначално договореният лихвен процент е в размер на 10 % годишно, като
дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима до 21-во число на месеца.
При просрочие лихвата се увеличава автоматично с 10 %. Уговорено е, че в
началото на всяка година се заплаща еднократна такса за подновяване в размер на
1 % върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100 лева. Липсва
погасителен план към договора
Представени по делото са извлечения от банкова
сметка ***” ООД, обслужваща предоставения кредит, както и платежни нареждания.
По същите е работило вещото лице Г.Г., изготвило основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза. Експертът е посочил, че първата промяна в
лихвения процент е възникнала на 21.05.2008 г., когато банката е завишила
вноската от 845,83 лева на 896,30 лева едностранно. До 01.04.2009 г. вкл. дължимата
лихва е била погасявана в целия размер.
Вещото лице е посочило, че е изчислило каква би
следвало да е лихвата според договорките между страните – 10 % лихва, начислена
на 21-во число, като е дал в таблица изчисленията си на база усвоена главница.
Посочил е колко би трябвало да бъде внесено – удържано от клиента, ако се
спазва договорената лихва и датата, на която се начислява същата. От клиента са
удържани суми не на един месец, а на повече от един месец – например чак на
четвърто число на по-следващия месец. Експертът е изчислил лихвата така, като
би следвало да се изчислява – на 30 дни, както е по договор, тоест на 21-во
число от месеца, а банката е олихвявала и на други дни. Оттам идва
разминаването в изчисленията.
Съдът намира за основателни възраженията на
процесуалния представител на ответника, че вещото лице е допуснало грешка при
изчисляване на сумите във вертикала в таблицата на отговор 4.1 от
допълнителното заключение, като общият сбор в колона 4 и в колона 5 възлиза на
различни от посочените от вещото лице суми, но разликата от числата по
хоризонтала в колона 4 и 5, посочена като резултат в колона 6, е правилна.
Правилен е и изводът на вещото лице, че кредитоплучателят е заплатил с 6366,59
лева повече.
Вещото лице Г. е посочило, че на 15.02.2007 г е
удържана от клиента комисионна в размер на 1500 лева, а на 08.03.2007 г. има
банково осчетоводяване на сума от 15 000 лева (като усвоена от клиента), като
главницата е нараснала до 71500 лева. В същия ден на кредитополучателя са
платени с 1500 лева по-малко, тоест има плащане на две комисионни от по 1500
лева в рамките на два месеца, което е нередно, тъй като според договора
комисионна се дължи веднъж годишно. При удържане на тази комисионна главницата
по кредита се е увеличила с 1500 лева, като банката автоматично е удържала
сумата. Поради това клиентът е получил реално 147 000 лева, тъй като от
олихвената главница 150000 лева са приспаднати 3000 лева (два пъти комисионна
по 1500 лева).
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
Г., като намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
ответника, свързани с оспорването му. Вещото лице е дало заключението си
изключително подробно и компетентно, изследвало е в пълнота представените по
делото доказателства и е направило справка в счетоводството на банката. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че вещото лице е работило по
представени му само от ищците писмени доказателства, каквито не са приложени по
делото – напротив, вещото лице е изрично посочило, че представените бордера
отговарят изцяло на счетоводните записвания в банката, а освен това същите са
отразени в приложените по делото извлечения от сметки, с които изцяло
кореспондират първичните документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26 ЗЗД за основателни.
Страните по делото не спорят, че „Хар мил България” ООД и „Юробанк
България” АД са сключили договор за кредит продукт „бизнес револвираща линия”
от 21.04.2007 г., като по същия с договор за поръчителство от 08.12.2009 г. се
е задължила в качеството на солидарен длъжник и М.И.Б.. На 08.12.2009 г. е
сключен и анекс към договора, с който са уговорени нови условия за погасяване
на кредита, като е изрично уточнен размерът на погасителните вноски до
15.02.2017 г. и е съставен погасителен план. До този момент погасителен план
към договора за кредит не е съставен, за което обстоятелство не се спори между
страните, установява се и от заключението на вещото лице Г..
Спорно е обстоятелството
дали разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3,
чл. 4 и чл. 20 от договора за кредит са неравноправни по отношение на
потребителя, солидарен длъжник по договора за кредит М.Б., поради което
противоречат на чл. 143 ЗЗП и са нищожни на това основание, а по
отношение на дружеството – кредитополучател са нищожни и тъй като накърняват
добрите нрави, тъй като посочените уговорки за едностранно вдигане на лихвата
са нищожни, тъй като е налице неравноправност на насрещните престации по
договора.
Съдът
намира доводите на ищците за неравноправност на посочените клаузи от договора
за основателни.
На първо
място следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответното дружество, че ЗЗП не е приложим по
отношение на процесния договор, тъй като кредитополучателят и поръчителят не са
потребители според дефиницията, дадена в § 13 от закона. Съдът счита, че в съдържанието на понятието потребител са включени и
юридическите лица, макар това да не е изрично посочено в дефиницията, цитирана
от ответника. Разпоредбата
на §
13 ДР на ЗЗП дава следната дефиниция на понятието „потребител”: „всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност”, а в т. 12 е посочено,
че „финансова услуга е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на
кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека” – т.е. кредитите, обезпечени с ипотека, какъвто е настоящият, се включват в обхвата на приложното поле на
ЗЗП. Ето защо съдът намира, че ищците са потребители по смисъла на дефинициите, дадени в ЗЗП, на банкова услуга на основание сключения с ответника
договор за банков кредит. Качеството на ищците на потребители в широк смисъл определя иска им като иск на потребител. Без
значение в случая е обстоятелството, че съгласно чл.
4, ал. 1, т. 2 от Закона за потребителския кредит разпоредбите му не се
прилагат спрямо договорите за кредит, които са обезпечени с ипотека или с друго
сравнимо обезпечение върху недвижим имот. Целта на закона е да осигури защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит. В случая законът използва понятието потребителски кредит в тесен смисъл
и отнася негово приложение към определени видове договори за кредит, което
определено не означава, че договорът за кредит, обезпечен с ипотека, няма
характер на договор, спрямо който са важими разпоредбите на ЗЗП. Точно
обратното – ЗЗП изрично предвижда, че спрямо договорите за кредит, обезпечени с
ипотека, са важими правилата на ЗЗП.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл. 20 от договора касаят възможността
за едностранна корекция на действащия базов лихвен процент за малки фирми, обявен
от банката и определен едностранно, който не подлежи на договоряне, както и
едностранно изменение на дължима месечна вноска, размер на таксите и
комисионните по договора, като решението за размера на изменението е поставено
изцяло в избор на банката. Не са посочени в договора никакви критерии, водещи
банката при извършване на корекциите в размера на лихвите и комисионните, не е
предвидено и уведомяване на кредитополучателя при такова изменение. В случая не
е подписан и предложен на кредитополучателя дори погасителен план за
минималните дължими вноски по кредита. Текстът на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
дава изрична дефиниция на понятието неравноправна клауза, като в т. 3 е посочено,
че такава е тази, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля. В настоящия случай в посочените уговорки в договора е посочено,
че промяната на базовия лихвен процент на банката е поставена изцяло от
неговата воля, определя се от неясни за кредитополучателите критерии и освен
това в самия договор е посочено, че той не подлежи на договаряне с
кредитополучателя, а промените стават автоматично задължителни за страните. Промяната
става само по воля на банката по неясни критерии, което е подробно осъдено и от
вещото лице Г., и ищците не са имали възможност предварително да обсъдят промените с
ответника. Освен по смисъла на т. 3, клаузите са неравноправни и по смисъла на т.10 от разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Такава е тази, която позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. В случая посочените четири клаузи
съдържат именно предпоставките на посочената разпоредба. В договора отсъстват
каквито и да е фиксирани условия и показатели, които да са налице, за да
обуславят правото на банката да промени лихвения процент, както и таксите и
комисионните по договора. Т.е. потребителят не е наясно на първо място с
критериите, по които банката определя текущия лихвен процент и размера на
фиксираните такси и комисионни, освен това е в изненада за размера на
погасителната вноска, която дължи на банката за настоящия месец, както и за
размера на дължимите по договора такси. Поемането едностранно на всички рискове и вреди
поставя длъжниците по кредита в изключително неравностойно положение. Кредитополучателят е сключил
договор с определени параметри, създаващ права и задължения за страните, с които
те са запознати и с които са се съгласили. Впоследствие обаче лихвата нараства,
без изобщо кредитополучателят да е наясно с това как се определя базовия лихвен
процент на банката и въз основа на какви критерии се изменя, без да е наясно с
кредитната политика на банката и дали същата зависи от международния банков
пазар, най-общо казано, без да е наясно с начина и методиката, по която банката
определя месечната лихва. В такъв случай банката не би следвало да изменя
едностранно лихвения процент, след като не е формирала ясни критерии за такова
изменение. Предоставянето на възможността за едностранно изменение изцяло в
полза на едната страна по договора и то на непосочени в съглашението критерии
поставя в изключително неравноправно положение потребителя и противоречи на
добрите нрави.
Клаузите
са неравноправни клаузи и съгласно т. 12 от чл. 143 ЗЗП, съгласно която
неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца и доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора. В настоящия случай лихвата за периода до подписване на анекса от
08.12.2009 г. е завишена многократно – видно от допълнителното заключение на
вещото лице Г. разликата е в размер на 6366,59 лева. Посочените четири клаузи
от договора са неравноправни и по смисъла на чл. 146. ал. 2 ЗЗП, тъй като те не
са индивидуално договорени, както и на чл.3 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно който в
случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита
за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора.
Доколкото
посочените 4 клаузи за неравноправни, същите противоречат на действащи норми от
ЗЗП и са накърняват добрите нрави и по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явяват
нищожни.
Видно от
заключението на вещото лице Г. до 21.07.2010 г. ищците са надплатили сумата от 5375,92
лева. След като ищците са били задължени да заплащат исковите суми въз основа на
нищожни клаузи, то на същите следва да се възстанови сумата, която е внесена
въз основа тези норми, на отпаднало правно основание. С оглед на изложеното искът
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи за цялата претендирана
сума.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на сумата от 1000 лева като неоснователно платена от ищците комисионна. Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза изрично е посочило, че има плащане на две комисионни от по 1500 лева в рамките на два месеца, което е нередно, тъй като според договора комисионна се дължи веднъж годишно. От страна на ответника не са представени никакви доказателства за това на какво основание е събрана тази сума.
Останалите възражения на ответното дружество, касаещи основателността на претенциите, не са направени в срока за отговор на исковата молба, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Поради основателността на главните искове, евентуалните такива не следва да бъдат обсъждани.
Съобразно направено изрично искане от процесуалния
представител на ищците и предвид наличие на доказателства за реално сторени
такива, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в размер на общо 6965,04 лева. Искането за
присъждане на разноски, направени по ч. гр. д. пред БОС, не следва да бъде
уважавано, тъй като страната е следвало да иска присъждане на разноските в
конкретното производство пред окръжния съд, а настоящият не може да се
произнася по дължимостта им.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ като противоречащи на закона и добрите нрави следните клаузи от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 4258/25.01.2007 г., сключен между „Хар Мил България” ООД – кредитополучател, М.И.Б. – солидарен длъжник съгласно договор за поръчителство от 08.12.2009 г., от една страна, и от друга „Юробанк България” АД като кредитодател, а именно: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4 и чл. 20.
ОСЪЖДА
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от П. Н. Д. - изпълнителен
директор, Д. Б. Ш. - изпълнителен директор, М. И. В. – прокурист, да заплати на
„Хар Мил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Б, ж. к. „И”, бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от М.И.Б., и М.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж .к. „Зорница”, бл. 32, ет. 6, солидарно, сумата от 5375,92 лева
(пет хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща разликата между предварително договорената лихва в размер на 10
% годишно и заплатените от тях суми в завишен размер за периода 25.01.2007 г. 21.07.2010
г., както и сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща недължимо платени
такси по кредита за периода от 25.01.2007 г. до 21.07.2010 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално съединения иск Юробанк България” АД, ЕИК
********* да заплати на „Хар Мил България” ООД, ЕИК *********, и М.И.Б. сумата
от 5375,92 лева като недължимо платена поради неправилно изчисляване на лихвата
от банката за периода от 25.01.2007 г. до 21.07.2010 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „О. п” № 260, представлявано от Петя Николова Д. - изпълнителен директор, Д. Б. Ш. - изпълнителен директор, М. И. В. – прокурист, да заплати на „Хар Мил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ж. к. „И”, бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от М.И.Б., и М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж .к. „Зорница”, бл. 32, ет. 6, сумата от 6965,04 лева (шест хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и четири стотинки) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала: З.М.