Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 15.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 427 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ”А1
България” ЕАД /предишно име „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК…………. със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Илинден” ул.”Кукуш”,
№ 1 чрез пълномощника си адв.В.Г. – САК със съдебен адрес: *** против ответницата Р.Л.Х., ЕГН ********** *** за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 292,30 лева, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга
дължима по Договор за далекосъобщителни услуги
№….. от …..г. съгласно фактура №….. с падеж на плащане 15.10.2014 г.
и сумата от 103,75 лева неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга дължима по договор за далекосъобщителни услуги №……от 11.04.2014 г. съгласно фактура № ********* с падеж на
плащане 15.10.2014 г., сумата от 103,99 лева мораторна лихва за периода от 29.10.2014 г. до 30.05.2017 г. Претендира
се и заплащане на законната лихва считано от датата на образуване на ч.гр.д. №
45414/2018 г. по описа на Софийски районен съд до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение. Претендират се и сторените в двете производства разноски.
Твърди се, че ищеца предявява настоящия иск
като продължение на заповедното производство по ч.гр.д. № 45414/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, в което длъжникът Р.Л.Х. е оспорила издадената
заповед за изпълнение.
Сочи, че вземането се основана на Договор за
далекосъобщителни услуги № ….. от
11.04.2014 г. сключен между ищеца и ответницата и ID на клиента…… с който на длъжника са
предоставени услуги за мобилен номер ……… по
тарифен план М-Тел Трансфер М с месечна абонаментна такса 24,90 лева с ДДС за
срок от 12 месеца. Твърди, че номерът ……. е
индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на
оператора и представлява уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите са
свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните
сметки и фактури. Съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се
предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се
завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера
на клиента или под ID на клиента, който е другият
индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в системата на
оператора. ID или клиентски номер на клиента в
настоящия случай е …….. В конкретния случай длъжникът е
бил въведен в системата на „А1 България“ ЕАД с индивидуален номер ……. и с клиентски номер ……, по които са издавани фактурите
на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията по
издадената Заповед за изпълнение.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора ищцовото дружество уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно
от оператора след предварително уведомление на абоната. Неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми.
В срока на действие на Договора
за мобилни услуги …… от 11.04.2014 г. са издадени
следните фактури: № ………11.06.2014 г. с падеж на плащане
26.06.2014 г. за отчетен период от 09.05.2014 г. до 08.06.2014 г. за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от
276,22 лева; № *********/11.07.2014 г. с падеж на плащане 26.07.2014 г.
за отчетен период от 09.06.2014 г. до 08.07.2014 г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 16,02 лева; № *********/13.10.2014
г. с падеж на плащане от 28.10.2014 г.
за отчетен период от 09.09.2014 г. до 08.10.2014 г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от
шест стотинки; № *********/15.10.2014 г. с падеж на плащане 15.10.2014
г., в която е включена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 103,75 лева.
Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната – длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Ето защо и на основание чл.86 от ЗЗД ищецът претендира и заплащане на мораторна
лихва за забава начислена върху главницата.
Клаузата неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. В настоящия случай не е налице такава хипотеза, защото такава
допълнителна уговорка не е сключена между страните. Клаузата за неустойка
фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел Отговорност и гласи „В случай, че абонатът
наруши задълженията си произтичащи от това
Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина договорът по отношение
на услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок
за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички услуги и или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на Ползване.
Основанието за прекратяване на договора следва и от чл.27,2 до чл.54 от ОУ на
мобилния оператор, в които е казано, че А1 България ЕАД има право да ограничи
достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът
има неизплатени дължими вземания към оператора. А съгласно чл.54 от ОУ Мобилтел
има право едностранно да прекрати Договора
за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните
случаи: чл.54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.
За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпва
по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия
на оператора. Неизпълнението от страна ответника да заплати сумите за
потребените услуги съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на
индивидуалните договори и до начисляването на договорна неустойка.
Ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника Р.Л.
Х., която в срока на чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който
оспорва иска.
Излага аргументи, че иска е недопустим тъй като с личните й данни ищецът разполагал като дългогодишен служител
в Медицинска техника инженеринг ООД и като лице за контакти. Като физическо
лице не е сключвала договор с ищеца и не е ползвала техни услуги, поради
възникнали проблеми със служебните телефони. По същото време, когато са
ползвани нейните лични данни за сключване на договор с МТЕЛ е имала предоставени услуги от личната й
фирма СЕРВБГ ООД и е дългогодишен абонат на друг оператор включително и сега,
както и в периода, претендиран от ищеца. Не е подписвала и сключвала сочения от
ищеца договор, а на представените договори липсват подписи на ответницата,
както и печати.
Съдът след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 45414/2017 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение от 11.03.2018 г., по силата на която
ответникът в настоящото производство Р.Л.Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищеца „А 1 България” ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“ЕАД/ следните суми: 292,30 лева главница представляваща цена
за далекосъобщителни услуги по Договор ……11.04.2014 г. за отчетен период 09.05. - 08.10.2014
г.; сумата от 103,75 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №……11.04.2014 г., сумата от 103,99
лева обезщетение за забава за периода от
29.10.2014 г. до 30.05.2017 г. върху неустойката, ведно със законната лихва за
периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 25.00 лева внесена държавна такса и 180.00
лева адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК е депозирано писмено възражение от ответника Р.Л. Христова – Велева
за недължимост на
вземането по издадената заповед за изпълнение. В предвидения в чл.415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск против длъжника
по отношение на претендираните суми в издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение.
По
делото са представени: Договор №……/11.04.2014 г. и
Приложения към него; Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел
ЕАД; фактура № ….11.06.2014 г. за
периода от 09.05.2014 г. до 08.06.2014 г. на стойност 276,22 лева; фактура №…..11.07.2014
г. за периода от 09.06.2014 г. до 08.07.2014 г. на стойност 16,02 лева; фактура
№ ……..13.10.2014 г. за периода от
09.09.2014 г. до 08.10.2014 г. на стойност 0,06 лева,
сметка № …../15.10.2014 г. с падеж на плащане 15.10.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 103,75 лева, както и находящите се по ч.гр.дело № 45414/2017 г. по описа на Софийски районен съд писмени
доказателства.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявяването на иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК и на
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото
дело, а именно – установяване съществуването
на посочените в исковата молба вземания по издадената заповед за изпълнение. Доказателствената
тежест на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, е върху ищеца.
Производството по чл.422 от ГПК, вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК е
специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл.410 и сл. от ГПК, тъй като искът по чл.422 от ГПК се
счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника по начин индивидуализиран в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Изложеното води до извода, че искът по чл.422 от ГПК трябва
да има за предмет съдебното установяване на вземане, което е идентично със заявеното в заповедното производство.
Сочената идентичност е задължителна процесуална предпоставка, тъй като с решението по този иск ще бъде признато
или отречено правото, за което е
издадена заповедта за изпълнение,
поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването
на вземането. Исковият съд, който
разглежда предявения по чл.422 от ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава
защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното
производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика
на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното
производство. Ето защо, съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното право съобразно
индивидуализацията му,
въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането.
Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.
В
конкретния случай от представените по делото доказателства, не се установи да е налице идентичност на основанието на претенциите, заявени в двете
производства, доколкото
в заповедното производство, ищцовото дружество основава вземанията си въз основа на Договор за далекосъобщителни услуги -…..11.04.2014 г., за което вземане са издадени фактури с номера № ……..11.06.2014 г.; фактура № …….11.07.2014 г.; фактура № ……13.10.2014 г. и №……..15.10.2014 г., докато в настоящото исково производство претендира
процесните вземания на основание – Договор
с потребителски клиентнски № ……/11.04.2014 г. и ID на клиента №……, с който на длъжника
са предоставяни услуги за мобилен номер ………..
Съгласно
дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК според разпоредба
на чл.410, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл
точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение, а в
случай, че в
заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото
подлежи на отхвърляне.
С оглед така
установените принципни
постановки и заявеното в заповедта за
изпълнение, че претендираното
вземане се индивидуализира като такова по Договор…../11.04.2014 г., а такъв Договор не е приложен към писмените доказателства
в исковото производство по установителния иск и всички
писмени доказателства индивидуализират договор с номер …… то е налице извод, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че заявените претенции в заповедното производство се индивидуализират и с договор под номер …… за да
може да се направи извод за наличие на идентичност на претенцията по
заповедното и исковото производство. Липсват и каквито и
да било изявления, че се касае за вземане произтичащо от ID на длъжника с №…… или телефонният
номер, за който се твърди, че е предоставяна услугата.
Доводите на ищеца, че номерът на посочения договор - ……представлява индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които
ползва абонатът и под този ID номер се завеждат всички договори, сключени между мобилния оператор и абоната, не
означава, че самите договори не следва да бъдат индивидуализирани с оглед изпълнение
на изискването за необходимото изложение на
обстоятелствата на които се основава вземането, което сочи, че е налице несъответствие между
претендираното със заявлението основание на вземане и това по исковото производство.
Изложеното сочи, че по делото не се ангажираха
доказателства
за сключването на валидно облигационно правоотношение основано на
сочения от ищеца Договор ………..11.04.2014 г. за
предоставяне на далекосъобщителни услуги между страните по делото, поради което искът
се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
При
тези съображения предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК на ”А1
България” ЕАД /предишно име „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК…… против ответника
Р.Л.Х. се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен. Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ”А1 България” ЕАД /предишно име „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК …… със седалище и адрес на управлене: гр.София, район „Илинден”
ул.”Кукуш”, № 1, представлявано от пълномощника си адв.В.Г. – САК против Р.Л.Х., ЕГН **********
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 292,30 лева главница представляваща цена за далекосъобщителни
услуги по Договор ……..11.04.2014 г. за
отчетен период 09.05. - 08.10.2014 г.; сумата от 103,75 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор № …..11.04.2014 г., сумата от 103,99 лева
обезщетение за забава за периода от 29.10.2014 г. до 30.05.2017 г. върху
неустойката, ведно със законната лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане
на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на
25.00 лева внесена държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №
45414/2017 г. по описа на Софийски районен съд от 11.03.2018 г., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на
страните. След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 45414/2017 г. по описа на Софийски районен съд, да бъде върнато в деловодството на съда,
като към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: