МОТИВИ към Присъда № 190, постановена на 02.09.2019
г. по
НОХД №
5122 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
Производството по НОХД № 5122 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна е
образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 3229
по описа на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна за 2016 г. срещу обв. Р.Д.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и срещу обв. А.М.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Р.Д.С. за това,
че на 01.09.2016 г. в землището на с. Пчелник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, в
съучастие като извършител с А.М.И., отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен
телефон марка „Сони Експерия Е 2105“ с ИМЕИ № 358137062596919 със СИМ – карта
на „Виваком“ на стойност 215,10 лв., 1 бр. кожен калъф за телефон с прозорче на
стойност 22,50 лв., 1 бр. голяма кутия с бонбони „Сушард“ на стойност 7,89 лв.,
1 бр. метален визитник на стойност 32,40 лв., 1 кутия с цигари марка „Дънхил“ –
син на стойност 5,60 лв., 1 кутия с 4 бр. цигари марка „Собрание“ 100 мм –
златно на стойност 1,30 лв., 1 бр. ключодържател „Балантайнс“ на стойност 2,34
лв., 3 бр. секретни ключа на стойност 10,26 лв., 2 бр. обикновени ключа на
стойност 5,76 лв., 1 бр. ключ за заключване на велосипед на стойност 3,24 лв.,
2 бр. дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“, лични документи и сумата от 265 лв.,
всички вещи на обща стойност 571,39 лв. (петстотин седемдесет и един лева и
тридесет и девет стотинки) от владението на Ц.П.И., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на обв. А.М.И. за
това, че на 01.09.2016 г. в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл.
Варна в съучастие като извършител с Р.Д.С. отнел чужди движими вещи: 1 бр.
мобилен телефон марка „Сони Експерия Е 2105“ с ИМЕИ № 358137062596919 със СИМ –
карта на „Виваком“ на стойност 215,10 лв., 1 бр. кожен калъф за телефон с прозорче
на стойност 22,50 лв., 1 бр. голяма кутия с бонбони „Сушард“ на стойност 7,89
лв., 1 бр. метален визитник на стойност 32,40 лв., 1 кутия с цигари марка
„Дънхил“ – син на стойност 5,60 лв., 1 кутия с 4 бр. цигари марка „Собрание“
100 мм – златно на стойност 1,30 лв., 1 бр. ключодържател „Балантайнс“ на
стойност 2,34 лв., 3 бр. секретни ключа на стойност 10,26 лв., 2 бр. обикновени
ключа на стойност 5,76 лв., 1 бр. ключ за заключване на велосипед на стойност
3,24 лв., 2 бр. дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“, лични документи и сумата от
265 лв., всички вещи на обща стойност 571,39 лв. (петстотин седемдесет и един
лева и тридесет и девет стотинки) от владението на Ц.П.И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – престъпление
по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С протоколно определение от 05.12.2018 г., постановено по НОХД № 5122 по
описа за 2018 г. на Варненския районен съд, съдът прие за съвместно разглеждане
в наказателното производство граждански иск, предявен от Ц.П.И. против
подсъдимите Р.Д.С. и А.М.И. за заплащане в условията на солидарност на сума в
размер на 4000.00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на евентуално извършеното деяние неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В проведеното на 02.09.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5122
по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската
районна прокуратура изцяло поддържа обвинението срещу двамата подсъдими,
обосновавайки се, че авторството и вината им са установени и доказани по
несъмнен и категоричен начин. Представителят на държавното обвинение акцентира
в своята пледоария върху показанията на гражданския ищец и частен обвинител Ц.П.И.
и извършените в хода на досъдебната фаза на наказателното производство
процесуално – следствени действия по разпознаване, които уличават именно
двамата подсъдими като съизвършители на дянието, за което им е повдигнато
обвинение. Изрично посочвайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, представителят на Варненската районна прокуратура пледира подс. С.
да бъде наказан с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а същевременно да бъде
наложено на подс. И. наказание ‚лишаване от свобода“, отново в минимален размер,
а именно три години, но изпълнението на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок, въз основа на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Становището на представителят на държавното обвинение е, че предявения
граждански иск срещу двамата подсъдими следва да се уважи в неговата цялост.
Нито процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител –
адв. В.В. ***, нито самият граждански ищец и частен
обвинител Ц.П.И. се явяват в проведеното на 02.09.2019 г. открито съдебно
заседание по делото, за да изразят своето становище и позиция в дадения ход на
съдебните прения.
Упълномощеният защитник на подс. А.М.И. – адв. В.В. *** изразява позиция, че неговият подзащитен е виновен
по повдинатото му обвиение, като подчертава, че последният никога не е оспорвал
своята съпричастност към извършеното престъпление, при това още от съвсем ранен
стадий на наказателното производство. Адв. В. изтъква мотива за извършеното
престъпление от страна на подс. И., а именно неуредени лични отношения между
подс. И. и гражданския ищец и частен обвинител И. няколко месеца по – рано от
инкриминираната дата. Адв. В. моли да бъде наложено на неговия подзащитен
наказание „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен
срок, предвид наличието на законовите , предвидени в разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК. Пледира гражданския иск да бъде уважен за сумата от 571, 39 лева и
да бъде отхвърлен за горницата до пълната претендирана сума от 4000 лева.
Подс. А.М.И. се придържа към становището на своя защитник адв. В., като в
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази
своята последна дума пред съда, подс. И. заявява, че съжалява и моли за
наказание в минимален размер.
Упълномощеният защитник на подс. С. – адв. Н.В. *** моли съдът да оневини
неговия подзащитен по повдигнатото му обвинение, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че упражненото
физическо насилие срещу гражданския ищец и частен обвинител И. не е било
насочено с цел отнемане на неговите лични вещи, поради което и липсва целта,
необходима деянието да се квалифицира като престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Адв. В. насочва вниманието на съда върху според него изключително
противоречивите показанията на гражданския ищец и частен обвинител И., както и
от неговата незаинитересованост от изхода на делото, предвид неявяването му в
последните няколко съдебни заседания. Според адв. В. неизяснен остава въпроса
как инкриминираните вещи са се озовали във владението на неговия подзащитен, но
счита, че не може да се приеме, че това се е случило именно поради извършване
на престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Според адв. В. дори
и неговия подзащитен да е извършил престъпление, то същото следва да се
квалифицира като деяние по чл. 130, ал. 1 от НК. Поради гореизложените
съображения пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо неговия
подзащитен и отмяна на наложената мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане територията на Република България“, предвид коректното му процесуално
поведение и обстоятелството, че същият работи в чужбина.
Подс. Р.Д.С. се придържа към позицията на своя защитник адв. В., като в
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази
своята последна дума пред съда, изразява съжаление за постъпката си, но моли да
бъде оправдан по възведеното му обвинение.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Гражданският ищец и частен
обвинител Ц.П.И. и подс. А.М.И. се познавали от
няколко години, като имали интимни отношения помежду си.
Вечерните часове на 31.08.2016 г. двамата се
срещнали в центъра на с. Пчелник, обл. Варна, като в това време подс. И. бил в
компанията на другия подсъдим – Р.Д.С. и свидетелите М.А.П. и А.М.А..
Подс. И. и гражданския ищец и частен обвинител И. си
поприказвали няколко минути, след което двамата отишли с лекия автомобил на
гражданския ищец и частен обвинител до старото и вече нефункциониращо
селскостопанско летище в землището на с. Пчелник, за да правят секс.
Малко по – късно двамата се върнали отново със същия
автомобил до центъра на с. Пчелник, където се разделили.
След като останал сам, подс. И. отново се срещнал с другия
подсъдим – Р.Д.С. и свидетелите М.А.П. и А.М.А., като им разказал как през 2015
г. късно през нощта, гражданският ищец и частен овбинител го бил оставил да се
прибира пеш от с. Дъбравино до с. Пчелник, като им споделил, че иска да отмъсти
на И. за постъпката му.
Подс. И. предложил на подс. С., на св. П. и на св. А.
всички заедно да набият гражданския ищец и частен обвинител за отмъщение. За
целта подс. И. предложил да извика гражданския ищец и частен обвинител до
центъра на селото, двамата отново да отидат до старото селскостопанско летище,
а останалите – подс. С., св. П. и св. А. да ги последват след около 10 – 15 минути
и да изпълнят замисъла си.
Тогава подс. И. позвънил по телефона на гражданския
ищец и частен обвинител и му предложил отново да се срещнат, за да правят секс,
при което И. се съгласил.
Малко преди полунощ на 31.08.2016 г. срещу
01.09.2016 г. гражданският ищец и частен обвинител И. отново пристигнал с
автомобила си в центъра на с. Пчелник, където го чакал подс. И..
В ранните часове на 01.09.2016 г. двамата отишли с
превозното средство до селскостопанското летище в землището на с. Пчелник,
слезли от автомобила и започнали да разговарят помежду си.
След няколко минути с автомобил „Опел Корса“ с рег. №
Н 1584 АК пристиганали подс. С. и свидетелите П. и А.. Тримата слезли от лекия
автомобил, който бил спрял на няколо метра от автомобила на гражданския ищец и
частен обвинител и се насочили към подс. И. и гражданския ищец и частен
обвинител И..
Самият И. се притеснил от появата на тримата мъже,
но подс. И. го хванал за ръцете, за да не мърда, като подс. С., свидетелите А.
и П. междувременно се приближили и започнали да нанасят удари с ръце и крака по
тялото на гражданския ищец и частен обвинител.
След като нанесли по няколко на брой удари,
свидетелите А. и П. се отдръпнали настрани, преценявайки, че вече са отмъстили
заради приятеля си.
Същевременно обаче подс. С. и подс. И. решили да
ограбят имуществото на гражданския ищец и частен обвинител, като подс. И.
притиснал тялото на И. на земята и казал на подс. С. да отиде до автомобила на И.
и да потърси пари. Подс. С. отишъл до автомобила на гражданския ищец и частен
обвинител и започнал да тършува из купето му, като намерил и взел в себе си
мобилен телефон марка „Сони Експерия Е 2105“ с ИМЕИ: 358137062596919, с
поставена в него СИМ карта на мобилния оператор „Виваком“. Самият мобилен
телефон бил поставен в кожен калъф за телефон с прозорче.
След това подс. С. отишъл при гражданския ищец и
частен обвинител, хванал силно ръцете му, като продължил да го притиска към
земята.
Междувременно подс. И. започнал с ръце да претърсва
дрехите на гражданския ищец и частен обвинител, като го приканил да му даде
наличните в него пари, заплашвайки го ще го заколи с нож, ако ги издаде на
полицейските органи.
През цялото това време гражданският ищец и частен
обвинител умолявал подсъдимите да го пуснат и викал за помощ.
Тогава подс. И. отишъл до автомобила на И., като
намерил мъжката му чантичка, която се намирала под шофьорската седалка, извадил
портфейла и взел от нея наличната сума от 265 лева, 2 бр. дебитни карти към
„ДСК“ и „Първа инвестиционна банка“ и лични документи.
От същата тази чантичка, подс. И. взел 1 бр. метален
визитник, 1 кутия с цигари марка „Дънхил“ син на цвят, 1 кутия с 4 броя цигари
марка „Собрание“ 100 мм – златно и 1 бр. ключодържател „Балантайнс“ с 6 броя
ключове, от които 3 броя – секретни ключа, 2 броя обикновени ключа и 1 бр. ключ
за заключване на велосипед, както и взел една голяма кутия с шоколадови бонбони
марка „Сушард“.
След това подс. И. изхвърлил на земята мъжката
чантичка и изпразнения портфейл, като уведомил подс. С., че е взел вече парите.
В този момент подс. С. се отдръпнал от тялото на
гражданския ищец и частен обвинител и заедно с подс. И., свидетелите П. и А. се
качили в лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № Н 1584 АК и се отдалечили.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: Показанията на гражданския ищец и частен обвнител
Ц.П.И., дадени в хода на съдебното следствие и показанията му от досъдебното
производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда и на основание
чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. М.А.П.,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията му от досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по реда и на основание
чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. Л.И.П.;
показанията на св. В.С.А.; показанията на св. А.М.А., дадени в досъдебното
производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 5 от НПК; изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза за освидетелстване № 826 – 2016 от д-р. Д.Д. и изготвената от д-р. Д.Д.
съдебно – медицинска експертиза № 383/2017 г.; изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза; актуална справка за
съдимост на подс. А.М.И. и актуална справка за съдимост на подс. Р.Д.С..
На първо място следва да се обърне внимание върху
показанията на гражданския ищец и частен обвинител Ц.П.И., който беше разпитван
в хода на съдебното следствие и няколко пъти е бил разпитван в хода на
досъдебното производство. Показанията на И., депозирани пред разследващите
органи в хода на досъдебната фаза на наказателното производство бяха приобщени
към доказателствената съвкупност на основание и по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК.
По принцип е вярно твърдението на защитника на подс.
С. – адв. Н.В., че в показанията на гражданския ищец и частен обвинител се
забелязват известни противоречия, но според съда тези противоречия не засягат и
не касят основните обстоятелства – релевантни за повдигнатото обвинение на
двамата подсъдими и обективната съставомерност на извършеното от тях престъпно
деяние. Така например, гражданският ищец и частен обвинител съвсем
последователно разказва как с подс. И. са отишли в ранните часове на 01.09.2016
г. до старото селскостопанско летище в землището на с. Пчелник, като
гражданският ищец и частен обвинител е бил останал с впечатлението, че двамата
отиват на летището, за да имат интимен контакт. И. е категоричен, че няколко
минути след пристигането им, в близост до неговия автомобил е спрял лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № Н 1584 АК, от който са слезли подс. С. и
свидетелите А. и П., като тримата са започнали да му нанасят удари по тялото,
докато същевременно е бил задържан с ръце от подс. И.. В тази им част
показанията на гражданския ищец и частен обвинител са изключително последователни
и категорични, но по – важното в случая е, че се подкрепят безусловно от
показанията на останалите двама свидетели – св. А. и св. П..
Единственото разминаване в показанията на св. П. и
показанията на частния обвинител и граждански ищец И. е, че според св. П. подс.
С. не е нанасял удари на И., но съдът не кредитира показанията на св. П. в тази
им част, доколкото същите са опровергани напълно от показанията на гражданския
ищец и частен обвинител. Съвсем логично и житейски издържано е, И. да има много
по – ясна представа кой му е нанасял удари, поради което и съдът кредитира
показанията му в тази им част. Още повече, че св. П. сам признава, че в един
момент заедно със св. А. са преустановили с нанасянето на удари по тялото на И.
и са се прибрали в автомобила на подс. С., поради което и е логично на св. П.
да му е убегнало от погледа как подс. С. нанася удари по тялото на гражданския
ищец и частен обвинител. Особено важно значение имат показанията на св. П. по
отношение отнетия от подс. С. мобилен телефон. Св. П. посочва, че подс. С. сам
е признал пред своите приятели, че е взел лично той мобилния телефон от
автомобила на гражданския ищец и частен обвинител. Тези факти съдът извлича от
разпита на св. П., проведен на 21.10.2016 г. (л. 174 – л. 175 от том Ⅰ на досъдебното производство), тъй като самият св. П. заяви, че този
разпит пред разследващите органи е най – достоверен, тъй като свидетелят е
разпитван няколко седмици след извършване на престъплението и е нормално и
житейско издържано спомените му тогава да са най – пресни. Следва да се
подчертае, че показанията на св. П., че подс. С. е тършувал из автомобила на
частния обвинител и граждански ищец се подкрепят напълно от показанията на св. А.,
който в първия си разпит заявява, че в действителност подс. С. е изчезнал за
кратко време, докато със св. П. са нанасяли удари по тялото на гражданския ищец
и частен обвинител (л. 170 от досъдебното производство), но вече във втория си
разпит пред разследващите органи св. А. уточнява, че „Р. изведнъж отиде към колата на Ц. и прерови какво има там“.
Предвид показанията на св. П., св. А. и показанията
на частния обвинител и граждански ищец И., съдът намира, че подс. С. със
сигурност в малките часове на 01.09.2016 г. е тършувал из автомобила на
гражданския ищец и частен обвинител и в никакъв случай не може да се приеме за
достоверна защитната му теза, че той лично никога не е влизал в купето на
автомобила на И..
Изключително категорични са показанията на
гражданския ищец и частен обвинител, на св. А. и св. П., че след като подс. С.
е приключил с „претършуването“ на купето на автомобила, след това купето е било
огледано за наличието на ценни вещи и пари от подс. И.. В тази има част
показанията на тримата са изключително категорични и съдът им дава вяра
напълно, поради което и приема, че подс. И. също е вземал вещи от купето на автомобила.
Действително липсва прецизност в свидетелските
показания кой от двамата подсъдими, какви точно движими вещи е взел от
владението на гражданския ищец и частен обвинител – единствено са налице
категорични доказателства, че мобилния телефон е взет от подс. С. – в тази
насока са показанията на гражданския ищец и частен обвинител, който заяви, че
не подс. И., а друго лице му е взело телефона, а няма кое да бъде това друго
лице освен подс. С., тъй като свидетелите П. и А. въобще не са влизали в купето
на автомобила на гражданския ищец и частен обвинител. Поради което и очевидно
другите вещи са били отнети от подс. И., доколкото само той след подс. С. е
„тършувал“ из купето.
Съдът няма причина да се съмнява в достоверността на
показанията на гражданския ищец и частен обвинител по отношение броя и вида на
противозаконно отнетите му вещи, а именно 1 бр. мобилен телефон марка „Сони
Експерия Е 2105“ с ИМЕИ № 358137062596919 със СИМ – карта на „Виваком“, 1 бр.
кожен калъф за телефон с прозорче, 1 бр. голяма кутия с бонбони „Сушард“, 1 бр.
метален визитник, 1 кутия с цигари марка „Дънхил“ – син, 1 кутия с 4 бр. цигари
марка „Собрание“ 100 мм – златно, 1 бр. ключодържател „Балантайнс“, 3 бр.
секретни ключа, 2 бр. обикновени ключа, 1 бр. ключ за заключване на велосипед,
2 бр. дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“, лични документи и сумата от 265 лева.,
поради което и ги кредитира напълно.
Съдът изцяло дава вяра и кредитира като обективно и
компетентно изготвена съдебно – оценителната експертиза, видно от чието
заключение стойността на противозаконно отнетите вещи е следната: 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Експерия Е 2105“ с
ИМЕИ № 358137062596919 със СИМ – карта на „Виваком“ е на стойност 215,10 лв., 1
бр. кожен калъф за телефон с прозорче е на стойност 22,50 лв., 1 бр. голяма
кутия с бонбони „Сушард“ е на стойност 7,89 лв., 1 бр. метален визитник е на стойност 32,40 лв., 1 кутия с цигари
марка „Дънхил“ – син е на стойност 5,60 лв., 1 кутия с 4 бр. цигари марка
„Собрание“ 100 мм – златно е на стойност 1,30 лв., 1 бр. ключодържател
„Балантайнс“ е на стойност 2,34 лв., 3 бр. секретни ключа са на стойност 10,26
лв., 2 бр. обикновени ключа са на стойност 5,76 лв., 1 бр. ключ за заключване
на велосипед е на стойност 3,24 лв., 2 бр. дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“ и
лични документи нямат ценова стойност и сумата от 265 лева.
Съдът изцяло кредитира заключението на
съдебномедицинската експертиза за освидетелстване № 826 – 2016, като обективно
и компетентно изготвено, от което се установяват вида и характера на телесните
увреждания на гражданския ищце и частен обвинител, вследствие нанесените му
удари в ранните часове на 01.09.2016 г., а именно контузия на лявата долночелюстна става и гръдния
кош, кръвонасядания по лицето, двете ушни миди, шията, ожулвания по окосмената
част на главата и десния долен крайник.
Напълно съдът кредитира и заключението на
изготвената от д-р. Д.Д. съдебномедицинска експертиза
№ 383/ 2017, от което се установява, че гражданският ищец и частен обвинител Ц.П.И.
не е изпадал в действително безсъзнателно състояние (мозъчна кома), т.е. не е
било налице разстройство на здравето му временно опасно за живота в този
смисъл.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
е установено от фактическа страна, че подсъдимите А.М.И. и Р.Д.С. в качеството
си на съизвършители са отнели чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка
„Сони Експерия Е 2105“ с ИМЕИ № 358137062596919 със СИМ – карта на „Виваком“ на
стойност 215,10 лв., 1 бр. кожен калъф за телефон с прозорче на стойност 22,50
лв., 1 бр. голяма кутия с бонбони „Сушард“ на стойност 7,89 лв., 1 бр. метален
визитник на стойност 32,40 лв., 1 кутия с цигари марка „Дънхил“ – син на
стойност 5,60 лв., 1 кутия с 4 бр. цигари марка „Собрание“ 100 мм – златно на
стойност 1,30 лв., 1 бр. ключодържател „Балантайнс“ на стойност 2,34 лв., 3 бр.
секретни ключа на стойност 10,26 лв., 2 бр. обикновени ключа на стойност 5,76
лв., 1 бр. ключ за заключване на велосипед на стойност 3,24 лв., 2 бр. дебитни
карти към „ДСК“ и „ПИБ“, лични документи и сумата от 265 лв., всички вещи на
обща стойност 571,39 лв. (петстотин седемдесет и един лева и тридесет и девет
стотинки) от владението на Ц.П.И., с намерение противозаконно да ги присвоят,
като подс. С. е използвал сила, а подс. И. е използвал, както сила, така и
заплашване.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обект
на престъпното деяние по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК са
обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на
собственост и същевременно обществените отношения, които осигуряват на човека
свободно да формира своята воля и поведение.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване чрез употреба на
сила или на заплашване на фактическата власт върху вещите, собственост на
гражданския ищец и частен обвинител И. и установяване на фактическа власт върху
тях от страна на подс. И. и подс. С., като в случая подс. И. е извършил
изпълнителното деяние, както чрез използване на сила, така и на запашване,
докато подс. С. е използвал само употреба на сила.
Всеки
един от субектите на престъплението – А.М.И. и Р.Д.С. е пълнолетно и вменяемо
физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на извършване на
престъплението – 01.09.2016 г.
От
субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк
умисъл. Подсъдимите И. и С. отлично са осъзнавали, че отнетите вещи са чужда
собственост, били са наясно с противоправния характер на това, което вършат, но
въпреки всичко са насочили действията си към отнемане на вещите. Волята им е
била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да
прекратят чрез употреба на заплахи и на сила фактическата власт на гражданския
ищец и частен обвинител върху инкриминираните вещи и да установят своя
фактическа власт върху тях, като всеки един от двамата подсъдими е искал и
целял настъпването на този съставомерен резултат.
Още повече, че доколкото деянието е извършено при условията
на чл. 20, ал. 2 от НК всеки един от подсъдимите е предвиждал участието в
престъплението на другото лице, съзнавал е общественоопасния характер на
неговото поведение и действия и е целял участието на това лице в осъществяване
на престъплението.
Квалификацията
на престъплението по чл. 20, ал. 2 от НК се обуславя от обстоятелството, че
двамата подсъдими – И. и С., чрез взаимни физически усилия и общност на умисъла
са предприели действия по прекъсване на съществуващата до момента и
установяване на нова фактическа власт върху предмета на престъплението.
Предмет
на престъпното деяние по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1 от НК могат да
бъдат само чужди движими вещи, които имат определена ценова или парична
стойност. При условие, че следните вещи:
2 броя дебитни карти към „ДСК“ и „Първа инвестиционна банка (ПИБ)“, както и
личните документи на гражданския ищец и частен обвинител И. нямат никаква
ценова стойност (съгласно заключението на съдебно – оценителна експертиза)
същите са негоден обект на престъпно посегателство против собствеността, поради
което и съдът оправда подсъдимите И. и С. за това, че на 01.09.2016 г. в
землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, в условията на
съизвършителство, са отнели 2 броя дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“, както и
лични документи от владението на Ц.П.И., с намерение противозаконно да ги
присвоят, като са употребили (подс. И. сила и заплашване), а подс. С. сила).
На
практика отнемането на посочените вещи (2 броя дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“,
както и лични документи), с намерение противозаконно да бъдат присвоени
представлява деяние, което е несъставомерно от обективна страна и за което не
следва да бъде носена наказателна отговорност.
Това са
и съображенията на съда да оправдае частично двамата подсъдими за
противозаконното отнемане на 2 броя дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“, както и
лични документи от владението на Ц.П.И..
По вида и размера на наказанието.
Наказателният
закон предвижда извършеното престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2
от НК да се наказва с наказание „лишаване от свобода” за срок от три до десет
години.
В
случая съдът приема като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено и
само, че имуществените щети от извършеното престъпно деяние са възстановени.
Други смекчаващи отговорността обстоятелства липсват, при това съдът е
категоричен в тази своя позиция, поради следните съображения:
Не
отговаря на действителността становището на адв. В.В.,
че още в ранен стадий на наказателното производство неговият подзащитен И. е признал безусловно вината и тази негова
позиция е останала непроменена до края на съдебното следствие. Вярно е, че в
разпита си в качеството на обвиняем, подс. И. признава авторството на част от
изпълнителното деяние, но в проведеното на 02.09.2019 г. последно открито
съдебно заседание по НОХД № 5122 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, в
предоставената му възможност да изрази становище по повдигнатото обвинение,
същият отрече да е нанасял удари на гражданския ищец и частен обвинител.
Разбира се, съдът си дава сметка, че подсъдимият има право на всякаква линия на
защита и това не може да бъде в негов ущърб, но на практика не може от време на
време подсъдимият да признава част от някакви обстоятелства, а от време на
време да ги отрича и това негово поведение да се счита като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Следва да се подчертае, че разпитите на подс. И. в
качеството на свидетел, нямат никаква доказателствена и процесуална стойност,
след като същият е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 3229
по описа на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна за 2016 г.
Същевременно
безспорно отегчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими е
факта, че същите са осъждани за извършени престъпления от общ характер.
Макар,
че има своеобразен паритет между смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо би било да наложи наказание
на двамата подсъдими „лишаване от свобода“ в минимален размер, а именно в
размер на три години. Основният мотив за това решение на съда е, че стойността
на противозаконно отнетото имущество е в общ размер на 571, 39 лева – стойност,
която не е особено висока (в размер малко по – висок от размера на минималната
работна заплата за страната през 2016 г.), а и щетата отново следва да се
подчертае е изцяло възстановена. Доколкото са налице материалните предпоставки
на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“ наложено по отношение подс. И. с изпитателен срок от пет години.
Наложеното на подс. С. наказание „Лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно
в пенитенциарно заведение при първоначален строг режим, на основание
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС и предвид данните за
предходната му съдимост.
На
основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,
наложено на подс. С. по НОХД № 395 по описа за 2015 г. на Варненския районен
съд, доколкото изпълнителното деяние, предмет на разглеждане по НОХД № 5122 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Варна е извършено именно по време на
изпитателния срок, рамкиран с крайния съдебен акт по НОХД № 395 по описа за
2015 г. на Варненския районен съд.
По отношение гражданския иск.
С протоколно определение от 05.12.2018 г., постановено по НОХД № 5122 по
описа за 2018 г. на Варненския районен съд, съдът прие за съвместно разглеждане
в наказателното производство граждански иск, предявен от Ц.П.И. против
подсъдимите Р.Д.С. и А.М.И. за заплащане в условията на солидарност на сума в
размер на 4000.00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на евентуално извършеното деяние неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
След като съобрази произнасянето си с наказателно – осъдителната част на присъдата, както и с оглед събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прецени, че предявеният от граждански
ищец Ц.П.И. граждански иск за претърпени от престъпните деяния по чл. 198, ал.
1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени вреди е основателен и доказан по
размер за сумата от 2000 лева.
За да определи този конкретен размер на обезщетението за нанесените
неимуществени вреди, съдът прецени нараняванията, които е получил И. вследствие
на нанесените му удари, подробно описани в съдебномедицинска експертиза за
освидетелстване № 826 – 2016. В крайна сметка вследствие на агресивното
поведение и действия на двамата подсъдими, гражданският ищец И. е получил
контузия на лявата долночелюстна става и гръдния кош, кръвонасядания по лицето,
двете ушни миди, шията, ожулвания по окосмената част на главата и десния долен
крайник. Нападението от страна на двамата подсъдими е траяло няколко минути и
се е случило в тъмната част от денонощието, което неминуемо повишава
обществената опасност на самото деяние и респ. следва да бъде увеличен размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Същевременно съдът намира, че в останалата си част – за разликата над 2000
лева до претендираните общо 4000 лева, предявеният от И. граждански иск е
неоснователен и недоказан по размер с предвидените в процесуалния закон доказателствени
средства, поради което постанови отхвърлителен диспозитив относно тази му част.
В тази връзка следва да се подчертае, че в хода на съдебното следствие не бяха
установени някакви по – сериозни и доста по – продължителни болки и страдания
от обичайните такива, които по някакъв начин да обусловят уважаването на
гражданския иск в по – висок размер от този, който беше уважен от съда. Още
повече, че кредитирайки изцяло изготвената от д-р. Д. съдебномедицинска
експертиза № 383/ 2017, съдът приема гражданският ищец И. се е движил, говорил,
възприемал околната действителност, от което следва, че не е изпадал в
безсънателно състояние (мозъчна кома), т.е. не е било налице разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
По отношение
разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимите Р.Д.С. и А.М.И. да заплатят в условията на солидарност сторените
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 363, 19 лева в полза на
ОД на МВР – гр. Варна, както и парична сума в размер на 60 лева в полза на
Държавата по сметка на Районен съд – Варна, представляваща обезщетение за
сторените съдебно – деловодни разноски в съдебната фаза на наказателното
производство.
Двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят в условията на солидарност
парична сума в размер на 500 лева на гражданския ищец и частен обвинител Ц.П.И.
като обезщетение за сторените от И. разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по НОХД № 5122 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна.
Двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят в условията на солидарност
парична сума в размер на 80 лева в полза на Държавата, представляваща държавна
такса върху уважената част от граждански иск.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: