Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260159/31.3.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и девети март 2021 година

в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2204/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу Б.М.М., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и обща цена от 173,37 лева главница.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 173,37 лева, представляваща главница – неустойка, в размер на три месечни абонаментни такси за далекосъобщителни услуги, по договор с цедент на ищцовия такъв/*** и ***/. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 1683/2020г. на ШРС, срещу която ответникът възразил. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че липсват доказателства за дължимост на исковата сума, договор от който произтичала не бил прекратен, клаузата уреждаща търсената неустойка била неравноправна, съответно нищожна и давността за вземането била изтекла.  

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представения договор за мобилни услуги от 08.12.2016г.. За твърдените вземания, представляващи неустойка, кредиторът – ищец в производството е издал фактура /л. 12/. Същата, неоспорена, съдържат дължимата сума и крайна дата за плащане. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Вземането било прехвърлено на „***“ ООД, по договор от 16.10.2018г. и от него на настоящия ищец, по договор от 01.10.2019г.. Заявлението по ЧГД № 1683/2020г. е постъпило в ШРС на 14.08.2020г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, и поради неоснователност на ответните възражения. Първото, за погасяване вземанията с изтичане на предвидената давност е такова, заради датата, определена в издадената фактура, като такава за плащане от ответника – 01.09.2017г. и постъпване заявлението по чл. 410 от ГПК, в ШРС – 14.08.2020г., до когато е изтекъл срок, по-кратък от посочения в чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Второто, за нищожност на неустоечната клауза, също е неоснователно. Договора е сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 2 и 3/стр.13-15/ – 37,80 и 19,99 лева. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка, която предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови вноски, за какъвто договор в случая няма данни. Така уговорената неустойка, не е необосновано висока, а при яснота на месечната такса и размера на отстъпката от стандартната цена, както е по процесния договор, не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение. Уговорката, не нарушава и основните обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката.     

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 410 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1683/2020г., представляващи 50 лева държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                       

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.М., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от 173,37 лева, представляваща неустойка по договор за далекосъобщителни услуги от 08.12.2016г., в едно със законната лихва, върху главницата от 173,37 лева, считано от 14.08.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 410 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1683/2020г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: